Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Красимир,

А иначе вие вкъщи трябва да започнете да виждате детето по нов начин, да му придавате любовта и гордостта, която изпитвате от това, че го имате и да го терапевтирате ежедневно и ежеминутно. Нашите деца са най- чувствителните същества и се нуждаят от БЕЗРЕЗЕРВНО ПРИЕМАНЕ, както и винаги да им говорим за това, което чувстваме, не за лошото и белите, които са направили, а за това, че ние се чувстваме наранени и тъжни от това, че са счупили вазата, да речем, защото много сме си я харесвали. Точно неприемането и чувството, че сме ги предали и те са самотни, ги кара или да се затворят много бързо и почти изведнъж в себе си, или ги тика към по- малко затварящ процес, но съпроводен от голямо количество агресия към себе си, нас и околните, чувствителните ни деца са водени от неразбирането с какво са заслужили да ги предадем, тъй като най - често отключващия момент е тръгването на детско заведение.
За неща, за които се сещам:
- Не давате нищо любимо, което детето иска, докато не вии гледа в очите и настоявате да назове името на предмета;
- Слагате на земята голям картонен лист всеки и сядате с детето върху него. После му казвате: „Прави като мене” и рисувате къщичка, то трябваше да повтори, после дърво. Винаги го гледате в очите и  на нивото на очите.
- Купувате бои за ръце, с които детето да рисува на голям картон на земята или в банята да  с ръце по стените- отначало оставяте детето да цапа, каквото то си поиска и да се забавлява, след това започвате да "моделирате" начина му на рисуване, хващате ръчичката и с нея изрисувате заедно слънце, полянката, дърво и облаче.
- следващия етап от рисунките са хора- изключително важно е детето да започне да рисува хора- в началото вие държите ръчичката и обяснявате какво рисувате- глава- показвате му и неговата, и своята, очи- показвате и неговите и своите- броите очите, уши, ръце, крака- така рисувате майката, детето и таткот- след време включвате и учителката, и логопедката- защото това са хората, които ще изиграят роля във формирането и "моделирането" на поведението на му.
- Подавате му по една играчка да играете с нея, разказвате за играчката, например: какво е това? – той отговаря – куче, как казва кучето, детето отговаря: „бау-бау”, вие му разказвате, че е приятел на хората, разхожда се с децата в парка и т.н., след това прибира играчката и вадите друга. Тези деца се нуждаят от голям ред. Като обаче през цялото време сте на нивото на очите му и го гледате в очите.
-Питате го нещо, тоотговаря с една дума, а вие му казвате: „Добре, но трябва да кажеш: АЗ ИСКАМ ДА СИ ИГРАЯ С ТОВА”, т. е. Изреченията трябва да стават по- дълги от ден на ден.
-Правете му куклен театър, като с това развиваше и въображението му. Напр. вземате Мечо от играчките му и започвате да разказвате, че Мечо отива на басейн и чака на спирката, след това идва Зайо и го пита „Мечо, ти какво правиш”...и т.н....и постепенно у детето започва да се развива въображение и да го повтаря и измисля по своему, след време започва да измисля подобни. Измисляте кратки случки, като го включвате и него, напр. Зайо паднал в дупката, като тичал за училище и кзавате "Ето, паднах, боли ме, Мечо, помогни ми да зилеза, дай ръка!" и после си разменяте ролите.
- След това животните- играчки започват да питат детето как се казва, на колко е години, как се казва мама, тате, баба и така, постепенно увеличавате дейностите и все повече го включвате, увличате детето и то трябва да взема участие в играта, винаги го гледате в очите и на нивото на очите му, седнали на земята.
- След това започвате да го включвате по- активно, той да играе едното от животните в кукления театър. Театърчетата трябва да са сравнително кратки, за да не го отегчават и да може да ги осмисли и пресъздаде по- лесно после.
- Винаги го поправяйте, когато си говори във 2-ро или 3-то лице. И го карайте да повтори „Аз направих това!”.
- Говорете си непрекъснато, питайте го, а то ако отговаря с една дума, вие казвате цялото изречение и го карате да повтаря и така – всеки път и то се научава все повече и повече и накрая по навик започва да повтаря след вас като кажете нещо и неговите изречения така стават все по- сложни и по-дълги.
- Рисувайте вкъщи и с пяна за бръснене във поднос и детето да рисува с пръсти и винаги го карайте да се чувства важно, ценено и равноправено.
- Винаги Казвайте на детето какво ви предстои за деня- от предната вечер, от сутринта- да знае кое след кое следва, защото това  му дава чувство за спокойствие и увереност-  "Днес ще направим това, това и това." За тях реда  е от изключителна важност. И детето ще започне да пита: Сега, като излезем първо къде отиваме, и после къде и после, и накрая се прибираме да обядваме, нали?”. Важно е да казвате „Сега първо се изпишкваш, измиваме ръчичките, обличаме пуловера, панталона, обуваме ботушките, обличаме якето, излизаме, качваме се на колата и отиваме на куклен театър. След това ще се разходим малко, после отиваме на пазар и след това се прибираме да обядваме и да почиваме.”
- Намирате нещо, което го интересува, например трамвая, започвате да го рисувате първо вие, после карате детето да повтаря като вас, хващате ръчичката му и помагате и после започвате вътре да рисувате главите на хора, които се возят вътре. Рисуването на хора е много голяма част от терапията, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО. След стреса, ако съществува такъв отключващ момент за състоянието им, те нямат много добра представа за хората и за това, че ако им бръкнат в окото, да речем, ги боли, и се смеят, например - затова е зиключително важно да се рисуват хората и да се говори за чувствата им- какво изпитват- кога са щастливи и засмени, кога тъжни- кое ги кара.
- Казвате на детето първо: „Ти имаш глава, две очички, две ушички, едно носле, една уста..и т.н.”  и му ги показвате и го караше да ги показва и върху вас и върху себе си, и върху друг член от семейството, и върху картинка, и след това го питате „Ти колко очи имаш? Къде са? Покажи ми ги? На следващия ден след като вече пак ги покаже, казвате „Добре, но кажи: „Аз имам две очи, а не просто две”. После „Ти колко уши имаш, колко нослета..?” и т.н.
- Намирате картинки с лица на деца, плачещи, засмяни ,тъжни, учудени, изразяващи всички възможни душевни състояния и му казвате кое дете какво чувста , а после започвате да го питате, кое дете е тъжно, то посочва, кое е весело, то посочва, кое е щастливо, кое е учудено..и т.н., след това започвате да го питате: „Това дете какво е?” ,детето казва ,”тъжно”, след няколко дена пак, а вие вече го допълвате „Това дете е тъжно”, след това започвате да го карате да го повтори, „Това дете е тъжно”. (причината някои да смятат, че тези деца нямат емоции е, че те не могат да ги разграничават и без да ги научим ние да ги разграничават, може да реагират обратно на това, което е нормално, например някой паднал, кърви, а то не знае какво е чувството, което изпитва детето , а и самото то и започва да се смее и това, ако не ги научим перфектно да разпознават всички емоции, е повод да ги подиграват).
- ВСИЧКО СЕ ПРАВИ ПОД ЧАС И ТОЧЕН РЕЖИМ, ТРУДНО Е ПРИ ТЯХ ДА СЕ СПАЗВА, НО В НЯКАКВИ РАМКИ, ДОКОЛКОТО МОЖЕ и после става задължително спазването на режима, носи им спокойствие реда и влизането в норма става по- лесно и по- възможно.
- Всеки път, когато сте на прага на силите си и плачете , детето ще се тревожи и ще пита защо плачете, а вие трябва да казвате :”Защото съм много тревожен и тъжен, че ти направи така” ,  а те са много чувствителни, много ни обичат и не искат да ни нараняват. В никакъв случай, не им казвайте , че са лоши, а им казвайте как вие се чувствате. И казвайте "Нали не искаш мама или тате да е тъжен и да плаче, защото ти правиш лоши неща?"
- Казвайте му „Аз съм ти баща, ти на мене си ми син, майка ти ти е майка, ти на нея си също син.”, после го питайте „Какъв съм ти аз на тебе? А ти какъв си ми на мене?..и т.н. След ден казвайте „Баба ти ти е баба, ти на нея си й внук, дядо ти ти е дядо, ти на него си му внук”, после питайте „каква ти е баба ти на тебе? Добре! А ти на нея какъв си й? И т.н. продължавате всеки ден повече роднини. Всички тези неща, свързани с връзки между хората и взаимоотношения на тях са им мъгла, затова трябва много да им се обяснява, повтаря и да ги караме да повтарят.  Много по- лесно от разбирането за вуйчо и вуйна след време ще им бъдат понятията като гравитация и магнитен резонанс, да речем, в зависимост от интересите им, разбира се.

Още нещо от изключителна важност за терапията. Много е важно да разбираме вътрешното им аз, защото те още не го разбират, а ние трябва да им съдействаме това да стане по- бързо. Всеки от нас носи аутизма в себе си.
Имайте пред вид, че наученото, децата ни ще прилагат на практика малко по трудно. Да речем, 2+2=4, те го научват перфектно, но малко по- късно, при събирането на дроби, където просто и елементарно е необходимо само да се приложи, те е възможно да се затруднят. Затова, ние трябва винаги да сме до тях, да им помагаме, и както се казва, повече и с внимание, търпение и обич, да им обясняваме.

Веселчето ми сподели, че индианците имат някакъв амулет на име dream catcher - сиреч ловец на лоши сънища.Ето какво представлява.Днес го видях в един магазин на бул. Сливница - точно на светофара преди моста над Захарна фабрика - вдясно посока Люлин.Срещу пазар Оряхово.Ако някой иска да опита с амулет  Цената е 4 или 8 или 10 лв. в зависимост от големината.Продавачките ме увериха, че клиентите много го хвалели - действал  .

искам да ви питам май4ета дето сте в българая - струва ли си да се връщаме в българия с дете с увреждане което ве4е е интегрирано в у4илище?
от едно известно време мислиме за връщане в българия заради това 4е езика изостава при нас зада го нау4и детето пък и булгария си е булгария, нали знаете носталгия. та изникна и този вупрос дали няма да сгрешим с това да се върнем и да се наложи детето да е в специализирано у4илище или подобно. моля за мнения и съвет
поздрави Валя

момичета днес какъв цирк претърпях сутринта времето съмнително аха аха да завали мисля си ще изляза с големия си син и с Владко а Киара ще оставя в къщи да спи с баща си .... но малкото като му казах хайде да тръгваме навън изглежда реши че ще го водя на детска градина защото като писна като че ли съм го изпуснала от третия етаж ... и му обяснявам и аз и баща му че ще ходим на разходка и татко му няма да идва той обаче стиснал баща си и казва "нани нани спинка спинка " а в къщи само ще обикаля и ще тряска вратите или пък телевизор ще гледа вообще неприемливо за мен та .... за да не се разстройва излишно вземам го на ръце вземам му обувките в едната / щото не иска да се обуе естествено / и тръгвам и тръгвам по улицата и го нося той бос .....абе минахме едно извесно разстояние не иска да го пусна мен ми отмаляха ръцете и го сложих на пътя да го обуя и той ревна пак както и да е не ми се отстъпваше и го "натиснах " и му обух маратонките .... ейййй ревтуна това дете повече от половин час след това / не е минало на неговата нещо или кой знае какво му и било че не искаше да се обува, или искаше баща му да излиза с него  / после се яви едно момиченце  на около две години и той започна да и кара количката и весел щастлив си тича повече от два часа насам натам игра си детето съвсем спокойно ама що не щеше да излиза и да се обува и такъв цирк ми спретна айде кой да ти каже .....
а обожава да излиза ...
абе детска работа ....
между другото като чета разликите между децата в норма и другите / лява и дясна колона / определено разликата е на лице не е в колоната на децата в норма ... много пъти съм ги чела и точно те ме накараха да се замисля всичко ли му е наред и дали това че не говори още когато беше на 2г и 10 м не е и нещо друго ....
Дано Деси да е познала и да няма много от аутизма или пък да го преодолее постепенно нали всички за това се борим ....
хората които ме познават / по бегло / са ме обявили мен за клиничен случай затова че всеки ден той има задължително едночасово занятие на едно място / при специалист / и още четири пъти седмично по още един час при други / логопед психолог специален педагог/ и като ме питат къде е Владко казвам той е на занятие във връзка с проговарянето ..... иначе се пулят и ме гледат много учудено и всички се втурват да ми разправят как детето щяло ей така да почне да говори и как еди кое си така направило и все в този аспект

Катина ние ако знаеш колко дрийм кечъра имаме javascript:void(0);у дома  тука мине не мине месец и децата правят по един в училище.... Да не са взели да са ни станали много и да са ни изловили сънищата 
За мелтонина - работи бомба. Toзи който аз давам е 3мг - controlled release melatonin, другия не го дават на деца. Мин доза от този е 3мг, от другия 1.
Пихме го всички у дома - резултат - малките заспаха за около 45-60 минути, големия батко и ние отидохме да спим в 12  Това при изпити хапчета в 19:00 часа...Не ни се доспа...ама никак
Не ми се спеше сутринта повече от колкото друг път, не спах и по дъбоко.
Малкия батко спа непробудно  Събуди се много по-рано- около 6 от обикновенно, пълен с енергия. Обикновенно сутрин като го будя е много кисел, защото е недоспал...
Без намеса с мелатонин от хапчета би трябало мелатонина в организма да е най-висок около 2 сутринта, факта, че моето дете тогава се буди ме навежда на мисълта, че не му стига. С хапчето не се буди...
сега умувам дали да му го давам известно време и да го спра, или да давам един ден и един да не давам да "изследвам" реакции....

На мен проблема ми е не да заспи, а да не се буди и да стои буден в леглото....  Поне вече съм сигурна, че няма елемент на разглезване, а причината да лежи буден е друга различна от глезотии....

Райка, всички деца са имали такива тръшканици. Аз обаче си мислех за адаптацията към детската градина, че това е много важен процес, но да не се "загуби" детето. Не знам дали си обяснявате с картинки какво се случва там и кога ще свърши деня. Моето дете се чувста спокойно, когато може да каже какво след кое се прави в детската градина. Когато тръгна за пръв път му трябваха няколко месеци, за да се осъзнае.

ФРИГ, много интересно питане, по повод и чуденето на Кезая дали да не изнесе от тук, защото няма грижа за децата. Та в БГ не можеш да разчиташ на почти нищо като помощ от държавата. От друга страна зависи в кой град отиваш - знам, че в Стара Загора, Дупница, Русе има по добре развити мрежи от ресурсни центрове. В провинцията живота е по спокоен, има недостиг на деца и няма да търсят всеки повод да ти изгонят детето. Но при всички положения ще трябва ти или да наемеш човек да учи след училище с детето, да си плащаш всички терапии. Е, тук цените не са като в някой евро страни, където съм чела, че е 120 евро час с логопед. Зависи къде ще работите, ще има ли други роднини, които да стимулират комуникацията с детето. Аз определено се замислям за миграция към провинцията, където са роднините ми, детето има повече контакти с братовчедки, баба му и дядо му ще бъдат около него и ще му приказват повече, живота в малкият град е доста различен. И усилено работим да си създадем работа там.
И зависи какви очаквания имаш за реализация на детето - не ми излиза от главата, че една психоложка ме попита какви очаквания имам към детето като порасне и аз за себе си дадох отговор, при който и да зъвърши средно образование в малък град, пак ще го изпълни.

ФРИГ,

Каквито и други причини да имате, за да се замислите за завръщане в родината, всичко олеква на кантара пред това да пуснете интегрираното си дете, от там, където сте сега, тук в джунглата за деца със СОП...още по- лошо- в сега действащия Закон за Народната просвета и в Наредба 1 за интеграция на деца със СОП, се посочва, че детето се изпраща в специализирано училище само, ако са изчерпани всички други методи, т. е. в масово училище ще ти вземат детето, но от тук нататък ти трябва да измисляш всичко, свързано с това как да се обучава детето, хем да се обучава, хем да не пречи на останалите деца и техните родители да не си изтеглят децата от училище, защото родителите на деца тук, които се водят "в норма" , бягат от деца със СОП като дявол от тамян, а за да промениш това в евентуалния клас, в който ще запишеш детето си, ще ти трябва силата на една войска, иначе е възможно.
Ще преминете с детето през ЕКПО- комисия, която назначава ресурсно подпимагане на дете, което се нуждае от такова. На един ресурсен учител се падат от 5 до 7 деца при 30 часа седмично- вингаи почти дават максимума, т. е.- на твоето дете ще се полагат около 4 часа седмично ресурсно подпомагане. Ресурсните учители работят с децата индивидуално, значи- 4 дена в седмицата ще работят с детето ти по един час, а освен това повече от 90% от тях са били учители в помощни училища и подхода им е доста далеч от подход към дете от аутистичния спектър, а като към деца с тежко умствено изоставане, защото такъв е опита им, работили са дълги години само с такива деца. И от тук нататък ти ще трябва да се грижиш за всичките терапии и спорт, така необходими за развитието на детето ти- ако дойдете в София или Пловдив , или Варна, ще имаш възможност да намериш добри терапевти  и една качествена месечна терапия на детето ти тук излиза около 2 000 лв. месечно, при средна заплата в бг около 400- 500 лв.- зависи, но средната не е повече. До преди месец едва ли повече от 2% от българите бяха чували за аутизъм, в момента може и да стигат до 10%, но може и да са много...така че навсякъде ще трябва да се чудиш как и с какви думи да поднесеш пред хората какъв е проблема на детето ти, от какво се нуждае и опасно ли то и за кого, някъде може да се наложи да обясниш и че не е заразно....
Танче,

Аз изобщо не се чудя дали да избера добро място за образованието и развитието на детето си, а съм категорична- до 2 учебни години, ако броят на часовете за индивидуална форма на обучение на деца със СОП, не се променят в Правилника за прилагане на закона за народната просвета от 8 до 12 на - от 14 до 16, категорично сменяме държавата, никаква носталгия не бих изпитвала към Родина, която може да остави една голяма група деца, без образователна степен и най- важното за мене е, че едно от тях е мойто дете.
Така че, изобщо не се чудя, а съм толкова категорична, колкото винаги когато вземам решение.
Фриг, така стоят нещата в бг и съвета ми е да учи и се развива детето ти там, където сте.
Говоря от позицията на човек, за който живота е детето му и за мене най- добре е там, където е най- добре за детето ми...

благодаря моми4ета. още нищо не сме решили и ще видиме. за сега сме се насо4или за варна и околностите. в смисъл искаме къшта и спокоиствието на селото а бизнеса и удобствата на града... имаме 1 годин да се подготвиме за местене. пук и мъжа да се понау4и на български...
кезая да така е права си но тук положението е сериозно и надали ще се предлага това което до сега се предлагаше за децата. другото е 4е детето си се развива добре и 1 клас завърши отли4ник, а аз искам и българския да нау4и

надявам се другият пат да видя по рано побликуването на датата за симпозиума,и да се.ако имате път към морето ,надявам се да се видим

ФРИГ, ако е само за научаването на българския - дай му малко време, големия ми син на 12 години прояви желание да учи буквите и почна да се опитва и да говори Български и учи доста бързо и добре. Знам колко е гадно родителите ти да не могат да се разберат с внуците си, дай му малко време - това ще се случи.  Ако искате да се приберете - дай си повече от година. Нека детето получи колкото се може повече подпомагане там където си, защото в БГ това е лукс който трудно ще намериш кой да прави.... остави на страна колко ще ти струва. Да стане поне на 10 годинки, да си е създал система за учене и да израсте още малко от проблемите си. Няма и какво да се залъгваш - смяната на средата ще го дръпне назад - това се случва и с децата без проблеми...  Смяна на държавата не е шега работа въобще - това са език, навици, култура, СТРЕС СТРЕС СТРЕС .....

Вие си знаете...ама за мен това което мислите не е добра идея. Не и на този етап.

krasimir mechkov, сетих се за оплакването ти, че детето не разбира да си донесе чашата за безалкохолно. Можеш да пробваш, когато сте двама възрастни и единят казва задачата, а другият подпомага детето, казваш му "ето така... и го правите заедно" Чашата и мястото и да са постоянни. Най-вероятно ще се научи.

хъммммммммммм  не знам имаме да мислиме много. тои ина4е върви добре с у4енето не е проблем и го гледам 4е с 4уздите езици е добре ама кой знае ще мислиме....

Фриг,

Щом сте решили да се премествате в района на Варна, да знаеш и позитивите:
- Варна е един от трите града в бг, където има музикотерапия, за терапевтката има много положителни отзиви и звукостимулацията, която се прави в бг, е с елементи на son rise терапия, която дава чудесни резултати;
- във Варна има и биофитбек;
- следващата година във Варна ще се предлага и делфинотерапия, прави се пристройка към делфинариума с платформа, на която да зазстават децата и ще има и обучени делфинотерапевти;
- има страхотна конна база и със сигурност ще има треньор, който ще се съгласи да работи с детето;
- има много плувни басейни и със сигурност ще се намери и треньор по плуване, който да работи с детето;
А и щом детето е започнало да се интегрира там, тук ще му назначат ресурсно подпомагане основно, заради езика, така ще го приемат и децата- като дете, което от скоро е в бг и не знае добре езика, затова е по- трудна комуникацията с него, и вероятно ще се опитват и те самите да го учат и интегрират, т. е. - предполагам, че е възможно проблема да остане на заден план- след двуезичието, което да е полза на детето и това да бъде част от терапията, и да дръпне.
И на последно място, но не и по значение- имаш поглед върху интеграция и терапия в развита страна, знаеш какво да изискваш от учители и терапевти, и ще се позлваш с авторитет пред тях, което отново е в полза на детето.
Щом като сте решили да се връщате, да гледаме само позитивите и така ще стане, за добре пак
И ще ви посрещаме, разбира се!

А днес на плуването, оставих Марти в басейна и тръгнах да излизам да пия кафе, погледжам едната от жените на градероба и понеже се знаем от почти 5 години, й казвам с гордост "Аз вече го оставям сам в басейна и излизам, докато той плува", като си мисля, че се разбираме за какво говоря, а жената ми каза "А, той си е много отворен, отдавна трябваше да го оставяте да плува сам" и аз не успях нищо повече да й кажа...само разбрах, че не всеки, който ни познава, вижда, че имаме проблем, за някои дори изглежда всичко в реда на нещата..което много ме обнадеждава.
А като се върнах, отдалече гледам едно дете цепи водата, със замах- от единия край на басейна до другия, със шапка като на мийто дете и с бузки, като мойто..приближавам, гледам мойто дете...и седя и не смея да се зардавам, след малко всички деца излизат от водата и той отива при треньора и го пита "Може ли да скачам от най- високата кула?", след като получи разрешение, отиде на най- високата кула и направи поне 15 скока, всеки следващ по- добър....аз пак не смея да се зарадвам, ама после като се отприщих...а и ефекта, който се получава с гмуркането под вода, е като от барокамерата, но по- безопасен- мозъка се оросява, получава по- голямо количество кислород наведнъж и започва да финкционира на по- добри обороти.

браво, и ние сме така не смеем да се радваме а като се радваме 4е се забравяме. а за това 4е другите не вицдат проблема е не само в българия, навсякъде е така ако детето беше в инвалидна коли4ка наи вероятно щеше да е съвсем друго но това е положението. когато моето по4не да се тръшка или да говори за смърт и умрели или 4е тои умира ( ве4е 4 години го прави) и хората ме гледат едва ли не 4е сум гадна отвратителна маика...