Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Kezaja, пиши ми когато се организира такава среща. Ще ми е интерсно. 

Мечта, повечето от специалистите, които споменаваме са работили дълги години в болницата по ДЦП, точно като логопеди или психолози. Трябва да си харесаш някой от писанията ни, и да направиш консулт, ако си решила 

TanyaMG не искам консулт с логопед и психолог,правили сме много и от години не сме спирали да работим с логопеди.Искам да започнем терапия за сензорна интеграция.Някой от терапевтите с които сме работили прилагат някой от нещата,но не е същото.Искам специалисти да работят с детето само това,сензорна стая по възможност...но за Варна намирам това само в Карин дом(а там няма места).

Вижте какво намерих за сензорните стаи:
Сензорните стаи се създават в края на 70-те г. на ХХ век в Холандия. Тяхната основна задача е да послужат за релаксация, за освобождаване на натрупаното напрежение, за успокоение. В тях се изключва наличието на стресови фактори и ситуации, няма силни хаотични шумове, нищо, което може да предизвика безпокойство.

Какво представлява сензорната стая: това е помещение обикновено без прозорци, в което различни уреди и играчки създават чувство за комфорт чрез действието си върху сетивата. Различни стъклени цилиндри с бълбукаща в тях вода, сменяща цвета си; светли въртящи се топки, прожектиращи из цялата стая светлини в различен цвят; светещи топки, излъчващи различни аромати; лампи със светещи фонтани, звездно небе из цялата стая, сливане на границата между стени,под и таван, птичи песни, ромон на поточе или пък класическа музика; удобни възглавнички или дюшеци за седене, подпиране и лягане; стени от различни материи; цилиндри с огледалца, отразяващи сменящи се светлини; шарени висящи влакна, подухвани от ветрец и издаващи успокояващ звук; метални тръбички, удрящи се едни в други; басейни с топки; дюшеци,пълни с вода, въздух или гранули; вибромасажори, оптични ефекти и много други. Това са само част от нещата, които можете да видите в сензорна стая.

Всяка една стая се проектира отделно според функциите, които се предвижда да изпълнява. Различните стимулатори влияят на всички сетива и поради тази причина са особено актуални при провеждането на терапия при различни нарушения. Ще разгледаме влиянието на сензорните стаи главно върху децата с проблеми в развитието- с интелектуална недостатъчност, с двигателни увреждания, със сензорни увреждания, с хиперкинетичен синдром, с аутизъм...
Доказано е,че при децата с интелектуална недостатъчност качествата на възприятията им не позволява да си изградят достатъчно цялостен образ за света. В областите от мозъчната кора, свързани с обработката на стимулите, постъпващи от сетивата , обработката на тази информация се извършва непълно или по-затруднено, което възпрепятства изграждането на точни, ясни представи за предметите и явленията от околната среда. Много трудно се извършва интеграцията на информацията, постъпваща от различните сетива, в единен цялостен образ. Децата с ИЗ трудно отграничават съществените признаци на предметите, трудно разпознават сходни предмети по техни характеристики. Именно поради тази причина сензорната стая може да послужи за развитие качествата на различните възприятия- зрителни, слухови, тактилни, обонятелни..., чрез редуване на стимулите или възможността за комплексно въздействие върху всички сетива.

При децата с хиперкинетичен синдром благотворното действие на сензорната стая се обяснява с особеностите на възбудните и задръжните процеси на мозъчната кора. Психологията твърди,че по всяка вероятност децата с характеристики на темперамента като при хиперкинетичност изпитват необходимост от повече сетивни стимулации,поради което се опитват да си набавят по-голямо количество такива. Хиперкинетичността в такъв случай се явява външния израз на тази необходимост. В сензорната стая има изобилие от стимулации, затова на детето не се налага само да ги търси, затова и хиперкинетичното му поведение се овладява чрез насищане на тази му нужда.
При ДЦП механизмът е същият като при интелектуално затруднение,дори и да няма такова – различните сензорни системи се “учат” да регистрират правилно стимулациите, да ги разпознават и класифицират. Особено благотворно е влиянието върху двигателната система и т.нар.проприцептивна чувствителност /усет за положението на тялото в пространството/, които са преимуществено засегнати при ДЦП.

При децата с ранен детски аутизъм също се наблюдава положителен ефект, общо успокоение, увеличаване на успешните взаимодействия с терапевта /един от признаците е постигането на погледа очи в очи/.
При деца със зрителни или слухови проблеми сензорната стая развива усещанията,свързани с незасегнатите сетива, като по този начин благоприятства създаването на компенсаторни механизми чрез тяхната стимулация.

Идея за направа дори вкъщи на сензорна стая:
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.bbc.co.uk/leice … pCnGMf4_Abl9I3aCA

Ето и сензорни стаи в детски заведения:
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.serenfach.com/i … pCnGMf4_Abl9I3aCA

А научих, че в център във Велинград, е направена невероятна сензорна стая, но липсват терапевти, за съжаление....

Аз също някаде бях чела,че помага и на деца със слухови проблеми.Ние освен всичко друго имаме и това,дори често си мисля,че слуховия проблем всъщност е причината за другото.

В Карин дом има сензорна стая и тази година ще правят и сензорна градина.В една децка градина за незрящи деца също правят сензорна градинка с различни видове растения,фонтанчета,къщичка за пеперудки....Мисля,че martin4e посещават Карин дом и може да сподели за сензорната стая там.Аз съм виждала само на снимки и бях удивена,толкова е красиво.Четох някаде,че в сензорната стая може детето да влиза и с майката за съвместна терапия.

 
 

Ето и интерактивно представяне на сензорна стая:
http://www.youtube.com/watch?v=A713PMWnyOE

http://www.youtube.com/watch?v=HPehFDakZtw&NR=1

И тук:

http://www.youtube.com/watch?v=np-XNSi0ygA

Много отпускащо и релаксиращо действало не само за аутистични деца, но и за останалите, както и за техите родители

imam adresa na proizvoditela
тази година  в университета писах курсова работа и ходих на посещения в 2 такива центъра тук и ми дадоха брошурите с адресите на производителя. имаха легла с водни матраци и жели вани пълни с топки, тежки завивки и други имам даже и снимки н не знам трябва да ги ка4а някъде за да ги видите

Фриг,

Страхотно! Задължително трябва да направим поне една на първо време в София, на такова ниво- на Асоциацията им предстои да правят нов център и там трябва да направим, обезателно. Ще ти пиша на лични за адресите.

Преди няколко дена, в магазинчето на блока ни, някой беше оставил шоколад за Марти, казаха ми името на човека, но не го познавам и беше изненадващо.
Вчера разбрах защо непознатият е направил това. Започват да се сбъдват най-  огромните ми страхове.
Предния ден, аз съм била в магазинчето ба блока, детето ме чакало отвън и друг съсед- възрастен мъж, имащ вид на безделник, тъкмо си бил изял сладоледа и се подиграл с Марти, като го извикал да му даде сладолед, детето отишло, взело кутийката, отворило я и видяло празната кофичка, но въпреки това нагребало с лъжичката да яде, а онзи се заливал от смях. Другия човек се почувствал зле от гледката и платил един шоколад за детето, да му дадат на следващия ден. Затова е бил подаръка.
Вчера, след като научих, отначало го приех по- спокойно, казвам си...някакъв безделник се чуди как да се забавлява...но после, като се сетих, че това не би го направил със всяко детет от блока, а само с мойто, защото ще му бъде забавно...и още ме боли сърцето. ..Предполагам, че след като му кажа на този възрастен безделник това, което имам, няма да се повтори, предупредила съм и детето как се реагира, когато някой му подава кутия, но....буцата е голяма, защото детето е вече поизрастнало и все по- често е възможно да се случва да става обект на подигравка за безделниците, които все пак си търсят забавления и празници...и понеже далче не всички хора са разбиращи и готини, много ми е свито...и това не е само от държавата, а...от живота- всякакви и различни хора има навсякъде...хваща ме страх от бъдещето....в този смисъл.

Kezaja, не гледай така на нещата... Идиоти винаги е имало. Няма гаранция, че не би го направил и с друго дете, но с друг номер, на който пък другото би се вързало. Научи Марти какво да казва в такива случаи.
По-важно е, че друг, напълно непознат човек е определил постъпката като лоша, и е решил да подари шоколад на детето, не знаейки как иначе да изрази съчувствието си. Намери го и му благодари.

Kaзея - това се нарича на английски meta cognition - да си дава инструкции какво прави - моето дете примерно така рисува.
И всеки път му го отбелязват в оценката - че направил еди какво си и използвал meta cognition.
Незнам дали е положително или отрицателно това, обаче е много характерно за начина по който работи детето ми.

За стимулациите - нашата ОТ каза, че ако разделя аутистите на 3 групи - едните са много ниско функциониращи, без реч, с ментална ретаградация, с много проблеми и т.н. ,тези деца имат под 5% шанс за самостоятелен живот, и са най-малката група;
средната група са най-много деца които са със "средни" симптоми и проблеми/всички ги знаем/;
и последната група са високо функционалните аутисти - задължително със силно изразен СИД и средна или над-средната интелигентност.
Каза, че не е задължително аспергера да е високо функционален аутизъм, но ако е такъв, обикновено е със по-силен СИД. Т.е. - колкото са повече високо функциониращи, толкова СИД е по изразен. Само стимулирането "някакси" обикновено е свързан пряко със СИД-а...
Това по нейни наблюдения.  Да не решите, че е миродавно - може да е просто вярно за групата деца с които работи....
Та ако това е вярно - колкото по-високо е фунционирането би трябвало да имаме по-силно изразен СИД. Обаче сам по себе си СИДа възпрепятства правилното фунциониране на детето. Т.е. кръга се затваря. И затова основната терапия на тая група е свързана със СИД-а и неговото "интегриране" от детето...
Мисля, че ако намериш кой да прави на Марти сензорна терапия наистина ще имаш ОГРОМНИ резултати...не само ГОЛЕМИ.

А за клиниката на Чавдаров - защо само малки деца вземат? Вярно е че до 5тата година е много важно да се отработи колкото може повече СИДа, ама много майки разбират за него късно...  добре ще е да питате дали няма да правят терапия на по-големи деца. Те едва ли имат интерес да откажат... и да не е през касата, частно да е, или да направят групи от няколко деца...

Вижте, тук са показани различни видове четки и четчици, по една на всеки пръст, с които да се прави  четкането за сензорна стимулация на деца със силно изразена тактилна чувствителност:
http://www.sensory-processing-disorder.com/wilbarger-brushing-pr … ho-can-do-it.html

 Подобни четки и масажорчета Катина ни е пускала тук от българския пазар и сме си купували от магазините за левче, които също вършат чудесна работа.
Четкането като чета, се явява май много важна част в сензорната стимулация.
А също и пресирането на ставите, така наречените пресиращи масажи, пак Катина ми го е показвала, много професионално, аз не го правя чак така добре, но задобрявам

Деси,

Сензорната стая е супер належаща тук, все повече се убеждавам, дори и само да влиза детето  с родител, без някаква специална терапия там, пак е супер много стимул и подпомагане възходящия процес.

Катя, благодаря, ама много ме притеснява, че хората, които търсят слаби за подигравки, ги намират точно в нашите пораснали деца, защото на бебета, дори и на най- големите идиоти не им идва на акъл да се подиграват, но на деца, които са видимо по- уязвими....и от това адски ме е страх....защото целта е все повече да не съм до него, а как- като за минута като вляза в магазина и се намира комплексиран възрастен, който да се посмее за сметка на детето ми.

Кезая,аз досега не съм се сблъсквала с подигравки от възрастни хора.Предстаям си колко ти е болно.
За масажите.И на мен ми ги показа Катина и да ви кажа-Бубка вече сама иска да и ги правя,идва и си подава ръцете и краката.И забелязвам ,че го прави след като сме чели книжка дълго време....не знам дали има връзка,но винаги тогава си иска масажчето.

За СИД-а много добър специалист е Нина от Пумпелина, ако искате може да я питате за по-големи деца в темата за СИД. Когато Дара беше на 3 и малко тя ми каза "вече спираме да говорим за СИД, има го, но след 3 години не го третираме само него". Аз първоначално бях много объркана, даже се чудех дали да не потърся Весела Банова, другият добър специалист, но за съжаление в последните години на държавна работа. Но сега съм сигурна, че самоцелната стимулация не е нужна, а трябва да е в комплект да научи нещо смислено /така си го обяснявам/. Една част от СИД-а ще остане, но си представете ако един човек, който не обича да го докосват, а ние го пипаме постоянно, за да стане по-устойчив, или друг, които не обича да се люлее, а ние го люлеем и той пищи.Аз не вярвам, че ще се подобри, а и да се научи да се люлее, най-вероятно ще се изключи, за да не го дразни.  Или си представете вас да ви карат да правите нещо, което ви е гадно, например да ядете желе, може да проядете желе, ако настояват, но може да откажете и въобще храна.

Моето мнение е, че при среден СИД /каквито са децата, които си търпят дрехите и обувките например/сензорните стимулации трябва да са в игра, постепенно и с определена цел. Упражненията от книгата "Седемте степени на увереност" са много подходящи. Например не виждам какъв е смисълът на люлеенето на люлка в градинките, но да тича и да може да обърне глава назад /както се прави при щафетите, това също е вестибуларен апарат/ има смисъл, защото и на опашки или на друго място ще трябва да се обръща назад.

А за терапия в болницата по ДЦП питах в темата д-р Чавдаров за диспраксията, но той ми каза, че нямат програма. Там имаше цялостна смяна на персонала в последните 1-2 години, но не пречи да го питате, може да не е разбрал, че е за платени процедури.

Кезая, много неприятна случка, вярно е че лошите хора избират най-безащитните същества и трябва и с това да се справяме. А и някой от бездомниците са страшно деградирали

Танче,

Не бездомник, а безделник е човека- човек без работа- обезщетен с няколко апартамента и по цял ден седи на улицата, без да прави нищо- ако за нищо се броят сплетните, загражда си гаражите с вериги, слага надписи "Частна собственост" и"Не паркирай"- това са му заниманията...и сега вече се издига и в собствените си очи, подигравайки се на дете, попораснало, но което не разбира от подигравки....

Kezaja, сега като разбрах ми стана много гадно. Аз бях решила, че е нещо като клошар.
Ами какво мислят другите, как ще се справяме с тези ситуации? Защото аз съм сигурна, че такива простаци ще има, а децата ни понеже по-бавно порастват, ще са обект но такива опити.

До сега не ми се е случвало възрастен човек дасе подиграва с детето ми. Изумена съм, честно!   Не ми се вижда нормално. Даже не знам как да коментирам...
Деца да се подиграват, някак друго изглежда, разсъждават по детски, не разбират проблемите, обичат да изглеждат интересни и т.н. Но един възрастен да го прави, това е говори много лошо за самият човек.

Виж, на нас ни се случват неща като родители да се страхуват от детето ми, да я отбягват умишлено. Разказах ви за нашите перипетии. Които между впрочем изобщо не спират до тук. Инспекторката, която отговаря за образованието в нашата община (жена, която никога не съм виждала и която сигурно и мен и Мими не евиждала) си позволява да прави коментари от рода: "Олеее, пък тази учебна година вучилището щяло да има едно дете със СОП, какво ще правим, не знам! С него в ДГ са имали такива големи проблеми!".  

Което не отговаря на истината, но това не пречи да се носят легенди. Признавам, като го чух се почувствах зле, но после реших за себе си, че няма да позволявам хорската простотия да ми съсипва нервите. Неприятното в случая е, че директорката на ДГ и учителите на детето ми са се постарали този негативизъм да стигне до ушите на въпросната инспекторка. И сякаш за пореден път ме заболя повече заради лицемерието (защото пред мен думите и държането им бяха други). Ако бях действала импулсивно, щях да преместя малкото си дете в друга детска градина и после щях да посетя лично директорката в кабинетът и! Добре, че преброих до 10.   Кезая , повярвай, не си заслужава да позволяваме на такива хора да ни нараняват. Явно развитието им е спряло някъде назад във времето.