Ето тръгна на море Февруарското дете!

Сиер, честито момченце  
За отбиването - на мен този вариант с оставянето не ми се нрави особено  Все си мисля, че така изведнъж детето губи не само сукането, но и мама я няма и може би действа по-стресиращо. Ще се повторя за пореден път, но преди да отбия Дани ( на 1г 11м) беше залепена за мен буквално денонощно. Не признаваше "не" и се самообслужваше, когато си реши  При нас стана изведнъж - заспа на гърда, а на сутринта вече обяснявахме, че е голямо момиче и мама пие едни хапченца  Първият ден голямо гушкане и говорене беше, е малко поплака, но без истерии. Сърцето ми се беше свило, как ще се приспиваме, имаше и вариант да я оставя на баба по избор. Е, като си легнахме и за стотен път обяснихме, защо не може да цока, се сгуши в мен и заспа дори без да се разплаче ....... аз после ревах  два часа на мъжа ми, че вече имаме голямо момиче И той се сбърка "Ама ти сега, защо? Нали трябваше Дани да реве, теб май те отбихме"  Това беше, после се сещаше от време на време, но веднага започваше да разказва "не може, защото ..." и идваше да се гушне 

бадемче, и аз съм настроена като теб, само че вместо да й откажа на Халюша, да й обясня защо и да се гушкаме, аз само й обяснявам, без да й отказвам, а и тя ако иска да цока, не признава гушкане, та ми е мнооого трудно. Може би това, че все пак й давам, е объркващо за нея, но и тя е доста по-голяма и не очаквам да се даде толкова лесно. Ама ще пробвам да съм по-категорична. И ще започна от сутринта. От някоя сутрин... Така де, нали и аз ще се отбивам.

Много мило  

много .. да..
това с гушкането е мисия невъзможна при нас.. ще се дере, ще дърпа, пък обяснения никакви не важат за него щом се касае за това.. ще пробвам и аз с много говорене да не му е тежко, но ако съм до него няма как да му откажа, защото ме асоциира с цици.. пък като не съм му пред очите и е с татко си не се тревожи, че няма цици.. не му липсват.. заспиват си като мъже.. за мен пита само дали ще дойда и като му кажат Да мирясва.. цялата работа ще стане постепенно и плавно та мисля че в това е ключа към нашето отбиване..да променим навиците..

sky, Алекс е абсолютно същата. Затова се бях замислила дали да не пробвам да отсъствам първо 2 дни, после десетина

Добро утро,

Днес ще искам съвет. Както писах преди 2-3 дни, Марти сега преминава през един период "аа, искам еди-какво си, ааа не го искам". Освен това, когато аз съм наоколо иска да си играе и търси само мен, от което Явор не е много happy... Вчера се стигна до там, че когато го прибирахме от яслата, Марти не искаше да му даде ръка, а чакаше мен, докато свърша да си говоря със сестрата. Явор се разсърди и се "фръцна", цяла вечер не искаше и дума да продума...
И преди съм се опитвала да му обясня, че това е период и не случайно психолозите са го кръстили "the terrible two", на което Явор ми обяснява, че само се опитвам да оправдавам "разглезването" на детето от нашите във времето, когато е там. Сигурна съм, че има такъв елемент на разглезване, особено от страна на баба ми, но в много по-голяма степен отдавам поведението на този период, в който се опитва да идентифицира себе си и границите, в които може да се простира. Има неща, за които аз съм безкомпромисна, а нашите му позволяват и той сътветно се опитва да ми се налага с рев, но аз спокойно го прегръщам и успокоявам. Явор точно тази част не я приема.
Това положение никак не ми харесва. Опасявам се, че ако продължаваме така, Марти ще се отчужди от него (може и пресилено да е), но ми се иска да намеря начин да засиля връзката между тях за по-лесно преминаване през този период.
Ако някой има идеи как да постъпя е повече от добре дошъл. За сега мисля още довечера да поговорим отново, само дето ме е страх, че тоя разговор вече сме го водили...

И при нас го има този момент, всичко мама да направи и никой друг не може Не, че се оплаквам, скрито се радвам, че детето е така привързано към мен, но всички останали, най-вече баща й, много страдат. За себе си съм избрала следният подход... не настоявам да не съм аз, не питам защо... вече /защото преди го правех /, а обяснявам как се чувства отхвърления...Че на тати му е мъчно, че тя не иска той да й помогне и че я обича също толкова много колкото и мама. И "побутвам" или да го гушне или да го целуне и накрая всички можем заедно да й помогнем.

Звучи хубаво като теория, само дето понякога е толкова разтроена и разревана, че гледам да я гушна и успокоя и съвсем забравям за тази тактика

Аним, и аз съм пробвала така, но на Явор пак му е тъпо. Каза, че се опитвам да насилвам нещата. Аз за това си мисля, че разговорът трябва да е с него и на него да обеснявам...

Green проблема ти е с Явор, не с Мартин.. мъжете ни са чувствителни на тема вниманието на синовете им.. четох в една друга тема, да им осигуриш време само за тях... примерно пускай ги на площадката за час в неделя, докато изчистиш.. или да се върти край баща си докато ремонтира компютъра или колата.. такива мъжки работи.. аз ги оставям час вечер докато сготвя.. играят с коли и бръмчат из цялата къща.. пращам ги двамата до магазина.. хем аз съм спокойна хем те са заедно.. е верно има си периоди когато иска само мама.. и такива в които ту иска, ту не иска.. и понеже аз волски търпя прищевките му, баба му ме обвинява, че го глезя.. ама все тая.. както се казва от внимание никой не се е разглезил..друго за което се сещам е да играете тримата заедно на нещо.. например криеница... така ще го приобщиш по лесно и никой няма да се чувства ощетен..
всичко това го написах, само за да кажа, че само с разговор с Явор, нещата няма да се оправят.. той си знае какво си чувства и това че няма основание да се чувства зле, няма да го накара да се чувства по добре, за това е редно да се променят обстоятелствата

Със сигурност проблемът ми е с Явор, а не с Марти. Ще пробвам това, което предлагаш, sky*. И да си призная честно яд ме е и за друго нещо. Когато му казвам какво съм прочела за психологията и развитието на детето в определена възраст, той ме гледа с насмешка и твърди, че гледането на деца би трябвало да е интуитивно, а не по книга...

Принципно е прав.. Книгите ни дават знание, но деца се гледат по интуиция.. книгата не ни прави по интуитивни, а по знаещи..А какво му подсказва на него интуицията! За да намери пътя към Марти не трябва да се оттегля сърдит, а да търси с какво занимание би му станал по интересен.. Да се бори! В разговора с него му покажи че разбираш чувствата му и предполагаш какво му е, но за да промени нещата трябва да се постарае и той

Бас ловя, че всички февруарчета в момента минават през този период, просто не всички родители са чувствителни на тема прищявки и глезотии.  

Халюша е абсолютно същата, а аз постъпвам като Анимски, стига да нямам да върша нещо конкретно. Но има ситуации, в които, каквото и да върша, се налага да спра и да се погрижа за едно ревящо калпазанче.

Освен това се старая да прекарва/т повече време с баща й (и по други причини), но той не е твърде петимен -- мързи ли го, несигурен ли се чувства, не знам... Ще упорствам, това е важно за всички ни! А и има напредък, няма да отричам.

Различното при нас е, че Калина не иска само мене . Просто във всеки един момент има предпочитания кой какво да направи за нея. И ние просто се подчиняваме. Баща й понякога се дразни, ама аз му съскам да порасне и да се вземе у ръце.

П.П. Грийн, всички мъже са така (да ме прощават изключенията ), но като дойде до конкретно действие, се оказва, че не могат да събудят инстинктите си, ако изобщо ги имат...

Мдам, смятам, че е много важно да поговорим без отлагане. Мислех си още за вчера, но не съм сигурна, че щеше да се получи предвид сръдливо-мълчаливото му поведение. Още довечера ще му кажа, че ме притеснява това му поведение спрямо Марти и че ако иска истинска връзка с детето трябва да положи малко повече усилия.

Чак ми стана леко тъпо, като ви чета. Пламен ме търси, иска и се гушка в мен само и единствено ако няма наистина някой друг наоколо. Като се върне баща му от работа се лепва за него и дори влиза с него в тоалетната. Не го оставя да диша буквално. Седнал, легнал, прав... без значение в какво състояние, настроение, дали се храни, говори по телефона, почива, спи .... Пламен просто е върху него. Буквално!
Това се променя естествено, само когато на хоризонта се появи някоя от бабите. Тогава идва кошмарните реплики "махай се, печиш ми!" и избутва мен или баща си от стаята, като чак ни удря. Ако бабата реши да поговори с някой от нас, започват писъци, тръшкания ...
Сеща се за мен, когато пак си останем двамата и тогава пак се започват едни целувки, прегръдки, "мамо гушни ме"...

При нас полза от говоренето няма, а винаги съм вярвала, че това е най-важното, ако има проблеми в общуването м/у двама души.

Получава се "Що си пееш Пенкеле, кой ли ми те слуша..." Не че буквално не слуша, не е това -- просто не иска да възприеме или го избива на майтап, което окончателно ме отблъсква от "дискусията".

wish, и Калина предпочита бабите, когато е при тях, включително ги лъже, че й се пишка/ака или има друг проблем, за да им намира работа.  

И понякога постъпва също като Пламен, гони ме и ме удря и вика "Махай се, не те искам!".

Но това са моменти, моменти, моменти... И се повтарят, и са едни и същи, или подобни, при всички двегодишни таласъмчета.