Добре де, но откъде накъде "давя се" в синхроничности? Верно ли така се казва, звучи ми идиотски.
Давя се просто. Иначе примерите, които сте дали, съвпадат. - Публикувана: 30 юни 2009, 17:36 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2010, 10:47 ч.
Случи ми се нещо странно - V
Така го усещам
Давя се просто. Иначе примерите, които сте дали, съвпадат.
В Благоевград има един парк- казва се "Бачиново". Голям, с разни кафенета и китни кръчмички от едната страна на реката- много приятен и доста оживен по всяко време на денонощието. Мой приятел, /почти брат толкова ми е близък /решил да се разходи една обедна почивка там. Върви си по алеята, наслаждава се, а срещу него върви човек. Колкото по- се приближава, толкова по-ясно се вижда че е възрастен- с бяла брада и коса до раменете, изглеждал унил и размахвал по земята една дълга пръчка- както децата влачат разни неща като им е скучно. Моят приятел го загледал, защото онзи бил необичайно висок- около 2 метра.Разминават се, поглеждат се един друг и възрастния кима на моя човек за поздрав, той отвръща със същото. Не изминал обаче и няколко крачки приятеля ми се сеща, че всъщност той не познава другия, и му станало странно- нали в града непознатите не се поздравяват- не е като в планината например. Обърнал се да го погледне пак и вижда същият този човек, целия свети, облечен в бяло, а пръчката в ръката му- огромен жезъл, който пуска искри като го докосне земята. Моят приятел си помислил " Я, ангел" 
, после пак продължил, след няколко крачки пак се обърнал- нито следа от възрастния. Който е ходил в този парк знае, че алеите там са прави почти навсякъде и няма как някой да се скрие в рамките на 5-те минути в които се е случило това.
, после пак продължил, след няколко крачки пак се обърнал- нито следа от възрастния. Който е ходил в този парк знае, че алеите там са прави почти навсякъде и няма как някой да се скрие в рамките на 5-те минути в които се е случило това. 
Хайде и аз ще разкажа нещо. Случката е от моето ранно детство, била съм на две или три годинки, майка ми ми я разказа, чак като пораснах. Били сме на разходка в центъра на София. Някаква жена, рускиня, я спряла да я попита, къде е един магазин и нещо я замотала. Майка ми ме пуснала, колкото да й посочи, къде е и като се обърнала, мен ме нямало. Изпаднала в паника, понеже толкова малко дете не може да изчезне толкова бързо на широко пространство. Тя се паникьосала, развикала се, скочили войниците, които пазели американското посолство и те да ме търсят, въобще, настанала суматоха. А майка ми хукнала по уличките, влязла в един вътрешен двор, във входа, качила се по стълбите и ме намерила на една междустълбищна площадка. Казва, че е абсурд да съм стигнала сама до там на тази възраст. И няма никакво обяснение, защо е тръгнала точно натам, защо е влязла и се е качила, просто е тичала. Сега, на стари години като ми я разказва тази история, все още все едно я хваща нещо за гърлото.
Аз се сещам как наскоро сънувах едно познато момиче, което почина преди 10-ина години. Значи сънувам я и й казвам колко добре изглежда (в списъл като много младо момиче), а тя ми отговаря: "Ами да, но всъщност трябва да съм на 30 години". Беше супер странно - сега щеше да е наистина на толкова. Странно е също, че я сънувах изобщо, защото не бяхме кой знае колко близки. Кой знае защо се е свързала с мен насън след толкова време 
. Поне в съня ми изглеждаше наистина добре и много спокойна. Все се каня да отида в църква заради нея.
. Поне в съня ми изглеждаше наистина добре и много спокойна. Все се каня да отида в църква заради нея. При мен синхроничностите са:
- Чета книга или нещо в нета, в същото време по ТВ или радиото казват същата дума, която чета (точно в същия момент) - това ми се случва най-често.
- Мисля си за някой и той ми звъни по тел., или на скайп-а (пак в същия момент).
Има и други неща, но в момента не се сещам...
- Чета книга или нещо в нета, в същото време по ТВ или радиото казват същата дума, която чета (точно в същия момент) - това ми се случва най-често.
- Мисля си за някой и той ми звъни по тел., или на скайп-а (пак в същия момент).
Има и други неща, но в момента не се сещам...
Странна работа! Ако имате повече инфо за тези синхроничности, моля да споделите.
Имам позната,която почина от рак на шийката преди години.Не сме били близки кой знае колко.Та сънувам я аз - хубава,усмихната и я питам нещо от рода на"Ти пък какво правиш тука?"Тя ми се смее и казва"Ами нали и ти си болна и ще идваш при мен..."Редовно си ходя на прегледи и всичко си ми е здраво уж.Да ама страх лозе пази.Отидох отново да пускам изследвания и тя излезе една...Откриха ми рак начален стадий и ми правиха пълна хистеректомия.Две години след случката все още съм добре,ама тя каза че ще ходя,пък да видим.Иначе съм нямала нищо фрапиращо като случки до и от тогава.Само това,ама не е малко де-оцелях.
Преди години бях на море, от което се върнах много болна. Не успях да се възстановя за два дни, но нямаше как ,трябваше да ида на работа. Много ми беше лошо, но тръгнах. Хванах автобуса и след това трябваше да се кача на трамвая. Качвайки се на трамвая паднах на второто стъпало. Но тъпо и упорито продължих към службата. Слизам от трамвая и тръгвам към офиса, а вече свят ми се вие и едва ходя. В този момент срещу мен един човек ме хваща за ръката и почва да ми маха нещо. Погледнах го човека, я той беше ням и се опитваше нещо да ми каже. Помислих си, че си е решил, че ще падна и затова ме е спрял. В крайна сметка отидох до работата, от там в болницата, а вечерта едва дишах.
Мина се време и започнах друга работа. Беше в началото и един ден след като бях приключила се качвам в автобуса и сядам умислена на седалката. В този момент някой ме потупва и аз веднага ставам, като си мисля, че е някой пенсионер. Обаче насреща ми пак ням човек/не помня дали беше този от преди/. Аз му отстъпвам мястото, а той нещо ми ръкомаха. Накара ме да седна отново, а когато тръгнах да слизам ми махна.
Мина се време и започнах друга работа. Беше в началото и един ден след като бях приключила се качвам в автобуса и сядам умислена на седалката. В този момент някой ме потупва и аз веднага ставам, като си мисля, че е някой пенсионер. Обаче насреща ми пак ням човек/не помня дали беше този от преди/. Аз му отстъпвам мястото, а той нещо ми ръкомаха. Накара ме да седна отново, а когато тръгнах да слизам ми махна.
На последната задушница, след като ходихме на гробища се прибрахме в къщи. По едно време, дъщеря ми (на 3 г.) идва в хола (гледаше детско филмче в другата стая) и ми казва: "Мамо, едни хора дойха да ме видят, ела да видиш". Води ме в другата стая и ми казва, че вече са си отишли. Питам я от къде са дошли и тя сочи прозореца, после я питам от къде са си отишли и тя пак сочи прозореца. Естествено си помислих, че си измисля, но все пак ми е чудно з-то не е типично за нея да си фантазира подобни неща. Минаха няколко часа и аз влизам в банята да се къпя. По едно време тя ми отваря врата и казва: "Мамо, хората пак дойдоха при мен". Аз я попитах дали я е страх и тя каза: "Не, защото са добрички". Мисля си, че това са били баща ми (почина, когато дъщеря ми беше почти на 1 г.), баба и дядо, които са дошли да я видят.
След този ден тези приказки за хората, дето са дошли да я видят никога не са се повтаряли. Но си спомням, че когато почина баща ми, тя беше на 1 г. Той толкова много я обичаше и и се радваше до последно. Та след като почина, малката много често гледаше в някаква посока и се смееше, протягаше ръчички и все едно си играеше с някакво невидимо същество. Тогава бях сигурна, че това е духа на баща ми. Имаме доста случки докато минаха 40 дни от смъртта му, включително и майка ми се закле, че е видяла силуета му, да минава покрай вратата. След 40-я ден всичко престана.
След този ден тези приказки за хората, дето са дошли да я видят никога не са се повтаряли. Но си спомням, че когато почина баща ми, тя беше на 1 г. Той толкова много я обичаше и и се радваше до последно. Та след като почина, малката много често гледаше в някаква посока и се смееше, протягаше ръчички и все едно си играеше с някакво невидимо същество. Тогава бях сигурна, че това е духа на баща ми. Имаме доста случки докато минаха 40 дни от смъртта му, включително и майка ми се закле, че е видяла силуета му, да минава покрай вратата. След 40-я ден всичко престана.