Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

За почивките сте прави, но само донякъде и след постигане на определен етап на развитието на аутистичното дете.
Ако става въпрос за нуждата от почивки на дете в норма, сте прави 100 %, но ако става въпрос за аутистично дете- сте прави, но след достигане не определено ниво на функциониране.
Детето в норма, което сутррин отива на училище, след училище на урок по музикален инструмент, например, после учи за следващия ден и след обяд, вместо да си играе с връстниците, го мъкнем на някакъв спорт, всеки, дори и не специалист, ще ви каже, че детето има нужда от почивка и игра с децата.
Аз съм правила консултации със специалисти, стиковала съм и с всички, които работят с него и знаят за натовареността му и това, което отсях беше:
Аутистично дете, което все още няма създадени интереси и във всяка минута, в която не сме ангажирани да му създаваме интереси или, в която не е на някакъв вид терапия или спорт, във всяка минута, оставено "да почива", то крещи, подскача, самостимулира се и това не води нито до почивка, нито до влизане в норма. До момента, докато разбирането на детето не стане на добро ниво, адекватността не стане пълна, до този момент, аутистичното дете трябва да е ангажирано с някакъв вид дейност и занимание ежеминутно.
Ако родителя задобрее толкова много и може да изолира стреса от себе си нонстоп, би могъл на по- голямата част от терапиите да не го води на специалисти, а да му организира той заниманията, но и ние- родителите, за съжаление сме хора и не сме от желязо, колкото и да навлизаме в час в необятната материя на аутизма и неговите потребности, единствения начин да можем ние да издържим натоварването от сутрин до вечер, като терапевтираме ежеминутно аутистичното си дете, е не просто да сме подготвени, а да сме поне 4 човека, членове на семейството, които да работят на смени с детето.
Сега вече действително Марти е на етап, в който разбирането му е на високо ниво- разбира не от половин, но от една дума разбира, за какво му казваш името и какво бърка в момента. Съвсем адекватен е, дори като се спомене името му в разговор вкъщи в едната стая и той от другата пита защо сме казали "Марти" и на каква терапия ще го водим , вечер ме пита "Ти утре на каква терапия каза, че ще ходиш?" - казвам "Аз на работа ще ходя, а ти на терапия с баба." Вече играе сам в стаята си за по окло 40 - 50 минути, като строи с конструктор, създава си сам волеви игри, с пластелин прави цели замъци, камъни и хора около тях, така че действително е дошъл момента, в който трябва да помислим и за почивки, но като гледам колко му е полезно всичко и не мога да се спра- контакта с всичките терапевти го обогатява и му дава пропуснатото от контакта с децата и връстниците му. Мисля, че с темпото ще продължим още около 2 години до пълното му влизане в норма- след като започне да ходи на училище и остава в час със всички деца, след като ми доведе един приятел за събота и неделя вкъщи, тогава.
А и терапевтите му ми казват- "Щом толкова много сме вдигнали изискванията към него, значи има защо, той понася и осъзнава и в момента е достигнал в социално развитие нивото на дете от предучилищна възраст."
А този месец ще достигне зрялата възраст от 9 години....

Значи- убедена съм, че докато аутистичното дете не получи нужната увереност, разбиране, адекватност и няма създадени интереси, за да играе и се занимава, до тогава то няма нужда от почивка- оставено да почива, то се самостимулира, подскача, крещи, обикаля, кръжи и мучи или издава специфични звуци - трябва да го изведем от това му състояние, да го докараме при нас и тогава, след като сме му създали вече някакви интереси, може да го оставяме да почива, като си играе на нещо, например, на което е научено, но и тогвава- чуем ли или видим, че влиза във фаза на самостимулация, задължително прекъсваме на секундата, като отвличаме вниманието с нещо, в никакъв случай не бива да позволяваме да “затъва” в самостимулация. То постепенно намира с какво приемливо да замести самостимулацията.

Ти не разбра идеята на почивката...
Почивката е от терапии. Не да го оставиш и да не се занимаваш с него  През почивката може да ходите да яздите, да плувате, да правите музика и т.н. ит.н. но не и да ходите на логопед, който ви "дава" домашно да почвате да учите прилагателните които се използват да се описва природата, и които вие стриктно описвате у дома, и логопеда работио с детето да прави това...или писането ан домашното по математика и упражненията у дома, четенето на книги от детето/това не изклщчва ти да му четеш и той да гледа в книжката/. Т.е. мозъка почива и ти не го стимулираш.
Ходенето на море е страхотна почивка Там детето пак учи - пясъка пари по обед, водата е студена, леглото което ползвам да спя не е като моето у дома, но мама го рпави такова като ми е донесла чаршафчето и т.н. и т.н.  Обаче не го водим на логопед, който "играейки" си го обучава, защото то игра-игра, ама пак мозъка се напряга.... Или друг пример - ако правите сензорна терапия - през почивката не се стимулира вестибуларен апарат, обаче му се дава възможност на детето примерно да си се катери по дърветата. Просто не е интензивно като от терапията - т.е. след като детето се е катерило по дърветата, люляло на люлката и т.н.  то е спряло когато е пожелало, а не е "натиснато" за да се мине през някаква граница...
Моето дете примерно няма да заспи каталясало след като се е катерило на дърво или люляло, но заспива като гръмнато след 45 минути стимулиране на вестибуларния апарат на терапия, макар че отстрана изглежда че все едно там просто си го люлеят и му приказват ....
Незнам дали ем разбра 

[desi] би ли разказала за стимулирането на вестибуларния апарат.Какво правят и има ли нещо което може да се приложи у дома от родител?Извинявам се ако си писала друг път за това и съм пропуснала.И още нещо.Защо сте на тази терапия?Ппрепоръчват ли я при вас за деца от спектъра или е индивидуално ако има такъв проблем при детето?

Да се включа и аз по темата с почивките. По принцип терапевтката ни каза, че децата си имат вътрешна нагласа и потребност от почивка, като се постопли времето, поотпускат се, искат повече игри, разходки. Моят синковец например сам си определи почивка от единия вид занимания преди две седмици, но точно и тогава явно бяхме понатоварили графика и с извънредни занимания и детето само си реши кое да си "спести". Иначе продължава с желание да си посещава останалите терапии, то така или иначе остава по-малко от месец и тогава вече ще си почине и от останалите. В никакъв случай това не означава, че в къщи няма да се занимаваме, или например да си правим звуковите стимулации, дори си мисля  да пробваме с делфинариума. Ходил е само веднъж досега, но на представление, и определено му хареса, но искам да пробваме когато няма представления. Дано успеем.

Моето дете е с много тежък СИД - затова. Когато "наместят" сетивата той учи без проблеми и всичко върви напред много бързо. Когато някоя от много му сетивности "регресира" - цялото му развитие бие спирачки....
Сензорната терапия която прави е много комплексна - стимулират се тактилна, вестибуларна, слухова, зрителна и т.н. ит.н. ситема по техен си начин. Аз мога да ти напиша какво правим, ама немога да ти дам последователност примерно или колко интензивно кое сетиво кога се стимулира - това си зависи от детето.
Това което можеш ти да правиш е примерно ако не търпи да се люлее на люлката постепенно да увеличавате времето което е на люлката - отначало примерно да го люлееш на твоите колене и т.н. докато стигнете до люлката...
Моето дете има е тактилен проблем - т.е. неможеш да го гушнеш да го люлееш - отначало го слагаха на килимче което дърпаха. Не може да прави занятия където рисува с пръсти - това за него е невъзможно - но могат да го накарат да бърка в боята и му дават един топ мокри кърпички в които той веднага се бърше и т.н. Примерно мнооооооооого дълго време го учихме да играе с пластелин и хиляди домашни рецепти пробвахме като увеличавахме лепкавостта на пластелина, слагахме му миризми, оцветявахме го и т.н. докато стигнем до ниво когато той толерира средно лепкав пластелин, пластелин с пясък, с овесени ядки и т.н. Програмата се прави според детето. Сетивото което се стимулира е това което терапевта забелязва като проблем в момента. Всяка една стимулация дава "странични" ефекти които примерно избиват като проблем с друго сетиво и после то се регулира и т.н.
Идеи за сензорна стимулация мога да ти дам, ако знам какво искаш да стимулираш.
Има и още нещо - проблема с едно сетиво дали ниска или висока сетивност също има различно изражение и различна терапия за него - примерно висока тактилна сетивност може да има с избягване ан стимулация и с търсене на стимулация. Детето може да ходи и да се отърква в стената и може и да не дава да го докоснеш - и двете да са признак на висока сетивност. Също и на ниска.

За почивката - какво се цели освен "наместване" на детето - това е проверката на ефективност на терапия.

Ако тя не работи - да се промени метода.
Примерно докато детето е на училище цяла година учат таблицата за умножение. на сън да го бутнеш може да я рецитира без никакъв проблем. Обаче след лятната ваканция се връща на училище, 3 месеца не е смятало, и се оказва че половината таблица "липсва". Това е неефективно обучение. Няма начин и на вас да не ви се е случвало - част от предметите в училище да помните и до сега, друга част просто да липсва, въпреки, че сте били отличници докато сте ги учили. При мен примерно физиката е такава с постоянни знания - мога да рецитиран до безкрай формули и закони - всичко е все едно още го уча, химията обаче ми е мъгла - само смътен спомен че изравнявахме някакви уравнения....

т.е. едното обучение не е било ефективно. Децата ни трябва да получат трайни знания. Не временни. Временните знания които се поддържат с постоянна терапия и напомняне не са ефективна терапия. това няма как да се проверява без почивките. Още повече пък при нашите деца които помнят и попиват като компютри....  Примерно научаването на всички букви може да отнеме на детето 2 дена. Ама за колко време ще ги помни ако не му се налага да ги ползва?  За постоянно или за 3 седмици/месеца? 

[desi]  

Може би сте пускали този линк,но ето какво намерих за сензорната терапия.
http://www.cpcentresof-bg.com/bg/CognitiveBehaviour/sensor.html

Много добре е обеснено,а и има още полезни неща.Това което разбрах от [desi] и от статията е,че терапията е комплексна.Аз мислех,че ни е нужна само стимулация на вестибуларния апарат,защото моето дете никога не е искало да се люлее на люлка,не иска да се научи да кара колело,имаме и проблеми с равновесието.

В този център не може ли да се запишеш да правите терапия - има ценоразпис не ми се струва скъпо... сравнявам с това което плащам аз като процент от моята заплата(една сесия сензорна терапия на седмица от около час - не може да се прави по-честа терапия ако е с голямо натоварване ми коства на месец около 1/3 от заплатата)

Не сме от София,но този или другия месец ще сме там за 10 дни и си мисля да ги посетим.За толкова кратко време няма да постигнем резултат,но целта ми е да ми дадат насоки за вкъщи.За Варна мисля,че само в Карин дом има сензорна терапия.

Не случайно в Италия до 4- ти клас учат основно пеене, танци и сензорна стимулация. Деца като деца- обаче си имат всички деца часове по пипане на различни материи и бъркаме в различни консистенции- мека, напр. пудра захар, брашно, други  със зърнеста структура- боб, леща, със затворени очи и трябва да познават в какво бъркат, както и различните материи- отново със затворени очи и да познават- коприна, памук, лен...
Значи сензорните възрприятия хората, които държат на пълноценния живот, знаят, че се възпитава, а не просто се учи от само себе си, а това пък за нашите деца важи с тройно по- голяма сила.
Книгата "Седемте степени на увереност", който не я е чел, горещо я препоръчвам, защото именно за сензорната интерграция са показани всички нива на възприятия, през които трябва да мине човек в развитието си, за да фукционира като "добре смазана машина" и "да интегрира сетивата си".
Например ако детето не е лазило, пропуснат е етап от базисната развитие и липсва базисната увереност на детето. Люлеенето в чаршаф на детето, също е един от упражненията, които спомагат за развиване на базисната увереност при детето и в крайна сметка- комбинацията от всички степени на увереност, спомагат за правилното му фукнциониране, "в норма", както е прието да казваме, колкото и да мразя нормата, щото все пак..традициите не са това, което бяха

А за сензорната интеграция, е важно децата да бъдат стимулирани да докосват различни консистенции и плътности, да рисуват с ръце, пяна, да лазят, да се катерят, да карат колело, да плуват, да се люлеят- изобщо всякакви движения, гимнастика за мозъка- движения- лява ръка - десен крак- упражнения и целта на всички в крайна сметка и синхрон и правилно фукнциониране.

И затова много държа и на карането на колело, почти всяка вечер ходим в двора на училището, защото в магазина ми казаха, че докато детето не стане достатъчно уверено, се учи и кара само в училищен двор.

Чакайте да ви покажа Бубка на първия и плаж за тази година.Милата,от кеф не знаеше какво да прави
http://valenceto79.multiply.com/video/item/11/Picture_120.avi

Валенце страхотно ти е момиченцето.Прегледах и другите клипчета ,много ми харесаха.

Относно почивките съм съгласна с Кезая, че ако ги оставим без работа те само разхвърлят, викат, пляскат, късат и т.н. За мен домашното е и да я накарам да ми помага или да свърши нещо смислено - да извади чиниите, да сипе боб в панички, да сипва чай, да храни куклите, въобще такива детски неща, които ако не я накарам ще стои пасивна. Сега сме и на вълна да нареди пъзел, без да й седя до главата.  Според мен понеже са толкова неуверени за това една част от децата стоят само пред компютъра или детските филми.
Едно нещо от СИД-а, което го има в статията посочена от Мечта, ето цитат:
"Играта е много важна за детето и трябва да се стимулира. Безцелната, неконтролирана игра, обаче, не води до добра сетивна интеграция. В противен случай деца с функционални нарушения биха могли сами да решават своите проблеми. Увреденото дете също е в състоние да играе, но то не го прави по начин, така че да усъвършенства сетивните си възприятия и органи..."
И си спомням, че като започна да играе в пясъка, първо бях много радостна, че въобще го пипа, обаче тя само разхвърляше, няма я организираната игра да напълни кофичката догоре, да направи форма, а сложи 4-5 лъжици и я изсипе. И аз я подсещам и и показвам и това си е пак обучение.

Мечта, статията е от болницата по ДЦП, според мен там няма да ти помогнат, можеш да попиташ д-р Чавдаров, които пише в темата по ДЦП, но те специализират в деца до 3-4 години, после там остават доста тежки случаи с ДЦП. Например логопедичните кабинети са толкова малки, че има място само за една количка, явно са предвидени за неподвижни деца.

А се сетих да ви питам, знаете ли ерготерапевтите къде ще отидат да работят? Нали тази година завършва първият випуск, дали не можем да се свържем с тях. Пред 2 години бяхме в залата на факултета по Педагогика и тя е много подходяща с уреди точно като за децата ни, имаше и истинска сензорна стая.

Танче,

Учителката ни по "Гимнастика на мозъка" е по професия "Логопед" и е в тесен контакт с преподавателите на първия завършващ випуск Ерготерапевти. Имам идея да си организираме среща с тях, защото ще си бъдем взаимно полезни. Ще ви кажа кога и къде за желаещите да присъстват.
А имам и идея да договарям отново в училището, един такъв обучен ерготерапевт да влиза в някои от часовете с детето в масовия клас, като аз му плащам заплата, разбира се - по предмети като рисуване, домашен бит, физическо, роден край и други такива във 2- ри клас. Миналата година не успях, но тази все пак излизат обучени окюшейшънъл терапевти от университета и мога да съм по- аргументирана.

А, и нека да не го кажем "увреденото дете", а детето със СИД или сензорно- интегративна дисфункция, което има необходимост непрекъснато да си стимулира едно или друго сетиво, тъй като не функционират сетивата му на ниво- "смазан механизъм" и се нуждаят непрекъснато някой да ги направлява и напътства как да играят, да ги "обучава" на игра- рязане и залепване на картинки, моделиране с пластелин, правене на кофички с мокър пясък, с лунен пясък, рисуване с пръсти, с цели ръце...нуждаят се някой да им държи ръчичката, за да рисуват с пръстчета с пяна...постепенно им се създават интересите, които на другите деца са им създадени сякаш от само себе си и започват да играят все по- структурирано и по- структурирано, докато дойде момент, в който се налага само да ги наблюдаваме как играят и дойде ли момент за самостимулация, да се включим,за да го потушим още в зародиш. След това самостимулацията се замества с нещо приемливо за околните като въртене на кибритена кутийка или нещо подобно.

В момента сме на етап, в който правя клипчета как Марти разтваря книжка с построени от конструктор фигури, гледа картинката и строи същото, използва същите форми и цветове, като си помага вербално "Сега му слагам колелетата, сега- това и това." Или пък взема хартия с нарисуван човек, нарисувани дрехи и изрязва много внимателно по края първо човека, после една след друга дрехите и започва да го облича. Когато се измори и започне със самостимулация, извиквам името и казвам "О, оооо", веднага се сеща истава да поподскача малко, за да му размине и се самостимулира, защото се нуждае, все пак.

TanyaMG благодаря за разяснението    Всъщност ние сме ходили на консултация с д-р Чавдаров преди няколко години и наистина още тогава ми казаха,че работят само с деца с много тежки увреждания.Но консултацията тогава ми беше много полезна,бяхме в началото и много неща не знаех т.е. почти нищо.