ФЕВРУАРЧЕТО палаво, пюренце вече папа и изобщо не му пука,че постоянно се цапа

Иве аз го отворих.

Радвам се, дано помогна с нещо, то още не е съвсем пълно, ама горе-долу ми стана ясно какво трябва да правя

Тези схеми не са лоши и аз си бях направила подобна, но нали знаете, че неизменно ще се промени.Много са различни бебетата и едва ли ще стане точно така като в таблицата.
Днес Алекс например не иска да яде пюре от картоф+морков, който до скоро го харесваше.Но майка му е инат(зодия рак) и си го изяде с триста зора.Ще видим утре.

Иве мерси много 
От това, което видях тазбирам, че ти ще вкарваш постепенно един по един плодовете и зеленчуците нали?

А коя книжка каза, че си изпозлвала за основа?

Карбо . Не може ли да разпуснат с биричка и филм? И аз съм много ларж, ама само на думи. То верно да не опира ножа до кокала, че не се знае.
За захранването с нови неща моята докторка го дава много предпазливо - по лъжичка, две и т.н. Затова сме само до картофеното пюре и сок - днес почнах от круша, като пак съм питала доки, че и аз съм една наплашена с тези алергии. А за количеството - ако яде 150 АМ вадиш колко пюре (измерваш предварително колко му даваш) е изял и додаваш до 150 млякото, поне така каза педиатърката. Сега ще погледна вашата схема.

Ооо, да и аз това казах, че ще има със сигурност промени, може и драстични да се окажат, дано не се случва, но ако боледуваме, има разстройство от някоя храна и т.н., много ще се променят нещата, ама това е горе-долу, поне да знам какво правя, че до вчера ми беше пълна каша в главата и изобщо не знаех откъде да започна

Ами един по един ги вкарвам, но като съм вкарала зеленчук вече, в случая картоф, после започвам от цялото количество, а не от 1 ч.л. пак, същото и за плодовете и колкото повече съм включила, толкова по-кратко давам само следващия, и задължително в 1 ден, само едно ново нещо, това е горе-долу принципа.

Книжката е от списанието "Моето бебе и аз",  някоя мама каза, че си я е кпила скоро, аз я имам и в стария вариант от миналата година, там картинките са различни, но текса е 1 към 1, та ако някоя мама иска да и дам едната книжка, няма проблем, но списанието още се продава така или иначе

Леле,Карбо,то вярно,че любовта не пита,ама не ми се иска да съм на мястото на майката с бебето....За мен това би било такава кръвна обида,че....Разбирам(е,не съвсем,но отчасти),да сме женени от 20 години,но да съм била доскоро бременна с нашето дете..Това направо си е предателство! Да разпуска,евентуално,с приятели,а защо не с усмивките на собственото си дете?!Приятелката ти не я обвинявам...младият татко си има глава на раменете...

Да ви кажа Ралица щом и дам пюре и след половин до една минута памперса е пълен!Все едно си освобождава място..

Хехе, супер, вкусно й е и иска още, та да има къде да го събере, милата )))

Наде, аз не коментирах, ама айде и аз нали съм на всяка манджа мерудия, аз ако бях на мястото на жената на младия татко, ами...досега да съм си тръгнала и да прави каквото си иска с новата си любима, до сега никога не се бил чувствал по този начин, ами извинявай, ама кой го е карал да прави деца тогава, според мен като създаде дете един човек е отговорен освен пред жена си и пред него, щом иска да почива, ами има хиляди начини, не само да си вее о..я р...та...а за приятелката ти какво да кажа, щом той иска това, ако не е тя, ще е някоя друга, тя мисли за себе си, което е нормално за един необвързан човек...

Съжалявам, момичета, ако съм ви развалила настроението. Ще се въздържам от подобни изблици, вече.

Толо, по повод историята на Карбо, така де - на приятелката й  , гледах тези дни "Малки деца"! Мноооого добре отговаря на разни подобни въпроси.

Коте, как можеш да кажеш, че Венци ще те забрави?! Престани да си мислиш глупости, почивай си, за да се оправиш по - бързо и всичко ще е наред!

Карбо, наистина се извинявам за моето любопитство и в никакъв случай не упреквам твоята приятелка (тя е свободна), просто за мен беше интересно да разбера какво обяснение е дал мъжът, защо не предпочита жена си и за съжаление не открих основателна причина  от друга страна самата ти приятелка, ако хлътне, ще страда, защото тея забежки рядко са дълготрайни, абее... дано няма серииозно наранени в крайна сметка. Пак се извинявам, че полюбопитствах 

Десика, аз въвеждам първо картоф като постепенно увеличавам количеството на лъжичките, а успоредно с това използвам картофът за основа на другите зеленчуци, докато не ги въведа повечето. Например давам 3 лъжички, после 6, после половин бурканче картоф. Като стигна половината бурканче, в него добавям морков, после тиквичка, после лук, чушка, грах....При всички положения количеството на новия зеленчук не е повече от 2-3 лъжици, но като цяло порцията манджа си е едно хранене. Така всъщност ти си заместила едно хранене, но просто разнообразяваш бъркоча с нов зеленчук и проявяваш фантазия. В картофеното пюренце добавяш няколко зрънца сол и малко масло. Маслото и другите млечни продукти не са проблемни да се въведат след шестия месец, проблемно е прясното мляко. Киселото може към седмия спокойно да предложиш (някои го правят и доста по-рано). Като въведеш няколко зеленчука и решиш да купиш готово бурканче, просто четеш съдържанието и горе-долу съобразяваш да има не повече от 1-2 нови съставки вътре. Не знам дали го обясних добре, но в един момент се получава, че правиш всякакви зеленчукови и незеленчукови бъркочи с основа картоф, ориз, препечено брашно,царевично, елда, овес и тн. неусетно въвеждаш нови храни повече от година време, но детето си е заместило изцяло храненията през това време. Иначе за количеството мляко след пюрето - колкото поиска. Ако започне да иска по-малко, следващия път приготвяш по-малко и в един момент не му предлагаш изобщо.

Мамо Зарина, много се радвам на твойте поставе и винаги си взимам поука от нещо! Моля те, не спирай да пишеш! Дано и адашката ти да е толкова мъдра и добра като теб!  

Лара, много е сладък Алекс, такъв е бонбон! А за водоподите можеш да разгледаш тук , а за къщата, където отседнахме ето тук . Дано съм ти била полезна!

Наде, аз не обвинявам приятелката ти, но се ядосах на младия татко! Как може с бебе на 10 месеца да изневерява, трябвало да разпусне, а жена му не трябва ли   . Значи до скоро му е било добре с нея, а като има дете и трябва да помага, да се грижи за него и семейството си, да поеме отговорност, той разпуска по заведения и жени! Е, това не го разбирам!  

Галче !

Деси06 също не е писала от известно време!  

ЧЕСТИТИ МЕСЕЧИНКИ НА СТАСИ И ОСТАНАЛИТЕ БЕБЧЕТА! Да са живи, здрави и да растат щастливи!

Момичета, ето ме пак! Свекърва ми дойде да ми помогне да напазарувам, че иначеее... И двете каталясахме!

Много ви благодаря за всички съвети, много ми помагате наистина! Какво щях да правя без вас не знам...

Аз не се правя на инат, по принцип съм много отстъпчива (даже прекалено), но в случая просто усещам, че дори и да се видим, няма да се сдобрим, а само ще го нахокам и нещата пак ще се влошат.

За приятелката на Карбо, всичко става... Ние с Румен така почнахме, аз бях с друг и бяха големи драми. Аз не се включих в разказите за запознанствата, та може да наваксам сега:

Ние сме от едно училище и аз бях с първия си приятел на 18 г., мнооооого бяхме влюбени, но почнахме да издивяваме в един момент един с друг и тогава се залюбихме с Румен. Беше някаква изпепеляваща любов, много тъжна, драматична, слушахме музика, говорехме по цели нощи по телефона, пишехме поезия, абе ученическа романтика тотално...! Но всичко това зад гърба на първия ми приятел, който казваше, че би се самоубил без мене, даже ми разправяше как ще ходи при лавините в Банско... Не смеех просто да го оставя. Не го обичах, ама първа любов, човек си мисли, че ще е завинаги. Както и с всяка друга май... Та след половин година аз най-сетне се реших да му кажа и тогава Румен каза: Късно е, ти ми разби сърцето, аз те изтръгнах от него и вече не те обичам. И гледай каква мъка настана у нас... Ревала съм с дни, гледах го с очи "като портокали", дето вика една приятелка, непрекъснато мислех, мечтаех, тъгувах по него... И така три години. А той се прави на ударен и не ме забелязва. После ми каза, че не е имало ден, в който да не мисли за мен, но не е искал да си го признае...дори и пред себе си. Та аз първо заминах за Германия, за да го забравя, не се получи, върнах се... Но после се влюбих нановоооо! В един американец и прекосих океана заради него... Той обаче музикант, много турнета и така и не се видяхме за повече от седмица. Като се върнах, бях нов човек. И Румен като видя, че съм го забравила, че гледам на него с нови очи...познайте какво стана! Влюби се в мен "отново". Та оттогава са минали почти 4 години и едно бебе.

Та искам да ви кажа, че като се влюбиш наистина, моралът остава малко настрана... Ама човек в началото не може да прецени колко "наистина" е... Макар че аз винаги съм го усещала. Но ако Румен избяга така...ще се поболея от мъка. Най-вероятно няма да имам сили да го оставя, ще се опитам да изчакам, да видя дали е сериозно, но той е такъв романтик, че без да обича някого никога не би изневерил... Абе, да не дава Господ...

Драма, драма ....... не само историята на Сферичката, ами и тази на дружката на Карбо, а и всички наши грижи и тревоги.
Пиша и гледам повторението на Островът на изкушението ..... та там психоложката току-що каза нещо много важно, в което се коренят проблемите на всички - хората не умеят да разговарят    С това спирам, всичко друго е казано вече ..........
Всъщност, сетих се нещо, за което май не прочетох коментар - Доре, преди писа, че количката на Йо Йо е счупена - ами накарай Румен да я поправи или занесе на ремонт. Така съвсем са ти вързани ръцете и не виждам как може да се справиш?! То не е работа постоянно да го носиш малкия, тежи си вече ........

Мама З, много ме трогна твоя пост ....... както винаги! 

Толо,  , на патерица. Бъди много здрава, обичана и щастлива!

Хайде, че ме зоват вече ..... много се задържах на компа 

Ооо, аз я оправих! Днес бяхме с нея. Аз съм много оправна. Румен посмъртно не може да се оправя с такива неща, той мрази да звъни по телефони, да се занимава с майстори, десет пъти го питах "Според теб гумите спукани ли са", той ги пипа и вика "Нищо им няма!", а количката криви на дясно, откъснаха ми се ръцете. Занесох гумите да ги залепят и гледай сега как хвърчи! Много съм горда.

И между другото, точно в деня, в който стана номерът с манджата, бях ходила с бебето в най-големия пек до Орландовци и обратно (с градския), за да си взема количката. Точно 6 часа ми отне. С кърменията по пътя... После се чуди що съм капнала...

gall, аз затова не исках да навлизам в подробности, че всички сме на положението на майката  и изцяло от мъжа си зависи дали ще се поддаде
Аз скоро ще полюбопитствам как върви и пак ще ви разкажа

Сферичке, а що чак до орландовци? няма ли някъде край вас гумаджийница да ти ги лепнат и то за без пари?