Започвам да се отчайвам вече...!!!

Да, всъщност неописаните проблеми са много по-големи, но реших да започна от детето, защото за това ми е най-тъжно в момента, та нали то е и негово дете...Не, че не му се радва,(и знам че наистина много я обича), но то в повечето случаи е все показно такова едно, напр. обръща й повече внимание,когато сме се скарали за нещо един вид "мен си ме интересува детето, но ти - не", но пък в други случаи, когато пак сме скарани или е сърдит за нещо ми отказва всякаква помощ...
Всъщност на мен не ми е проблем това, че не мога да се справя с всичко, или че ми е много монотонно - проблем е, че не получавам разбиране и подкрепа... И това не се ограничава само до детето... Аз не му искам разрешение, за да правя някои неща за себе си, но просто като реша да направя нещо обикновенно той го посреща като започнем от опит да извърти нещата така, че да не успея да го направя, минем през мрънкане, защо сега, а не друг път, до раздразненеие и сръдни... и то направо да му се отще на човек, а и често успява да ме накара да се чувствам виновна, че сега искам да направя нещо друго, вместо да съм с него и детето

Да, проблема наистина е нас двамата. Понеже сме заедно от много години, първоначално аз бях много влюбена в него и много го обичах и бях решила да не обръщам внимание на някои неща( като болезнена ревност от почти всички хора с които общувам,много голяма критичност към всичко около себе си, но най -вече към мен,все правя нещата не както трябва, имам най-тъпите приятелки на света, занимавам се все с глупости,често говоря глупости)...мислех си, че ще успеем да ги преодолеем, но не стана, даже стана и по-лошо...стигнахме до чести караници и секс 1-2 пъти в месеца, като много пъти той дори ме е отблусквал, когато аз реша да поема инициативата... това ме доведе(не се опитвам да се извинявам, изпитвам достатъчно вина) до изневяра, която прерасна във връзка, за която криех доста време, но накрая мъжът ми разбра( не искам да уточнявам как точно, но успя да научи доста подробности)... Отначало се сети, че и той може да има вина за това,т.е. че вина за такова нещо носим и двамата и решихме да започнем наново, като се опитаме да променим някои неща, които са довели до това - в името на детето и на това, че все още се обичаме... Но това беше само в началото, постепенно той взе да ми намеква и натвърдва разни неща по най-различни поводи и все повече да ме обижда и така...
Знам, че не трябваше да крия толкова време това от него, трябваше след като съм стигнала вече до там да предпочета друг мъж, да се изправя пред себе си и да реша, кого от двамата искам,а аз постоянно се колебаех, а времето минаваше,тогава си мислех, че обичам и двамата, ако това изобщо е възможно, но сега от дистанцията на времето имам чувството, че просто бях загубила себе си...

Дирекно ще бъда обявена за най-лошата майка на света!!!

Е, аз и чак до такива неща не искам да прибягвам...

Проведохме много такива разговори, но резултата е нулев... Все изтъква как той се бил напъвал да оправи нещата и сега и преди, а аз не съм правила нищо, че разсъждавам доста плиткоумно и как съсвсеки такъв разговор ми лъсва тъпия начин на разсъждение и накрая се стига до това, че аз май много, много не ставам за семейство и разни такива от този род... но дай за сега продължаваме так пък ще видим...

10cent's ,имайки предвид по-горния ми пост(т.е. главния проблем), ако направя такова нещо веднага ще реши, че съм отишла да му изневерявам - кой каквото е дробил това ще сърба!!! - не, че и преди това нямаше да си го помисли...