Бихте ли дарили яйцеклетка?

  • 14 024
  • 334
  •   1
Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 1 185
Не бих! Не съм сигурна защо, но това е усещането ми!

# 211
  • Мнения: 14 651
сопред мен ако жена над 35 например отговори че би го направила(да кажем има дете и е здрава физически), си е чиста проба  лъжа....ако би го направила...е щяла вече да го направи.....
А тези без деца....дали наистина след като си родят първото ще го направят? Много се съмнявам.....

Абсолютно на същото мнение съм. Вече имаше и такива отговори в темата. Звучи като не кръводарявам, защото съм с ниско кръвно - извинително някак.

# 212
  • Мнения: 149
Не съм се замисляла по въпроса досега.
Според мен след като произвеждам по 1 на месец и не я използвам не е толкова грешно да дам на някоч жена, който има проблеми с яйчниците. Не го чувствам по-различно от кръводаряването, защото това е генетичен материал, стига да си преодолея страха от интервенции.

# 213
  • Мнения: 1 949
Бих дарила, но само една-без стимулация. Не съм съгласна да се тровя с хормони и химикали за да дам куп яйцекелтки. Ако могат без да ми навредят да извадят яйцекелтка при овулация, чудесно.

Вече си мислех, че съм единствената страхливка с подобен аргумент. Дали повечето (подчертавам, че не става дума за всички) жени, казали тук, че биха дарили яйцеклетка, си дават реално сметка за предшествашите това процедури? Аз лично (да допълня предишния си пост) се страхувам от последствията за моя организъм след цялата тази процедура. Сантименталната страна на нещата (че това ще е мое дете, че няма да се грижа аз за него), странно, но не седи пред мен като аргумент  Sunglasses Мисля си, че след като това дете не е създадено от мен и съпруга ми, не съм го носила аз, не съм го родила аз, няма да е така мое, както ... моето дете.

# 214
  • София
  • Мнения: 46 962
simba21- четейки поста над твоя....надали всички са наясно как точно става....

# 215
  • Мнения: 672
Бих дарила, но само една-без стимулация. Не съм съгласна да се тровя с хормони и химикали за да дам куп яйцекелтки. Ако могат без да ми навредят да извадят яйцекелтка при овулация, чудесно.

Вече си мислех, че съм единствената страхливка с подобен аргумент. Дали повечето (подчертавам, че не става дума за всички) жени, казали тук, че биха дарили яйцеклетка, си дават реално сметка за предшествашите това процедури? Аз лично (да допълня предишния си пост) се страхувам от последствията за моя организъм след цялата тази процедура. Сантименталната страна на нещата (че това ще е мое дете, че няма да се грижа аз за него), странно, но не седи пред мен като аргумент  Sunglasses Мисля си, че след като това дете не е създадено от мен и съпруга ми, не съм го носила аз, не съм го родила аз, няма да е така мое, както ... моето дете.

О не си само ти. И аз се страхувам от процедурата, макар че нямам ни най-малка представа точно как протича. Затова и зададох въпроси относно това. Две три момичета отговориха. Другите си мълчат. Много от тях не са наясно какво точно се случва.

# 216
  • Мнения: 3 336
Четох наскоро книгата "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, много се впечатлих, третира точно този тип тематика. Ако става въпрос за роднина, бих се замислила, иначе не. Реално яйцеклетката ще направи детето наполовина мое. Представете си след години ако едно от децата ми се запознае, хареса, ожени/омъжи за дете, родено от моята яйцеклетка /нали в случая говорим за непозната/. Не бих понесла вината за бъдещите поколения Naughty

# 217
  • Мнения: 805
Четох наскоро книгата "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, много се впечатлих, третира точно този тип тематика. Ако става въпрос за роднина, бих се замислила, иначе не. Реално яйцеклетката ще направи детето наполовина мое. Представете си след години ако едно от децата ми се запознае, хареса, ожени/омъжи за дете, родено от моята яйцеклетка /нали в случая говорим за непозната/. Не бих понесла вината за бъдещите поколения Naughty

Тая книга и аз съм я чела. Много е драматична наистина!
Но въпреки всичко аз бих дарила яйцеклетка. Естествено ако познавам хората и знам, че ще обичат детето, колкото бих го обичала аз.
Възприемам нещата по следния начин - детето се обиква през бременността, докато го носиш под сърцето и след това при грижите за него. Когато е под формата на яйцеклетка е просто моя генетичен материал.

# 218
  • Мнения: 3 336
Мен ме притеснява точно, че моят генетичен материал един ден може да иска да създаде деца с друг носител на гените ми. Като в книгата Tired Страшни неща могат да се случат от моите гени Rolling Eyes

# 219
  • Мнения: 1 949
Но въпреки всичко аз бих дарила яйцеклетка. Естествено ако познавам хората и знам, че ще обичат детето, колкото бих го обичала аз.

Аз пък се изненадвам от подобни изказвания. Те повече граничат с егоизма, отколкото с доброволното добро дело. Значи един вид, ти искаш да познаваш хората, за да си сигурна, че ТВОЕТО дете ще се чувства добре. А замисляш ли се как би се чувствала ти на ТЯХНО място - постоянно под контрол, наблюдавана, преценявана ... Не може така, момичета. Или даваш нещо от себе си и не изискваш нищо в замяна. Все пак хората, които прибягват до използването на чужди полови клетки не го правят от обикновен каприз. Тези хора биха имали нужда да имат това дете за СВОЕ, а не все едно им е на гости.

# 220
  • Мнения: 6 235
Е, явно всеки си отговаря, както му дойде на момента.
Никой не чете, че питам за НЕПОЗНАТА жена, която би получила вашата яйцеклетка.

# 221
  • Мнения: 400
Добре,де-не стана ли ясно,че така или иначе,когато се дарява яйцеклетката,дори да е за познат,не се поставя на конкретния нуждаещ.Момичетата,готови да помогнат на сестри,приятелки и пр. явно не са запознати с тази подробност.
Dive,поздравления за това,което правиш!  bouquet
А другите,заявили готовност защо не го направят наистина???Лицемерни ми се струват отговори от рода на "Да,бих,но се страхувам от процедурата".Преди време в едно предаване гледах за жена,дарила бъбрека си за съседско дете!Ами за какво говорим?!Сравнете риска за здравето от това да се подложиш на операция и да се лишиш от орган и това да се подложиш на стимулация.Та,мисълта ми е,че когато човек е готов на подобна благотворителност,би го направил,с цената на всичко.Всичко друго,простете ме е лицемерие.

# 222
  • Мнения: 1 131
Не бих! Не съм сигурна защо, но това е усещането ми!

И аз така.Усещане.

# 223
  • Мнения: 657
Гласувах с "Да, бих дарила". Не мисля, че съм чак толкова привързана към яйцеклетка, за да смятам после детето за свое, при положение, че нито съм го носила, нито съм го родила. Бих помогнала на семейство, което не може да си има деца. Peace
Това е моето мнение, никого не ангажирам.

# 224
  • Мнения: 1 045
Добре,де-не стана ли ясно,че така или иначе,когато се дарява яйцеклетката,дори да е за познат,не се поставя на конкретния нуждаещ.Момичетата,готови да помогнат на сестри,приятелки и пр. явно не са запознати с тази подробност.
Dive,поздравления за това,което правиш!  bouquet
А другите,заявили готовност защо не го направят наистина???Лицемерни ми се струват отговори от рода на "Да,бих,но се страхувам от процедурата".Преди време в едно предаване гледах за жена,дарила бъбрека си за съседско дете!Ами за какво говорим?!Сравнете риска за здравето от това да се подложиш на операция и да се лишиш от орган и това да се подложиш на стимулация.Та,мисълта ми е,че когато човек е готов на подобна благотворителност,би го направил,с цената на всичко.Всичко друго,простете ме е лицемерие.
Как може да сравнявате бъбрек,дроб,кръв и т.н.с яйцеклетка.Не е едно и също.Аз писах в началото едното е създаване на живот а другото е спасяването на създаден живот.Едното са органи носещи ДНК-то ми,а другото е човек носещ полвината ми хромозоми.Няма нищо общо генетичния материал с органите.И няма смисъл да слагате равенство.

Общи условия

Активация на акаунт