- Публикувана: 23 юни 2009, 10:11 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2010, 10:17 ч.
Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?
Мен не ме беше страх от самото раждане, а дали бебчо ще е добре, но не бях толкова осведомена колкото сега. Сега плануваме второ и определено по ме е страх по същата причина, т.е не от самия акт на раждане а дали всичко ще е наред с бебо. Не съм имала определена причина, просто моята параноя 
Да се надяваме да стане скоро и всичко да е наред 
Да се надяваме да стане скоро и всичко да е наред 
При първото раждане те е страх от това,че не знаеш какво е,а вторият,третият и т.н. пъти те е страх от това,че знаеш какво е! ...И в двата случая си има страх,но вторият път си по-потготвена психически и знаеш какво те очаква! 
..От тук следва,че страхът първият път при мен беше по-силен!
..От тук следва,че страхът първият път при мен беше по-силен! 
Първотото ми раждане беше със секцио, второто - нормално. И при двете не ме беше страх от самото раждане, но първия път повече се притеснявах повече дали на бебето всичко му е наред. Вторият път знаех, че тези страхове са нормални и не им се връзвах толкова. Виж, ужасно се притеснявах от отношението на лекарите и да ти кажа, ако раждам пак, ще е в къщи.
Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...
Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...
Първотото ми раждане беше със секцио, второто - нормално. И при двете не ме беше страх от самото раждане, но първия път повече се притеснявах повече дали на бебето всичко му е наред. Вторият път знаех, че тези страхове са нормални и не им се връзвах толкова. Виж, ужасно се притеснявах от отношението на лекарите и да ти кажа, ако раждам пак, ще е в къщи.
Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...
Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...
Не мога да повярвам!
Ако бях на твое място такъв скандал щях да спретна!
Все едно секретарка да се оплаква, че й звъни телефона!
Първият път ВЪОБЩЕ не ме беше страх.
Исках само да излиза вече, защото родих в 10-ия месец видно преносено 4-килограмово бебе. Родих нормлано, с множество шевове и вътрешни и външни. Раждах с дни...Възстановявах се с години.
Много ме беше страх м/у двете разждание. За това и забавихме второто бебеправене. КОгато бях пък готова - бебео не идваше
Когато забременях втория път - изпитах страх.."ами сега накъде, как..." Докато не избрах Клиниката където ще раждам. Родих пак 4-килограмово бебе, този път секцио, но всичко ми се стори като СПА процедура .
Третия път (дай боже след някоя година ) пак ще е секцио 
п..с ако съм имала някакви страхове са били , дали ще намеря достатъчно кадърни лекари, които да ми вдъхнат спокойствие и увереност че всичко с мен и бебето ще е наред. ...НО...след травмиращото първо раждане, изпитвах и панически ужас от епизиотомии
Исках само да излиза вече, защото родих в 10-ия месец видно преносено 4-килограмово бебе. Родих нормлано, с множество шевове и вътрешни и външни. Раждах с дни...Възстановявах се с години.
Много ме беше страх м/у двете разждание. За това и забавихме второто бебеправене. КОгато бях пък готова - бебео не идваше
Когато забременях втория път - изпитах страх.."ами сега накъде, как..." Докато не избрах Клиниката където ще раждам. Родих пак 4-килограмово бебе, този път секцио, но всичко ми се стори като СПА процедура
.Третия път (дай боже след някоя година
) пак ще е секцио п..с ако съм имала някакви страхове са били , дали ще намеря достатъчно кадърни лекари, които да ми вдъхнат спокойствие и увереност че всичко с мен и бебето ще е наред. ...НО...след травмиращото първо раждане, изпитвах и панически ужас от епизиотомии
Първият път раждах 20 часа, но не ме беше страх преди това,явно защото не знаех каква болка е-боля ме много и не съм забравила. Така,че сега знам,че ще умра от страх от болката и дали бебето ще е добре,защото първият път не беше. Дори обмислям да си искам епидурална упойка. Страх ме е повече от секцио,затова си искам пак нормално.
Колкото до лекарите-викаха ми,натискаха ме,обиждаха ме,че не напъвам,че викам...абе въобще...
-за това ще раждам и на друго място.
Колкото до лекарите-викаха ми,натискаха ме,обиждаха ме,че не напъвам,че викам...абе въобще...
-за това ще раждам и на друго място. 
не мога да преценя 
и двата пъти съм се притеснявала не от самото раждане, а от крайния изход, дали всичко ще е о.к. с бебето ,с мен.
Първия път неизвестността не ми действаше успокоително, втория път имаше други фактори (по какъв начин ще родя, при условие, че първото завърши със секцио по спешност).
и двата пъти съм се притеснявала не от самото раждане, а от крайния изход, дали всичко ще е о.к. с бебето ,с мен.Първия път неизвестността не ми действаше успокоително, втория път имаше други фактори (по какъв начин ще родя, при условие, че първото завърши със секцио по спешност).
Дано няма подобна тема 
. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.
И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции
)
Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......
Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е, въпреки че се забравя с времето )
Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...
Споделете как беше или е при вас
. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции
)Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......
Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е
, въпреки че се забравя с времето )Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща
Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...Споделете как беше или е при вас
Според мен колкото повече знаеш ,толкова повече те е страх. С всяко следващо раждане се страхуваш все повече ,особено ,ако в предходното си се сблъскала с нещо неприятно !
Моето мнение, но това не ме е спряло...Забравя се....А и да има страх, болка - това е най-сладката болка - след нея идва Най-Красивото на този свят.
Искам на всички страховете и притесненията ни да са напразни и на финала да е без проблеми, само с радост!
Препоръчани теми