Публикувана: 4 юли 2009, 15:26 ч.
Последно мнение: 8 юли 2009, 16:41 ч.

Започвам да се отчайвам вече...!!!

3 950
56
1

Гост

# 45 6 юли 2009, 01:19 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 726

Да не те отчайвам, ама прогнозите хич не са оптимистични. Явно той си е такъв, щом от самото начало не е научен да помага и да се държи човешки, за по-нататък забрави.
Преживяла съм нещо подобно с бившия - жената в майчинство, според него, по цял ден пие кафе, отспива си и си клати краката. Друга работа няма. Култовата му реплика беше - ей, живот си живеете вие жените Twisted Evil

Не помагат нито приказки, нито чудеса. Чак след като му бих шута се осъзна /за малко де/, ама късно беше, мандалото хлопна.
Та исках да ти кажа, да не се хабиш напразно, с такива оправия няма. Изтърпи го още малко докато започнеш работа и се стабилизираш финансово, стъпи си малко на краката и го сритай здравата. Ще видиш как палачинката ще се обърне Simple Smile

# 46 6 юли 2009, 15:37 ч.

Ами да още самото начало той си беше малко особен, но сега съвсем се изпуснаха нещата. Наистина като че ли е успял да ми насади чувство за вина за почти всичко, а и много добре успява да се движи по ръба, което сега осъзнавам, че ми е пречело да взема категорина позиция - напр. : значи като цяло много малко ми помага с детето, но като види вече, че нещата опиват до границата на търпимост от моя страна, а и отстрани погледнато и хоп решава напр. че ще изведе детето на разходка, а аз да свърша нещо друго или понякога почва усърдно да си прибира дрехите или да събира мръсни такива и да ги пълни в пералнята или почва да събира и прибира разхвърляни играчки или някои други такива дребни неща... и аз в такива моменти си казвам "е, не е чак толкова зле", но напоследък осъзнавам, че май само се заблуждавам с това... това за битовизмите, а иначе за другите проблеми напоследък все казва, че не съм подхождала към него с уважение и любов и че бил живеел "скапан живот"... да, напоследък май наистина не подхождам с уважение и любов към него, но той много успешно успя да се погрижи да стигна до там(в никакъв случай не искам да кажа, че вината е само негова), но с тези постоянни обиди от негова страна, направо вече започвам като чели да претръпвам към него... казвам му го и той заявява "ето, пак твоето плоско разсъждение по въпроса...и т.н." и пак така успява да извърти нещата, че да покаже, че аз съм провалила всичко...

# 47 6 юли 2009, 15:53 ч.

Мнения: 15 619

Плоско е неговото разсъждение, не твоето и то защото му е удобно така да интерпертира събитията и причините за тях, изхождайки единствено от факт, който в неговите очи е само твой грях и нищо друго няма значение. Излиза, че ти правиш опити да задържиш семейството си, не той.

Не бих издържала, каквато и вина да имам, на такъв тормоз. Изхождам единствено от егоизма си, като го казвам, но всичко си има граници. Животът не ми е дарен за да го разпилявам по неблагодарници и по-изявени от мене егоисти.

# 48 6 юли 2009, 17:12 ч.

Явно още не мога да приема, че детето ще расте без да живее с баща си и че няма да мога да намеря друг човек, който ще изпълнява добре тази роля и все си мисля, че ако един ден все пак реша да живея с някой дриг на нея ще й е доста тезко, защото това не е баща й, пък й лесно ли се намира свестен човек, който да приеме жена с дете...???? Sad

- и разани такива ми неща ми се въртят в главата

# 49 7 юли 2009, 01:02 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 726

Цитат на: Ния А. в пн, 06 юли 2009, 17:12

пък й лесно ли се намира свестен човек, който да приеме жена с дете...????

Ми много жени сме го намерили, споко, дявола не е чак толкова черен Simple Smile

# 50 7 юли 2009, 22:10 ч.

Цитат на: Unknown_lady в вт, 07 юли 2009, 01:02

Цитат на: Ния А. в пн, 06 юли 2009, 17:12

пък й лесно ли се намира свестен човек, който да приеме жена с дете...????

Ми много жени сме го намерили, споко, дявола не е чак толкова черен Simple Smile

Ох, уж знам че е така., а и чета отвреме навреме "самотните майки" и там има много жени с деца, които в момента имат сериозна връзка или брак с мъж, който не е баща на детето и доколкото съм забелязала, повечето се чувстват по-добре от преди, но незнам защо толкова ме е страх за това... може би защото до последно се опитвам да задържа брака си, че се чудя вече какво оправдание да си намеря... а ние започваме да си говорим на все по-различни езици и вече наистина незнам как да се справя с това... а и незнам как да се отърся от страха си... ???!!! Cry

# 51 7 юли 2009, 23:10 ч.

Мнения: 219

Сега е лято, иди при родителите си, хем на гости, хем да си избистриш главата, да видиш как е и без него, и да премислиш нещата. И аз винаги съм мислела, че заради децата родителите не трябва да се разделят, но като че ли се налага точно обратното, че заради децата най-вече е нужно да се разделят. Защото детето така ще страда повече, отколкото при щастливи мама и татко, макар и да живеят отделно.
Та може би това наистина е най-добрия вариант сега да идеш при вашите, а той да мисли каквото си иска. Все пак за да изневери една жена според мен причините са 2, или няма достатъчно внимание от мъжа си, или има прекалено мн свободно време и прави глупости. Явно при теб второто не е на лице, така, че да се замисли мъжа ти, ако тръгнеш пак с друг, дали ти ще си виновна или той.

# 52 8 юли 2009, 08:44 ч.

Мнения: 48

без да давам съвети ще споделя моят опит - заедно доста години, роди ни се дете съвсем сами много грижи и всичко на моите плещи за него задълженията се изчерпваха с това че ходи на работа - аз гледах дете и работех от вкъщи и изкарвах повече от него - много караници дразги, умората и нервната криза покрай раждането надделяха и за съжаление не успяхме да се преборим - прецених че за детето ми най важното е майка му да е спокойна и щастлива а не да става свидетел на непрекъснати караници и дразги - няколко години по късно си давам сметка за глупостта която сме направили, сега нещата вървят в своите релси но ние сме сами пак за всичко се грижа сама ноооо нямам упора от никой за нищо и детето ми расте само - ако бяхме оценили правилно ситуацията и да си дадем сметка че всичко е временно да стиснем зъби и да се опитаме да се преборим може би на акъла и състоянието в което съм в момента всичко щеше да е наред - това е на кратко моята история ... мислете говорете много и дано да се оправят нещата защото е жалко да се виждат толкова много самотни майки за сравнение ще ви кажа че в моят вход където живея аз в София блока е на 8 етажа има общо 7 малки деца по малки от 5-6 год възраст и сме 4 самотни майки с деца до 4 год възраст .... ужасна и жалка статистика

# 53 8 юли 2009, 13:41 ч.

Мнения: X

Вашите отношения повече приличат на отношения баща-дъщеря .
Бащата -тиранин,който иска идеалната дъщеря,справяща се с всичко ,искаща разрешение за всичко...и дъщерята-която се опитва да угоди и да бъде наистина съвършената дъщеря.
Може би е време да разбереш ,че си пълноправен член на връзката...и че имаш същите права като него.Ако не му харесва....да ходи да търси робинята Изаура.
Наистина започвам да изтрещявам ,като чета за такива ,дето се имат за принцове ...и не стига ,че за нищо не стават,ами и заради комплексите си карат и другите да страдат.
Предполагам,че заради изневярата още повече се е задълбочил комплексът му за малоценност /че ти си намерила мъж,който ти допада повече от него/...и сега по всякакъв начин се опитва да те наказва и да ти внуши,че си по-тъпа,по-неможеща,по-мързелива...от когото и да било.За да се изкара той умния,интелигентния,работливия...
Винаги съм мислела,че е по-добре такива хора да живеят сам...те са си напълно самодостатъчни.

# 54 8 юли 2009, 13:58 ч.

В лудницата на 2-рия етаж.
Мнения: 2 026

Цитат на: Цвете от Луната в нд, 05 юли 2009, 23:58

Не ти е простил, няма и намерение да го прави. Харесва му положението такова, каквото е - да те гърчи, а ти да търпиш заради детето и чувството за вина. Не мисля, че има изход от ситуацията, с разговори нищо няма да се промени. Опитали сте да надживеете кризата във връзката ви, не се получило, разделете се и продължете напред - така аз виждам нещата. Освен, разбира се, ако искаш да живееш така.

И аз съм на това мнение,разделете се временно,той ако реши,че иска да се съберете оптново,значи е преодолял проблема,иначе няма смисъл.

# 55 8 юли 2009, 16:31 ч.

Мнения: 160

Много добре те разбирам. И аз бях в същта ситуация. Мъжа ми не се и прибираше, защото ходеше командировки и аз сама с бебето. Баби нямаме. Всеки ден едно и също да полудее човек направо. От преумора не бях на себе си. Който не е минал през това не може да те разбере. Защо не го дадете на ясла? Аз така направих, независимо то мрънкането на мъжа ми, че бил малък и т.н. Записах го и няколко месеца имах малко време за себе си, после започнах работа.

# 56 8 юли 2009, 16:41 ч.

Мнения: 361

не успях да изчета всички мнения, но ще си позволя да дам съвет- запишете детето на ясла. в началото можвш да го водиш за половин ден, но пак ще имаш малко свободно време. за мен яслата се оказа най-добрият вариант. няма толкова болести, колкото смятат някои хора, детето не се чувства изоставено, а се радва, че е сред деца. а и ако си изнервена майка- не е добре за самото дете. мъжът ти може би ще успее да разбере колко е трудно да си стоиш с малко дете вкъщи по цял ден и за нищо да нямаш време- кажи му го и не го оставяй да се измъкне. колкото и да е изморен, в събота и неделя може да ти помага- нали все пак е баща.

Препоръчани теми

Прекалено близка приятелка

Да подаря ли нещо на семейството му?

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Причина:

Причина: