За нас, Земята и Вселената

Здравейте,
Радвам се, че открих тази прекрасна тема. Ще се върна назад да прегледам от 1-та тема всичко изписано - надявам се, че няма да ви досадя 

Desss е много права - важното е ти как се чувстваш didiela! А дали пречиш на някой, не мисля, че трябва да те интересува, това си е проблем на другия/те. Важното е да си в хармония със самата себе си didiela.


Много точно казано
Всеки трябва да живее така, както той се чувства добре а не според желанията на други лица, нито пък да се придържат стриктно към неписаните социални закони - женитба, деца и т.н.

Радвам се, че открих тази тема! радвам се, че открих и вас 

Момичета, всички сте чудесни, както и тази тема! 

Обичайте се!   

Не мога да не споделя тази притча , тя е написана от едно много финно същество 

"Някъде много надълбоко в Дълбокото, някого много отдавна в Давното, няколко много нескитащи Скитници се топлели около един лагерен огън. На небето тичали хиляди искрящи звезди и чертаели нови светове, опримчени в илюзията на старите. Понякога някой от звездите се спъвали или залитали и новия свят излизал извън плана на контурното създаване и точно тогава се зараждало съвършенството...
 Скитниците наблюдавали звездите и мечтаели в мечтите си. Те се топлели около буйния огън и честичко въздъхвали. Единия от тях изпуснал една огромна тъжна въздишка и изрекъл:
-Има толкова безбройни светове, а ние стоим в Дълбокото около огъня! Нима не е време да се разходим?
 Негов другар се обадил от кръга:
-Ако напуснем Дълбокото, всичко ще стане толкова плитко и просто. Нима няма да се объркаме от простотата?
Друг от скитниците казал:
-Ако изоставим огъня, ще изгубим светлината и топлината. Нима можем да живеем без светлина?
Трети от групата издумал:
-Дакото сме в Дълбокото винаги има накъде да потъваме, в плиткото не губим ли посоката?
Четвърти другар се намесил:
-Докато стоим около огъня трябва да го подхранваме със съчки, ако го напуснем няма ли да останем без смисъла?
Петия, шестия, седмия, осмия скитник и всички останали скитници се обадили и казали по нещо, но никой не дал отговор, а само задавали въпрос след въпрос. Изведнъж светкавица разцепила небето и всички звезди залитнали настрани. За миг се създали безброй съвършенни светове, губейки кунтурите на планираното. Тази светкавица достигнала чак до самия огън и сред пламаците му се появила огнена вълшебница. Тя затанцувала в огъня, а от нищото се родила музиката, която да я води. Вълшебницата издумала:
-Вие скитниците мислите, че последствията са следствия, но те често могат да бъдат първозараждащи. Вие чувате музиката и танцувате, а аз, огнената вълшебница, танцувам, за да сътворя музиката!
 След като изрекла тези слова, тя скокнала от огъня и се настанила непоканена в кръга сред скитниците. Те видели, че се заражда нов огън на мястото, където поседнала тяхната гостенка и я погледнали в наслада и удивление. Скитникът, който мечател в мечтите си за нови пътешествия, се усмелил и попитал вълшебницата:
-Ти създаде нов огън! Как го стори? Как успяваш да живееш извън Дълбокото, далеч от огъня? Умолявам те, разкажи ни за другите звездни светове!
Вълшебницата ги докоснала недокосвайки ги и отвърнала:
-Аз не създавам огъня, Аз съм огъня! Вие пазите вашия външен огън и неуморно го подклаждате със съчки и така вечно робувате на светлината. Но нима тази светлина не е лъжовна? Да, топли и грее, но и иска насреща, а всичко що осветява и иска отплата, веч не е безгранично озарение, а нечие чуждо озаряващо гранично. Единствената безгранична светлина е вашата светлина и един е начина, за да я разкриете - да загасите огъня и да потънете в тъмата. Тогаз  ще разберете, че мрак не съществува, а навред се стели само светлина от друга висина! Този външен огън привидно осветява, но всъщност заслепява. А около външните огньовете се стели Дълбокото! Някога много отдавна чаках да чуя музиката, за да затанцувам. Тогава обитавах, все тъй, като вас Дълбокото! Аз вярвах, че ще стигна края му и ще съзра несъзираното. Но нима сте виждали Дълбоко с дъно, след като смисъла му е да  се разтваря в безкрайна дълбина? Дълги години живеех с копнежа да потъвам все повече и повече и създавах за миг един хиляди начертани напред стъпки, знаейки посоката!  Винаги когато избираме посока, веч имаме очакване и губим мига, този, единствения. Посоката е план, а не мигновение озарено във вдъхновение. Един ден разбрах, че живея утре, там където още не съм била, че съм зарината от своите очаквания и представи, потъвайки, и губя моето сега. Тогаз напуснах таз дълбочина и се върнах в плиткостта. Именно тогаз избрах да не зная посоката, да не потъвам, да не подклаждам огньове, да не търся и възкръснах светлинна! Всъщност е точно толкова просто да бъдеш  вълшебница!
Изведнъж светкавицата отново присветнала и огнената вълшебница изчезнала  все тъй мигновенно както се беше появила! Скитниците вкупом хвърлили по една съчка на огъня уплашени, че са осквернили вярата си в него. Само един от тях, този който най-много блянувал за пътешествията, станал и бавно започнал да се отдалечава от кръга. Стъпка подир стъпка, той потъвал в тъмнината и тогаз наченал своята първа мечта извън сигурността на мечтите си!

Скитникът навлизал все по-навътре в тъмното, а там около огъня другарите му се домогвали все по-близо до пламаците. А ако само един беше се обърнал, щеше да разбере, че една  ярка светлинка се отдалечава от тях, разцепвайки мрака, и щеше да познае същността си ... "

Добре заварили! Прекрасна тема - сякаш си си у дома.

И за да не съм като нахален гост, дошъл с празни ръце, ви подарявам любимия си урок от "Парадоксалната магия"

Където и да се намираш, винаги си си в къщи. Няма оправдание за нашето бездействие, но ние винаги го намираме. Реалността скрива самата
себе си. Не е важно какво и как го правиш. Резултатът от всяко действие зависи от дълбочината на приложеното възприятие. Давайки отчет,
ние съхраняваме себе си. Само непривичното ни развива. Нашият живот е само кратки моменти, а през останалото време ние или ги чакаме, или
си ги спомняме. Връзката е святост. Връзката е хранител на целостта. Връзката определя съответствието, тя е звеното на мирозданието.
Връзката поставя в зависимост.

Както е писала Вела - усамотението е съвсем различно от самотата. То е желано, полезно отделяне насаме със себе си. По време на усамотение става нещо като пречистване, изчистване и зареждане. Не случайно най-дълбоката молитва се прави при усамотение. Христос е казвал да го оставят сам и се е изкачвал сам на планината, за да се помоли. Медитацията - също; съзерцанието....

Самотата е нежелана, предизвикваща страх. За много хора усещането, че са сами е убийствено, а когато това усещане е придружено и с физическа самота.... За такива хора спасението е да си намерят друг човек, който не обича самотата. Който се страхува от самотата. Това е техният свят. Взаимно се спасяват, въпреки че вътрешно, дълбоко в себе си, те остават отново и винаги самотни. Физическото усещане, че не си сам, дава някаква сигурност, отдалечава страха от този тип хора. Причините да се страхуват от самотата отпадат. Забелязали ли сте, че страхът от самота с възрастта се усилва?

Ние сами изграждаме свои рамки в живота си. Забележете - някои се страхуват от самота; други - трябва да са зависими от някой - сами нищо не могат да направят и по тази причина не могат да живеят сами (или не искат). Някой трябва да ги ръководи, да ги командва. Трети се страхуват да не бъдат предадени, "прецакани", използвани, ограбени - и по тази причина предпочитат да живеят сами и за тях целият свят е враждебен. Четвърти, пети, шести.... Това сме хората - всеки по свой начин се спасява от това, което не иска за себе си. Доколко си дава сметка защо е така е друг въпрос.

С една дума, хората, които "предпочитат да живеят с някой само и само да не са сами", са част от масата, която живее с някой по други причини (не и любов) или пък предпочита да живее самостоятелно. Това сме хората на настоящия етап.

didiela, това, че си си достатъчна сама на себе си наистина е чудесно! (стига това усещане да не е породено от други проблеми)

A m b e r , изглежда, че си достатъчно наясно със себе си, а това е чудесно!

Дани, благодаря ти за притчата!


Много е силно! Извън сигурността на мечтите, надеждите и очакванията, чрез които сами си се хващаме в капан.


Кристофер, 

Ето една притча и от мен:


една пеперудка се влюбила в слънцето
летяла дълго и настойчиво към него
нищо не успяло да я спре
нито приятелите, които и казвали, че прави грешка
нито бурите и вятърът
нито умората или глада
най-после стигнала до слънцето - потопила се в топлината му
приближавала се все повече и повече
слънцето и се усмихвало и и се радвало
огрявало я с обичта си,
а тя приближавала все повече
усетила сред чувствата си на обич и щастие лека болка
после болката се засилила - крилцата и започнали да се сбръчкват и да пушат, а тя летяла към слънцето
и не разбирала защо любовта и и причинява това
със сетни сили се усмихнала на слънцето и изгоряла ... малка летяща клада ... цялата обвита в любовта си
слънцето тъгувало ... и се мъчело да разбере защо...

С колко заблуди живеем! Ето нещо: Когато чуете фраза от сорта на "Обичай врага си така, както обичаш ближния си" или "обичай ближния си, но обичай и врага си" - къде акцентира вашата мисъл? Към "обичай врага си", нали!  Изобщо не си помисляме дали и доколко обичаме ближния...

Най- трудното нещо в живота е да обичаш своя ближен. Много лесно е да обичаш един чужденец, непознат. Срещаш някакъв мъж или жена във влака. Не знаеш нищо за него, той не знае нищо за теб. А колко отворен ставаш! Само минути след като сте се запознали, вече си казвате неща един на друг, които не бихте споделили дори и с вашия любим човек. Не участват никакви общи неща - ще дойде следващата гара, той ще слезе и ще изчезне завинаги - вече никога няма да о видиш. Можеш да си отворен с него, можеш да говориш истината. Не си ли наблюдавал? Пред непознати започваш да изповядваш неща, които никога не се осмеляваш да кажеш на някой, с когото си свързан, защото има известна опасност. С непознати няма опасност...

 Добро утро момичета 

от Клюкарника случайно попаднах на този сайт http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=148&lang=bg  доста е интересен и има неща които обсъждаме тук  сайта е за Феномена Слава Севрюкова но има и други неще освен за нея ........


Хубав ден

Dani Avramova чудна притча.Прочетох я с удоволствие отново 
Тони  
Дес,сега ще погледна линка 

didiela, това, че си си достатъчна сама на себе си наистина е чудесно! (стига това усещане да не е породено от други проблеми)
Това, че не се чувствам самотна, трябва ли да е проблем?
Дъщеря ми порастна и живее отделно , а аз работя , срещам се с много хора и  имам доста натоварено ежедневие!! В повечето случаи предпочитам да остана сама вечер! Не ми се  водят празни разговори! Когато се събера с компания ми е интересно само в началото и после виждам колко енергия се хвърля в глупави разговори!В такива моменти сякаш времето ми изтича като пясък между пръстите! Става ми скучно и искам да се прибера и да чета и да чета и да се разтоварвам! Изведнъж забелязах как някои дългогодишни приятелки ми станаха скучни, просто нямаше какво да си кажем вече, сякаш зейна пропаст!
Оказа се, че при Вас ,непознатите ,ми е по-интересно, отколкото при другите!!Но явно така се случва в момента!! Може би е моментно, а може би НЕ!Животът ще покаже, но той поне се оцвети и изпълни с цветове и звуци!!благодаря Ви!!!  

  Не, не е проблем, didiela! Щом ти харесва, а не го правиш по еди-кои си причини. Аз дълго живях сама и това време често ми липсва. А това, което си писала ти, бях постнала и аз преди време. Спомням си, че някои тогава се постреснаха, че промяната в нас води до прекъсване на някои връзки. Така е. И не виждам нищо лошо в това(освен, ако не живеем с миналото). Напротив, лошо би било, ако без да имаме повече нужда, продължаваме такова приятелство. За да не предадем друг - предаваме себе си в такъв случай.

С времето всички се променяме по някакъв начин. Това ни сближава с едни, отдалечава от други. Важното е да се наслаждаваме и веселим на днешния ден. 


Desss, и аз ще погледна по-късно сайта 


dennis 

ЗЕМЛЯНИ (Earthlings) - Bulgarian Subtitles

Филмът демонстрира отношението на хората към животните и не се препоръчва за хора със слаби нерви.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=668   

Dani Avramova
Не търси, а просто примири себе си със себе си, защото единственото само съществува.

Това много ме разтърси!

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-11-10&article=301255