Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Момичета относно това което пише [desi] за детето на Райка,че има общуване и игра на уж,това което пишете за емоциите при аутистичните деца.....не знам,но аз също мисля,че разстройството на моето дете не е аутистично.Моето дете си играе на ужким и е много наясно относно това кое е шега и кое не.Понякога ляга на земята и започва да се преструва,питам го какво му е,а той започва да нарежда-тъжен съм,скучно ми е и други такива.Аз съответно отивам да го успокоявам и да питам какво иска да правим за да се развесели,а той започва да се смее и ме пита-изплаши ли се-ха-ха-ха-това беше шега.Малко глупаво го обеснявам,но той много добре се преструва(понякога се прави на болен,на заспал,на припаднал и така се забавлява),изразява емоциите си,а това са все неща,които не се връзват с аутизма.Относно съня ние също забравихме следобедния сън много рано,а вечер детето спи при нас на нашето легло.Казва,че го е страх и какво ли не сме опитали,но не мога да го отделя дори на друго легло в същата стая.А вече е много голям да спи с мама и тати.Освен,че е при нас,но и задължително трябва да му държа раката докато заспи.Заспива трудно,много след като сме заспали ние,но си лежи държейки ръката ми.Сутрин става без проблеми като го събудя,но ако го оставя да спи става чак към 11.00 часа.

Уф, пропуснах докато се оплаквам да поздравя, макар и на патерица.....
порастналото момиченце на Райка с ЧРД, да е жива, здрава и безгрижно детство!

me4ta22 Има разлика между осъзната и неосъзната игра науж. При 9 годишно дете може да  е придобито умение/децата ни са много наблюдателни  и често успяват да "научат" тези умения.... Моето дете вече знае какво е науж, учи се какво са шегите и т.н. обаче това не е естествен процес. Когато е било на 2 години определено не е играло науж.... 
Затова и за диагностика ползват поведението на детето около 3-4 година - и търсят отклоненията в тази възраст.
Огромна част от Аспергер-тиците/ама че дума направих/ дори придобиват страхотни умения да разчитат емоциите на хората. Обаче това не е естествено пак - а заучено като модел. Някои от тях дори и се шегуват успешно.
Обаче при дете на 2-3 години ако има общуване и игра науж аз не бих се съмнявала да кажа, че А-м няма. За твоето дете не знам, аз и за моето не знам какво да мисля 

[desi] определено при нас това е заучено и то от телевизията    Да много се задържаме пред ТВ-то и виждам как буквално детето ми разиграва ситуация свързана с някаква емоция от някое филмче.Постепенно осъзнава,че и при друга ситуация може да важи същата емоция и при трета и т.н.Наистина ми е малко трудно да го обесня така пишейки.Но около 3-4г. такова нещо при нас нямаше,нямаше и дълго след това.И никой от специалистите които посещаваме не е работил в тази насока т.е. да го учи да разпознава чувства и емоции.На мен също ми е трудно да му обесня и в крайна сметка тези неща ги е научил сам точно чрез наблюдение.Странното обаче е,че до преди 2 години никой специалист не споменаваше за аутизъм при моето дете.Минахме през какви ли не диагнози,но едва от 1-ви клас психолозите мислят,че е от аутистичния спектър.И аз също не знам какво да мисля.

    Припомням това:                                            
                                                          РАЗЛИКИТЕ СА ОЧЕВИДНИ
Ние харесваме неща.                                                      Те фиксират предмети.
Ние се сприятеляваме.                                                     Те търсят внимание.
Ние обичаме хората.                                                       Те изгработват зависимости.
Ние правим почивка.                                                       Те прекъсват работа.
Ние имаме хобита.                                                           Те се самостимулират.
Ние постоянстваме.                                                          Те упорстват.
Ние настояваме.                                                               Те избухват.
Ние имаме таланти.                                                          Те имат разпокъсани умения.
Ние отстояваме себе си.                                                   Те не се подчиняват.
Ние разширяваме кръгозора си.                                       Те имат ограничени интереси.
Ние сме грижовни.                                                            Те са обгрижвани.


Когато го четох за пръв път си намирах причина да измисля колко е далече Мишо от десния сектор   И си я намирах  

Всеки път като го чета и всеки път си я намирах.Ама все повече започвам да се ограмотявам и колкото повече знам за аутизма - толкова повече виждам , че е в десния сектор - въпреки различното му състояние към днешна дата в сравнение с първото ми четене на текста.

Има огромно значение като чета как точно го чета, и какво точно пропускам покрай мозъка си.Запомням само това което ми изнася - другото го пропускам.Е дойде момента да се върна на пропуснатото и да го прочета.Не ми харесва  
  

Катина за пръв път го чета така написано и колкото и да не ми се иска да го призная Мишо е изцяло в десния сектор.Още при първия прочит и то толкова очевидно.Сега вече се изплаших.За първи път наистина виждам нещо така точно и кратко написано и съпоставено с "нормата",разликите наистина са очевидни и всичките болезнено се отличават при моето дете.Не само,че не ми харесва,а ме боли..........не знам какво да кажа....

 да ви развеселя /или разплача/ малко... за това как аутистите виждат хората в норма /невротипичните/...те ни виждат точно като отклонение от нормата  и със НТ синдром...
http://isnt.autistics.org/

ето и още нещо, което на мен никак не ми хареса....
http://isnt.autistics.org/salanne.html

между другото, този тест при малкия батко си е точно така - той показва предмета където е в момента. Т.е. си е аутист.Обаче като се опитахме да ги приложим при малкия маймун (на 3г) той също показа, предмета където е преместен, и не можах да разбера дали защото е много малък да разбере какво се иска от него, или теста не е много достоверен.... някой знае ли каква е възрастта когато теста би трябвало да е валиден?

[desi], в листовката на моя мелатонин пише, че единият е с удължено освобождаване (предполагам това е бавният) - хапчето се разгражда бавно, освобождавайки дозата постепенно. Този вид ми е с 3 мг и от него ми е сънливо на другата сутрин, бих спала доста дълго.
Обикновеният е явно бързият, с него се чувствам по-добре наспала се.
И с двата няма проблем да се събудя, ако чуя лек шум, сънувам както обикновено и тн (не е като сънотворните)
Не знам тия 3 мг дали не са много, може да му ги разделиш на две.
Мисля, че ако много те безпокои, може да изпиеш едно да усетиш какво е. Те го дават и за хора с объркан режим (нощни смени, смяна на часови пояс и тн)

Деси, буди се и търси същите условия, т.е. ние да сме в стаята, но не го прави шумно и заспива почти веднага. Но ако беше в ситуация да е по-малкото дете и да е свикнала от 1 годишна да спи в стаята с по-голямото дете, това нямаше да прави впечатление на никого. А сега определено ще е неестествено да я оставя да спи при нас до 14 години. Преди известно верме си мислех, че в миналото като са спали всички в една стая, че даже и в общо легло, тези проблеми не са имали проблеми.

А като се заговорихме за съня, все се каня да ви питам за попората с виното, която се говори, че в миналото е давана на децата. Аз не мога да разбера това шега ли е? Питах веднъж баща ми и той ми каза, че на тях са им далали когато е бил около 4 годишен, гледала ги е едната баба и са били много едца, а възрастните на полето. Та тази баба като видела зор им правела по една попара с вино и те се кротвали. Защото веднъж дадох на детето половин чащка вино и бях убедена, че няма да го изпие. Обаче тя го направи с апетит и после много бързо заспа. И се чудех дали тази стара рецепта на попара с вино може да се прилага, ако детето е много преуморено?

Miss Blondy, аз съм сигурна, че с лекарства могат да се контролират добре нещата. Имала съм колежки с подобни проблеми при децата. Но трябва да се намери добър лекар. Питай Вълчо, той имаше опит. Може да идвате на консултация и в Свети Наум, там съм чувала, че са добри при лекарствата.

А за аутизма аз си мисля, че при много деца в периода 2-3 години може да се каже, че го има. Всички те не знаят за чувствата, не знаят да комуникират, не съчувстват и т.н. Обаче се учат бързо. И въпроса е колко ще успеят да научат дори с 1-2 години закъснение от връстниците си, чак след това може да се говори за аутизъм. И най-голямото ми притеснение, че за всичко трябва обяснение и примери и ако не започнат да обобщават и пренасят опит в един момент ще си останат с проблемите.

Мечта,

В никакъв случай не бива да те притеснява така силно, че виждаш детето в дясната страна. Преди 4 години, когато четох сравненията и аз виждах Марти в дясно и не крия, че се притеснявах адски, но сега, като си помисля, ако трябва да съм честна, не ми се виждат толкова страшни, защото ги развиваме и размиваме двете колони.
А, дайте да си признаем за себе си по колко параграфа ние сме в дясната колона и ще видите, че не е чак толкова страшно.
Аз, с ръка на сърцето си признавам, че за приятелство мога да бъда спечелена, когато усещам внимание и интерес към личността си, това аутистично ли е?
Обич разбрах що е, когато започнах да влагам живота си в Марти. С най- близкия ми човек- майка ми, преди да се роди детето се виждахме веднъж, два пъти годишно и не знаех дали изпитвам обич към нея и се дразнех, ако започнеше да ми звъни прекалено често, но сега, когато завися от нея, докато аз работя и се грижа за финансовото обезпечение на терапиите на Марти, тя му е родител, учител, терапевт, готвач, домакин и възпитател, аз имам огромна зависимост от майка си и не бих могла да си представя час без нейното съществуване. Това аутистично ли е?
Работя, работя, миналата година дори по 16 до 18 часа на ден, стимулирана от Марти и когато изпушех, просто извиквах, избягвах за малко и прекъсвах работа, за 15- 20 минути се освествам и се връщам, това аутистично ли е?
Винаги съм имала нужда от стимули, хобита не, стимул за да направя нещо- както лесно така и трудно- да уча- език- по всяко време, във всяка открадната секунда- трябваше ми стимул, едва когато го намерих се осъществи, да уча друго- същото, да отслабна- също- без стимул, не става. Не може да ми стане просто така хоби да ходя на риба например, може да ми стане стимул, заради нещо обаче, ако възникне такава причнима. Това аутистично ли е?
А упорството е най- характерната ми черта. Не съм постоянна, никак даже, а съм упорита като змей, нещо изникне ли и убедена ли съм, минавам през всичко, не защото съм постоянна, непостоянна съм, но заради ината и упорството, следвайки убедеността си. Това аутистично ли е?
Бях избухлива, покрай терапевтирането на детето, станах умерено такава. Аутистично ли е?
Не признавам авторитета, но в практиката научих да изглежда, че се чувствам по- подчинена от други, заради йерархията, а в себе си знам, че не съм подчинена никому, но се налага да изглежда така. Това аутистично ли е?
Изглежда, че обгрижвам детето си, а в същност се нуждая от любовта му, от усмивката и спокойствието му, от успехите му и това са грижите на природата към мене, всъщност аз съм обгрижената, точно от което се нуждая. Това аутистично ли е?
Винаги зависи от къде ще погледнем нещата и факта, че децата ни са диагностицирани е, само защото са по- чувствителни, по- обидчиви, по- интелигентни, по- емоционални, макар и в началото на развитието си да не съзнават добре коя емоция какво точно означава и да изпадат в крайности, но затова Господ на нас се е доверил, на нас ги е пратил, за да ги направляваме и заедно да постигнем повече, отколкото иначе ако се водеха на книга “ внорма”. Убедена съм  в това, макар и понякога да вия от трудност. Господ е видял в нас вероятно, че не искаме да ни е лесно или трудно, а искаме да е силно и затова ни е дарил с деца, нуждаещи се от огромната ни сила, каквато имаме.

Не е точно така. Ако на едно  бебе му се усмихнеш то се усмихва обратно нали? Ако му направиш муцуна и то ти я връща. Като му направиш дзак и то ти прави дзак...като го попиташ къде е лампичката и то я сочи, или като го попиташ колко голямо ще порасте то вдига ръце нагоре.... това е комуникация.
Липса на комуникация при 2-3 годишно дете бих описала така - тръшка се и ти не знаеш  дали е гладно или просто му се спи...дали иска вода или играчка.... и почваш да предлагаш това, онова, това, онова докато нацелиш.... поне при нас беше така. В това обаче има и голяма доза майчин инстинкт и ние подсъзнателно налучваме сигналите му и се научаваме да комуникираме ние с него. Обаче подобно нещо непознат човек не може да усети.
Детето в норма на 2 години ще се разсее ако като реве за сладолед му дадеш пакетче бонбони. Детето с А-м може и да не разбереш че иска сладолед защото просто ще ти изчисти пода в магазина....камо ли да го залъжеш с нещо друго.
Макар че повечето диванета точно на 2 години са супер манипулатори и тръшкането го усвояват до перфектност...
Знаеш ли за мен какъв е критерия - аз не усетих тези бунтарски 2 години с най-малкия си син...покрай "УЖ" излезлия от ужасните 2 години батко (тогава на 5) 2 годишния ми син ми се струваше една ли не с обноски на възрастен  
Друго сравнение - малкото диване до оставях да се тръшка колкото си иска... реве реве/че и поглежда от време на време дали има публика/, малкия батко всячески избягвахме да го докараме до криза...не само че ревеше без да поглежда има ли публика, ами и  ревеше в продължение на 6-8 часа.... без никакъв шанс комуникацията с нас да му доведе нещо положително. Камо ли ние да помни обстоятелствата при които е заревал...често идея си нямахме що пищи.
като почнеше да пищи и почвахме - вода-сок-мляко-храна, -сладки-разходка....докато нацелим. Още повече че той и не говореше и не се и опитваше да каже какво иска. 2 годишното ми дете си казва каприза...и пищи примерно за СЛАДОЛЕД....детето с А-м просто пищи. И ти не знаеш дали това е сладоледа или е претоварено от трепкащата светлина в магазина....

Деси, децата не се раждат научени да правят тези неща. Ако му направиш муцунка не отвръща от първият път, а като му покажеш 5-6 пъти чак тогава. И за всички неща се учат, едни по-бързо, други по бавно. Колко голям ще порасне също - показваш му 5-6 пъти и чак тогава разбира. Едно дете може да се научи на 1 или на 2,5 години "колко голямо ще порасне", но трябва някой да му покаже.
Една от най-големите добрини, които са ми направили терапевтите е да ми покажат, че с повече постоянство, дъщеря ми се научава. На диагностиката, когато беше 2 годишна ни казаха, че изостава с 1 година.
Ако не бяхме започнали да я учим,  тя нищо нямаше да знае или щеше да е с още по-голямо закъснение. Въпреки, че и показвахме по 2-3 пъти, както при всяко дете и родител, очаквахме, че ще започне да имитира, го нямаше. И на мен поне до 3 години ми се струваше, че ми показват неща, които една майка и баба с повече фантазия си правят на децата. Само че при моето дете трябваше да му показвам повече пъти и тя все извъщаше глава, ръмжеше или ме буташе, ама аз я преследвах на почивки, докато не направеше каквото трябва. А с натрупването на разбиране намалява тръшкането или поне вече може да ги учим да се владеят.

Аз днес открих топлата вода с нов прочит на аутизма и собствен критерии.А именно.Аутиста не може да учи по подразбиране, а останалите се учат основно по подразбиране.Например: бебето се учи да прави физиономии и да показва на колко годинки ще стане с една, две подсказки, а аутиста освен с подсказки, и с обяснение докато разбере.Бебето се усмихва след няколко получени усмивки, а аутиста чак когато разбере защо се хилиме срещу него и, че очакваме от него същото.От там нататък чувства, цветове, думи, изречения, цифри, букви, голямо, малко и т.н..............на всичкоПредполагам аутистите цял живот ще трябва да имат преводач за всичко, но с течение на времето нуждата от обстоен превод намалява, и ще е необходима само една две подсказки за да научи, но все пак ще има нужда от превод в ефир.
Никога не прочетох някъде, че аутиста не може да научи нещо - каквото и да е 

Нещо като дислектиците 

Какво ще кажете за моята интерпретация.

Че откри топлата вода 
Не мисля, че винаги ще имат нужда от подсказки.  Научават се като  с времето  си изграждат собствен модел на учене. Високо функциониращите аутисти много често овладяват това "свойство" до перфектност.  Същото важи и за децата с дислексия - харесва ми какво нашето ОТ казва - децата с обучителни проблеми трябва да ги научим да се учат. Т.е. не да им се налее знанието, а да им се помогне да изградят собствен модел на учене. Нетипичен такъв, защото типичния явно не работи за тях.
Като усвоят самообучението вече нямат и нужда примерно информацията да се подава и визуално, а може и само слухово.  На малко дете обаче това неможе да се случи - те разчитат на визуалната памет повече от на всяко друго сетиво, защото информацията която идва слухово често не се интерпретира правилно.