Публикувана: 4 юли 2009, 15:26 ч.
Последно мнение: 8 юли 2009, 16:41 ч.

Започвам да се отчайвам вече...!!!

3 955
56
1

Гост

# 30 4 юли 2009, 20:12 ч.

Мнения: 2 448

Ами ако въпросната връзка е била след раждането на детето разбирам параноята му да я товари с повече задължения, защото явно мисли, че щом е имала време и да кръшка, значи не е толкова ангажирана с майчинството.
Не го упреквам, нито го оправдавам мъжа, на всеки различно би понесла подобна ситуация, още повече че става дума за странична връзка,а не нещо инцидентно, но ако това постоянно е предмет на обсъждане, не мисля, че ще може да продължи дълго това семейство.
Кофти за детето, че е и малко, винаги съм била против разделите при наличие на деца, но пък ако обстановката продължава да е натегната ще се отрази и на детето като расте и започва да разбира.

# 31 4 юли 2009, 21:23 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: parsy в сб, 04 юли 2009, 19:48

Приел е, но не е простил. Въпроса е дали е способен на това. Ако не е - предполагам че нямате бъдеще. Ще ти се натяква вината, а ти ще стискаш зъби заради "кой каквото надробил" - е това не е живот. Трябва отначало по нови правила.

Да, а животът си върви и няма втори дубъл за отминалите сцени.

# 32 4 юли 2009, 22:00 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Ния А. в сб, 04 юли 2009, 18:47

Да, проблема наистина е нас двамата. ............
това ме доведе(не се опитвам да се извинявам, изпитвам достатъчно вина) до изневяра, която прерасна във връзка, за която криех доста време, но накрая мъжът ми разбра( не искам да уточнявам как точно, но успя да научи доста подробности)...

Ех, моето момиче, че той не е стока - не е, ама и ти си си постлала.
Поставила си темата едностранчиво. В началото изглеждаше като потисната, смачкана и онеправдана жена. Заблуди ме. Сега представата ми за теб е друга.
Ако дори и анонимна не си искрена, как очакваш да получиш искрени съвети?
Не е моя работа да те съдя, не оправдавам и съпруга ти, но нещата между вас са много по-дълбоки и не са за форумски съвети. Както се казва "когато си го търсиш - идва".
Докато не седнете да говорите и не извадите картите на масата, нищо няма да стане.
Човекът просто не ти вярва и чисто по мъжки те наказва.
Дали ще търпиш това е само твой избор.
И повярвай фризьорът и кафето с приятелки са ти най-малкия проблем.

# 33 4 юли 2009, 22:33 ч.

Мнения: 121

Според мен е много трудно да простиш изневеря, явно от там е тръгнало всичко. Напълно подкрепям Бабилия. Аз мисля, че трябва да се замислиш ако беше ти на негово място, как би приела цялата ситуация? Но него оправдавам, че не ти помага за детето. Сигурно те наказва за постъпката ти чрез детето.

# 34 4 юли 2009, 22:57 ч.

Бабилия, ако имах намерение да съм неискрена, изобщо нямаше да споделям за изневярата... просто ако бях написала всичко наведнъж щеше да се получи много дълго, а понеже напоследък си мисля, почти изцяло за детето и затова започнах с това и в няколко поста разказах и другите неща...
Знам, че нещата са много сериозни, но понеже той непрекъснато ми вменява чувство за вина, не само за изневярата, а и за много други неща, исках да разбера как мислят другите хора... и това му поведение не е от тогава, то е много отпреди това, просто сега по ирония на съдбата стана така, че вече наистина има причина да се държи гадно, а преди само си въобразяваше, че има и пак се се държеше зле, сега новото и различното са единствено някои епитети, които ми прикачи и ги използва отвреме-навреме както и демонстративно хладното на моменти отношение, което и преди го имаше, но в прикрит вариант...
Та с една дума - сега просто вече си има истинска причина за такова държание...

Venisss~, проблемите ни са от много преди изневярата, по скоро тя е продиктувана от тях(това не е извинение, просто хронология)
Ако аз бях на негово място, първо щях да си дам ясна сметка, дали мога да продължавам да живея така и какво точно искам и тогава да решавам дали да опитваме отново или не...
Междувпрочем, той ми е давал доста поводи да го подозивам в изневяра, толкова, че аз в един момент реших, че ще си затворя очите и ще се правя на разбираща жена,защото ми беше под достойнството непрекъснато да задавам въпроси и да го проверявам и следя, но той и това извърта сега в своя полза...

# 35 4 юли 2009, 23:10 ч.

Мнения: 121

Еми ти като си го познаваш трябваше да си дадеш пак ясна сметка как ще живеете, щом и преди това сте имали проблеми.

# 36 4 юли 2009, 23:28 ч.

Е, да ама той в началото каза, че вижда вина и в себе си за случилото се и че има желание да се промени и аз понеже мислех?мисля( вече се чудя кое глаголно време да употребя) че го обичам и реших да пробваме, ама... незнам така докъде ще я докараме...на мен изобщо не ми се иска да се разделяме, най вече заради детето, но вече съм толкова уморена от непрекъснати упреци и с години ходене на пръсти около него, че на моменти направо се задушавам...

# 37 4 юли 2009, 23:34 ч.

Мнения: 1 335

Разделете се за определен период от време, ако не почувствате липса един към друг, не се събирайте. И за двама ви ще е по-добре, и за детето също, защото то сега е на 2, но ще порасне и този модел на семейни взаимоотношения ще му се струва нормален и занапред.

Просто мъжа ти те държи адски изкъсо и те е ангажирал с детето максимално, за да не мислиш за глупости. Типично по мъжки, заравяме проблема и той вече не съществува.

Преди майчинството работила ли си някъде, не можеш ли да почнеш на половин раб. ден, въпреки че сте се разбрали да гледаш детето до 3 год. възраст?

# 38 5 юли 2009, 00:02 ч.

Работех, но там няма работа на половин работен ден, трябва да търся друга, а също така и гледачка, но това по-скоро ще влоши взаимоотношенията ни още повече...

# 39 5 юли 2009, 00:05 ч.

София
Мнения: 175

Това вашето е наказание, а не живот. Явно не можете да преодолеете случилото се. Слагайте картите на масата, а ако не става всеки да си хваща пътя. За мен лично нещата стоят така: каквото и да съм направила, няма човек, който може да ме държи изкъсо, пък било то и заради детето. За теб не знам, след като сама казваш, че търпиш от години. Ум не ми го побира как се живее така. Аз не бих могла. По корем ще се влача, на 5 места ще работя, но в такава зависимост няма да изпадна, да не говорим да търпя нарицателни и постоянни забележки.

# 40 5 юли 2009, 15:22 ч.

Мнения: 37

Защо не отидеш при родителите си за известно време - хем да им погостуваш, хем да оставиш мъжа си да реши иска ли да сте семейство или не иска. Ако иска да живеете заедно, му обясни че имаш нужда от лично време, не за да му изневеряваш, а за разтоварване на психиката. За да отгледа щастливо дете, майката също трябва да е спокойна и щастлива (естествено и атмосферата в семейството трябва да е такава). Моят мъж също си мислеше като се роди първото дете, че гледането на дете и домакинстването е така между другото, докато жената си почива по цял ден Sick

Просто това е мнението на мъже, който нямат наблюдения (сутрин като излиза детето спи, вечер като си дойде то пак спи Simple Smile

). С второто дете се случи така, че от време на време си оставаше по цял ден в къщи, видя за какво става дума и сега като се върне от работа ако види че не съм успяла, започва да мие чинии, да пазарува и да подрежда. Просто е много лесно да говориш без да си опитал поне за ден дори Peace

# 41 5 юли 2009, 23:58 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Не ти е простил, няма и намерение да го прави. Харесва му положението такова, каквото е - да те гърчи, а ти да търпиш заради детето и чувството за вина. Не мисля, че има изход от ситуацията, с разговори нищо няма да се промени. Опитали сте да надживеете кризата във връзката ви, не се получило, разделете се и продължете напред - така аз виждам нещата. Освен, разбира се, ако искаш да живееш така.

# 42 6 юли 2009, 00:29 ч.

Мнения: 192

Не бих могла да се примиря с такова отношение от мъжа ми. Идеята да се разделите за известно време мисля, че е добра. А и не мога да разбера как си го свикнала да не пипва нищо в къщи и за всичко да чака на теб... Thinking

# 43 6 юли 2009, 00:43 ч.

Мнения: 46 631

Цитат на: Ния А. в сб, 04 юли 2009, 15:26

... Всичко друго върша аз - чистене, готвене пране, гладене, сервиране, отсервиране, миене на чинии, а напоследък и изхвърляне на боклук и пазаруване на по-голямата част от нещата...

+ детето. Това е лудост ooooh!

И като тръгнеш един ден на работа да не мислиш, че той няма да каже, че вечер е уморен? Пак всичко ще е на твоя гръб, защото така е намерил.
Да е мислил, когато е правил детето, сега трябва да участва в отглеждането и възпитанието му, не става само с това да донесе някакви пари, същото може да прави и без да живеете заедно.

Цитат на: Ния А. в сб, 04 юли 2009, 16:49

... "ти какво прави цял ден, че не можа да сготвиш, почистиш и т.н ...

Работила си, разбира се, като детегледачка - отговорна, тежка и изморителна професия, това е отговорът.

За изневярвата - там вече трябва да решите и двамата, той - може ли да живее с теб, без да те наказва (и наказва себе си) ежедневно, ти - щом веднъж си потърсила решение на проблемите ви навън, дали въобще имаш желание да го търсиш, заедно с мъжа ти ...

Последна редакция: пн, 06 юли 2009, 01:02 от Не се сърди, човече

# 44 6 юли 2009, 00:54 ч.

Мнения: 7 474

За мен детето не е оправдание да останеш с един човек и да го търпиш.

Препоръчани теми

Магазин за... критерии

Искам да прочета Вашите най- големи драми с щастлив край!

Как се държат мъжете с техните жени, когато имат малко дете?

Липса на романтичен интерес към противоположния пол

Причина:

Причина: