Всъщност знаем ли какво искаме?

  • 2 753
  • 54
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 15 167
Децата биват ползвани от доста хора, за да си избиват комплексите върху тях. Винаги е било така, но напоследък комплексите и комплексираните хора са повече. Далеч по- ужасно от крещящите минувачи е какво правят с много от децата собствените им родители. Много е просто- ти си никой и за себе си и за света, и в един момент в ръцете ти попада някой, който те гледа в захлас и елементарни познания, като това как да се отвори врата могат да те накарат да се чувстваш велик гений. Да не говорим за абсолютната власт на авторитета, който с благородния мотив "За твое добро е" упражнява тотална диктатура. А да мечтаем за контрол трябва да се учим от децата, защото са милион пъти по- близо до истината от нас.

И на въпроса какво искаме- искаме децата да ни спасят от собствените ни проблеми със самите нас. Аз искам независими, свободни и мислещи деца, които да останат такива и като възрастни. Всички сме такива, докато след продължително мачкане от всички страни не станем пасивни, затворени зрители на чужди животи.

Бабиля все не намирам време да ти кажа, че си изключителна жена.   bouquet

AnMary Типично е за определен тип остаряване. Когато с годините станеш безполезен ти остава единствената утеха, че като по- стар можеш да казваш на по- малките какво и кога да правят. Можеш и да ги навикваш, защото те са длъжни да те "уважават" и да си мълчат.

# 16
  • София
  • Мнения: 7 055
Ако е имало поне няколко човека които минавайки да им се усмихнат на играта - значи има шанс  Grinning

И аз още помня недоволните и мрънкащите от нашите игри. Имаше една зла леля, която крещеше и на родителите ни, че сме изрисували плочника пред блока с тебишири  Rolling Eyes И когато едната стъписана майка ни даде кофа с вода да измием, тя се развика, че ще се обади в общината, че проливаме питейна вода  Mr. Green Как да я забрави човек, а са минали 25 години от тогава.

Глупаво е, че всички си го изкарваме на по-малките и по-слабите заради нервите в работа или трафика по пътищата. Но дано поне съотношението намусени/усмихнати не се завиши много!

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Навсякъде май има такива съседи. Аз защитавам децата. Какво да правят сега им е времето за игри и смях.

# 18
  • Мнения: 1 669
Никога няма да ми омръзне да разказвам това... Преди две години се наложи да се преместим от голям град в по-малко градче на стотици километри. И знаете ли на какво се натъкнах? На един естествен и непринуден култ към личността на детето. Тук никой по никакъв повод не се кара на децата си. Ако сме се събрали на семейна сбирка винаги има по някой, който ще си играе с моето дете. Когато стана да се намеся, да го взема при себе си, отговорът е - "Ти седни, почини си, сега ти се е паднало. Пък за нас е удоволствие. Я виж каква кротана е." Shocked Е, това в моя край никога няма да се случи...

# 19
  • Мнения: 804
.... проблем, че децата въобще не ги чуват.
И утре когато се направи забележка за нещо реално и опасно, пак ще го подминат така.
Това е истинският проблем.
Децата "не чуват" когато им крещиш, когато раздаваш "оценки" и квалификации и когато не разбират какво искаш всъщност.  Объркват се и игнорират това, което не разбират
Децата реагират на забележката, когато им обясниш защо.
Да забраниш просто нещо е нелепо. Всеки иска да знае защо. За повечето възрастни е по-лесно да кажат "не". Изискват се повече усилия да обясниш търпеливо и разбираемо защо.

Бояна Ламбер, благодаря. Суета, суета бабешка...

# 20
  • Мнения: 2 589
Тъжна констатация... Винаги е било така. Има сърдити хора, на които все някой им е крив. Най-често децата....
Да, винаги е имало сърдити хора, но когато аз бях дете имаше една единствена кисела лелка в цялата ни кооперация. Когато децата ми бяха деца я замени друга по-кисела, която понякога получаваше плахата поддръжка на един истеричен бизнесмен (с новопридобито Ауди). Днес обаче за десетина минути шест човека се накрещяха на децата просто ей така, за нищо.
Ами май наистина има нещо сбъркано в нас.

Когато аз бях дете в блока имаше една-единствена кисела лелка,но на село бяха поне десетина кисели бабки да викат по нас.Явно сега са се пренесли по градовете.

# 21
  • Мнения: 28 780
Бабилия, завидях ти. Не за друго, а за гледката на играещи деца.
Не знам кое поредно лято ме шокира фактът, че не виждам играещи деца по улиците. Не, че не са останали още тихи, сенчести улички. Не, че няма вече празни пространства и площадки, подходящи за целта...
Децата ги няма.  Tired

# 22
  • Варна
  • Мнения: 974
Bobkas, сподели къде се намира това място, в коя част на нашата родина? И на мен ми се е случвало, но само от роднини, да постъпват така Wink

# 23
  • Мнения: 2 318
Такива екземпляри са навсякъде.Винаги ги е имало.
Децата от нашата махала играят  в един двор и на една детска площадка, която вечер е посещавана от бабите , че било по прохладно там.И представете си идилията...
Иначе се редуваме родители и ги водим в морската градина по поляните.

# 24
  • Мнения: 8 911
Значи аз имам късмет, че край нашия блок никой не прави забележка на децата. Иначе и пред двата входа стоят по няколко баби, но обикновено се радват на играещите деца. Дори когато се прибираме вечер от ясла, синът ми остава директно пред блока и ме праща да му донеса от вкъщи камиона или колелото.
От моето детство нямам спомени да са ни правени забележки, но може би защото в блока нямаше възрастни хора. Бяха все млади семейства с деца явно си бяха свикнали да има дандания около тях.

# 25
  • Мнения: 398
То хора без сърца се намират във всеки вход.Нека да играят,кво като вдигат шум деца са все пак.

# 26
  • Мнения: 510
Мдааа, учителката на дъщеря ми я заподозаря, че лъже когато тя каза, че и позволявам да джапа в локвите, след като изяснихме истината, ми каза да не го казва на децата че и другите щели да искат Rolling Eyes
Joy Joy Боже мой! Че от това по-хубаво има ли? Моя пък все ходят да го вардят, предполагам ме мислят за мързелана като не му дишам постоянно във врата ooooh!

# 27
  • Мнения: 2 331
AnMary Типично е за определен тип остаряване. Когато с годините станеш безполезен ти остава единствената утеха, че като по- стар можеш да казваш на по- малките какво и кога да правят. Можеш и да ги навикваш, защото те са длъжни да те "уважават" и да си мълчат.
И аз мисля, че "избиват" чувството си за безполезност.

# 28
  • Мнения: 306
Не се впрягай! Аз също мисля, че е чудесно децата да се забавляват. И като видя някоя бабка или чичка да се кара с деца и аз правя забележка, но на възрастните. Така, че не се ядосвай напразно, просто ги порязвай  Wink

# 29
  • Мнения: 1 507
Не мисля, че е по-различно, отколкото, когато ние бяхме деца.
Топката можеше да счупи някое цвете.
Перцето от федербала можеше да се качи на нечий покрив.
Обръчите никога не трябваше да се оставят на улицата, защото няма да го види незнам-си-кой и ще мине през него с колата си.
Никога не трябваше да играем с пръчки, защото задължително някой ще извади окото на някой...

Възрастните хора са мърморковци, "развали купон". Не всички, разбира се, но задължително се намира някой, който иска да му пазят тишина и всъщност незнае кое точно го дразни. Просто си е кривак Whistling

Общи условия

Активация на акаунт