От много време чета и пиша тук, но една друга тема ме провокира и реших и аз да споделя моя случай - анонимно за сега.
Все още си стоя вкъщи и гледам бебка, тя е вече на 2 год. но решихме да изчакаме направо за детска градина. Гледаме си я съвсем сами, няма баби наоколо, не че съм искала, но понякога няма на кого да я оставя дори и за половин-един час да отида да си купя нещо, да отида на фризьор или да свърша някоя работа, да не говорим за кафе с приятелки сама, ако те дайдам при мен на разходката с детето, ще се видим, ако не - почти няма как. Мъжът ми все недоволства, ако реша някоя събота или неделя да ги оставя с бебека и да излезна на някъде. От една страна заради мен - ревнува много и от всичко, а и ми се струва че като че ли не му се занимава толкова време с бебка. Иначе си личи, че много я обича, когато му е на кеф си играе с нея, но доста често предпочита да прехвърля всякакви грижи по нея за мен. Той наитина доста работи - обикновено се прибира вечер към 19-20ч. и сигурно наистина е много изморен, но направо в повечето случаи отказва да ми помогне с каквото и да е, напр. да измие бебка докато аз сложа масата за вечеря и др. Много често събота и неделя спи до 11-11.30-12.00ч.,( а ние с бебка ставаме около 8.30ч.)после докато закуси и изпуши две цигари с кафето и то станало време бебка да обядва и да я слагам да спи и така повече от половината ден минава. Бил уморен и искал да се наспи и да си почине. Искам да кажа, че аз не го товаря с никакви домакински задължения. Не пипва нищо освен понякога да си сгъва и прибира част от дрехите, защото държал да си го направи той, но иначе мръсни чорапи на пода всеки ден... Всичко друго върша аз - чистене, готвене пране, гладене, сервиране, отсервиране, миене на чинии, а напоследък и изхвърляне на боклук и пазаруване на по-голямата част от нещата... А имаме и куп други проблеми...И напоследък все повече се замислям за разни неща дето ще ме прехвърля в един друг подфорум???!!!