Случи ми се нещо странно - V

добре само да питам нещо.
авторката откри ли 1 и 2 тема защото много искам да ги прочета?Търся но ги няма гледам в архива и там ги няма.

Дъщеря ми  чула към 17 часа свекървата да я вика навън /живее в съседната къща/. Излязла, но нямало никой. След това я видяла, и попитала дали я е викала, но тя казала, че не е. Същата вечер към 22,30ч свекърва ми почина неочаквано. Дъщеря ми е много изплашена от случката.

Ето втората тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=314035.msg8128257;topicseen#msg8128257
На първа страница има и първата тема,при мен не се отваря обаче.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176062 - 1-вата тема е в архива, отваря се бавно

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=314035.0 - 2-ра тема

 Като пускам следващата ще ги сложа и тях в първия пост, вече не мога. Благодаря и на Raya, която ги изрови преди доста време и ми ги прати на лични   

благодаря ви на всички 

Една история и от мен. На мен лично никога и по никакъв повод не ми се е случвало нищо странно! Странното се случи с дъщеря ми. Преди почти 6 месеца почина дядо ми. Няколко нощи след като почина една нощ дъщеря ми започна да пищи неистово в съня си. След доста опити успях да я събудя и тя, продължавайки да плаче ми каза, че при нея в леглото дошли трима дядовци. Аз я попитах кои бяха тези дядовци, познава ли ги, а тя ми каза, че единия бил дядо Съби ( така се казаваше дядо ми , лека му пръст ), а другите не ги познава. Питах я казал ли и е нещо , искал ли е нещо от нея, но тя не ми каза нищо. След няколко вечера, все още не бяхме заспали, тя пак ми казва, че дядовците са дошли и са легнали до нея, ама това все още в будно състояние и този път не беше изплашена. Аз пак я попитах казал ли и е нещо дядо, искал ли е нещо, но тя ми каза, че нищо не е искал, само е дошъл. Питах я дали и е казал нещо, защото неговите деца ( той беше втори брак на баба ми ) така и не пожелаха да извикаме свещенник да го упее, и така и си го заровихме без свещенник. Мислех си, че с тези си визити може би иска да ни каже нещо, но така и не успяхме да разберем. А може би просто е искал да се порадва още малко да Дени - той много я обичаше!

Ще следа темата,много пъти дъщеря ми се е будила на сън тя спи при нас на спалнята между мен и баща си няколко пъти и забелязвам обръща се към стената застава на колене поглежда нагоре  и започва да говори на някого след това пак си ляга и заспива.

Здравейте.
Не знам доколко е странно, но просто искам да ви споделя следното:
До миналата година работих  в една частна фирма, а шефът ми се казваше Божо (Божил).
После работих другаде, където директорът се казваше Божидар.
И двамата играят важна роля за моето личностно израстване. И на двамата дължа много. 
А сега, в новото училище, където ще работя от утре, шефът се казва Божан.
Няма случайни неща, знам.
Но каква ли поука трябва да си извадя? Все Божовци

И ние имахме "срещи с духове"- дъщеря ми.Интересното е ,че когато почина дядо ми последната му дума била:"Да гледате малкото дете!"(така викаше на дъщеря ми,която беше на 5-6 годинки)..До годината, след като почина няколко пъти малката го е виждала будна..Карам си колата ,спирам на сфетофара,вечер е - има звезди,а тя бърбори отзад и се смее.Поглеждам в огледалото - гледа звездите и обяснява на някой ,че е добре и пак тихичко се кикоти.Леко се притесних.Питам я с кой говори,а тя:Ти помниш ли онзи дядо,който живееше при нас ,ама на първия етаж?С него си говоря,ама не изглежда стар,а е по-млад .Пита ме как съм и ми каза да се пазя..Каза,че е много щастлив от нещо(тя трудно обясняваше на тази възраст)..Звъня ня майка ми в движение да и кажа за странната случка,а тя се смее(тя вярва в такива срещи) и най-спокойно ми каза:"Как няма да е щастлив?Баща ти и вуйчо ти току-що се договориха по телефона да почват да ремонтират покрива на къщата на дядо ти и баба ти!Затова е щастлив.."
Ден преди смърта на баба ми малката застанала пред нея(тя беше сляпа) и започната да я дърпа за полата:"Бабо ,дядо е тук и каза да се приготвяш ,че идва да те вземе!">Баба беше и малко глуха..не чула за какво става въпрос и попитала "Какво?"А малката повторила още 2 пъти същото .Майка ми я чула(разбрала посланието ) и я избутала настрани да си играе..После ми каза и поръча на следващата вечер да се съберем всички на гости там...Баба получи инсулт , малко след като се събрахме(сякаш ни чакаше всички да седнем на масата и всеки да чуе,че е тук)..Беше щастлива ...
Странното е,че след нейната смърт малката спря да вижда дядо ми..Питам я,а тя:Кой?Онзи дядо ,който се появяваше от облаците ли???Не съм го виждала откакво взе баба!"
Темата за духовете ми е адски интересна -малките деца имат способността да ги виждат.
Само да добавя,че малката може да лепи метални лъжици по ръцете си(както и аз)

Елица настръхнах от разказа ти. Аз също "видях" дядо след като беше починал, случи се отдавна  ... и не ми се говори много за това. Исках да кажа, че вярвам на историята ти, защото и аз съм го преживяла

Разкажи, моля те, как си го видяла   

Ами бях на 9 години тогава ... и не помня с най- големите подробности. Отивах от кухнята към хола, минавах по коридора и с периферно зрение виждам как на неговото легло седи някой, обърнах се и го видях млад, хубав, засмян, нямаше нито помен от рака, който го мъчеше. Беше 20 дни в кома, вкъщи. Както и да е .. Толкова се изплаших, че побягнах обратно към кухнята и след това го нямаше. Това се случи малко преди 40 дни от смъртта му. На 40-тия ден се случи още по-странното, с майка ми си бяхме легнали да спим, но все още не бяхме заспали (така, че не може да сме сънували и двете) и той дойде до ухото ми и започна нещо да говори, не помня какво точно, но се опитваше да ме успокои, че е добре там където е и т.н. Чувах му думите ! (аз много страдах за него и последния човек с когото говори преди да изпадне в кома бях аз , каза " нали знаеш, че деде те обича?")    Знам, че повечето няма да ми повярват и за това не исках да пиша по темата, но надали ще си измислям за подобни неща 

Аз лично ви вярвам,защото животът продължава и след
смъртта в друго измерение.
Много съм съгласна и с това,че децата "усещат" и
"виждат" някои духовни неща по-добре от нас!
Може би защото са по-чисти,невинни и необременени
съзнателно и подсъзнателно.

Сега чета темата отначало,ама тъкмо я преполвих и се сетих още нещо странно с дъщеря ми..Беше в първи клас.Водя я една сутрин на училище,а на вратата (на входа) едно момченце се спуска към нея със силни радостни викове и почва да я прегръща:"Сестричката мииииииии!МОЯТА СЕСТРИЧКА!"А се шашнах,малката стои и го гледа странно,а той си крещи и направо нападателно и силно я прегръща и се радва..В това време изскочи една баба(на момченцето) и го издърпа,а той се дарпа и пиши:"Сестричката мииииии!Искам при нея!".Попитах дъщеря си дали познава момченцето,а тя каза "не"..Бабата ми се извини - не била очаквала така да реагира и каза:"Той у дома все говори за някаква сестричка.Майка му и баща му правят опити ама не става .."..От този ден всеки ден момченцето я посрещаше на прага на училището (с баба си) и кротко казваше"Сестричката ми" и я водеше за ръката до класната и стая(разбрах,че бил също в първи клас),а междучасията изкарвал в нейната класна стая в разговор с госпожата,даже питал не може ли да го преместят да учи при сестра си..
На следващата година се наложи да сменим училището и не зная какво е станало с детето(братчето на дъщеря ми)))))).Макар и шокиращо беше приятно ,а тя също го прие нормално (изключвам първото му изненадващо"нападение")

Докато ви изчета се сетих и друго.Изключвам сбъдващите се сънища(май всички имаме такива,включително и с Господ и Богородица -А АЗ НИКАК НЕ СЪМ ВЯРВАЩА)...
Та живеем в квартал.Вземам малката с колата това лято една вечер( към 18 часа- светло и слънчево още) и както си карам и зяпам напред виждам самолет (отива към летището на около 20-тина километра ) и зад опашката му на определено разстояние една блестяща "шапка"тип идиотка големичка(като на филм)..Попитах малката дали го вижда,а тя ми вика:"Мамо - спри колата да го погледаме - много е красиво"..А няма къде-няма отбивка!!!Бъркам да вадя телефона да снимам в движение(то в чантата ми мога ли да намеря нещо???І.Казах и ,че като вземем завоя и качим нагорнището (около минута и нещо) ще спрем и ще го снимаме да го покажем на тати..ДА ама НЕ!Изгубихме го за около 40 секунди заради завоя и дърветата..Като спряхме самолета още се виждаше,а "нещото" НЕ!И до ден днешен се чудя дали не е нещо,с което мерят замърсеността на въздуха (чувала съм за метеорологични балони,ама даже не знам как изглеждат   ,а и  как така изчезна за 40 секунди?),пък да е НЛО в 18 часа-посред бял ден...Малко странно е мисля...Така и не разказахме на никого  освен на "тати"..Знам ли ?Макар да ме познават като сериозен човек някой може да ме вземе за полудяваща...