Публикувана: 30 юни 2009, 17:36 ч.
Последно мнение: 12 юли 2010, 10:47 ч.

Случи ми се нещо странно - V

130 149
744
1

# 570 12 фев. 2010, 11:11 ч.

Мнения: 2 851

Цитат на: Дидитка в пт, 12 фев 2010, 07:19

Цитат на: Isaaa в пт, 12 фев 2010, 04:11

много искам да разбера дали на някой друг му се е случвало нещо подобно и дали има някой представа каква може да е била тая сянка.

Има едно много интересно положение на съзнанието, между "заспало" и "будно", където стимули и от двете страни (сънят и реалността) се смесват. Очите се отварят и зачитат външна информация преди мозъка да се е събудил напълно. Възможно е в такова състояние сянката да е била в съня ти, а същевременно да си виждала и стаята, и резултатът е бил че сянката е изглеждала реално в стаята. Имала съм много подобни случаи, както с образи така и няколко със звуци, и в момента имах чувството че откачам Wink

Човешкото съзнание е много интересно нещо.

Да, Дидитка, много си права, аз също имам подобно преживяване, много е кошмарно - бях малка, на село, събудих се през нощта, но продължавах да чувам силни детски писъци и гласове от съня ми. Уплаших се много, знаех, че съм будна и че само слухът ми още "спи", осъзнавах го, но не можех да накарам това да спре. Разтичах се из къщата, развиках се, изкарах акъла на всички, но ми трябваха няколко минути, за да спре това. Дано не ми се случва повече, защото е отвратително стресиращо преживяване.

# 571 12 фев. 2010, 12:46 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Дидитка в пт, 12 фев 2010, 07:19

Цитат на: Isaaa в пт, 12 фев 2010, 04:11

Човешкото съзнание е много интересно нещо.

Точно така, и аз съм съгласна с това!...не че за всичко има обяснение в този живот, но за повечето случаи има...именно с това състояние на човешкия мозък "между сън и реалност".
Аз например се "повдигам" от леглото в такова състояние, случвало ми се е няколко пъти през годините....смейте ми се, ако искате, но ви говоря като зрял човек с всичкия си - усещането е точно такова, "вдигам се" като по филмите и фокусите с дъска...въпреки, че реално не помръдвам от леглото!...става за секунда, не повече, но мозъкът реагира като на движение.... Grinning

# 572 12 фев. 2010, 13:21 ч.

Мнения: 211

На мен също ми се е случвало да виждам стаята с очите си, като са примесени и образи от съня явно. Най-ярко си спомням.... (не се смейте) главата на Васил Левски вместо издатината на секцията в детската ми стая Crazy

До ден днешен ме хващат тръпки като си спомня. Иначе образът на Левски не ми е стращен, де Laughing

Офф: Врабеца, много готин аватар hahaha

# 573 12 фев. 2010, 14:58 ч.

Мнения: 130

Ето и моята история. Бях с гаджето ми на палатка на морския бряг едно лято. През нощта се събуждам и тръгвам да пишкам в тъмното. Реших да се отдалеча от палатката и си вървя. По едно време виждам пред мен човек, който стои в профил към мен и гледа напред. Викам си - ех, трябва да го отмина и да пишкам по натам.
В следващия момент изведнъж осъзнавам, че той е страшно странен. Първо е толкова слаб и тънък, като го гледаш отстрани, колкото е невъзможно да бъде един човек. Всъщност прилича само на образ, на видение, а не на масивно тяло от плът и кръв. Приличаше точно на тези холограми от фантастичните филми. Само образ, но не и плътност.
Всичко това минава като светкавица през акъла ми, вторачвам се в него и установявам, че очите не ме лъжат. Стомаха ме преряза от страх, обърнах се бясно назад и се отдалечих с много бърза крачка. От тогава пишках до палатката и не се отдалечавах. А приятеля ми каза, че най-вероятно просто съм била сънена.

# 574 13 фев. 2010, 03:47 ч.

Мнения: 1 175

Интересно продължение на мисълта за междинното състояние - знаете ли, че е възможно да си тренирате мозъка да разпознава кога сънува? Например напоследък свикнах да "разпознавам" и когато попадна в междинното състояние и започна да се стресирам, нещо в мен се пробужда и ми казва "спокойно, това е само сън" и на момента изчезват образите от съня, и виждам само стаята! Така понякога прекратявам и лоши сънища. Например сънувам, че падам от балкона но си казвам, "това е само сън" и картината веднага се сменя, балкона изчезва и започвам да сънувам нещо друго. Или пък ако се напъна малко повече, успявам и да се събудя. Много е готино когато успееш да го постигнеш!

# 575 13 фев. 2010, 07:41 ч.

Варна
Мнения: 25 842

Да, понякога знам, че сънувам, най-вече когато сънувам повтарящи се сънища, моят кошмар преди години беше, че някой се надвесва над мен и главата ми се стяга като в менгеме и започва да бучи страшно. И колкото повече се мъча да избягам, толкова по-силно бучи. Сега знам, че е сън и просто чакам да свърши и да се събудя. Друг път сънувам "режисирани" сънища - като не ми хареса как се развива действието, се връщам и го променям. Хахава работа. Не винаги се получава обаче.

# 576 15 фев. 2010, 00:41 ч.

Мнения: 2 918

Чак ми се досънува Crazy

Пробвайте да си видите ръцете насън и тогава ще говорим Whistling

# 577 15 фев. 2010, 01:02 ч.

Мнения: 1 788

Цитат на: Elizabeth_ в пн, 15 фев 2010, 00:41

Пробвайте да си видите ръцете насън и тогава ще говорим Whistling

Много пъти съм си виждала ръцете на сън.
Както моите, така и нечии чужди.
С много подробности...
Не мисля, че е странно или е?! newsm78

# 578 15 фев. 2010, 01:16 ч.

Мнения: 1 175

Може би зависи от съня. И аз съм си виждала ръцете, но не винаги. Понякога не мога да виждам лицата на хората - знам по някаква интуиция, че това е еди кой си, но лицето му ми се губи. Друг път обаче виждам ясно лицата. Това може би е подобно на едно друго явление - когато искаме насън да избягаме от нещо, но краката ни не се движат и просто не става, или бягаме но на едно място. Или кола отказва да запали, спирачки отказват. Понякога викаме, но без глас, не можем да кажем нещо важно на близък човек. Все такива "неможения" Laughing

Някъде бях чела, че когато наближи да се будим, тези възможности нарочно се "изключват" от мозъка, защото тялото излиза от сънната парализа и ако сънуваме че бягаме, може наистина да побегнем от леглото и да си счупим главата някъде Mr. Green

Иначе по време на сън тялото се парализира до някаква степен, за да не можем да изживяваме сънищата си физически и да тичаме, скачаме и крещим. Казвам до някаква степен, защото малки движения си остават - потрепване, поритване, бълнуване. Понякога парализата напълно липсва, и тогава ставаме сомнамбули и се разхождаме посред нощ. Така че невъзможността да се направи нещо насън може би е предвестник на събуждането, като защитна реакция на тялото. Някои примери, като тичането, са по-ясни - можеш да се нараниш, и защитната реакция е ясна - но за други, като виждането на ръце/лице, е по-неясно, но може би се "изключва" всичко наред, за всеки случай.

# 579 15 фев. 2010, 11:41 ч.

Мнения: 920

Дидитка, много интересно си го обяснила bouquet

Аз съм от хората, които сънуват много и непрекъснато, като бях по - малко се събуждах всяка сутрин със спомени от много сънища. Ако искате ми вярвайте, по едно време ми беше писнало да сънувам, молех се да спре най - накрая, просто се чувствах адски натоварена психически, не зная защо. С течение на годините, като че ли се научих да забравям сънищата си. Събуждам се сутрин, зная, че съм сънувал пак сто неща, но не си ги спомням, или имам някакъв смътен спомен,нещо като "опашка на съня", но веднага се изключвам и го забравям бързо-бързо.Е, случва въпреки всичко да си спомням някои неща, от време на време, но не са толкова много и не се натоварвам така.
Имам много случаи, когато сънувам нещо и то се случва Crazy

Например, преди няколко месеца сънувах моя колежка и приятелка, да ми се обажда да ми казва, че е родила за втори път момиче, което тежи 2900 и датата ми плуваше в съзнанието. Казах и, тя каза, че няма никакви планове за второ, беше категорична. След два месеца ми звънна да ми каже, че е бременна с второ, сега ми е интересно дали ще се окаже момиче, както в съня. Аз съм убедена, че ще е Simple Smile

Когато забременях, сънувах починалата ми баба, която се усмихваше и ми каза, че знае, че ще имам бебе. След като се събудих, почувствах някакво облекчение и лекота, бях щастлива, че е разбрала.