За нас, Земята и Вселената

И аз гледам слънцето,но съм много непостоянна.В интерес на истината,наистина апетита ти намалява и се чувстваш по-добре.Който не го е изпробвал,само той не е видял ефекта...
Благодаря за споразуменията! 
Благодаря и на всички момичета в темата!Толкова сте мили!   

Dani Avramova ,  благодаря за споразуменията 

Аз също гледам слънцето и съм много доволна от резултатите. Чувствам се различно от хората, някак по-светла , по-позитивна и това ме радва много. Ако усетя че навлизам в лоши настроения или съмнения хайдеееее да гледам слънцето прекрасно е .... Да споделя, че като няма слънце може да се визуализира в шеста чакра и има същия ефект

Момичета,попаднах на една доста интересна статия.Ето:
http://www.dar-center.com/article/?article=1204

Здравейте,
Погледнете този сайт - Модул 5 - устойчиво потребление. Има интересни неща.
http://www.dolceta.eu/bulgaria/Mod5/
Преди 2 години си купихме вила без вода, и почнах повече да пестя и водата вкъщи. Навици!
Ако не сте гледали филма Home ви го препоръчвам. Има толкова много хора на Земята, които нямат никаква вода!

Изтегли си споразумение и тъй като съдържа много мъдрост решиш да го споделя с вас ;

Моето днешно споразумение:

Не приемай нищо лично. Не обръщай внимание на мнението на другите. Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемай лично. Другите имат свое собствено мнение, в зависимост от своите вярвания, затова, каквото и да мислят за теб, то не засяга теб, а тях.   

Това много ми допада

Dani Avramova благодаря за споразуменията. Благодаря на всички, които пишат и споделят тук. Научавам все положителни и полезни неща 

Привет! 
Изтърсвам се като метеорче, за да споделя нещо, но преди това:

Дани, благодаря за споразуменията! Моето за деня е:

Моето днешно споразумение:

Винаги давай най-доброто от себе си. Уважавай себе си. Уважавай мъжа или жената, която си. Поеми риска да осъществиш своята мечта. Действай, за да живееш пълноценно и да даваш израз на онова, което си.

 Мисля, че медитацията над това е от особено значение. За да не литне заедно с всички мисли, които преминават през главите ни. 

Слънцето, водата и въздуха са енергии, които е добре да се научим да използваме. Заради очни проблеми, аз наблюдавам луната - също зарежда  Някой опитвал ли е промяна на дишането? И ако да - би ли споделил?
Толкова много са нещата, които могат да ни заредят, както и да ни подействат като очистител на духовен отпадък!  Май единственото, което се иска, е време и желание. И изпълващо мълчание 

Шуши, нищо против кръстовищата!  Важно е поемането на отговорност на тях. 

Тия дни ме попитаха: Каква е тази духовност, към която сте тръгнали? Какво си мислите, че ви прави "духовни", какви са тия глупости?

Замислих се. Не отговорих. Нямаше как, защото отговорите ме ошляпаха. Но отговорих на себе си. Трябваха ми минути. Каква е тази духовност ли? Никаква. Все едно на деца от детската градина да раздадеш празен лист и да кажеш: Нарисувайте това, което ви харесва. А после, разглеждайки всяка една рисунка, да питаш детето: Какво си нарисувал тук? Това, което му харесва, разбира се!

Същото рисуваме и ние в мозъците си. Нарича се илюзия. Но докато на децата им е зададена задача и са загубили един час от живота си за изпълнението и - ние губим години, живота си - или в собствената ни илюзия, или в търсенето на по-добра такава.А така наречената "духовност" май само за единици по планетата не е фантазия.

Та по този повод - аз не съм духовен човек. Преди време се самозалъгвах, предадох себе си и някои хора, преследвайки нещо, което си мислех, че е хубаво, красиво; нещо, което е повече... Да, става въпрос за "духовност" и "извисяване". Не знаех, че тия думи, понятията, представите, които са предизвиквали у мен, толкова ми тежат. Сега го знам, защото сега ми е леко. Не искам нито духовност, нито извисяване; искам Себе си! Всъщност винаги съм търсила себе си; продължавам да мисля, че това е най-важното - да имаш себе си, знаейки какво точно си. След като знаеш, че имаш себе си - да се изчистиш - от това, което другите са искали да си, от това, на което са те учили, че трябва да си и още някои мухъли по теб да изчистиш. По тази причина в темите често връщах към личностните проблеми, към Любовта, към Аз-а. Към вътрешния покой и хармония, които са възможни само, когато сме на "аз" с Аз-а си. И когато този Аз не е част от илюзията ни или егото ни.

И за да не ви овъргалям съвсем в паяжините на нещата, които ми извират, ще ви дам два цитата, които много ми помогнаха. Първият от тях ми помогна да спра да осъждам - други или себе си. Помогна ми също да дистанцирам достатъчно реалното казване на нещата от осъждането на постъпката или казаните думи. Например, ако кажа на някой "Ти лъжеш!", това не е равносилно на осъждане.
Вторият цитат ми помогна в няколко отношения, като изплува в съзнанието ми и във формата на един от отговорите за духовността:

Преди да преминем към разглеждането на втората стъпка, позволете ми да споделя една лична история. Ние с жена ми живеем извън града. Веднъж ни споходи идеята да си вземем куче, което да пази къщата. Отидохме в приюта за бездомни кучета и там избрах кученце, ръководейки се от три съображения: да е голямо, черно и грозно. Не един път ми се е случвало да си имам работа с големи, черни и грозни кучета и знаех какви зли са е, когато на тяхната територия се появи чужд. Макар че Боско (така нарекохме кученцето) беше още пале, аз знаех, че от него ще стане голям пес. Той беше черен, но честно казано, не можех да гарантирам, че ще порасне грозен.
Боско напълно оправда моите очаквания, макар и да не стана грозен. Той умееше да се дразни. Проблемът беше в това, че той лаеше и нападаше хората, които не представляваха никаква опасност, като например пощальона. Нищо не можеше да го убеди. Боско си смяташе, че пощальоните са врагове, от които трябва да пази къщата. По негово мнение това му беше задължение. И макар и системно да уговарях Боско, че той плаши пощальоните, моята любов към него си оставаше все същата.
Какво искам да подчертая? Понякога се отнасям по-търпимо към грешките на кучето си, отколкото към моите собствени грешки. Аз се примирих с факта, че Боско е куче и че той прави грешки, присъщи на всички кучета. Но когато аз не постъпвам така както би следвало, често забравям, че съм обикновен човек и не съм се научил още да ходя по водата.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=358


Представете си че решите, ей така за забавление, да нарежете няколко листа на по-малки правоъгълни парченца, да сложите определени знаци (в които има въведена условна подредба) върху всяко от тях, да си ги разпределите по равен брой на двама или четирима човека и последователно да сравнявате вашите и на отсрещния човек (отбор) късове хартия като при това този, чието парченце носи “по-силен” знак взима хартийката и на другия. Това е просто начин да си прекарате интересно времето, да кажем, че такава е идеята. В края на всеки сеанс се оказва, че единия е събрал повече силни знаци, това се записва и като цяло се получава една редица от “наши” и “ваши” “победи”. Да предположим че се занимавате с тази работа от сутрин до вечер. Не след дълго вие ще започнете дотолкова сериозно да приемете всички тези условности, дотолкова ще вземете да се отъждестявате със сеансите, при които по-голямата купчина е при вас, че онази условна първоначална връзка между вашето аз и повечето събрани хартийки (знаци, точки) ще започне да се приема като по-реална от всичко останало. Това вече ще ангажира всички налични ви ресурси от емоции, мисли и нерви. Може би ще карате близките си да ви носят от време на време храна, като процеса на храненето и естеството на самата храна ще обслужват единствено целите на играта, а няма да имат значение сами по себе си. Вие ще започнете да се ядосвате, когато “губите” и да се радвате когато “печелите”. Този подход обаче съвсем ще измести първоначалната идея, която спомнете си, беше просто да се забавлявате. Но за да се забавлявате вие трябва да сте тук и сега. А ситуацията, в която сте се оставили да бъдете въвлечени е характерна с това, че мислите (живеете) изцяло за миналото (съжаление/удовлетворение от предходния резултат) или бъдещето (спечелването на предстоящата игра). Така, малките правоъгълни хартийки се превръщат в бутончета, свързани с вашите мисли, емоции и така нататък. А жиците, по които минава тока за тази свръзка сте си изработили самите вие. При това с всеки следващ път правите от тези жици все по-добри проводници.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=9

   Понякога изпитвам порив да прегърна и да целувам всичко и всеки, понакога имам нужда от пространство и гледам като заплаха, всяко нещо, което е в разрез с представите ми за хармония. Всъщност харесвам и двете си състояния. Първото ме кара да се чувствам щастлива, но второто ме кара да се движа и да се боря, изпълва ме с енергия.Много често проблеми, които силно са ме разтройвали, и които са предизвиквали изблик на гняв, са се решавали, сякаш с освобождаване на насъбралото се напрежение, освобождавам нещо в реалната действителност.

Много често чувам хора да казват, че не могат да живеят сами!И живеят с някой само и само да не са сами! Аз живея повечето време сама! Чувствам се прекрасно! Имам повече време за себе си и моите занимания! Но хората мислят, че това е самотност! Вие как мислите?

didiela  Прекрасно е да си самостатъчен  .Според мен е важно личното усещане.
A m b e r  И аз съм имала подобни изживявания.
Всеки катализира в мен нещо ново, провокира реакции и избори, начини на повечение. Най-хармонични поне за мен са били връзките ми с децата- невинни и чисти същества, които носят толкова много радост.

didiela
щом не пречиш на никой  не трябва да те интересуват такива въпроси 

Ти как усещаш и чустваш нещата ?



Момичета   прекрасни сте и тук ви дебна 

didiela , наскоро в нета четох статия точно на тая тема, но за съжаление, не помня къде, за да дам линк. В синонимния речник термините усамотение, уединение, усамотявам и самотност излизат като синоними, но в действителност не са.  При уединението и усамотяването човек се чувства комфортно и не изпитва необходимост да бъде в друга компания, освен в своята собствена. Т.е. не му липсва общуването с други хора. Например мъдреците и монасите често са усамотяват, но не са самотни. Докато при самотата на личността и липсва осезателно общуването със себеподобните.  

Постарах се да бъда максимално кратка и точна, като преразказвам съдържанието на статията.

Това според мен е най-голямата житейска грешка, която много хора правят