Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

  • 72 478
  • 605
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: leet
И след много учене, както от уроци и терапии, така и от живота, както и неаутистите, само че аутистите се учат по- болезнено, идва момент в който започват да питат за всяко нещо, за което имат и най- малко съмнение- шега ли е или истина, започват да питат- ако направят това или онова, какво ще стане, започват да питат- това може ли да се прави, напр. да се катеря по стени или слънцето да изгрява от запад и ако не може защо не може...., започват да питат- сега сърдита ли си или тъжна, сега защо си ядосана или си весела....след още дълго време намират собствена интерпретация за нещата и спират да питат за всяко нещо, но винаги остава чувството в тях, че са пришълци от друга планета на нашата.
Една от терапевтките ми каза онзи ден, че е абсолютно доказано вече, че няма дете с диагноза "Аутизъм" ,което да не може да говори, просто тези, които не говорят, още не са намерили причината, за да го правят и че всичко е в ръцете на ерапевтите им и родителите им да намерят пътя, за да им дадат причината.
Както имаше един виц за едно дете от царско потекло, за което всички в двореца мислели, че е нямо и едва на 6 годинки, по време на обяда казало "Супата е много гореща." Всички се учудили и го попитали защо чак сега говори, а то отвърнало "Ами, до сега нямаше какво да кажа, всичко си беше наред".

# 151
  • Мнения: 428
Аз само да ви разкажа какъв експеримент си направих с двете си деца. Това по отношение на шегите и тяхното разбиране.
Знаете, че Мимката ми е проблемната, малката е дете в норма.
Та обичам да се шегувам с тях като с два пръста стискам нослето, после пъхам ръката в джоба и казвам: "Взех ти носа и си го пъхнах в джоба".
Как реагира Мими?
Веднага проверява, дали носът и е наличен. С ръка го пипа и се успокоява, че всичко е на ред.  Mr. Green
А малката?
Изпищява: 'Върни ми носаааааа!"
Аз: "Ами вземи си го де!"
Тя веднага се включва в играта на уж. Бърка с ръчичка в джоба ми, държи на уж носа (въображаемия) с две пръстчета и си го поставя на мястото.  Mr. Green

# 152
  • Мнения: 3 591
Мимката не е проблемна, и сестра и не е в норма. Сестричката и е невротипична, а Мимката не е   bouquet

Знаеш ли само как звучи това - едното ми дете в норма, другото проблемно....
Айде да кажеш нещо за детето си в норма...ама не слагай епитети на Мимката.  Heart Eyes

# 153
  • Мнения: 428
Деска, това го написах, за да може майките, които не ме познават, да могат да разграничат децата в случая. Сигурно звучи неприятно. Извинете!  Embarassed
За теб прегръдки!
А на Кезая Марти като му взех носа, предложи да му взема и челото.  Mr. Green Сладур!  Laughing

# 154
  • София
  • Мнения: 4 412
Calathea, много интересна игра. Ще я направя довечера. Само че, ако на мен ми я направят, ще си пипна носа както е направила Мими Simple Smile Това май е потвърждение, че съм от майките, поприхванали от А-то Simple Smile

Не знам дали сте виждали едни книжки "Когато се чувствам добър", "Когато се чувствам уплашен"..., автор Трейси Мъроуни. Аз се бях загледала в тях, но ми се струваха скъпи 10 лв. е всяка. Обаче 2 пъти ми ги препоръчват книжарки и днес ги разгледах - много са добри обясняват чувствата с картинки и много приятни думи. Силно се надявам, че ще имаме успех в разбиране на собствените чувства и тези на другите.

# 155
  • Мнения: leet
Ооооо, това с частите на тялото и лицето беше част от терапията около половин година, след първата половин година, в която тема номер 1 бяха емоциите- тъжен- как изглежда- защо, весел- как изглежда- защо, сърдит- как изглежда- зашо, учуден- как изглежда- защо, изненадан-как изглежда- защо. Следващата половин година бяха частите на тялото и лицето- колко очи има той, колко очи имам аз- къде се намират- да покаже неговите, да покаже мойте, могат ли да паднат, могат ли да летят, къде им е мястото, същото с носа- колко носа има той, колко носа аз- къде се намира, може ли да падне, да лети, къде стой носа, да покаже моя, неговия, на картинка, на друг човек, същото с ушите, веждите, косата, краката, ръцете- за всяко нещо брой, да се покаже, може ли да падне и после пак да си го сложим и така.
Защото поради това, че са буквалисти, те приемат буквално и всяко нещо, което виждат или чуват и яко репетиция си трябва за всеки евентуален случай. Като влезеше във водата и не си виждаше краката, веднага питаше "А, вече ми ги няма краката ли? Някой ми ги взе, паднаха ли?" и затова обяснявахме и рисувахме хора и деца във вода и под водата им рисуваме краката, зад стена и се вижда само едната ръка- рисуваме и другата, която не се вижда с прекъсната линия и обясняваме и после нагледно заставам зад стената и си подавам само едната ръка и единия крак и казвам, че другите са скрити и не се виждат, защото стената не е прозрачна. И после дълго време казваше "А, то ми се виждат само ръцете, ама краката са си на мене, само че под водата.", същото и зад стената казваше...сега вече е отработено това и знае кои са му частите на тялото и че всичко си е на мястото и нищо не може да падне, само може да не се вижда и че ако някой му казва, че му взема нещо, е майтап.
А, вече и според някои от терапевтите му, има чувство за хумор, така че, Марианка, силно се надявам че е проявил такова..или поне така изглежда, което си е направо чувство за хумор Simple Smile

# 156
  • София
  • Мнения: 2 352
Днес моят син си намери прятелче - на пръв поглед връстник с неговия ръст и подобно поведение.След около два часа се оказа, че детето е деветгодишно с поведенчески проблеми подобни на Мишовите.Каките ми обясниха, че това дете е много нахално и много грозно (явно не е аутист - те са винаги красиви  Confused)Срам не срам не се заприказвах с майка му.Седеше си милата отстрани и се беше свила типично за майките на деца с проблем  Cry.

Изобщо не вярвам да дойде ден в който Мишо ще се учи без подсказки от някого  ooooh!


# 157
  • Мнения: 4 587
Шшшшт. Моето Вълче от два дни чете книга. Художествена литература. За пръв път се случва да си търси сам книгата и да чете. Не византология, египтология, лекционен курс за студенти, янциклопедия по история, учебници по история, а роман.
 Shocked Е, на историческа тематика, "Самуил", ама роман. Брои се. Ходим заедно на библиотеката.
После ще се опитам да му пробутам Димитър Талев.

# 158
  • в моя свят
  • Мнения: 849
Аз само да ви разкажа какъв експеримент си направих с двете си деца. Това по отношение на шегите и тяхното разбиране.
Знаете, че Мимката ми е проблемната, малката е дете в норма.
Та обичам да се шегувам с тях като с два пръста стискам нослето, после пъхам ръката в джоба и казвам: "Взех ти носа и си го пъхнах в джоба".
Как реагира Мими?
Веднага проверява, дали носът и е наличен. С ръка го пипа и се успокоява, че всичко е на ред.  Mr. Green
А малката?
Изпищява: 'Върни ми носаааааа!"
Аз: "Ами вземи си го де!"
Тя веднага се включва в играта на уж. Бърка с ръчичка в джоба ми, държи на уж носа (въображаемия) с две пръстчета и си го поставя на мястото.  Mr. Green
Току що прочетох и веднага "изпробвах" моя Мишо как ще реагира.Той само се засмя,дойде при мен повтори същото движение и каза-"А сега аз ти взех твоя." Как да го анализирам това? Веднага след това започна уж да ми взима различни части от тялото-главата,корема,ухото и така докато не го спрях,защото като му хареса нещо и не спира да го прави,чак става досаден  Laughing

# 159
  • София
  • Мнения: 2 352
Направих го този тест.Правен му е отавна - реагира типично аутистки.Сега с днешна дата пак реагира тъй, но пък и му обясних идеята.Обясних, че се шегуваме и попитах - сестра ти като се върне къде ще търси скритите очила ( крием очила) посочи новото място  Cry.След няколко опита и неколкократно криене май почва да схваща  Confused.Сега продължават да го крият - и те не знаят защо  Mr. Green.Ще пробвам пак след няколко дни  Rolling Eyes

Вълчо - шъъъъъъът - чук чук на дърво  Peace

Мечта сетих се онзи ден колко рев изрева Мишо, че баща му изяде дистанционното и вече няма да има дистанционнооооооо  Joy.После рева, че тати го изакал и сега му миришело  Mr. Green Естествено ние му казахме, че го е изял и впоследствие изакал - няма сам да се сети я  Whistling

# 160
  • Мнения: 428
Браво, Вълчо! Много се зарадвах!
Мечта, днес моята малката дъщеричка реагира досущ като твоето момче в играта с носа.
Каза, че сега тя ще вземе моят нос. Но като взима въображаемо, си го поставя на мястото на нейния. И казва, че вече има нос.  Mr. Green
Кате, ще ме умориш от смях!  hahaha Естествено, че ще му мирише!  Mr. Green
Честито ви другарче! И у нас от време на време идва едно съседско дете да търси Мими (в една група бяха в ДГ). Но аз знам, че не идва заради нея, а по-скоро заради мен. Защото позволявам да правят каквото си искат, на нея и е забавно. Но аз пак съм доволна, защото никак не се впечатлява от странностите на Мими и разговаря с нея, без да очаква да чуе отговор. Мисля, че дори и в този вариант е полезно за детето ми.

# 161
  • Мнения: 42
do;vikontii
dai da si govorim po skype.moia e krasimir mechkov.ako iskash me nameri
izviniavaite che pisha na latinica

# 162
  • Мнения: 42
за анкетата на кезая.мисля,че нашето дете е от 4 група,децата със умствено изоставане.

# 163
  • Мнения: 42
освен това на биофитбека почти не можахме да я накараме да си задаржи електродите.незнам как е в софия,но в бургас няма кои знае какви специалисти.многоискам да правим нещо повече но без да искам да се жалвам мисля че тук няма (в бургас),няма какво да се прави.

# 164
  • Мнения: leet
Краси Мечков,

Надявах се, че нещата в Бургас са тръгнали ма добре...преди 4 години имаше една майка Теменужка, майка на Неди, която вече не пише тук и почти никой от преди 4 години вече не пише...та тя някъде около година търси логопед в Бургас, Неди тогава беше на 4 и всеки логопед, който го видел казвал, че няма смисъл да им взема парите, защото нищо не може да направи...накрая намериха логопед, но от тогава не знам нищо за тях...но силно се надявах, че нещата в Бургас са тръгнали в положителна посока, защото тук, в София наистина има много и добри специалисти, които работят с децата ни, а тази година разбрах, че завършват и първия випуск ерготерапевти- европейската специалност, която съответства на американските окюпейшънъл терапевти.
За децата си струва всичко и ако не е прекалено, съвета ми е да се преместите със семейството си в София, защото има много и различни терапевти, които да работят с детето, а с дете от аутистичния спектър, специалистите твърдят, че може да се постигне почти всичко, с добра терапия от страна на терапевтите, от страна на родителите, които също трябва да се обучават и от страна на учителите, въобще- от страна на всички, които имат досег до възпитанието на детето.
Даже като се замисля, не ми се струва прекалено, заради детето да се преместите в София...не ми се струва и прекалено и трудно, ако до 2 години, не се извършат някои от най- необходимите промени в областта на образователната законодателна уредба, и ние с мойто дете да се преместим в някоя точка на света, където тези неща са уредени и където той ще получи достойно образование.

Общи условия

Активация на акаунт