Публикувана: 1 юли 2009, 13:30 ч.
Последно мнение: 17 юли 2009, 16:50 ч.

Клюки (щастлива тъжна днес) 3

15 323
290
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво може да се направи, за да се помогне на приятел, чието семейство е засегнато от рак?
Как мога да помогна на приятелката си, която преминава през раздяла след кратка, но значима романтична връзка?
Как мога да подкрепя приятел, който преминава през раздяла и се чувства уязвим?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво може да се направи, за да се помогне на приятел, чието семейство е засегнато от рак?
  
  Приятел, чиято майка е диагностицирана с рак, вероятно изпитва множество емоционални трудности. Важно е да го подкрепите и насърчите да потърси професионална помощ. Психологът може да осигури ценна подкрепа и насоки за справяне с емоционалните предизвикателства. От съществено значение е да бъдете до него, да слушате внимателно и да му осигурите емоционална опора, без да го оставяте изолиран. Заедно можем да преодолеем трудностите, пред които е изправено семейството му.
- Как мога да помогна на приятелката си, която преминава през раздяла след кратка, но значима романтична връзка?
  
  Раздялата след кратка, но значима романтична връзка може да бъде предизвикателство. Важно е да бъдете до нея и емоционално подкрепящи. Слушането на нейните чувства и предлагането на комфорт може да бъде от голяма полза. Подкрепата и разбирането са ключови, като насърчавате приятелката си да изрази емоциите си и да се справи с трудностите. Важно е да напомните, че времето за изцеление варира за всеки човек и насърчете нея да се съсредоточи върху собственото си благополучие.
- Как мога да подкрепя приятел, който преминава през раздяла и се чувства уязвим?
  
  Когато някой преживява раздяла, от решаващо значение е да го подкрепите и да бъдете до него. Слушането на чувствата му и предлагането на комфорт може да бъде много полезно. Важно е да му напомните, че уязвимостта е част от процеса на изцеление след раздяла и насърчете приятеля си да изрази емоциите си свободно. Подкрепата и разбирането са ключови, като същевременно го насърчавате да се съсредоточи върху собственото си благополучие.
- Кое боли повече - татуировката или пиърсингът?
- Какви са препоръките за поставяне на татуировка и грижа след нея или пиърсинг?

# 255 16 юли 2009, 15:00 ч.

Мнения: 6 468

Ще ме скъсате от смях днес!
Лято,разкажи де!

Манди,браво на малкия герой! Hug

# 256 16 юли 2009, 15:45 ч.

Мнения: 1 507

Какво да разказвам, те моите перипетии край нямат. Постоянно ми се случва нещо, набърквам се в някаква ситуации, казвам нещо не на място, не съм чула, не съм разбрала... абе, стрелец.
Най-смешно се получава, когато се приведа в "женски вид". Закачат ми се токове, изпускам чанти, недай си боже да съм метнала връхна дреха върху чантата - на детето така му губих жилетката 3 пъти в един и същи ден. Добре, че има отзивчиви хора, та ми казват. Peace

Манди, браво на момчето!

# 257 16 юли 2009, 16:18 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Лято в чт, 16 юли 2009, 15:45

Манди, браво на момчето!

Лято , сподели моля те как си паднала от втория на първия етаж??? Моля тееее Hug

# 258 16 юли 2009, 16:33 ч.

Мнения: 1 507

Как, как - както си падат хората в заведенията от втория на първия етаж по принцип Peace

Беше лято (ама едно преди бая години), мисля, че току-що бях завършила гимназия и целият свят ми дължише по 5 лв. Бяхме в едно открито заведение, трудно ми е да го нарека дискотека, но нещо от този тип. Та, цялата компания се замъкнахме на втория етаж, който е нещо като тераса, понеже долу нямаше места - супер плътно населено. Качваме се горе, започва се едно пиене, пеене, танцуване и прочие, обаче по някое си време аз се подпирам на самия парапет, защото усетих, че обувката ми се заклещи между пръчките (пак обувката е виновна). И някак си, но незнам точно как и никога няма да разбера, се наведах напред повече, отколкото трябва и... се озовах върху един мъж Mr. Green

. Жива и здрава Mr. Green

, нагнездена в него. Стояха си трима господа и си пиеха и изведнъж аз се стовармам от небето без една обувка Mr. Green

.
Измънках, че се извинявам и се разхилих (както обикновено), а след това зашляпах полу-боса по стълбите. Горе, никой от компанията не беше разбрал дори, че съм изчезнала Peace

# 259 16 юли 2009, 17:00 ч.

Мнения: 910

Как ме развеселихте в края на работния ден.

# 260 16 юли 2009, 17:13 ч.

Мнения: 1 260

Благодаря за хубавите пожелания(за бебка) Hug

Успяхте да ми приповдигнете настроението с тези истории Joy

И аз имам една изцепка за която се сещам в момента.Работех в Халите и съм седнала на бара да пия кафе преди работа.И понеже повечето от там се познаваме,та сервитьора ме помоли да избърша един пепелник в престилката му преди да го даде на клиентите.А той един такъв сладичък,чернокос с най-невероятните сини очи...Лигите ми потичаха като го видя.Та,бърша си аз пепелника и какво дръпнах по-силно престилката и я свалих от кръста му със се панталона.Аз от къде да знам че не бил с колан а само с ластик?Човека се озова на средата на халите по бельо,а аз умрях от неудобство за това че съм го направил.Е,докато не напуснах Халите(след около 2 години) не смееше да ме погледне.даже не искаше да ми сервира Blush

# 261 16 юли 2009, 17:24 ч.

София
Мнения: 1 254

Ох Лято, направо умрях от смях, само си представям как си стоят мъжете и отгоре им пада девойка... А представям си те как са се хилили и сега как я разказват тази случка...

Алма, по повод на твойта история, да ви кажа как преди няколко дни сме отшли в парка Заимов и аз съм си облякла ей таз оранжевата пола, дето съм ви пуснала една идиотска снимка по-рано, та тази пола е с ластик на кръста, ама то е напраов ластиче и много лесно се смъква. Като беше по-малък Ивайло все ми я смъкваше по градниките и ми лъсваха гащите. А този път се прибираме вече и то станало 10 часа, тъмно.. Вървя си аз най-отпред, а Ивайло търчи след мен и през 2 крачки ми сваля полата, аз я вдигам и се хиля, а той пак, ама не я сваля изцяло, ми само от едната страна като дръпне и ми се вижда само половината буза един вид. Гони ме сигурно сстотина метра и ми сваляше полата, а след нас върви половинката и не може да си поеме въздух от смях поне да се скара на Ивайло да престане, щото и аз се хиля и не мога да му се скарам... и стигаме най-накрая до колата и аз си пуснах полата да отворя вратата, при което се озовах стояща до колата с пола на глезените и светещи гащи в тъмното... Като цяло нямаше много хора, но със сигурност е имало зрители...

# 262 16 юли 2009, 17:56 ч.

Мнения: 2 011

АЗ пък се сетих за друго покрай тези поли на ластик.... Embarassed

много ме е срам... Embarassed

Когато бях студентка живеехме на квартира няколко момичета- имахме си квартален полицай , който обикаляше района си и следеше за нередовни ( без адресна регистрация ) студенти като нас .... Имахме вече една глоба преди , но оправихме нещата ...Та.... Една лятна сесия ...една жегаааааав Пловдив ...... и аз съм си облякла една дълга индийска пола от тензух.....ама облечена вместо рокля .... Rolling Eyes

Идва значи кварталния полицай .....каним го вътре , аз си стоя на една табуретка , пуша цигара и си пия кафенце ..... Чичко полицай сяда и ни нарежда всички да си покажем регистрациите ... и аз първа кипра нЪл съм веЧ редовна скачам бързо за картата......и оооопс ...застъпвам си полата и тя пада .... Embarassed

оставам гола голеничка пред чичко полицай а той Shocked

По голи цици направо на една ръка разстояние .... аз на 22-23г а той ... май на около 50г тогава ... Sad

((
Като се сетя още ме е срам .... колежките винаги ме подсещат за този случай... а междувременно полицая когато идваше друг път искаше все кафе да го черпим ....барем на някоя и падне роклята hahaha

# 263 16 юли 2009, 22:49 ч.

Ispania
Мнения: 4 527

ХА,ЕТО МЕ И МЕН Hug

Гледам за мьже си говорите Flutter

,мен днес новият колега как ме "стресна" hahaha

.Зна4и бяхме се виждали само ведньж до сега.Преди да си трьгне той ми поиска телефона за всеки слу4ай Laughing

,нали сме колеги все пак трябва да си го имаме.За 5 минути в които си стрьгваШе Laughing

успя да ме разпита с кой живея ,как, кьде Laughing

.
Е трьгна си най_накрая,тук е неЩо нормално хората да се сбогуват с целувки по бузите...да де оба4е не толкова в работата.Та зна4и разделихме се ние все едно сме пьрви приятели Joy

,и след няма и 10 минути полу4авам смс от младежа Laughing

...."бонбо4е" Laughing

,как си??? Joy

Е Щях да падна ooooh!

,то детето е с една година по голямо от мене оба4е ако го видите Laughing

,ми аз сьм му като майка да му се невиди Laughing

....Ох...оба4е с това бонбон4е Щях да падна.....Явно доста сьм остаряла

# 264 17 юли 2009, 09:09 ч.

Мнения: 800

Днес съм щастлива. Hug

Последен работен ден.Две седмици в отпуск.Време отделено само за детето. Heart Eyes

За съжаление ще пропуснем морето тая година.Някак си мие страх да отида сама с детето.
Хубав ден от мен.

# 265 17 юли 2009, 09:31 ч.

Мнения: 2 011

Добро утро и от мен !! Hug

Днес се очертава горещ ден с доста работа в офиса - като всеки петък Mr. Green

На всичко от горе колежката излиза в отпуск 2 седмици и аз май ще се поозоря сама... ooooh!

Айде - черпя ви кафенце !!! food010

# 266 17 юли 2009, 09:34 ч.

Мнения: 1 507

Снощи с приятелят ми проведохме много дълъг разговор. Не беше скандал, просто разговор, в който си казахме всичко. Незнам дали помните, но преди време се оплаках, че аз очаквам развитие, а то не се случва. Е, вече въпросителни няма.
Каза ми, че не се чувства готов на този етап да променим отношенията си. Че не е сигурен в мен и във връзката ни. Че не се чувства щастлив така, както е било в началото. И още много други неща - че начинът му на живот не може да бъде различен и то поне още няколко години, че не иска да ми дава напразни надежди, че аз заслужавам друго отношени е т.н.
Днес се чувствам хм... странно. Мислех, че ще съм нещастна, тъжна, а не съм. Усещам някакво напрежение около стомаха, но с това се приключва. Усещам как съзнанието ми рисува картини на раздяла, защото предвид обстоятелствата тя е въпрос на време. Сега не съм готова да му кажа "Край". Или пък той на мен, защото всичките обяснения от снощи не бяха с цел да се разделим, а просто да ми каже всичко, което мисли. Защото често оставал сам и си задавал много въпроси.
Та... за себе си говорех. Въображението ми рисува картини, в които съм без него. В които срещам хора, започвам нови познанства, флиртувам, забавлявам се. Щастлива съм сама и си живея живота. Пътувам, срещам си приятелите, докато настъпи моментът, в който се виждаме с човека, с който сме на еднаква честота.

Заедно сме от година и половина. Не е невероятно много време, но е достатъчно, за да се привържа към него, да се влюбя, да го заобичам. А сега съм толкова спокойна, че просто не е истина. И по някакъв странен, извратен начин - доволна и щастлива.
Какво ми става, по дяволите? newsm78

# 267 17 юли 2009, 09:37 ч.

Мнения: 1 317

Лято мисля, че точно от такъв разговор си имала нужда, макар и сега да се чустваш странно. Със сигурност след дни ще ти е още по-спокойно и ще решиш какво ще правиш от тук нататък Hug

# 268 17 юли 2009, 09:40 ч.

Мнения: 9 990

Нищо не ти става.Претръпваш.Растеш.Научаваш се да живееш с раздели.Един идва, друг си отива.И с ближните, роднините е така.Знаеш, че раздели има. Толкова.

# 269 17 юли 2009, 09:47 ч.

Мнения: 1 507

Цитат на: пенелопа в пт, 17 юли 2009, 09:40

Точно така е, права си. Благодаря ти. Лесничко и просто.
Този път не търся драми, не съм режисьор на сериал.
Истината е такава. И аз я приемам.
Не мога да излъжа - доволна съм от себе си Hug

Препоръчани теми

Консултации с адвокат

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Какви привилегии имат самотните родители? 2

Месечно помощи за деца

Причина:

Причина: