Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Анжела,

По- лесно ще ти е, ако се регистрираш.

А детето диагностицирано ли е? Какви са препоръките за работа с него?
Какви терапии правите към момента?

Ако детето не е отлагано до сега, не виждам проблем да го отложите с 1 година, щом като имаш притеснения. ЕКПО (Екипите за комплексно педагогическо оценяване) вече заседават целогодишно, така че би могла да го сториш, а дали детето ще завърши гимназия на 18 или 19 години, не вярвам това да има някакво значение за когото и да е, когато стигнете до там, така че, отлагането не би следвало да е проблем, особено щом имаш колебания- отложи го. Поне малко по- зрял ще е след година, макар че нещата, които те притесняват тази година, ще те притесняват и следващата, но си вземаш време- за работа с детето и подготовка, че ще е ученик.

Ние се завърнахме от морето, детето разви нови способности там, а ние даже успяхме да си починем.

Започнали сте любимата ми тема за кукления театър - за посещенията и ние ходим и при нас имаше много излизания преди края. Аз бях решила, че трябва да се научи да се владее и да не разбира  да стои на стола, защото е същото и в детската градина и училището, и там може да не разбираш всичко, но спазваш дисциплината. За около 2 години се научи.

По важно е, че от Пумпелина ми обърнаха внимание да играе на театър, но по зададени роли. Дара от 1 година си играе тя сама на някакви сценки. Но ми казаха, че трябва да играем например на Червената шапчица, тя да е един герой, аз друг. Опитах се веднъж да изиграем песента "Похвали се зайче", тя знае много добре да я пее, но нито една дума не можа да ми каже под формата на театър. Явно, чрез театъра неща, които са запомнили наизуст или си ги правят както те са си решили, можем да им създадем среда да опитват по начин по които трябва. Например не мога да и намеря 5 нови деца да се запознае с тях и да им разкаже за себе си, но под формата на театър го прави. Ако се сететите нещо на тема театър споделете, куклите не са важни, може да се направи от клечка и напечатано на принтер, важен е сценария В последните дни с това се занимавам да измислям сценарии и аз съм нещо като режисьор, а пък и партниращ актьор. Има и такава куклена терапия, но не знам как се прави. Доколкото знам психолозите подтикват детето да си изказва мислите. Чувала съм, че Ани Владимирова прави такава терапия.

Мечта, беше питала дали игрите от сензорната интеграция влиаят без да са показани от специалсти - да, това е процес, през който преминава всяко дете и ние трябва да им предоставяме възможности. Чела съм програми за американски ДГ и там си има часове по сензорна интеграция. Когато детето има по-изразена форма и не умее да направи нещо, токава трябва специалист да му покаже, но пак после е добре да има различни възможности да отренира наученото.

И последно се сетих за майката, която питаше за 7 месечното бебе - лапането на пръстите на краката е един признак дали детето се интегрира добре. Т.е ако си лапа пръстите на краката е добре. На почивката прочетох, че така децата започвали да разбират къде свършва тялото им, а моето дете така и не си намери пръстите на краката като бебе. И от болницата по ДЦП се бяха загледали над този признак.

Танче,

Това с лапането на пръстите на краката, беше едно от малкото неща, които знаех за правилното развитие на бебето и до годинка следях, да може да го прави. Маймуняка до годинката си лапаше пръстчетата на крачетата като по книга, около годинката вече му беше по- трудно, но аз го подпомагах.
Другото, следях в картона на детето нещата, както бяха описани, които трябва да може да прави на 3 месеца, 4, 5, 6...тях също стриктно следях до годинката. На 3 - 4 месеца пишеше, че трябва да се впечалява силно от дрънкалки, звуците,които издават, да гука силно при игра с него, тогава бях взела от тези дрънкалки, които хората слагат на терасите и от вятърът издават звуци, като музика. Щом извадих тези дрънкалки на 3 месеца, той прицърка, започна да играе и се смее с глас, много се смееше с глас, което продължава и до днес, когато му се обръща специално внимание и се играе с него. Единственото, което ми правеше впечатление като бебе, беше, че сякаш немож да "се намери" в пространството, защото понякога ръкомахаше по търсещ себе си в пространството начин. Бях забелязала също преди годинката, че вместо да кара колите и камиончетата, както го правят момченцата, той върти колелата им, т. е. както казват специалистите- не е използвал играчките по предназначение, което е характеристика за аутистичен симтом. След като проходи, около 1, 3 годинки, ми правеше впечатление, че не се сеща да наведе глава, като влизаше под масата, а я удряше. Нашата връзка се скъса след годинката, когато бях силно ангажирана с нови образования, езици и себе си, така мисля.
Тогава съм позволила да започне да се отключва онова, което е имал като заложено и което продължаваме да "заключваме"

А  значението на кукления театър наистина е безпорно, там детето вижда превъплащението в роли, научава се да внимава и следи действието, при нашите деца това става малко по- бавно, но е възможно. Преди няколко години от едно от детските списания бяхме оцветили и изрязали куклички за пръсти, отстрани с лентички, за да могат да се залепват на пръстчетата и така пресъздавахме различни сюжети. Сканирах кукличките предварително и след това години на ред ги разпечатвах и ги оцветявахме, и пак играехме, защото са хартиени и бързо се късат. После започнахме да изрязваме и детски личица, като им лепим острани лентички, за да се лепят на пръстчетата. А и сме се учили много дълго време да изгаем с плюшени играчки на куклен театър, всеки влиза в различна роля, докато към края на миналата година, играта на куклен театър ни стана лесна и естествена. След това вече сам започна да се сеща- да измисля сюжети и имена на герои. Сега измисля и рисува приказки, като разказва какво се случва, кой какво чувства и защо

Ех, Влади, колко ми стана смешно за краката. На мен пък ми се виждаше супер странно да ми обръщат толкова внимание, че не си яде краката. Но някакви други особени признаци не сме имали, които да наложат веднага работа. Аз основно разчитах на неонатолога ни и на болницата по ДЦП, като те явно са следели докато се натрупат няколко неща и да кажат да започваме и такава рехабилитация.
А за смеха, наскоро гледах снимките до 1 годинка. Дара също много се смееше и ме гледаше в очите и комуникираше. Имам уникални снимки с неини усмивки и физиономии. И при нас на около 1 година и 3 месеца започна постоянно да се сърди, усмихваше се на свои нещо, имаше и смях, но както ти казваш, когато и обръщаме внимание. Аз си мисля, че това им е от СИД-а, а не от майките. Не че няколко години не си мислех за "майката хладилник", но вече съм сигурна, че не е така. На другите деца им трябва много по-малко показване, за да хванат правилната посока.
Най-хубавото е, че това лято май започнах пак да виждам онези усмивки, когато ме гледа в очите. 

Влади, сега видях и мнението ти за театъра - да уникални успехи постигат с него, но явно трябва и да им дойде момента. Защото сме пробвали и преди, но тя се сърдеше и ме буташе, а последните месеци явно и е времето, не ми отказа толкова силно и за 2 месеца вече дори сама ме търси да правим.

Моля заповядайте в новата тема
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10