Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

  • 73 254
  • 605
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: leet
Знаете ли какво ми хрумна,

Не може да не съществуват такива хора, и деца, и възрастни, които слава богу, не са по- голямата част, но все пак ги има, които подигравайки се на деца и хора, видими по- беззащитни, си доставят щастие, затова, трябва да се работи и по някоя програма с децата ни-  изцяло в насока- кой лош възрастен или дете- какво може да им каже и какво може да се опита да им направи - кое е подигравка и те как да реагират.
Защото признава, че макар и да сме учили много по картинки и той да си повтаря "Не вземай бонбони от непознат, може да са отровни.", "Не отваряй врата на непознат, може да ти направи нещо лошо.", не съм го учила, че има и познати, които може да се опитат да го наранят и подиграят и как той да разпознае това, и как да реагира. Той ми разказа всичко, едва след като аз научих от хората от магазина от кой и защо е подаръка- шоколад за детето, нещо, като изкупителна или утешителна награда от човек, заради безразсъдието на друг.
Танче, изобщо не сме защитени и с порастването си, децата ни са все по- застрашени от комплексарските изблици на безделници и затова ще кажа на терапевтите да започнат работа изключително в тази насока:
- Кой и с какво може да се опита да го обиди;
- По какво да разпознае обидата;
- Как да отговори и се защити достойно;

Изглежда малко, лесно и просто, но всъщност това обучение по моему ще отнеме някъде около 4- 5 месеца яко работа.
Нека наизусти тези неща, а с времето ще ги и осъзнае.

За сега само е запомнил, че като види съседа, ще трябва да му каже" О, я си гледай работата и си яж ти празната кутия!"

# 226
  • София
  • Мнения: 4 412
Kezaja, добре си го измислила. Сигурно е комплекно с познаване на чувствата и шегата. А се сещам, че бях гледала за един клуб, които обучаваше деца в лична самозащита, да преценяват кога какво да правят. Имаше дори ситуации за конфликт в училищната тоалетна, кога трябва да бягат, ако някой им каже нещо. Може да се опитам да го издиря.

Да ви кажа решила съм да посетя д-р Мария Папазова. Първо си мислех да ни помогне за тръшканиците на детето с холистичен подход, но снощи таткото ме посъветва да я посетя аз първо и може би има право. Защо това дете се тръшка толкова при мен, а когато е с друг човек е кротко Rolling Eyes Чела съм, че си освобождават напрежението, но е много странно когато е с баща си, дядо си е много послушна, ако и аз съм там на всяко 2-р нещо се глези. Вече започвам сериозно да се замислям, дали на мен ми няма нещо.

# 227
  • Мнения: leet
Няма ти нищо, но просто, ти си най- близкия й човек, а те- не разпознавайки добре чувствата и емоциите си, не знаят кога какво чувстват, имат нуждя гнева от това да си го изкарват на някого- ити си най- близкия й човек, затова пред тебе си изкарва гнева от неразбирането на света. Затова имат нужда от контакти с повече терапевти, получават по- голяма социализация и разбиране с различни подходи, иначе ще бръмнеш.
Но това е- тебе те чувства най- близка, затова на тебе си го изкарва. То при всички деца е така, но другите по- лесно разбират от дума и се стряскат от нашите.
Така ми каза и учителката в училище: всички деца в първи клас са необуздани и се разхождат, говорят, но на другите, като им направиш забележка, се сещат и сядат...при него не върви- поне така беше миналата година.

# 228
  • Мнения: 3 591
TanyaMG, нищо ти няма на тебе, детето просто знае, че при тебе номера минава. Много трудно се "лекува" това, и е изключително разпространена "болест" Simple Smile И има връзка с тази "емоционална обвързаност" за която ти споменах преди. Затова и майките не сме добри учители на децата си.
Поставянето на ясни граници и спазването им като закони, без никакви изключения е единствения начин за "лекуване".
Има една книжка - позитивното възпитание в пред училищтна възраст, и поз. възпитание до 3 години - има много хубави идеи за справяне с различни ситуации от майките на деца които се тръшкат....
Книжките са писани за американската действителност, където децата се възпитават в дух "аз съм най-най-най и като мен друг толкова способен и уверен няма"...малко не отговаря на българската народопсихология, но това определено е по-добрия модел отколкото българския, поне за нашите деца - които са прекалено неуверени. А и аз има слабост към нахаканите деца, можеби защото аз самата съм била много подтиснато дете, което винаги е плащало данък обществено мнение...

Казея - такива шеги хората си правят и с децата които са невротипични - не си го слагай на сърцето. И да, трябва да ги научим да се защитават.  
Ние с момента обесняваме кое е опасно и  кое не/след полета на сина ми в училище - опитвайки се да лети като Бен 10.....разбирай скачайки от 2-3 метра..../Децата бягали с разперени ръце, а той им обеснил, че те не летят а бягат и ей така се лети ...и ...БУМ! Въобще не изключвам утре някое дете да го накара да покаже как се лети и той да се пребие пак..... при моя син инстинкта за самосъхранение въобще липсва. Confused


# 229
  • Мнения: leet
Деси,

А относно meta cognition метода, при който децата си помагат вербално в заниманието си, изговаряйки мислите си на глас, това е едно от нещата, което притеснява учителката Марти да остава в повече часове в клас с децата, защото след като стана по- самостоятелен и уверен, започна да остава в клас по математика и рисуване, но си говори на глас, като смята и пречи на децата, които са си все пак деца и също са разсеяни, само остава някой да им говори на глас...
Но пък той много години е поемал само инструкции и е обучаван кое след кое следва и как се прави и затова е прихванал, като работи- учи или се занимава с нещо да си "Подрежда работата схематично" и затова си говори винаги, напр.:
- Сега си подреждам материалите пред себе си;
- Сега трябва да преценя кое ми трябва в момента, за да направя еди какво си;
- Сега останалото го прибирам обратно в торбичката;
- Сега изрязвам само по края, и мног внимателно, и ..."Само да си срязал не където трябва, ще ти се разсърдя много" - тук имитира, когато някой го е интруктирал;
- Сега търся лепило...ама не намирам...ооооооооооооооооо, къде си лепило, обади се...( писъци)- намира го;
- Сега залепвам много внимателно само по края го слагам...така и после обръщам..."Само да си омазал всичко, не както трябва"- пак имитира възрастен...

И така, чудя се колко време ще отнеме мета когнишъна, защото докато се радвах, че е станал адекватен, вече започва да пречи- не може да пводължава вечно да си говори сам...на първо време, заради чулище, на второ време- заради общоприетото разбиране кой си говори сам....Simple Smile

# 230
  • Мнения: 3 591
Всъщност и ние така правим, но го правим наум...  не знам как да ги научим да го правят наум.
Моя син е малко по-скромен в говора. примерно рисува човек и се чува
Първо глава.... тяло, после две ръце ...втората.......после пръсти... 1-2-3-4-5......1-2-3-4-5.....после крака...после ....
Но изговаря това което прави преди да го направи. Това е важно и означава, че детето планира действията.
метакогнишъна го има описан подробно в теория на ума, и точно като модел за обучение. Т.е. като узрее човек започва да го ползва и става много продуктивен. метакогнишъна е свързан и пряко с интелигентността - ниско интелигентните хора не могат да го усвоят.  Има си няколко степени, не мисля, че децата ни всичките са ги усвоили, но това е важна крачка.
Моя син го инструктират да си говори така, че другите да не го чуват. Това е обяснението на терапевта за мислене наум. Обаче той като не се чува и се сърди, явно има нужда от вербалната инструкция и звуковото стимулиране.
Не мисля, че учителките трябва да се сърдят, обесни им какво прави детето и ги помоли да го преместят където няма да пречи. А него помоли да говори много тихичко и мисля, че нещата ще станат.

# 231
  • София
  • Мнения: 2 352
За мен този meta cognition си е отложена ехолалия.Те не си вокализират мислите, а имитират това което са чули при извършване на тези действия.Това си е проблем за мен, и то сериозен.Изобщо не вярвам, че детето напълно разбира какво казва, а просто си повтаря чутите от нас напътствия от предните пъти, когато ги е правил тези неща.

Това, което аз правя е........

Цитат
- Сега си подреждам материалите пред себе си;
Защо си ги подраждаш пред себе си?
Цитат
- Сега трябва да преценя кое ми трябва в момента, за да направя еди какво си;
Какво означава думата преценя - обясни ми?

Цитат
- Сега останалото го прибирам обратно в торбичката;
Защо?Какво е останало, какво означава думата останало,

Опитвам да продължавам всъщност неговата реплика с опит за диалог.На всеки негов въпрос или отговор задавам максимално адекватен и по възможност НЕтерапевтичен, а от битието въпрос.Тоест, ако съм му връстник не бих го питала терапевтично  Wink, опитвам да му говоря така сякаш съм на неговата възраст.Трудно е да ви кажа да се върна назад във времето и да мисля като дете  Whistling

# 232
  • Мнения: 3 591
Не точно така Катина. В теория на ума е обяснено много интересно. И ние правим това.

ето нещо много интересно
Metacognition may be more impaired than mindreading in autism

# 233
Здравейте всички мами на деца с подобен проблем! Изчетох доста от това, което сте споделили във форума,също разгледах и информационните линкове в началото. Дечицата, които се усмихват от снимките на първа страница, са страхотни! Честно казано, не знам как да започна, за да бъда максимално ясна. Най-добре направо с питането. Имам две дечица, но в случая става въпрос за баткото и по-точно - съмнявам се, че има някаква, може би и лека, не знам, форма на аутизъм. Знам, че ще ме посъветвате да го заведа при специалист, засега не съм го водила, единственото, което предприех е, че от този понеделник започваме работа с логопед. Срещата с друг вид специалист засега я отлагам, защото градът ни е малък, а хората понякога са доста лоши... Затова и искам да ме посъветвате вие, доколкото това е възможно от разстояние. Аз ще ви опиша проблемите на моето дете и ще ви помоля да ми кажете дали според вас се касае за.... аутизъм. И така - момченцето ми е на 5 год. и 3 месеца. Когато навърши 3 години казваше една единствена дума и нищо повече. В момента говори доста неща, но много неразбираемо за околните. Аз, естествено си го разбирам, но това не решава проблема. Заменя съгласни, някои  не изговаря изобщо и т.н. Другият проблем, освен говора, е храненето - откакто се е родил,   така и не е проял нормална готвена храна от типа на супи, манджи и т.н. Докато беше бебе го насилвахме и лъжехме и така успявахме да го накараме да изяде някоя лъжица, но вече с лъжи не става, с лошо още по-малко. В момента се храни изключително еднотипно - всеки ден едно и също меню: Кроасани, пържени филии с яйце, кисело мляко, но единствено Данонино, дано не правя реклама, пудинг, течен шоколад, хляб, тестени закуски,а от плодовете едниствено ябълки и банани. По никакъв начин дори не иска да опита друга храна, колкото и да му се молим, заявява, че не я обича и толкова.Изобщо не приема месо, сирене,кашкавал,зеленчуци! А е много жизнено и пъргаво дете.
Третият проблем е по отношение на общуването с околните - тази година посещаваше детска градина, но не специализирана и госпожите се оплакваха, че спрямо другите деца проявявал агресия, не спазвал някои от правилата в градината, да не говорим, че не се хранил изобщо, а ял на обяд само филия сух хляб, защото той готвена храна не яде.
И последно ще добавя,макар че това вече го преодоляхме, но и с него видяхме доста мъки - памперсите ги свалихме едва на 4 години и половина, по-рано детето просто отказваше да се научи.
Съжалявам, че станах толкова многословна, но исках да обясня максимално ясно нещата. Тази година ще сменим детската градина тъй като намерихме една, която ни е по-удобна от гледна точка на местоживеенето ни и направо не знам как ще отида да си го взема след първия ден и какво ли ще си кажат и помислят за мен госпожите - тази майка не го е научила да се храни, да се държи прилично... А по-лесно би ми било, ако знаех,дали причината наистина е в мен или проблем има! Ще ви бъда благодарна, ако дадете мнение, дали според вас има проблем и какво да направя!

# 234
  • Мнения: 428
Здравей, Таня!
Съжалявам, миличка, но не мога да те посъветвам нищо друго, освен да заведеш детето си на специалист. Детски невролог или психиатър. Съветвам те да не отлагаш, а да го направиш възможно най-скоро.
Аз също живея вмалък град, възможно е да е по-малък от вашия. Повярвай, от вслушването в хорските приказки файда няма. Игнорирай ги! Не те са важните, важно е детето ти! Каквото и да му има (не твърдя в никакъв случай, че е така), това е твоето дете, което винаги ще обичаш. Хората не са важните! Всеки да мисли и говори каквото си иска, но ти си длъжна да помогнеш да сина си.
Ако знаеш какъв е проблемът му, много по-лесно ще ти бъде в ДГ. Ще обясниш на учителките ситуацията и би трябвало да се отнесат с разбиране и повече такт (казвам "би трябвало", защото в Бг съм се нагледала на какво ли не). В интерес на твоето дете е!

# 235
  • Мнения: 14
 АУТИЗЪМ!!! ...а сега накъде!? 
Моето момченце след 3 седмици става на 3годинки и в момента ни диагностицират в клиника Свети Никола. Епикризата с решението ни излиза другата седмица ,но няколко пъти ни намекнаха усно ,че детето има аутистично поведение и живота ни трябва коренно да се промени .Нямало система в БГ за тези деца и родителите ставали сами менъжери на децата си .Което значи - оправяйте се както можете! Идея нямаме какво да правим ,ние сме в шок , чакаме и бебе. Сега какво да правя? Моля ви мили мами да ми дадете съвет . От къде да започна ,какво,как , къде? В този сайт има ужасно много написано , а нямам възможност да изчета всичко ,понеже сама се грижа за детето и домакинството без чужда помощ. Попитахме в клиниката ,те вдигат рамене.
Ще съм ви много благодарна да споделите своя опит и да ме посъветвате какво да правя.
Лек ден ви желая!

# 236
  • Мнения: 428
Shade, и аз бях бременна, когато разбрах, че моята Мария е аутист. Чудесно знам как се чувстваш. Всъщност, знаем го всички тук.
Всички сме преминали през шока, ужаса, стреса, безпомощността...
Както писах и в предния си пост, това е твоето дете, обичай го такова, каквото е!
А сега за посоката, която трябва да поемеш... Първо е добре да уточниш от къде си, за да те насочим към специалисти. Логопед и пихолог, които да работят с детето ти. Има много центрове за работа с дечица като нашите, за жалост са концентрирани най-вече в София.
В Бг има вече музикотерапия и биофитбек, но за сега само в големите градове.
За детенцето ти ще е от голяма полза да го запишеш на плуване и ако има възможност, и на конен спорт.
Хубаво е, че си си у дома. Ти също можеш да работиш с него.
Наистина, нужно е време да се осъзнае проблема, да се приеме най-вече. Аз те съветвам да не губиш време в отчаяние, както направих аз.  Embarassed Знам, че сега ти е трудно, но за детенце е важно да започнете с терапиите.
Пиши тук. Всички ще сме ти от полза.
Прегръдки!

# 237
  • Мнения: 3 591
Shadee, Ще трябва да намериш времето да четеш. Повечето тук това време го "крадем" от съня си.
Информация има много, но е на английски повечето.  

А стъпките които поемаш сега са:

1:НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАШ! Света не е свършил, нито са ти сменили детето с друго. Бебето няма да е пречка за развитието на детето ти - ето аз имам 3 деца -справяме се, въпреки, че ходя на работа.
2: изчиташ всичко ще сме писали отначало, както и линковете които сме дали. МНОГО полезна информация има там. Няма да стане за ден , за два, с времето нещата ще почнат да се наместват
3: Намираш ВЕДНАГА кой да започне работа с детето ти - психолог и логопед. Логопедичната терапия е необходима, дори детето да говори перфектно.
4: слагаш детето на изключително стриктна без глутен-без казеин диета. Дали диетата ще ви помага можеш да прецениш едва след няколко месеца, на малките деца обикновено помага.
5: пишеш при нас за всеки конкретен проблем - и ние вкупом опитваме да измислим стратегия как да се справите.
6: събираш парички за евентуална музикотерапия, езда, плуване и каквото може да си позволите като екстра. Тези допълнителни терапии не трябва да са за сметка на логопедичната - тя е една от най-важните.

като почетеш малко ще почнеш да разбираш сама какво е сензорна терапия, какво е окюпейшънал, какво са ПЕКС и т.н. и с опит/грешка модела ще налучкаш кое работи и кое не при детето ти.

Света не е свършил - като се научиш да разбираш детето си ще разбереш, че отглеждаш съкровище у дома  Hug

Таня33 - започвайте от клиниката св. Никола ако търсиш диагноза. Може да е и само логопедичен проблем а не аутизъм. Това че е агресивен е  естествено - нали децата не му разбират - той няма как да се защити по друг начин. Ако не ти е диагнозата най-важното /а и тя не е/ - намираш специалисти които да работят с детето.
Calathea, Психиатрите не знам как помагат- никак според мен в този случай  newsm78 - би трябвало да се търси психолог да работи с него.

# 238
  • Мнения: 428
[desi] , естествено, че не помагат, но те са тези, които могат да диагностицират детето и да издадат епикриза, която на мен примерно ми е нужна за ТЕЛК. А и нали те са хората, които могат да определят, дали се касае за аутизъм или друг проблем (ситуацията на Таня). Вече дали ще си заведеш детето за диагностициране в "Св. Никола" или някъде другаде, решаваш сам.

Последна редакция: чт, 09 юли 2009, 17:04 от Calathea

# 239
  • Мнения: leet
Като чета материалите, които ни е пуснала Деси и като чета и прагматичната мисъл на Катина, стигам до следните изводи относно мета когнишъна:

- Абсолютно задължителен етап от познавателния процес, в който въвличаме децата си и без който не могат, за да преминат на по- горно ниво;
- "Преподадена" самостимулация за научаване на ежедневните и простите неща, както и на нещата, които изискват специална подготовка;
- В началото повтарят това, което им е втълпявано по време на терапевтичните обучения, но се "научават" да придобиват собствени умения да се стимулират мета когнитивно;
- Преминават през няколко категории по възходящ ред в процеса на придобиване на умения- първо механични, после, имащи значение наистина конкретно за конкретната дейност и на края0 си изработват собствена стратегия за работене и функциониране;

Деси е права, че не може ниско интелигентнто дете да придобие мета когнишън.
И сега си давам сметка, че понякога, когато дейсността, с която съм ангажирана, е с по- висока степен на сложност и в същото време рапорта трябва да го предам на чужд език, винаги си помагам с мета когнишън, защото така се чувствам по- сигурна и ако забележа, че изпускам височината на гласа и някой ме е погледнал, пускам шега, от сорта, че най- се разбирам, като си разговарям със себе си...и че никой не ме разбира така, както аз си се разбирам Simple Smile
Може да се каже, че си е часто от живота...

Общи условия

Активация на акаунт