)) много усмивки и късмет!




- какво съвпадение и облекчение, защото кутията Аптамил 400 г. струва 30 лв., две кутии стигат за седмица
- щяхме сериозно да хлъцнем.

Честито и на теб


И аз се чувствам ужасно
Мисля си, че като спра да кърмя ще започнат да се оправят нещата
Но аз мисля към 8-ми мес да започна да я отбивам. Като се научи да пие със сламка. Че тя не иска никакви биберони и не може да минаваме на шише 
Много ме кефеше, като певец

Ту вали, ту слънце грее.
По-добре е бебо да си свикне, че зеленчуците са на обяд. Защото после, като вкараш каша и плодово пюре, които обикновено се дават следобяд, ще го объркаш
Като сте в движение, нищо не ти пречи да си вземеш едно бурканче с теб и да го дадеш, като му дойде времето
Свършихте ли с ремонта? Не ти е било хич лесно, но сега сигурно ти е голям кеф, нали? Иначе, Стела още е в отбора на ревящите и искащите все на ръце - заспива трудно, спи само в ръцете ми и плаче навън - по-скоро заради това, че е в количката, а не в ръцете ми - извадя ли я, млъква веднагически... с каква носталгия се сещам за дните, когато я слагах безпроблемно в количката и тя си трайкаше и спокойно обикаляхме навън.... сега е ад - или я слушам как реве докато стигна до някъде, което ме побърква или пък бутам празна количка и я нося в ръце, което ми е ужасно трудно и тежко...
не знам как ще я караме, наистина.... иначе, когато е спокойна е страшна сладурана, гледка ме, усмихва се, играем си, но хванат ли я бесните е меко казано нетърпимо.....
то, ако беше нещо важно и задължително да се "махне", тя педи щеше да каже.... иначе, не мисля, че правим нещо лошо - то си е само масаж.... не знам... раздвоена съм... не знам има ли смисъл да ги "вадим"- според мъж ми от кръговите движения, просто се заплитат нейните малки мъхчета по гръбчето + мръсотийки и т.н.... май няма да го правя повече
ужасно е, наистина - да си на щрек през цялото време кога да излезнеш, дали да излезнеш, дали ще издържи до кафето (нашето си, ти знаеш) и има ли смъсъл въобще да излезнеш или после само ще съжеляваш... като се сетя преди колко смело тръгвахме надалеч и колко спокойна съм била, така ме хваща яд.... така искам пак! вече ме е страх да мръдна по-далече от чичо емо (даже и това ми идва нагорно, понякога), което е меко казано ужасно....
оплаках се!

А ръцете са вечно в устата и се гризат,лигавенето е също на лице,тече по пода като го нося. Препоръчани теми