Публикувана: 1 юли 2009, 13:30 ч.
Последно мнение: 17 юли 2009, 16:50 ч.

Клюки (щастлива тъжна днес) 3

15 331
290
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво може да се направи, за да се помогне на приятел, чието семейство е засегнато от рак?
Как мога да помогна на приятелката си, която преминава през раздяла след кратка, но значима романтична връзка?
Как мога да подкрепя приятел, който преминава през раздяла и се чувства уязвим?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво може да се направи, за да се помогне на приятел, чието семейство е засегнато от рак?
  
  Приятел, чиято майка е диагностицирана с рак, вероятно изпитва множество емоционални трудности. Важно е да го подкрепите и насърчите да потърси професионална помощ. Психологът може да осигури ценна подкрепа и насоки за справяне с емоционалните предизвикателства. От съществено значение е да бъдете до него, да слушате внимателно и да му осигурите емоционална опора, без да го оставяте изолиран. Заедно можем да преодолеем трудностите, пред които е изправено семейството му.
- Как мога да помогна на приятелката си, която преминава през раздяла след кратка, но значима романтична връзка?
  
  Раздялата след кратка, но значима романтична връзка може да бъде предизвикателство. Важно е да бъдете до нея и емоционално подкрепящи. Слушането на нейните чувства и предлагането на комфорт може да бъде от голяма полза. Подкрепата и разбирането са ключови, като насърчавате приятелката си да изрази емоциите си и да се справи с трудностите. Важно е да напомните, че времето за изцеление варира за всеки човек и насърчете нея да се съсредоточи върху собственото си благополучие.
- Как мога да подкрепя приятел, който преминава през раздяла и се чувства уязвим?
  
  Когато някой преживява раздяла, от решаващо значение е да го подкрепите и да бъдете до него. Слушането на чувствата му и предлагането на комфорт може да бъде много полезно. Важно е да му напомните, че уязвимостта е част от процеса на изцеление след раздяла и насърчете приятеля си да изрази емоциите си свободно. Подкрепата и разбирането са ключови, като същевременно го насърчавате да се съсредоточи върху собственото си благополучие.
- Кое боли повече - татуировката или пиърсингът?
- Какви са препоръките за поставяне на татуировка и грижа след нея или пиърсинг?

# 15 2 юли 2009, 01:28 ч.

Ispania
Мнения: 4 527

Алма,много сьжалявам за вси4ко което ти се слу4ва Cry

.Не го оставяй сам приятелят ти,бьди колкото се може по близко до него....

# 16 2 юли 2009, 04:48 ч.

Мнения: 613

Алма, и аз съвсем наскоро се сблъсках с тази коварна болест чрез мои много близки приятели. Всичките, на възраст в диапазона 30-40г. Не можех да повярвам, все си мислех, че по-младите са застраховани от това....Трудно е и да си успокояваща страна в тази ситуация..не знам, поне аз не знаех какво да кажа...просто нямах какво да кажа Sad

Тук има групи на хора болни, превъзмогнали или подкрепящи болен, които са си изключително полезни в емоционална и други подкрепи. Не знам дали има такива в България, давам го като идея, наистина много помагат. Ако има такова нещо бих те посъветвала да потърсиш за приятеля ти.
Аз, например не ставам за емоционална опора на болен, бих предпочела професионална помощ. Това, което описваш за него е притеснително. Нямат ли психоаналитик на работата му?
И аз ти пожелавам много сили и кураж Hug

Не знам какво друго да напиша... Sad

# 17 2 юли 2009, 07:19 ч.

Мнения: 172

От вчера ходя на работа и нямам време да влизам много тук,но....преглеждам от време на време.Гледайки и от другата страна като човек,който винаги съм се правила на силна и съм казвала/че мога да се справя сама/ще кажа че подкрепата в такъв момент е много важна-без значение какво казва той Алма бъди до него-не го оставяй сам.Той,както и аз съм го правила/не съм искала да притеснявам с проблемите си хората,които обичам/ но в крайна сметка съм мала нужда точно от това.Пожелавам ви приятен ден-заминавам да се обличам,че закъснях...

# 18 2 юли 2009, 09:05 ч.

Мнения: 1 507

Добро утро на всички Hug

Алма, как сте?

# 19 2 юли 2009, 09:25 ч.

Мнения: 63

Kiki_andr, kak e новата работа? Пиши как се чувстваш?

# 20 2 юли 2009, 09:38 ч.

Мнения: 9 990

Добро, недобро, утро е.
Алма, ей ме на в цялата ми прелест-диагностицирана на 24.Рака не подбира младо/старо, що деца има болни, бедна ви е фантазията.Освен това се научих, че всички сме за едно място тръгнали, така че-когато-тогава.Родих две деца междувременно.Март месец правих лъчетерапия.Отново.
Някак, като минаваща през това винаги ми е било ужасно близките като започнат да те приемат за пътник.Да се тръшкат, да се мятат и самоубиват.Преди още ти да си си заминал.Е, може би разликата е, че за мен никой така и не се тръшна, но по коридорите на онкологията ревящите са здравите, болните се държат.
В тази връзка, дано не звуча грубо, но-потърси начин да накараш приятели ти да не гледа майка си като умряла вече.В крайна сметка майки губят децата си и се държат, кръговрата повелява някак родителя да си отиде преди детето.Тежко е, ама да се самоубива...не знам, той е лабилен, пък е полицай, казваш.Да потърси помощ.Отделно, раковоболният като гледа съсипани ревящи хора-предпочита да се остави, да легне и да си иде.
Какво да кажете на болен пътник ли?Подайте му ръка.Помогнете му да изживее последните си дни щастлив.Кажете му, че го обичате.Кажете му, че ще сте заедно.Кажете му, че днес е чудесен ден за разходка.Кажете му, че на пазара са пуснали невероятни череш-да идете да си купите.Кажете му, че трябва да гласувате в неделя.Споделете как ви е намокрил дъжда, ядосайте се на калта,разкажете виц, че даже може и малко черен хумор/присъщ е за коридорите на онкологията/ да се посмеете, да се надсмеете на смъртта, защото-всички сме за там, независимо на 5, на 25 или 65.Един повървял по-малко, друг-повече.Това е.А когато го боли-просто хванете ръката му.

# 21 2 юли 2009, 09:41 ч.

Мнения: 6 468

Още вчера прочетох...Но нямах сили да напиша.
Пенелопа,както винаги на място.Само ще подкрепя казаното от нея.

# 22 2 юли 2009, 12:35 ч.

Мнения: 2 011

Пенелопа най- добре се е изказала! Аз също си имх борба с рака на 24г - надделях!
Кураж АЛМА ... трябва да сте силни !!! bouquet

# 23 2 юли 2009, 12:51 ч.

Мнения: 1 260

Благодаря за подкрепата момичета.Имах нужда да чуя окуражителни думи.
Лято,питаш как сме?Ами и аз не знам.Аз не мигнах снощи и предната вечер.Сега съм като парцал.Не мога да поспя защото като си затворя очите и виждам цялата история като на лента.Той не спа при мен снощи.Предпочете да остане сам в апартамента си.Не го съдя.Има нужда да помисли малко.Чухме се преди малко и ми се струва малко по-добре.Поне вече се усмихва.
Пенелопа,поста ти ме изпълни с нови сили да се боря рамо до рамо с приятеля ми.може да не е моя майка,да не сме близки,но като гледам как страда моето слънце и се скапвам.Предложих да отидем да се разходим в бори совата градина докато не е заваляло,но ми отказа.Но поне успях да го навия да излез не да се поразходи малко.Отиде на фитнес,което си е направо цяло чудо,че се размърда.Въпреки всичко има светлина в тунела.Благодаря ви още веднъж.Златни сте Hug

# 24 2 юли 2009, 14:33 ч.

Ispania
Мнения: 4 527

Алма,

,за сьжаление каквото и да ти кажем няма да е достать4но.Радвам се ,4е може да се каже ,4е по добре Hug

.Стискам ви палци да сте добре вси4ките Hug

# 25 4 юли 2009, 15:58 ч.

Мнения: 1 260

Какво става?Много пусто тук.Да не сте на плаж всички Wink

аз съм малко по-добре,въпреки че с приятеля ми сме на прага пред скъсване.И най-веротно така ще стане.Незнам какво да кажа.Ами това е от мен за сега.Хубав ден!

# 26 4 юли 2009, 15:59 ч.

Мнения: 6 468

Цитат на: *Alma* в сб, 04 юли 2009, 15:58

Какво става?Много пусто тук.Да не сте на плаж всички Wink

Иска ми се да съм на плажа,ама няма още.
Какво стана,защо така?Болестта на майка му ли е причината?

# 27 4 юли 2009, 16:04 ч.

Мнения: 1 260

Нещо е психясал.Само крещи,все нещо не му е наред.Когато говоря,защо говоря.Когато мълча-да не би да съм му сърдита...Няма угодия.От както разбра за майка си е пълна противоположност на това което беше.Не мога да го позная.

# 28 5 юли 2009, 00:42 ч.

Мнения: 613

Алма, съжалявам. Не заслужаваш това. Аз и по-горе писах, но пак да се повторя, той не потърси ли специализирана помощ? Не е ли задължително при него, с професията която има? Явно е, че отключва някаква агресия, която не може да овладее.
Дано по-скоро премине този лош период при теб Hug

Аз се върнах от празнуване на 4 Юли. Невероятен парад (както винаги). Бойната техника ми събра очите - както винаги. И както винаги за пореден път се развълнувах по начина, по който американците се отнасят към ветераните си и изобщо към националната си принадлежност. Може би винаги ми прави такова впечатление, защото е черта, която на нас като нация определено липсва.

После ядене на корем - барбекю и ам.мекици, панаир и пр. и сега релакс. Приятен уикенд желая на всички!