Паническо разтройство - част 3

  • 140 217
  • 734
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 82
Момичета като сте в криза изтръпва ли ви главата.На мен така ми става и незнам отПР ли е или от нещо др.Така съм вече трета седмица.

# 586
  • Мнения: 930
svetlapz и на мен ми се е случвало и не само главата а и краката са ми изтрупвали все едно са от олово и не мога да ги движа Confused
Галя, освен лекарствата е необходимо да промениш и начина си на мислене, а симптомите със замайването, виенето на свят, главоболие и др явно си имат и физиологично обяснение-по-малко приток на кръв към мозъка в резултат на неправилното дишане.

# 587
Да опитвам се ,но толкова ми е трудно е знам ,че ще се справя и,че това ще свърши все някога.
А на вас много благодаря за разбирането.

# 588
  • Мнения: 2 906
Момичета като сте в криза изтръпва ли ви главата.На мен така ми става и незнам отПР ли е или от нещо др.

  Да, и други неприятни усещания.Най ми е гадно изтръпването и чувството за нереалност, замайване  smile3511

Последна редакция: пн, 16 ное 2009, 18:31 от dimana27

# 589
  • Мнения: 81
здравейте момичета отново ,надявам се при вас нещата да са по добре.на сестра ми и назначиха терапия от следните лекарства тритико,сероксат и флуанкол,но не иска да ги пие ,взимала само вечер за сан и това е .чу-ставала се замаяна отпаднала и затова реши да не ги пие ,говоря и съветвам я но тя си знае нейното.някоя от вас пила ли е тези хапчета ,какво ви е мнението за тях,лека вечер на всички и поздрави

# 590
  • Мнения: 25
Момичета здравейте! От близо две години съм с ПР, на приливи и отливи е. Пия 1/4 сероксат и 1/4 ксанакс. Тъкмо аха да ги откажа, но не става. Реших да се обърна към хомеопатията, но подобрението е пак краткотраино.Сега мисля пак да ходиа до психиатарката, че явно съм привикнала кам тези лекарства и мисля, че не ми помагат, а и паническите атаки май се засилиха. Дали е възможно след толкова години да стане чудо и да се оправия.

# 591
Да възможно е да се оправиш . Преди 6 години пак бях така ,но ми ставаше зле само вечер не можех да дишам изтръпвах цялата и изпадах в паника мислех си ,че ще умра.Така беше 2 години и после един ден просто всичко свърши и аз не знам как.Толкова бях щастлива,но преди 1 година всичко започна от начало след силен стрес . Разлика е,че сега съм постоянно така.Надявам се пак всичко да свърши.

# 592
  • Мнения: 1 516
А мен отново ме обзеха паники , че някой иска да ми навреди  Sad. Има един мъж , който всяка божа сутрин го виждам на път за работа. Малко ми е странен, да не кажа съмнителен . Не ме гледа нещо странно , даже като се подминем много пъти съм се обръщала да видя гледа ли ме и т.н. Не , не ме гледа, нищо не казва , нищо не прави , просто адски странен тип , но аз имам чувството , че ме преследва   Sad. Смисъл такъв , че е малко дразнещо и дори плашещо да виждаш всеки ден един и същ непознат мъж, който на всичкото отгоре изглежда съмнителен .

Последна редакция: вт, 17 ное 2009, 10:14 от Elizabett

# 593
  • Мнения: 305
Здравейте и от мен. Аз тъкмо щях да ви се похваля, че май съм по-добре напоследък, защото спрях вечерния Ривотрил и то взе да ми става напрегнато. Отдавам го на това, че съм с МЦ, дано след това отмине.Но не взимам нищо вечер, не искам пак да се връщам на по-високата доза Ривотрил. Ще чакам 1 седмица така да видим дали ще отмине напрежението.

# 594
  • Мнения: 11
Здравейте!Аз съм нова във форума и моля да ме извините,ако се повтарям,което знам,че е досадно.Преди не знаех какво ми има и съм ходила по много лекари за различни изследвания,но преди няколко дни четох за ПР и нещата,които прочетох пастнаха точно на състоянието ми.Изчетох доста материал и мнения на хора страдащи от ПР(от което още повече се отчаях)...аз се чувствам така от 1 година и 2 месеца и наистина всичко ми се преобърна с главата надолу,искам да съм човека,който бях преди това.Сега се чувствам непотребна,безпомощна и виновна,поради факта,че не мога да изпълнявам нормални занимания понякога заради този ми проблем.Първо исках да споделя с вас,че не съм майка (нали все пак форума е БГ-мама),но имам майка,която много обичам и която,усещам,че също много съприживява нещата и я натоварвам,от което се чувствам още по-зле.Всеки ден по няколко пъти имам ПА,които освен така да ги нарека обичайните състояния(най-тревожното при мен и това,което ми пречи страшно много е,че имам постоянни позиви за ходене то тоалетна и например,когато съм в автобус или на обществено място положението е просто  неимоверно увасяващо за мен).Докато се рових ин нет-а за метариали попаднах и на вашата тема тук и се чудя дали наистина това състояние продължава до живот едва ли не?Има ли надежда и как да намаля страданието върху себе си и семейството си?Съжелявам за дългото писание,но се надявам да ме разберете. Praynig Cry

# 595
  • Мнения: 930
Child   може да ти е трудно да го  повярваш, но всичко зависи само от теб.Това,,състояние'' ще продължи до тогава докато ти решиш да му обръщаш внимание и да мислиш само за него докато си на обществени места в автобус..........
Страданието, което причиняваме на семействата си е добър мотив за да се излекуваме, аз не позволявам това да ми пречи да живея нормално, а се опитвам само да извлека полза от него.
  bouquet

# 596
  • Мнения: 11
Знам,че това сама си го предизвиквам,но наистина ми е невъзможно да го контолирам....ако ставаше така лесно да изчезне,като не му обръщам внимание - не знам мисля,че нямаше изобщо да го има като проблем при толкова хора Sad Всеки ден се старая да го отхвърлям като мисъл,но момента,в който стъпя на улицата,целият ад започва отново.

# 597
  • Мнения: 134
А ходила ли си на психиатър или психотерапевт?Пила ли си някакви АД?Защото аз си мисля,че при теб освен позитивното мислене ще има нужда и от прием на АД,доста дълго си била в това състояние и е време вече да предприемеш някакви стъпки за излизането от него.Това е моето мнение Hug

# 598
  • Мнения: 11
Ходих на психиатър през месец февруари отдели ми около 15мин и ми изписа флуанксол и ципралекс,почнах да ги приемам и добре,че беше месеца,в който сме почивка,защото от тях ужасно много ми се спеше,чувствах се постоянно уморена,нищо,че туко-що ставах от сън,беше ми дори страшно изморително да върша нещо,затова след известно време ги спрях.Но не съм се връщала при психиатъра.Ходих след това на невролог - той ми изписа деанксит,седакур форте и белергамин,първите 1-2 седмици мислех,че се оправям и всичко ще остане зад гърба ми,отново имах позиви,но по-леки.След това обаче всичко си продължи...продължавах да пия хапчетата,но нямаше ефект и накрая спрях и тях.От около 3 месеца съм без никакви лекарства и без никакви доктори...

# 599
  • Мнения: 1 950
Здравейте, момичета! Искам да ви попитам чувствате ли се по-зле в дните,когато има магнитни бури? Защото аз винаги в такива дни се влошавам.

Общи условия

Активация на акаунт