Случи ми се нещо странно - V

Соня,
мисля, че познатата ти те е предупредила просто. Ако не беше този сън, нямаше да си направиш изследванията и можеше последствията да са фатални. За щастие си се вслушала в предупреждението

Не се сещам за странна случка в моя живот, но от баба си съм чувала една странна история за нейната майка-моята прабаба. Тази прабаба имала малко бебе /братът на баба ми/ и веднъж сънувала, че някакъв мъж я вика със себе си. Тя тръгнала с него, стигнали до една река, на другия бряг на която имало две градини и във всяка от тях имало по един пазач. Мъжът започнал да уговаря прабаба ми да прескочи реката, но тя не искала, като се оправдала с това, че ще й се запретне полата и ще й се видят коленете. По някое време казала на мъжа, че трябва да се връща, защото има малко бебе и то я чака. Тогава един от мъжете от другата страна на реката казал: "Какво си направил, довел си грешна жена. На жената, която чакаме, детето й е при нас." Мъжът се притеснил и побързал да върне прабаба ми в дома й. Когато се събудила, прабаба ми разказала съня си на своя мъж. На сутринта научила, че същата нощ починала млада жена от селото, която носела същото име, като нейното- Ранка. Адашката на прабаба ми имала и детенце, което също било починало. Явно някой там горе ги е объркал, но е успял да си поправи грешката.

Ето ме и мен в "моята тема".
Преди дни почина баща ми след дълго боледуване. В последните му дни му казах \защото той не беше вярващ\, че няма да се разделим и че винаги той ще има възможност да ме вижда. Казах му, че освен този свят съществува и друг в който ще се чувства добре и няма да е сам. Тогава тате с усмивка ми каза, че ако това е вярно е "пръв доброволец за там". Двата дни след смъртта му не спирах да му говоря, макар че не го виждах, не спирах и да плача - денонощно. В деня преди опелото, нощта, сънувах баща ми така както си беше починал - безжизнен, легнал си в леглото. Отново се измъчвах, плачех и оплаквах. И изведнъж пред очите ми внезапно се появи негов втори образ- живото му лице и ми изкрещя - СПРИ! СТИГА ПЛАКА! Чух това така ясно, така ЖИВО, че се стреснах в съня си и се събудих. Убедена съм, че той ми се яви и искаше категорично с това да ми докаже, че с него всико е ОК . Хем се стреснах от силния му вик, сърцето ми щеше да се пръсне...но почувствах невероятно успокоение дори бих казала се зарадвах, че успя да се "свърже " с мен. Преди това съм писала тук, в темата, че осъществявам контакт с починали хора, които ми казват важни за тях неща. Радвам се че и татко ми се яви. На следващия ден не мога да си обясня какво стана, но не можех да пророня и сълза. Виждах тялото му, но знаех че това е обвивката на една прекрасна душа, която е ЖИВА, спокойна, щастлива и витална. Какво по-хубаво от това.
Тате обичам те, спокойна съм за теб, липсваш на всички. Обичаме те!

Джули, баща ми преди да почине беше абсолютно адекватен, докато говорехме често протягаше ръка ...Питах го тате какво докосваш, той казваше че при него идва малко русо момиченце и се сгушвало на рамото му. Виждаше образи познати..
За тези които вярват и не вярват, старайте се да не тъжите силно за своите починали близки, защото духът им трудно намира покой. Те имат друга мисия, животът за душата не свършва.

Кari моите съболезнования. Преди години четох една книга, не помня авторката, но пишеше, че когато душите на споминалите се преминат в отвъдното, не могат да ни виждат хубаво и не са спокойни, защото слагаме траур и плачем. Вярвам, че това, което е казал баща ти е истина!!! Силни прегръдки!!!

Като прочетох твоята история направо настръхнах,преди около 10г. работех в една дискотека ,шефа ни внезапно изчезна,имаше малка дъщеря и жена които разчитаха само на него...толкова много ми беше мъчно за тях и за него,постоянно си мислех дали е жив или е мъртав,макар че вече всички говореха за второто,никога не го намериха...та плачех постоянно,всяка вечер,докато нестана абсолютно същото като с теб ,така ми се провикна силно над главата ми докато спях-"престани да плачеш за мене,добре съм",,веднага се събудих и сърцето ми щеше да се пръсне от уплаха,беше толкова реално.И наистина от този ден изобщо не съм проронила и сълза,просто разбрах,че не трябва!

Кари, моите съболезнования! Писах и в другата тема,че любимата ми баба почина преди няколко дни. Тя казвала на майка ми да не плаче за нея, защото много я боли. Та ти си написала моите мисли. На опелото попа ме видя ,че много плача и каза ,че не е редно защото душата се мъчела много така. И аз говоря и плача постоянно. Знам ,че някъде, някога пак ще се срешнем.Дано пак се срешнем някога с любимите си хора.

  Кари, съболезнования  Светла му памет!

Кari  ,извинявай, забравих да ти предам моите съболезнования  ,и аз изгубих моя баща когато бях на 10г,знам колко е тежко,но те са на едно по-добро място   

По въпроса за синхроничности -да ви разкажа и една от многото подобни случки при мен.Не са страшни-напротив за мен са удоволетворяващи
Та ..пиша тук в една отчетна и една майка пуска снимка на съфорумки в един парк под едно дърво.Една от четящите попита дали някой знае как се казва това дърво-в отговор 2-3 предложения.На същия ден излизам с детето на разходка и отивам в парка да поспи,ориентирах се към район в който рядко се спирах,но беше по-тихо и реших там да поседна на една пейка.Блуждая си и си мисля мои си работи,когато виждам че съм седнала под същото по вид дърво,и си мисля на ум....Отдалеч се задават 4 баби и аз си помислих-я да ги питам тези баби-как ли се казва това дърво/нали възрастните знаят повече/,изчаках ги да се приближат и в момента в който щях да си отворя устата едната баба на висок глас казва-Това е дървото на Юда   и ме погледна,но всъщност го казваше на бабето до нея,която сигурно в този момент се е интересувала точно от това дърво.

  Наистина интересно .
Скоро си мислех за доброто у хората и се чудех как помагам аз на другите...освен да им съчувствам не правех нищо друго,и реших поне да пращам СМСи за нуждаещи се,"капка по капка вир става"и тамън дадоха по НоваТВ един номер за деца,но кредита ми свършил.Зарекох се на другия ден като си купя да пратя СМС,купих и забравих пак,чета темата тук и по едно време ми изкача прозорец за едно дете,което се нуждаело от пари за операция,много ми стана странно,изобщо не съм пипала мишката и клавиатурата,просто някой ме подсети! Веднага изпратих СМС 

Кари , и аз имам такава случка.
Когато майка ми почина, вечерта преди погребението, бях много уморена и леко полегнах на дивана в хола , където я бяхме сложили.
Като че ли за секунди съм задрямала и я виждам как се изправя от  ковчега и ми казва :" чакай , само да ти кажа нещо..."
Обаче аз така се оплаших и със сила си отворих очите. Сега ме е яд , защо не изчаках, какво ли имаше да ми казва?

Кари съболезнования.Да се запиша и аз.Аз от малка сънувам хора които умират.В смисъл-в момента в които ги сънувам те умират.Сякаш идват за да се сбогуват.Последно сънувах наи-добрата приятелка на маика ми,която почина от рак миналата година.Тя ми беше като втора маика и бяхме изключително близки.Та докато още беше жива,но вече беше много зле,я сънувам.Каза ми че много ме обича и че ме чакат много хубави неща.Да не му мисля много.Тъкмо когато се събудих маика ми говореше с мъжа и.Починала беше в съня си.Месец след като тя почина се пренесох при мъжа ми,а след още 2 тои ми предложи.
Съжалявам,че пак почнах със сънищата.
Има и друго,но то се е случило с баба ми.Когато е била млада,а децата и бебета,една вечер става да ги нахрани.Било кам 3-4 часа през ноща.Тогава някои започва да блъска по вратата и да я вика по име.Тъи като дядо ми го нямало тя си помислила,че е тои и отишла да му отвори.Когато стигнала до вратата се усетила,че гласа е различен.Седяла там 5 минути и се чудела дали да отвори,но се отказала.Когато се върнала в стаята чула детски писъци и потекло кръв от стената.(Да отбележа,че децата са спяли).
Имам и други случки,но да не ви оттегчавам

доста страховито...

Нали бях писала ,че баба ми почина преди дни. И тъй като живея далеко не можах да отида когато са стрували деветте дни. Та брат ми разказа днес ,че вуйчо ми искал да сготвят курбан от агнешко месо, но в магазините нямало и той вземал пиле и го сготвили. Дядо въобще не е знаел ,за намерението на вуйчо за курбана. И сутринта става дядо и казва на вуйчо, че баба му се е явила в съня и казала ,че е огорчена , че са и сготвили пиле. Много и се е ядяло агнешко. Малко объркано го написах. Моля да ме извините! Явно могат починалите ни близки да се свързват с нас. Никога не съм вярвала, и не съм смятала струванията за логични...

Баща ми почина миналата година и много съм мислила за всички обичаи около погребението и след това.
Баща ми почина след обяд, и първата вечер е бил в болницата , следващата - преди погребението по желание на майка ми "спа " за последно у дома.През нощта по традиция трябваше да има задължително поне един човек при него в стаята.Това е останало от едно време, когато хората са живеели по къщи и е имало опасения, че някоя котка може да се качи при човека- т.е. да пази от котки.
Казаха ми, че тази нощ  трябва да умеся питка/аз бях тази, която месеше питките/ и да я раздам на всички, които сме останали будни, за да не е гладен човека .Това според произхожда от загриженост към присъстващите.По такива събития хората не са гладни, не им се яде и целта на тази питка е да хапнат поне хляб, за да не му прилошее на някой.
Имам хипотези за почти всички ритуали свързани със смъртта на близък.
Тези помани/както се казват в моя край/ за 40 дни, 6 месеца и т.н. са съпроводени от раздаване на храна  и предмети /вилица , лъжица , купичка, чаша и т.н. в различните краища са различни/.Според мен, след смъртта си човек минава на по-висшо ниво и евентуално съществува само като енергия.Когато близките раздават тези предмети и храна те несъзнателно им предават  енергия, защото ги раздават с надежда- да се намери на покойника.Ако починалия е наистина ниво чиста енергия само , то той няма как да яде от храната в буквалния смисъл- но може да поеме от нейната енергия- т.е. пак да " яде".
Аз лично спазвам всички ритуали, колкото и глуповати да изглеждат.Опитвам се да си ги обясня с подобен род мисли и това ме кара да се успокоявам и да вярвам в замисъла им.Предпочитам , когато съм сама да си "поговоря" с татко , отколкото като отида на гроба му да започна да рева безутешно- т.е. когато плача аз съм нещастна и съответно единственото , което мога да направя към него е да му придам "лоша" енергия.