„Живот с Майкъл Джексън” - леко смутена

Ето какво каза Ники Кънчев в статията по повод смъртта на Джако :Нека не си хвърляме звезден прах в очите - Джексън имаше и обратна страна, без да е обратен. Тъмната му страна включваше партита с деца, гушкания, снимки с тях. И понеже това е Америка и всеки иска да спечели, веднага заваляха съдебни искове на татковци и майки, които сякаш не са знаели къде пращат децата си да нощуват. Така или иначе заигравките с децата е тъмно петно, което никога не беше доказано, но пък и никога не беше категорично опровергано. То също ще остане на планетата "Джако". Сега някои хора виждат в Джексън само това. Г-жа фон Ебнер-Ешенбах, която твърди нещо, което много ми се връзва с нашия герой: "Някои хора са родени само и единствено да се заяждат и да се вглеждат. В Ахил те виждат само петата му." В Джексън наистина много хора виждат само тези скандали с децата.

Не се вижда, дайте с още по-голям шрифт и по-красноречиви икони.

Каква е драмата? Не може да се коментира Майкъл Джексън, ако не поставим "гениален" в началото на изречението ли?
Вие въобще мислите ли какви бисери пишете? Започвам да си мисля, че ваш близък роднина да почине, няма да страдате толкова колкото за Джексън.Интересно ми е какво  лично ви е дал  този човек, за да се чувствате толкова съсипани и опечалени.
Имам чувството, че съм попаднала във форум на тиинейджъри, които /както е характерно за тази възраст/ не приемат различна гледна точка, силно мразят и силно обичат, вдигат много шум за нищо и общо взето целят да привлекат внимание върху себе си.
Ако повечето от пишещите в темите за Майкъл Джексън са във възрастта 12-16 е горе-долу обяснимо, но за другите е притеснително такова вживяване...

Джексън, който става популярен на 5 години, изнасяйки концерти с братята и сестрите си, е автор на едни от най-големите хитове в поп музиката през 70-те, 80-те и 90-те години. Майкъл се изявява като актьор в мюзикъли, сам създава такива, издава автобиография, организира и участва в благотворителни концерти.

Днес редица чернокожи изпълнители сочат него за свое главно вдъхновение и влияние.

Бояна, в случая аз лично не се "заяждам". Нито се вълнувам от бельото на Майкъл Джексън.

Само не разбирам защо хора, у които съм виждала достатъчно количество здрав разум, са неспособни да забележат разликата между това да харесваш някого като певец и да го канонизираш като личност.

Освен това, повечето, потънали в сълзи до колене, проявяват огромна доза нездрав душевен ексхибиционизъм, преиграват с болката си, докато се ровят из ЛИЧНИЯ живот на човек, който едва ли би искал те да са там. И това не от скръб, а от желание за изява на собствените си емоции.

Другата тема беше пълна с "Умирам!" "Боже, страдам!" "Не мога да спра да плача" и от този род..."АЗ..."!!!
След това се почва едно гледане на интервюта, следене на пресата, ровичкане - от какво умрял, как умрял, защо...и т.п. И какво общо има това с истинската, дълбока скръб на един наистина опечален човек???

Меморгана, аз вече дори не вярвам, че страдаш за Майкъл Джексън. Ти просто искаш да си част от някакво ридаещо общество, което в този миг изглежда сякаш има нещо общо с една известна личност. Лошо няма.
Само не преигравай, моля те!

Кои песни са негови?
И кои мюзикъли?
"Трилър" негов ли е?

Питам, защото, както казах, аз не съм от най-ревностите му фенове и не зная тези факти от биографията му.
За мен е важно да разбера кои песни са авторски. На Майкъл.
Би ми било приятно да науча, че освен добър изпълнител, е бил и добър автор.

Актрисата Брук Шийлдс, дългогодишна приятелка на Краля на попа, заяви в специално изявление. "Сърцето ми е изпълнено с тъга по повод ужасната загуба на истинския ми приятел Майкъл. Той беше изключителен приятел, артист и личност с принос към света. Присъединявам се към семейството му и неговите фенове в почитането на неговия изключителен живот и скърбя за преждевременната му загуба".Нийл Портноу, президент и главен изпълнителен директор на Звукозаписната академия, групата, която организира наградите "Грами", посочи в специално изявление: "Рядко светът е получавал подарък с артистичния размах, талант и визия като Майкъл Джексън. Той беше истинска музикална икона, чийто разпознаваем глас, иновативни танцови стъпки, смайваща музикална многостранност и абсолютна звездна сила го преведоха от детството до широките акламации на света. 13-кратен носител на "Грами", кариерата на Майкъл надхвърля музикалните и културни жанрове и неговия принос завинаги ще го пази в нашите сърца и спомени".Селин Дион нарече Майкъл Джексън "геният, който никога няма да умре".Губернаторът на щата Калифорния Арнолд Шварценегер публикува изявление, оплакващо загубата на "една от най-влиятелните и иконични фигури в музикалната индустрия""Майкъл бе от хората, които не се спираха, постигайки съвършенството, а продължаваха нататък", заяви кралицата на диското Дона Съмър.От своя страна, поп-дивата Мадона заяви, че "не може да спре да плаче", а "светът е загубил един от великите".

Някои ключови факти за живота на Джексън

Детство:

Майкъл Джексън е роден на 29 август 1958 г в Гари, Индиана, като седмото от девет деца. Петте сина - Джеки, Тито, Джермейн, Марлон и Майкъл - за първи път изнасят представление заедно на шоу за млади таланти, когато Майкъл е на 6. Тръгват си с първа награда. Групата става известна като "Петорката на Джексън", а след подписването на договор с Motown Records в края на 60-те години се преименува на The Jackson 5. Майкъл Джексън записва първия си соло албум през 1972 г.

Успехи:

Джексън издава "Thriller" през 1982 г, което става смазващ хит, изпратил седем сингъла в челната десетка. Албумът продава 21 милиона копия в САЩ и поне 27 милиона по света.

През следващата година, показва типичния си танц "лунна походка", докато изпълнява "Billie Jean" пред NBC.

Продадените приживе негови албуми са около 750 милиона, които, прибавени към 13-те награди "Грами", които е получил, го правят един от най-успешните шоумени на всички времена.


Ето, за който там се съмняваше.

Клонке ти наистина прекали.

Не мога да се въздържа да не коментирам думите ти.
Интересни мисловни фрактали имаш ти!
Нима човек страда само ако му почине близък роднина!? Цял свят оплака принцеса Даяна навремето, Елвис - също.
Няма да обяснявам какво ми е дал М. Дж. - не съм сигурна дали ще разбереш. Въпросът е какво според теб би трябвало да даде, че да се чувстваме "толкова съсипани и опечалени"?Може би кебапчета? Или пък по пет лева?
http://www.vbox7.com/play:44940e7b А на това какво ще кажете?!

хубаво, приятелите му страдат
хубаво, те го познават и говорят хубави неща за него

само не видях някой да ми обясни, защо само хубавото може да е вярно
то и Дупница превъзнася братя Галеви
и те са равни богу в очите на голяма част от съгражданите си

и на тях ли да вярваме, като на вас

Memorgana, цитираш хора, които лично са го познавали.Осъзнаваш ли разликата? Като човек, приятел, близък...Не само като изпълнител, както ние го познаваме.
А и сама си копирала този абзац: "Продадените приживе негови албуми са около 750 милиона, които, прибавени към 13-те награди "Грами", които е получил, го правят един от най-успешните шоумени на всички времена."
Точно така-един от най-успешните.

Добре де, добре. Продължавам да не виждам кой оспорва всичко това. И все пак, пречи ли ни нещо да величаем поезията на лорд Байрон, макар да е бил един откачен кръвосмешател? Откритията на Айнщайн, изоставил жена и деца в немилост? Изкуството на Ван Гог, самонаранявал се в пристъпи на тиха лудост? Престанете вече. Хората може да са важни за масата и деструктивни за себе си, това не е грях.

КЛОНКА И аз не се заяждам. Цитата на Кънчев говори доста за Башир и за причината филма да бъде такъв. Гледала съм филма и го намирам за тенденциозен и манипулативен. Не казвам, че Майкъл е бил ангел, нито го смятам за починалите ми близки, по които наистина страдам. Всяка мега звезда е спорна личност, защото границата между сцената, таблоидите и самата личност е неясна за зрителите. Нямам как да не е така, защото всичко, което знаем за звездите е по преразказ, а дори когато е с картина, тя е манипулирана, нарочно или не. Всеки вижда в тези образи каквото прецени и от каквото има нужда. Аз нямам нужда от ангели, но за собственото ми добро предпочитам да виждам и ползвам добрите страни и на хората, и на звездите. Дори у онези от тях, които познавам лично да има недостатъци, които знам от първа ръка, когато си пусна тяхна песен или филм ставам добронамерен зрител, за да си доставя удоволствие от слушането (гледането). Изключителните личности имат своите странности, но филма на Башир не показва тях, а целенасочено иска да детронира Краля на попа като такъв, за да донесе популярност на Башир и евентуално да го направи Краля на журналистите. Заради склонността на хората да "виждат у Ахил петата му" е най- лесно да омаскариш някого. Така и хората се чувстват по- добре, защото не са станали звезди, но не са и педофили. По същата причина хората навсякъде мразят богатите, защото те самите не са богати и искат да кажат, че това което те нямат е лошо и дори е по- добре да го нямат. Всеки прави избора си дали да се възхищава на положителните качества на някого или да се фокусира върху недостатъците му, измислени или не.  

Истински страда, ако почине близък за него човек.Много добре разбираш какво съм написала.Или искаш да ми кажеш, че за теб ще е еднакво болно, ако почине твой роднина и някой музикант /в случая Джексън/, така ли?
А и всичките тези теми, тези вопли-това вече е преиграване.Изведнъж се появиха безброй опечалени, милиони съпричастни със съдбата му и т.н.Къде бяха, когато той наистина имаше нужда? Не се сещам, преди смъртта му, да съм попадала на тема, в която някой да защитава действията му или, в която да има дискутиране на проблемите му или тема, в която просто феновете да споделят подкрепата си към него...

Не се заяждам и го казвам предварително, заради вида на въпроса, който искам да задам. Дори и някой да преиграва с какво ти пречи? Пък, и в кой учебник по психология или психиатрия се казва дали е здравословно да страдаш по смъртта на известна личност? Факт е, че в пубертета всички преживяват по една, да я наречем, фиктивна любов насочена към звезда или недостъпна личност. Много от феновете на Майкъл са преживели тази любов по отношение на него и тя е била реална за съзнанието. Сега той е мъртъв и от това боли колкото от смъртта на човек, в който си бил влюбен, но от дистанция. Отделно и за останалите музиката е част от емоциите преживени през различни периоди, от реални любови и реални събития. Изкуството събужда чувства и емоции у хората и е нормално и твореца да го прави. Бях съкрушена от смъртта на Вера Мутафчиева, а не я познавах. Чела съм книгите и и я чувствах близка, защото съм ги преживяла докато ги четях.

Именно!
Кой го отрича това?

Бояна, признавам, аз филма не съм го гледала.
Всъщност, животът на Майкъл Джексън не ми е особено интересен. И въобще не мисля да се извинявам за това.
Никога не съм изпитвала нужда да имам познания върху живота на Джаксън, за да слушам парчетата, които харесвам. Никога не съм се ровила в чаршафите му, за да излезе оттам някоя пикантерия, която да глозгам или да отричам.
Не смятам, че съм изгубила нещо особено, като не съм проявила интерес колко деца има, от кого са, с кого си ляга и става.

И не, причината да не смятам, че е "вторият след Исус", не е това, че някой го е обвинил в педофилия.

Бояна, странно ми е, че зрели хора реагират така /не визирам теб/.Не ми пречи, но не мисля, че е нормално човек да изрази позицията си и веднага да му се нахвърлят, просто, защото не смята еди кой си за гениален или единствен...
Да, всеки има пубертет, но той преминава.Ако 30-40 годишни хора се държат толкова неадекватно, вариантите според мен са два.Единият не е за смях и коментиране, затова предпочитам да мисля, че преиграват.

Клонка много точно е попитала: "И какво общо има това с истинската, дълбока скръб на един наистина опечален човек???"