Случи ми се нещо странно - V

а на мен постоянно ми се случва като си помисля за някои които не съм го виждала отдавна и същият ден го виждам или пък ако се препозная в някои след наи много 30мин виждам въпросният човек в които съм се била препознала.

Да споделя и аз разни неща, които за мен лично ще си останат загадки:

Запознавам се с вече бившия ми мъж и третото му изречение е: "Ти не можеш да имаш деца. Само аз мога да ти помогна". Първата ми реакция беше "да бе, да", въпреки че тогава бях на 33, и въпреки доста предишни опити никога не бях забременявала. Той се занимаваше с разни енергии, биоенерготерапии, рейки и прочее странни по миоте разбирания неща.
Месец по късно, докато си експериментираше способностите върху мен и едната му ръка беше ниско на корема ми усетих, че нещо каза "пук", сякаш нещо се скъса. Каза: "ето, сега можеш да имаш деца". И от тогава не съм спряла да забременявам, на пук на всички доктори, които твърдят че е чудо в моето състояние (изключително скъсена шиийка на матката вследствие конизация).
До ден днешен се чудя дали наистина се е случило нещо, или просто ми е дошло време да забременявам...
(и да подчертая - с написаното в никакъв случай не препоръчвам подобен вид терапии, само споделям какво се е случило, при това на неверник като мен)

Синът ми е виждал баща си за последно, като беше на 8 месеца - от тогава не сме имали какъвто и да е контакт. Като беше на около 2,5 г. се виждам с приятелка, с която не съм се виждала от години. Разказвам й, че съм се оженила и развела и тя ме пита дали имам снимка на мъжа ми, поне да го види. Сещам се за някаква снимка, вадя я и я показвам. По едно време малкото влиза в стаята при нас - вижда снимката, заглежда я много внимателно и казва: "Тати..." . Изключвам варианта да е дочул разговора, тъй като спеше дълбоко в другия край на къщата. Никой никога не му е показвал снимка на баща му, нито пък го е виждал след 8 месечна възраст - гледам го сама, няма баби, дядовци и др. подобни, така че съм сигурна. Дали е възможно да помни???

И още нещо, което явно е сравнително често срещано - през пролетта бяхме на гости при братовчедите ми в Австрия. Никой от тях няма деца. Боян от време на време се сеща за единия или другия и ги споменава. Последния път не разбрах за кой от двамата ми говори, а той настървено се опитва да уточни: "Този, с бебето" - Аз казвам - "Той няма бебе", а Боян, абсолютно убеден: "Имааааа, има бебе!"  На другия ден разбирам, че приятелката му е бременна и чакат бебе!

Права си.Децата имат по-развити способности от нас които с времето закърняват

Седя си аз в офиса и си чета клюките ,барманката и тя си върши работата....
идва един приятел и ми казва,че чадърите и масите пред заведението ми са блъснати(едната маса тежи 30 кг,чадърите и те са тежички).....и аз се чудя дали не се шегува...
излизам аз да си вляза в ролята на хамалин...и какво да видя...всичко ама всичко съборено....
странното в случая е ,че нито е имало силен вятър,нито някой е минавал оттам.....
направо незнам......
ако е имало вятър щеше да има погроми и по другите заведения,ако се е бил някой щях да чуя....

Здравейте,наканих се и аз да пиша
Баща ми беше болен от рак.Няколко дни преди да почине,беше изпаднал в кома Всеки момент очаквахме най-лошото да се случи.Една вечер около 22ч. ми стана едно тягостно,свито,страшно.Усещах,че татко си отива.А той беше на 42 км. от мен в КАРИЛ.Тогава се обадих на тогавашният ми приятел да излезем,защото вече не издържах от напрежение В 22ч. точно ми стана още по притеснено и неволно си погледнах часовника и запомних часа.Прибрах се,легнах си и на сутринта нашите ме събудиха с тъжната новина .Когато донесоха ковчега,забелязахме,че едното му око не е напълно затворено и на самото опело имах чувството,че ме гледа.Когато всички минаха покрай него да се сбогуват,окото му се затвори напълно.Всички присъстващи го забелязха.Вечерта със сестра ми спахме в една стая.Срещу нас има гардероб.А на гардероба баба беше закачила някаква торба.От прозореца се промъкваше малко светлина от уличното осветление .Аз се бях загледала в торбата и там беше образът на баща ми,само лицето,но някак издължено Колкото пъти се събуждах,толкова пъти го виждах.На сестра ми нищо не казвах,за да не я плаша.Аз самата много бях се ошашкала.На сутринта,сестра ми без да и казвам нищо,сама сподели,че е виждала същото като мен.А в торбата се оказаха снимки от мозъка на баща ми.А леля ми нея нощ е спала на неговота легло и е усетила полъх и целувка по бузата си.А той нея много я обичаше.
Сетих се още нещо да добавя. 3-4 дена след погребението,погледнах смъртният акт.Татко беше починал точно в 22ч.
Имам и още много други странни,че и страшни случки,но друг път ще пиша за тях

Tanq79 , преживяла си сънна парализа.

Просто съвпадение си е, но ще споделя....

От над две години в компютъра ми отлежава филма Time to kill, все не намирах подходящо настроение да го гледам.
Днес ей така импулсивно реших да го изгледам...
Каква беше изненадата ми като след няколко часа видях рекламата по Нова телевизия, че ще го дават тази вечер! 

mimoletka и на мен ми се случи същото, когато почина баща ми, бях на 13години. Бяхме си в къщи със сестра ми и баба ми, а татко беше в ВМА в София и мама стоеше при него от началото на заболяването. Както си гледахме телевизия започнах да плача без причина, усещах някакво безпокойство и почти физическа болка в гърдите. Поревах си хубаво, а на другата сутрин, мама се прибра, съобщи ни и се оказа,че е татко е починал точно тогава.

Моя колежка има син от първия си мъж. Разказвала ми е, че един ден синът й (5-6 годишен) си счупил ръката. Същата вечер дошли полицаи да я питат тя ли е съпругата на еди кой си. И вече била готова да им затвори вратата под носа, защото била разведена и не се интересувала от живота на бившия си мъж, когато разбрала че бил починал при катастрофа и то по същото време, когато синът им си е счупил ръката 

И аз да се запиша ,здравейте .Сега с  облекчение разбирам че има доста хора като мен .Ще разкажа само някой неща .Имам доста богат опит понеже   Често забелязвам синът ми на сън да става в леглото  ,понягога седнал ,понякога прав с отворени очи и си говори с някого  или просто сочи или рисува с пръст някава фигура .Аз естествено се събуждам ,и понякога го питам какво има изплчшил ли се е от нещо  а тои ми отговаря просто,,не '' и продължава  да гледа пак някаде там .  Казвам всичко е наред хайде да си лягаме и просто ляга да спи .Не знам дали на другия ден помни какво е станало.  Факт е обаче ,че аз усешам чуждо присътвие в стаята  по това време .  


И още една случка .Отиваме на зъболекар .Тогава беше на 5 год .Уточнявам че това не ми беше за пръв път ,преди това сме ходили поне 5 пъти за други пломби  и сядаше на стола без никакъв страх.Доктора направо беше онемял от изненада ,че стой мирно. И така в сащия ден .Влизаме в входа  на кабинета а той-поглежда ме и казва ,,Мамо нали няма да ме боли ,а аз отговарям нали знаеш че и друг път сме ходили и не боли.;;А нешо  отватре ме накара да настръхна . И няма да ви казвам ,какво се случи като влязохме ватре ,оказа се че инфекцията е стигнала до нерва и се е възпалило всичко и познаите ква беше тръпката ,от ли4ен опит знам че болката е ужасна .След като свърши всичко ,се сетих за трози въпрос и се запитах  как да го предпазя от това .

,,След като свърши всичко ,се сетих за трози въпрос и се запитах  как да го предпазя от това ''.
Не уточних какво имам предвид по този израз явно мислите се двийат по бързо отколкото мога да пиша
Аз също имам развито  чуство и понягога виждам странни неща ,но това е едновременно дарба и проклятие. Когато той се роди ,се заклех пред себе си ,че няма  ползвам сетивата си и ше се погрижа той да има нормално детство.Въпреки че има нешо или някой ,който винаги ме пази от лоши неща.Държа да кажа че вярвам в паранормалното и съществуването на най различни неща,,просто съм ги виждала '' но не съм набожна .
А сега виждам ,че при него сетивноста е в пъти по голяма от моята ,въпреки че той едва ли го осъзнава все още. Все пак е само на 6 години.Мисля да го кръстя ,но не в обикновена църква а в някой манастир който е наистина на свято място .Знам че това не може да се избира .
А  по напред във форума видях ,че една майка пишеше за сложни изречения .При нас говоренето се появи доста по късно ,беше на около 2 г но
всичко друго беше мнго порано като развите ,и това правеше впечатление на другите майки скоито излизах тогава .Аз нямаше как да сравня -това ми беше първо дете .(Надявам се на още едно 

Не разбрах кое не може да се избира? Манастира ли 

Здравейте !Започнах да чета от трета тема,ама много сте писали и реших да пиша преди да съм изчела всичко.

Та най-скорошната ми странна случка е от преди горе доло месец.Бях в Китен и седях права под асмата на двора и си говорех с приятелка.В един момент нещо в косата отзад на тила се разшава и аз реших че е някаква буболечка и се опитах да я махна с ръка.При изтръсването това нещо ми падна в пазвата и аз погнусена побързах да го махна от там.Изтърсих се и на цимента падна малко гущерче,от тия сивите  .Направо се шашнах,беше не повече от 2-3 см.Поразгледах го и после приятелката се наведе да го остави в тревата да си живее животинката.Аз взех да се филмирам,че нещо не е на добре.А и се чудя как е попаднало точно в тази част на косата (все съм с опашка) без да го усетя.Както и да е,минаха няколко дни и тъкмо взех да се отърсвам от натрапчивата мисъл,че гущерите не вещаят на добре...слизам от хотелската стая по стълбите и нещо ми тупва на главата,изтърсвам го веднага с ръка и пада пак гущер,малко по голям около 5-6 см.Е направо се панирах  .Ако беше пак вън щях да си помисля че е двор с гадинки и т.н.,ама вътре в хотела и от толкоз хора два пъти все на мойта глава...Някой знае ли какво може да вещае това,че от тогава все ми е притеснено.Ходих да ми леят коршум,но жената каза че не съм уплашена и оловото е чисто.

Историята е съвсем прясна и лична. Сутринта мъжът ми тръгва за работа, излиза от къщи и се отправя към колата. Аз го виждам до момента, в който затварям вратата на апартамента. Връщам се в хола и сядам да пия кафе. След 3-4 мин. чувам спирачки и удар. Подскочих веднага и се запътих към телефона.Нещо ми подсказваше да се обадя на мъжа си. За секунди се поколебах, да не би да изглежда параноично, но се обадих. Той вдигна телефона, а аз попитах:"Добре ли си?" Той каза:"Не. Ударих колата."

Според мен е нормално, мозъкът работи с логика. Виж, ако мъжът ти се беше ударил далеч от вас и ти почувстваш нещо или през деня чуеш трясък, нещо ти подскаже и се окаже той, тогава вече по бива да е странно.
Иначе ние пък с мъжът ми имаме случай, в който и двамата си звъним в едно и също време и се свързваме без да сме чули сигнал, така и не можахме да се разберем кой на кой бил звъннал  Не го приемам за странно, а за случайно.