- Публикувана: 23 юни 2009, 10:11 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2010, 10:17 ч.
Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?
Първия път усетих страх чак като видях операционната маса (прииска ми се мигом да си тръгна и да не се връщам), но си казах, че след 40 мин. всичко ще приключи. Така и стана, така че страхът не трая дълго.
Сега обаче с втората бременност си ме е страх още от самото начало - хем има нетърпение, хем си има и страх...
Сега обаче с втората бременност си ме е страх още от самото начало - хем има нетърпение, хем си има и страх...
Първият път не мога да кажа, че ме е било страх.
Бях настроена много позитивно, отидох в родилното с усмивка. Родих бързо и сравнително лесно.
Сега се замислям на 2 пъти как ли ще протече второто ми раждане. Сега съм настроена за едно още по-лесно и леко раждане. Още повече, че имам възможност да родя без да се насилват нещата, но в същото време ме е страх дали ще се справя без епидурална.
Та в заключение второто май повече го мисля, но едва ли мога да го нарека страх.
Бях настроена много позитивно, отидох в родилното с усмивка. Родих бързо и сравнително лесно.
Сега се замислям на 2 пъти как ли ще протече второто ми раждане. Сега съм настроена за едно още по-лесно и леко раждане. Още повече, че имам възможност да родя без да се насилват нещата, но в същото време ме е страх дали ще се справя без епидурална.
Та в заключение второто май повече го мисля, но едва ли мога да го нарека страх.
Първия път,макар да бях изчела всичко до което се докопах,относно раждането,се страхувах много.Всичко стана много набързо-система,пълно разкритие,напъвах по команда на лекаря,тъй като не усетих напъни,мисълта че умирам и плача на бебето.След това-на върха на щастието.Втория път контракциите започнаха през ноща.Тръгнах към родилно с нагласата,че всичко ще е наред.Моя лекар беше извън града и това беше единственото,което ме притесняваше.За сметка на това попаднах на страхотна акушерка.Като цяло при второто раждане бях много по-съсредоточена,без паника,знаейки,че по-голямата част от процеса зависи от самата мен.
Копирам си поста от една друга тема.Страх ме беше само при първото раждане, но не от самото раждане а от факта, че не очакваха много-много детето да оцелее. При второто раждане не ме е било страх ни най-малко - бях убедена, че всичко ще бъде О.К. И двата пъти родих нормално и бързо, като вторият път без никакви шевове.
Поуплаших се втория път, когато изтекоха водите и нямаше вече връщане назад. Започнаха и контракциите и изведнъж си спомних, че първия път ме болеше и пак ще ме боли 
Та успокоявах се сама, че съм силно момиче и че мозъкът ще надделее. И надделя ! Нормално раждане, без упойка (мазохистка съм, нали 
).
Та успокоявах се сама, че съм силно момиче и че мозъкът ще надделее. И надделя ! Нормално раждане, без упойка (мазохистка съм, нали ).
Да, сега наистина се притеснявам за второто си раждане, безпокоя се от самата болка, от целия процес на разкритие, от неизвестността...(
Очаквах само хубави неща при първото раждане, случиха се и не толкова хубави, може би затова преди нямаше, а сега има в мен безпокойство. Тогава родих нормално, без упойка.
И все пак оптимизмът, вярвам, ще надделее!
Очаквах само хубави неща при първото раждане, случиха се и не толкова хубави, може би затова преди нямаше, а сега има в мен безпокойство. Тогава родих нормално, без упойка.
И все пак оптимизмът, вярвам, ще надделее!
Сега все още не съм бременна, но това е точно поради страха ми от второ раждане. 
Препоръчани теми