Ренка, утре ще ходя да взема снимките и диска от изписването и ако ми остане време ще ги кача.
- Публикувана: 27 юни 2009, 11:19 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2009, 09:21 ч.
Стенли си има братче вече, Виктор нарича се малкото човече
Наденце, честит ти Виктор 
Да хапва здраво и да расте жизнен и щастлив и мноооого много да ви радва.
Да хапва здраво и да расте жизнен и щастлив и мноооого много да ви радва.
Аз бях няколко дни край морето, но за съжаление не успях да му се порадвам. Не случихме на време, а единствения път като отидохме попаднахме на място затлачено с водорасли и не посмях да вляза да поплувам. Видя ми се ужасно мръсно...
Оставих Емо на бабите... Днес трябва да го закарат при свекървата и доста ми е притеснено като я знам каква е некадърница. Бяхме в тях за 2 дена, колкото детето да се отпусне. Съжалявам, че се налага да и го оставя дори и за седмица. Надявам се да не го докара до рев като онзи ден, когато малкия се обърна и и заяви, че не иска да стои с нея, а с майка ми.
Иначе при родителите ми си изкарахме страхотно. Малкия откачи да търчи и да щурее с каките. Към малкия Тедко се прояви като по-голям и добър батко. Даваше му играчки и го пазеше да не падне като бяга. По някое време му обясняваше, че цветята не се късат, за да не се кара баба. Като я нямаше малката кака Емо предпочиташе да си играе с Тедко, но когато кака Ники беше с него никой друг не признаваше. От сутрин до вечер с каката бяха като дупе и гащи. Каквото направи единия другия на момента го копира. И белите им бяха двойни... Тия двамата заедно са огън... Не ми се мисли как ще оцелеят родителите ми.
Ееей, голямо мъртвило тук. Всички ли сте попочивки иликато мен не може да се докопате до нета?
Янче, и Лекса е в сборна група и то с най-големите. Има няколко дечица от 4та група, които са ги оставили за лятото и понеже групата на Лекса заема тяхната стая са ги смесили. Госпожите напътстват големите да си предават знанията на малките
. Онзи ден я чух да му вика на едното момченце "не така бе, Митко, какво ще научат децата от теб" стана ми смешно, но приветствам идеята.
Янче, и Лекса е в сборна група и то с най-големите. Има няколко дечица от 4та група, които са ги оставили за лятото и понеже групата на Лекса заема тяхната стая са ги смесили. Госпожите напътстват големите да си предават знанията на малките
. Онзи ден я чух да му вика на едното момченце "не така бе, Митко, какво ще научат децата от теб" стана ми смешно, но приветствам идеята. 
Мен ме вълнува един въпрос.
В ДГ всички групи са сборни, от 3 до 6 години всички заедно. В момента са 3 групи, на след ваканцията само 2, сегашната група на Милена се закрива. Момичетата ги слагат в едната от другите групи, момчетата в другата. Момичетата са Милена, 2 други момиченца на 3 години и едно 4годишно, Фиона.
Проблемът е, че Фиона е сформирала групичка с другите 2 момиченца и се явява като лидер. Милена е най-малката и най-новата в групата и когато ги пита, дали може и тя да играе с тях, Фиона все й казвала НЕ
Лелките също са го забелязвали и ту ме успокояват, че деца на 3 години предпочитат да си играят сами и тепърва се учат да играят с други, но днес ми казаха че ще й е трудно при тази констелация. Аз я възпитавам да уважава другите, но ето че явно в случая то не е добре. Тя не знае как да гони собствените си интереси и остава на заден план
Та, въпросът ми е, как мога да й помогна? Какво да й кажа, как да реагира когато Фиона й казва че не може да играе с тях?
Дайте малко идеи
В ДГ всички групи са сборни, от 3 до 6 години всички заедно. В момента са 3 групи, на след ваканцията само 2, сегашната група на Милена се закрива. Момичетата ги слагат в едната от другите групи, момчетата в другата. Момичетата са Милена, 2 други момиченца на 3 години и едно 4годишно, Фиона.
Проблемът е, че Фиона е сформирала групичка с другите 2 момиченца и се явява като лидер. Милена е най-малката и най-новата в групата и когато ги пита, дали може и тя да играе с тях, Фиона все й казвала НЕ
Лелките също са го забелязвали и ту ме успокояват, че деца на 3 години предпочитат да си играят сами и тепърва се учат да играят с други, но днес ми казаха че ще й е трудно при тази констелация. Аз я възпитавам да уважава другите, но ето че явно в случая то не е добре. Тя не знае как да гони собствените си интереси и остава на заден план Та, въпросът ми е, как мога да й помогна? Какво да й кажа, как да реагира когато Фиона й казва че не може да играе с тях?
Дайте малко идеи
аз, аз съм тука....ама рабОтя 
голям дъжд при нас се изсипва в момента..ужас
ей, ние пътуваме за Варна на 11ти вечерта...варненки да се готвят...цяла седмица ще сме там
предупреждавам, че Рая не си дава лесно играчките и налита на бой....да си пазите момчетатаа
и вече е готова за морето
Татяна, много кофти така....не би ли трябвало лелките там да се справят със ситуцията някак си? Да намерят някакво общо занимание на всички?
голям дъжд при нас се изсипва в момента..ужас
ей, ние пътуваме за Варна на 11ти вечерта...варненки да се готвят...цяла седмица ще сме там
предупреждавам, че Рая не си дава лесно играчките и налита на бой....да си пазите момчетатаа
и вече е готова за морето
Татяна, много кофти така....не би ли трябвало лелките там да се справят със ситуцията някак си? Да намерят някакво общо занимание на всички?
Аз се навъртам насам, но не пиша - нищо ново няма около мен, а да разтягам старата песен няма смисъл.
Танче, мисля си, че моделите на поведение всеки си ги гради с времето. Незнам дали е правилно и дали можеш да й дадеш точния начин за справяне със ситуацията. Може би е добре да я оставиш да се бори, може да я отблъснат, да я наранят, но така ще измисли вариант за следващия път, важно е да споделя, да вижда, че се интересуваш от нейните вълнения и тогава да й дадеш евентуално някаква идея. Иначе навсякъде има такива деца, но така е и при големите.
Жени, приятно изкарване!
Танче, мисля си, че моделите на поведение всеки си ги гради с времето. Незнам дали е правилно и дали можеш да й дадеш точния начин за справяне със ситуацията. Може би е добре да я оставиш да се бори, може да я отблъснат, да я наранят, но така ще измисли вариант за следващия път, важно е да споделя, да вижда, че се интересуваш от нейните вълнения и тогава да й дадеш евентуално някаква идея. Иначе навсякъде има такива деца, но така е и при големите.
Жени, приятно изкарване!
Сега по другите теми:
Мисче, Симона още е в яслата, не могат да си оправят организацията. Но така е по-добре засега, да изкара до края на седмицата, после море и след това с големите.
Жени, приятна почивка!
Татянко по твоя казус: Данчето е написала каквото мисля всъщност. Тоест ние постоянно имаме някакви подобни дерзания и това което правя аз е като се приберем в къщи да се гушнем и да го обсъдим. Започвам с това, че разбирам как се чувства преразказвам ситуацията и тя споделя след това. Обяснявам си после как такива неща се случват и я оставям от там нататък сама да се оправя. Мога да ти дам пример: Приятелчето Мони от площадката си има друга приятелка, която идва понякога от друг квартал. Двете не се харесват. Другото момиченце не дава на Мони да играе със Симона, докато тя е там. Симона го приема тежко и обикновенно иска да се прибере. Един ден Симона не искаше да я почерпи с бонбон, а даде на всички деца. Взех ги, почерпих детето, разплака се и си тръгнахме. После обсъдихме нещата. Говорихме си за това , че не харесва Д, че не е задължително всички да се харесват, че може да не играе с нея, но не е редно да дава на всички деца , а на нея не. Редовно ни се случва по-големите и приятели да я игнорират, тя нито тича толкова бързо колкото тях, а и те и отреждат понякога роли в игрите, които не харесва (Вчера те бяха принцеси, а тя Пепеляшка, но с дрипи, да им готви и чисти) Но всичко се обсъжда, даваме си малко почивка от площадката (като днес) и после забравят за дразгите и пак подновяват игрите.
Мисче, Симона още е в яслата, не могат да си оправят организацията. Но така е по-добре засега, да изкара до края на седмицата, после море и след това с големите.
Жени, приятна почивка!
Татянко по твоя казус: Данчето е написала каквото мисля всъщност. Тоест ние постоянно имаме някакви подобни дерзания и това което правя аз е като се приберем в къщи да се гушнем и да го обсъдим. Започвам с това, че разбирам как се чувства преразказвам ситуацията и тя споделя след това. Обяснявам си после как такива неща се случват и я оставям от там нататък сама да се оправя. Мога да ти дам пример: Приятелчето Мони от площадката си има друга приятелка, която идва понякога от друг квартал. Двете не се харесват. Другото момиченце не дава на Мони да играе със Симона, докато тя е там. Симона го приема тежко и обикновенно иска да се прибере. Един ден Симона не искаше да я почерпи с бонбон, а даде на всички деца. Взех ги, почерпих детето, разплака се и си тръгнахме. После обсъдихме нещата. Говорихме си за това , че не харесва Д, че не е задължително всички да се харесват, че може да не играе с нея, но не е редно да дава на всички деца , а на нея не. Редовно ни се случва по-големите и приятели да я игнорират, тя нито тича толкова бързо колкото тях, а и те и отреждат понякога роли в игрите, които не харесва (Вчера те бяха принцеси, а тя Пепеляшка, но с дрипи, да им готви и чисти) Но всичко се обсъжда, даваме си малко почивка от площадката (като днес) и после забравят за дразгите и пак подновяват игрите.
Ей, Янче, страшна си! В търсене на песента ми се отвори сайт за деца над 18 год Ще чакам Еличка да се появи да видиме дали тя я има из архивите.
Моя СТаско пък хич не разказва - обаче, наблюдавам ги, Ст има лек поглед към живота, тежко драматични неща за мен, са нищо особенно за него, та си мисля, че може би Стаси ще се метне на него в това отношение, дано правилно предполагам де.
Ще чакам Еличка да се появи да видиме дали тя я има из архивите.Моя СТаско пък хич не разказва - обаче, наблюдавам ги, Ст има лек поглед към живота, тежко драматични неща за мен, са нищо особенно за него, та си мисля, че може би Стаси ще се метне на него в това отношение, дано правилно предполагам де.
Мерси
Проблемът е, че тя не споделя. Взимам я от ДГ, питам я какво са правили, тя ми казва че нямало да ми каже, чак на Коледа
Но по-късно пак се опитвам да разбера нещо, питам с кого е играла, казва че сама, питам с кого е играла Люси, примерно, и тя ми казва че с Фиона и Жюли, при което аз питам защо не играе и тя с тях и чак тогава ми казва че Фиона не й дава.
Милена е притеснителна малко, или по-точно не иска да влиза в конфликт с някой и предпочита да се отдръпва. Но по този начин, самата тя остава на заден план. И сега не знам какво да правя, дали да не се опитвам да я превъзпитавам, един вид
Тази вечер й казах, че играчките в ДГ са общи за всички деца и че както Фиона, така и тя може да играе с тях и че Фиона няма право да й каже че не може.
Не знам дали проблемът е в Милена. Днес бях свидетел как Фиона забрани на Люси да вземе или направи нещо, при което Люси обидено избяга и Фиона я проследи и й предложи да помогне. Та, явно Фиона си е такава. Тя е с физ. проблем и си го компенсира с думи.
Проблемът е, че тя не споделя. Взимам я от ДГ, питам я какво са правили, тя ми казва че нямало да ми каже, чак на Коледа
Но по-късно пак се опитвам да разбера нещо, питам с кого е играла, казва че сама, питам с кого е играла Люси, примерно, и тя ми казва че с Фиона и Жюли, при което аз питам защо не играе и тя с тях и чак тогава ми казва че Фиона не й дава.
Милена е притеснителна малко, или по-точно не иска да влиза в конфликт с някой и предпочита да се отдръпва. Но по този начин, самата тя остава на заден план. И сега не знам какво да правя, дали да не се опитвам да я превъзпитавам, един вид
Тази вечер й казах, че играчките в ДГ са общи за всички деца и че както Фиона, така и тя може да играе с тях и че Фиона няма право да й каже че не може.
Не знам дали проблемът е в Милена. Днес бях свидетел как Фиона забрани на Люси да вземе или направи нещо, при което Люси обидено избяга и Фиона я проследи и й предложи да помогне. Та, явно Фиона си е такава. Тя е с физ. проблем и си го компенсира с думи.
Тази вечер й казах, че играчките в ДГ са общи за всички деца и че както Фиона, така и тя може да играе с тях и че Фиона няма право да й каже че не може.
Иначе и аз съм такава предпочитам да се отдръпна отколкото да влезна в конфликт, но донякъде зависи и къде точно ме настъпят, но като цяло не ми се занимава с разправии.
Тази вечер й казах, че играчките в ДГ са общи за всички деца и че както Фиона, така и тя може да играе с тях и че Фиона няма право да й каже че не може.
Иначе и аз съм такава предпочитам да се отдръпна отколкото да влезна в конфликт, но донякъде зависи и къде точно ме настъпят, но като цяло не ми се занимава с разправии.
Добро утро! 
Раче, а коремчето как е?
Жени, страхотна е Раичка!
Татянка, борба за лидерство има винаги и в групи на една възраст, т.е. едни имат нуждата да се борят, а други приемат лидера - зависи от характера и според мен почти не подлежи на превъзпитание. Това показва опитът ми с Петър. Да, най-важното е да споделя детето, което той не правеше. Обаче при теб е добре това, че имаш подробна информация за ситуацията - така можеш, да реагираш, дори и да не споделя. Съвети не мога да дам - много е трудно - всяко дете и всеки родител са си индивидуалности. Петър се промени към по-добро, да споделя и да е по-екстровертен покрай сестра си, макар че продължава да си страда, когато загуби лидерството, и да тържествува, когато е успял. Това като съвет от мен!
П.П.Още нещо се сетих, че когато порастват, борбата за лидерство се задълбочава и по интереси - напр. лидерът в отбора по футбол, лидерът по математика, четете, танци, рисуване и пр. Тогава сякаш осъзнават, че не можеш, да си пръв във всичко. И тогава сякаш "се развенча" лидерът на групата им, на Петър.
Раче, а коремчето как е?
Жени, страхотна е Раичка!
Татянка, борба за лидерство има винаги и в групи на една възраст, т.е. едни имат нуждата да се борят, а други приемат лидера - зависи от характера и според мен почти не подлежи на превъзпитание. Това показва опитът ми с Петър. Да, най-важното е да споделя детето, което той не правеше. Обаче при теб е добре това, че имаш подробна информация за ситуацията - така можеш, да реагираш, дори и да не споделя. Съвети не мога да дам - много е трудно - всяко дете и всеки родител са си индивидуалности. Петър се промени към по-добро, да споделя и да е по-екстровертен покрай сестра си, макар че продължава да си страда, когато загуби лидерството, и да тържествува, когато е успял. Това като съвет от мен!
П.П.Още нещо се сетих, че когато порастват, борбата за лидерство се задълбочава и по интереси - напр. лидерът в отбора по футбол, лидерът по математика, четете, танци, рисуване и пр. Тогава сякаш осъзнават, че не можеш, да си пръв във всичко. И тогава сякаш "се развенча" лидерът на групата им, на Петър.
Добро утро!
Имам богат опит с подобни ситуации, Танче! Аз самата бях изключително некомфликтна и предпочитах да отстъпвам. Следствие на това бях много зле потъпкана и смазана от няколко мои съотборнички между 5 и 7 клас. Накрая не издържах и прекратих с баскетбола, защото не изпитвах никакво удоволствие от това си занимание и то главно заради тях. Следствие на това, обаче, самомнението ми доста пострада и ми трябваха години да се пооправя. Даже понякога и до днес усещам последиците от тяхната намеса в живота ми. Та говори с нея, ако може да не обръща внимание на това дете или по-скоро и обясни, че то не еповече от нея и няма право да и казва какво да прави или да не прави. Че имат равни права. Аз не говорех с никого за проблема си и определено е било грешка. така съм си създала погрешно разбиране за нещата - смятах се за по-ниша от другите, за втора ръка човек.
Сега Лора имаше проблем с едно момиче, което се държи като лидер и казва на обкръжението си с кого да играе и с кого не. Та Лора много се разстройваше, защото това момиче забраняваше на нейни приятелки да играят с нея. Казвах и да не и обръща внимание и щом приятелките и са избрали да слушат това момиче, значи не са и кой знае какви приятелки. Но Лора все се разстройва та един ден трябваше да се намеся, че ми прекипя, още повече, че майката не се намесва по никакъв начин в споровете и скандалите дето се заформяха. Та се поразвиках из парка в стил: коя си ти та да диктуваш на дургите с кого да играят?
Днес ще ви поотекча, но ми стана много гадно сутринта. Говорих с Милен, а той се разрева почти. Какво да го правя - неможе да се примири със ситуацията? Незнам защо очаква от мен нещата да бъдат, както са били преди? Та той промени ситуацията, нима си мислеше, че каквото и да прави, аз ще чакам безропотно и колкото продължи. И като някой ден реши, че все пак семействоот му е по-важно, аз ще припадна от щастие и живото ни ще си продължи сякаш нищо не е било? Къде му бяхя ушите, когато му говорих, къде му бяха очите за моята болка, къде му беше ума, че забрави за ценностите, които винаги е почитал? Аз съм го била приемала за даденост, а той не ни ли приемаше за такава, щом не му е ихрумнало, че може да ни загуби с поведението си?
Имам богат опит с подобни ситуации, Танче! Аз самата бях изключително некомфликтна и предпочитах да отстъпвам. Следствие на това бях много зле потъпкана и смазана от няколко мои съотборнички между 5 и 7 клас. Накрая не издържах и прекратих с баскетбола, защото не изпитвах никакво удоволствие от това си занимание и то главно заради тях. Следствие на това, обаче, самомнението ми доста пострада и ми трябваха години да се пооправя. Даже понякога и до днес усещам последиците от тяхната намеса в живота ми. Та говори с нея, ако може да не обръща внимание на това дете или по-скоро и обясни, че то не еповече от нея и няма право да и казва какво да прави или да не прави. Че имат равни права. Аз не говорех с никого за проблема си и определено е било грешка. така съм си създала погрешно разбиране за нещата - смятах се за по-ниша от другите, за втора ръка човек.
Сега Лора имаше проблем с едно момиче, което се държи като лидер и казва на обкръжението си с кого да играе и с кого не. Та Лора много се разстройваше, защото това момиче забраняваше на нейни приятелки да играят с нея. Казвах и да не и обръща внимание и щом приятелките и са избрали да слушат това момиче, значи не са и кой знае какви приятелки. Но Лора все се разстройва та един ден трябваше да се намеся, че ми прекипя, още повече, че майката не се намесва по никакъв начин в споровете и скандалите дето се заформяха. Та се поразвиках из парка в стил: коя си ти та да диктуваш на дургите с кого да играят?
Днес ще ви поотекча, но ми стана много гадно сутринта. Говорих с Милен, а той се разрева почти. Какво да го правя - неможе да се примири със ситуацията? Незнам защо очаква от мен нещата да бъдат, както са били преди? Та той промени ситуацията, нима си мислеше, че каквото и да прави, аз ще чакам безропотно и колкото продължи. И като някой ден реши, че все пак семействоот му е по-важно, аз ще припадна от щастие и живото ни ще си продължи сякаш нищо не е било? Къде му бяхя ушите, когато му говорих, къде му бяха очите за моята болка, къде му беше ума, че забрави за ценностите, които винаги е почитал? Аз съм го била приемала за даденост, а той не ни ли приемаше за такава, щом не му е ихрумнало, че може да ни загуби с поведението си?