Публикувана: 8 юли 2009, 07:40 ч.
Последно мнение: 13 юли 2009, 13:38 ч.

Почитатели на Майкъл Джексън 2 - You Are Not Alone

46 978
911
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кога трябваше да се състои първият концерт на Майкъл Джаксън?
Какво се случи на 25 юни?
Какво впечатление направи поклонението на Майкъл Джексън?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кога трябваше да се състои първият концерт на Майкъл Джаксън?
  
  Първият концерт на Майкъл Джаксън трябваше да се състои на 13-ти юли.
- Какво се случи на 25 юни?
  
  На 25 юни Майкъл Джаксън почина. Този ден бележи началото на нова ера, която промени живота на мнозина.
- Какво впечатление направи поклонението на Майкъл Джексън?
  
  Поклонението на Майкъл Джексън остави силно впечатление, особено с изявата на неговите деца, които запазиха самообладание и показаха респект, въпреки болката от загубата на баща си.
- Какви са децата на Майкъл Джаксън споменати във връзка с поклонничеството?
- Какви са чувствата и значението на дъвките за децата на Майкъл Джаксън?

# 120 8 юли 2009, 13:42 ч.

Някъде в търсене ............
Мнения: 920

phoebe14 Hug

прекрасно е.

Сутринта написах някои неща, но ми спря нета.
За децата , според мен те са силни, Майкъл ги е възпитавал - за мен това значи:
-те не са лъгани, защото той казва че да се лъже дете е ужасно
-те са обичани много много много от него по най-чистия начин- по детски
не знам как да се изразя, пркалено много емоции .
Най-лошото от което баща им искаше да ги предпази им се случи прекалено рано. Да са под светлините на прожекторите. Надявам се да ги е подготвил за света който ги очаква.

А днес мога да го слушам без да плача, но като пусна клип и рукват сълзите.

Дано почива в мир!

# 121 8 юли 2009, 13:43 ч.

Мнения: 19 999

В4ера слушах по местната телевиzия, 4е Майкьл не е искал да прави толкова много концерти. Пьрвона4алното му желание е било да направи един концерт, на който да присьстват децата му, zащото досега не са го гледали на живо. После мениджьрите са го убедили да направи десет, zащото уж бил фалирал и да сьбере пове4е пари. След като видели как скорострелно са се продали билетите, са го убедили да направи 50. Постепенно оба4е напрежението от подготовката на толкова много концерти станало ужасно голямо, zапо4нал е да се страхува, 4е няма да може да zавладее публиката както той иска, 4е няма да може да впе4атли феновете.
Ако не го бяха убедили да прави толкова много концерти, можеше да не се слу4и така.

# 122 8 юли 2009, 13:47 ч.

Phoebe14, супер, даде ми сила...
Много искам да ви споделя нещо, което се опитва да излезе от мен от 25-ти насам и все не намирам подходящите думи, с които да го облека...пък и само тук намирам хората, на които мога да го кажа. Ще се опитам да не е много патетично (което сигурно ще го направи дървено, но...), ако искате го изтрийте и него четете, просто имам нужда да го излея...

Никога не съм била от екзалтираните фенове, които започват да пищят в мига, в който видят Майкъл. Което си мисля, че ми е давала малко „по-трезва” преценка за него. Моля, екзалтираните фенове  да не се хващат за думата, просто не намирам по-точна. Започнах да се интересувам от музиката му покрай друг фен – сестра ми . Обичам те, како! Започна да ми харесва. Започнах да имам нужда от нея и да се интересувам от нея и личността зад прожекторите. Бях дете тогава. Не съм полагала усилия да се докопам до информация за него (бяха годините, през които в България списанията като „Bravo” и „Popcorn” бяха безценни съкровища) , защото получавах всичко от нея. Помня истерията покрай концертите, на които ходи, снимките, значките, плакатите, вестниците...изрезките..фен-клуба, безброй касетки със записи, безброй метри кабели, които свързват едното видео към другото, с които ще презапишеш така лелеяните клипове...Помня, че всяка сутрин се будех и в мен вече се взираше МJ от един от стотиците плакати на стената, помня, че заспивах, взирайки се в друг плакат в цял ръст. Все от някъде вкъщи звучеше музиката му. Помня ученическите тетрадки изписани с текстове...Помня как припявах на песните на мой си, детски английски Simple Smile

и приятелките на сестра ми се превиваха от смях. Беше навсякъде около мен, та чак до писване.. . Simple Smile

После поотраснах и взех да разбирам малко повече от музиката му и от творчеството му изобщо. Взех да разбирам и текстовете Simple Smile

. Начуих не малко неща на английски покрай тях. Започнах повече и по-осъзнато да ценя, да тръся същото и у другите музикални икони..., но след всеки клип или песен на МJ, другите ми бледнееха . Не ме разбирайте погрешно, меломан съм, харесвам не малко изпълнители, но никъде другаде не открих това, което правеше и даваше МJ...знаете какво имам предвид..не мога да го опиша с думи...

Никога не съм и възприемала МJ като мъж, сексуално, ако щете. Дали заради тази детска и чиста усмивка, като никоя друга на света, дали заради този смях, дали заради това, че бях още дете, когато разбрах за него и го възприемах като някакъв батко... Възприемах го като същество, като извънземно, от друго измерение, ангел. Но сега като гледам всички клипове...как бих искала човекът до мен да има такава усмивка, такива очи и да ме прегръща по начина, по който той прегръщаше озверелите фенки, изкарани на сцената.

Сега съм голяма Simple Smile

. И вече напълно разбирам, че за много неща като човек съм формирана от него. И вече напълно разбирам каква историческа личност е, какво влияние има върху музиката, хората, света...избощо...дори не намирам смисъл да изброявам, защото все ще пропусна нещо и все няма да е достатъчно, а пък знам, че вие знаете онова, което думите и на най-изкусното перо няма да успеят да кажат за него. И вече изобщо не разбирам как така го няма? И продължавам да не го приемам и да не вярвам. И продължавам да искам още от него...

И да си давам сметка, че това е ужасно егоистично, и че и аз, която ходя като болна от 25-ти насам, го бях леко позабравила и се сещах повече от реакциите на хората, които и аз от своя страна „заразих”, когато чуят негова песен, и някъде дълбоко в моето подсъзнание се въртеше мисълта, че няма дим без огън (по повод процесите – моля ви, не ме мразете за тези думи, но при човек с такова ограбено детство, не би било изненада някое психологическо отклонение). И се засрамих от себе си, че за миг съм спряла да вярвам токова силно в него. И разбрах, че аз, пък и света, не го заслужаваме.

Токова ми е тъжно, че света стъпка религията Майкъл Джексън, че толкова наранихме тая клета детска душа, че го оставихме така сам...

Токова искам дази тема да продължи да съществува завинаги, а да не заглъхне като всяко чудо..за три дни...
И наречете низка, но аз исках да видя, имах нужда да видя тълпи от покрусени фенове...Знам, ще кажете, че хората изразяват различно скръбта си, че е красиво да пеят и празнуват живота му, знам го и го разбирам...но ми се искаше той да види грандиозно изпращане и истинска скръб, не за това, че Ние няма да го виждаме повече, че няма Нас да радва с музиката си, а че Него го няма, че Той няма да ходи, диша твори и обича...

И не вярвам на никакви слухове, и не ми пука дали си избелва кожата, не ми пука дали носи перука, дали децата му не са негови, дали е куку, дали го мислят за педофил или инфантилен, къде се държи, когато танцува, защото вече нищо не може да го нарани...

Само, че ми пука, задето света имаше толкова много с него и по стара традиция, го оцени едва, когато го загуби, а защо не и уби...

Простете, че толкова дълго...и че повтарям Phoebe14..имах нужда да си кажа...Благодаря

Ще повторя стар пост, но:

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всичките опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - изгасете ги всичките,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

ПОКЛОН!!!

# 123 8 юли 2009, 13:55 ч.

Мнения: X

Как се казва клипчето в ю туб ?

# 124 8 юли 2009, 14:04 ч.

Мнения: 5

GorgonaMeduza , уникално!Прочетох себе си чрез теб Cry

Благодаря!

# 125 8 юли 2009, 14:10 ч.

Мнения: 1 187

http://www.youtube.com/watch?v=AvcGFiqxnOY&feature=related smile3518

# 126 8 юли 2009, 14:11 ч.

Мнения: 4 195

Горгона, след три теми, след хиляди изписани не само тук неща след смъртта му, ТИ СЕДНА И НАПИСА МИСЛИТЕ, ЧУСТВАТА И ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ВСИЧКИ НИ.
БЛАГОДАРЯ ТИ, ПОСТА ТИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПЪРВИ ВЪВ ВСЯКА ТЕМА, КОЯТО СМЯТАМ ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПОДДЪРЖАМЕ ОТ ТУК НАСЕТНЕ ТУК, В ТОЗИ ФОРУМ Hug

ПРИЗОВАВАМ ТЕ, ПУСКАЙ НОВИТЕ ТЕМИ ВЕЧЕ ТИ И ПРОСТО КОПВАЙ ТОЗИ ТВОЙ ПОСТИНГ........БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ОБЛЕЧЕ ЧУВСТВАТА НИ В ДУМИ Peace

Имам предложение за събота - да се видим с тези от вас, които могат пред народния театър, примерно към 11.00 сутринта.....да се запознаем на живо ако имате желание.

# 127 8 юли 2009, 14:15 ч.

Мнения: 476

GorgonaMeduza и в моята душа са същите чувства! Казала си го чудесно! Hug

# 128 8 юли 2009, 14:17 ч.

Мнения: 476

Горгона, прекрасно написано. Доплака ми се.

# 129 8 юли 2009, 14:23 ч.

Мнения: 2 871

В момента по Дарик....водещият прави анонс или какво въобще беше..някакъв коментар за снощната церемония и единственото нещо, което му направило впечатление било, че децата, и трите нямали ама грам афро-черти, а се знаело, че преди операциите М.Дж. бил едно африканско момче...."Сега ви пускаме една песен на М.ДЖ и край, до тук, точка"....Цитирам почти дословно...Направо отвратително Sick

За мен говоренето за М.Дж., признаването на таланта му е признак на висока култура въобще, а не екзалтирано фенство....

# 130 8 юли 2009, 14:26 ч.

Мнения: 16

Внимание!
Утре списание Хай Клуб ще подари заедно със списанието книга за Майкъл Джексън, съвсем безплатно! В нея има факти от живота му и други неща, снимки и т.н. Цената на списанието е 1 лв по принцип, не знам дали ще има увеличение. Пак казвам утре, 09.07. излиза. Повече информация можете да прочетете във вестник Труд от днес.

# 131 8 юли 2009, 14:27 ч.

Мнения: 2 871

То какво ли по-различно ще пише в тази книга...това пространство като информация за мен си е напълно достатъчно...

# 132 8 юли 2009, 14:29 ч.

Мнения: 93

Извинявам се за дългия пост предварително, но имам нуждата да го излея.
Няма да се вайкам, не и днес, няма да цивря, нито да крещя, че ми се умира. След поклонението вчера, и по специално след думите на Парис осъзнах колко тривиална е болката ми, колко не намясто са изказванията ми. Вчера три деца, невинни и никому нищо несторили, трябваше да погребат баща си заради хорската злоба, и нас неговите 'фенове'. И вчера се запитах: 'Имаш ли правото да твърдиш, че те боли, че не ти се живее, като гледаш мъката на тези деца?'. Е,не, нямам. Нямам, защото аз загубих идол, те загубиха единствения човек на тази земя, които ги обичаше безрезервно, не защото имаше полза от тях. Аз загубих Краля на попа, те загубиха, онова, от което Майкъл толкова искаше да ги предпази - детството си и анонимността си. Да, детсвото си, защото сега ще трябва бързо-бързо да порастнат, и да осъзнаят, че на практика имат само себе си( и една 79 годишна баба).

И намразих вчера себе си и 'феновете' на Майкъл; защото вчера децата, които загубиха баща си, трябваше храбро да слушат, от всички медии, фенове, и 'журалисти' как те са едва ли не копелета, понеже са ничии. Май всички забравихме, че и те са деца, че бил техен биологичен баща или не, всички страдат като разберат, че 'тати' не им е тати, че са осиновени или по други причини, не са кръвно свързани със семейството. Но, не на никой не му хрумна да си затвори устата, да уважи болката им...всички си казваме, че щом това са децата на Джако, и са публични личности, си го заслужават и трябва да търпят, когато ние 'говорим'.

Което ме наведе и на другата мисъл, вчера станахме свидетели на нещо историческо, нещо, което никога повече няма да бъде повторено. Толкова мн хора присъстваха, или гледаха live от домовете си - кои заради смъртта на Краля, или заради смъртта на собственото си вече отдавна изгубено детство, кои за да погледат шоу, и да видят кой дошъл, кой не дошъл, кои какво казъл, кой какъв гаф направил, но все пак цял свят гледа. А това никога няма да се повтори, не заради смъртта на 100 Бритни, Джъстини, Бийонсета. Никога вече. Моите дълбоки уважения към Кралицата и нейните постижения и изкуство, но не мисля че и фиаското покрай нея ще се доближи до това на Джако.

И все пак, въпреки почитта съм отвратена, от света, от хората. Толкова мн хора събрали се да 'отпразнуват' живота на Краля смеейки се, танцувайки, продавайки т-шърти и меморабилия. Толкова мн хора пред екраните и мониторите си, много, адски много от тях, гледайки заради щоуто, адски много от тях, гледайки, за да четат мнемията на другите 'овце' от Facebook , и да успокоят, приспят съвестта си. Гузната си съвест, която казва през устите им: 'Мн ми е мъчно, че чак сега се сетих за Майкъл, и едва след смъртта си преоткрих музиката му." Което в превод мили фенове на Майки значи: 'Мъчно ми, гузно ми е, че не забравих Майкъл през всички тези години, а че напротив го помних само от таблоидите, които лакомо четях."

И въпросът напира от само себе си:'Вчера целият свят плака заради изгубения Крал, но къде беше същия този свят, когато Майкъл бе залят с помия, газен, тъпкат, унижаван?' Светът пак беше там, само че от другата страна. Сега той плаче, а тогава изчиташе всички жълти рубрики, гледаше всички жълти предавания, и се молеше за още. Молеше се на онези папараци, които сега нарича напаст, за още и още и още. Още снимки, на 'ненормалния', на онзи с маската, който излиза по пижама, на педофила, на изверга...този свят обче, и тогава не повярва, че Краля бе педофил...но му се искаше да бъде, искаше му се да го разкъса на парчета, защото се наслаждаваше на песните му, но и го мразеше, ненавиждаше го защото имаше талант, а онова, което светът никога не му прости бе добротата му...затова и го уби, затова го стъпка, затова го гледа как се гърчеше в агония,и цъкаше със устни, и си казваше: 'Той сам си е виновен, парите му са виновни, че пропада' А колко сме арогантни само, мислим си че след като купуваме дисковете му(или още по-добре ги сваляме на торент от нета) той ни е длъжен, трябва да знаем всичко за него, а той едва и не трябва да ни козирува. Цитирам няколко откъси от статията на една Британска журналистка
QUOTE
.) I suggested to Kevin Spacey, a star so secretive he signs autographs at the Old Vic from behind a wooden flap, that isn’t it the quid pro quo for wealth that fans are admitted into his private life. “I can look any fan in the eye,” he said sharply, “and say you have no right from anything from me except the best performance I can give.”

QUOTE
Long ago an audience was presented with a boy, perfect and whole, joyous as he trilled out ABC and they watched entranced as their idolatry created a lost and broken freak. Soon in their sunglasses and gloves, they will gather for his funeral brimming with mawkish self-regard, yet wishing like Ayatollah Khomeini’s own fanatics they could rip him from the coffin and tear off a relic to cherish forever. Or, better still, flog on eBay.

Майкъл обаче за мен, лично за мен, не умря напразно. успя да ме промени из основи. От дълги години се опитвам заради него да съм добра и да помагам на хората, на децата. Но и на друг урок ме научи - вече списания не купувам, жълти сайтове не чета...и никога няма да го направя. Доволна съм да изслушам една песен, да изгледам един фимл...от тук нататък повече не ме интересува нищо друго, а не мисля и че имам правото да проявявам друг интерес.

# 133 8 юли 2009, 14:29 ч.

Мнения: 8 453

Цитат на: GorgonaMeduza в ср, 08 юли 2009, 13:47

Токова искам дази тема да продължи да съществува завинаги, а да не заглъхне като всяко чудо..за три дни...
И наречете низка, но аз исках да видя, имах нужда да видя тълпи от покрусени фенове...Знам, ще кажете, че хората изразяват различно скръбта си, че е красиво да пеят и празнуват живота му, знам го и го разбирам...но ми се искаше той да види грандиозно изпращане и истинска скръб, не за това, че Ние няма да го виждаме повече, че няма Нас да радва с музиката си, а че Него го няма, че Той няма да ходи, диша твори и обича...

Чувствам се по същия начин, нещо в мен не ми дава покой за това.