Публикувана: 8 юли 2009, 08:22 ч.
Последно мнение: 17 юли 2009, 15:59 ч.

За наказанието на детето

5 267
93
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са различните подходи на родителите към дисциплинирането на децата?
Какви са мненията относно дисциплинирането на деца от различни възрастови групи?
Какви са мненията за дисциплинирането на деца в различни ситуации?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са различните подходи на родителите към дисциплинирането на децата?
  
  Родителите възприемат различни подходи към дисциплинирането на децата. Някои категорично се противопоставят на физическите наказания, предпочитайки емоционално въздействие чрез разговори. Други прилагат наказания като време за стоене зад вратата, отнемане на любими дейности или играчки и обяснение на причините за наказанието. Съществува и група родители, които поставят под въпрос ефективността на дисциплината и вместо това се застъпват за превенция и насърчение като по-ефективен метод.
- Какви са мненията относно дисциплинирането на деца от различни възрастови групи?
  
  Мненията за дисциплинирането на малки деца варират. Някои родители смятат, че дисциплината в ранна възраст е неефективна и предпочитат превенция и отстраняване на опасни предмети. Други споделят своя опит в прилагането на дисциплинарни мерки като разсейване, отнемане на определени дейности за кратко време или обяснение на правилата. Мненията за дисциплиниране на по-големи деца също са разнообразни. Някои родители се съмняват в ефективността на наказанията и предпочитат насърчение и обяснения за последствията от действията им. Други споделят своя опит с прилагането на наказания като отнемане на определени привилегии, задържане зад вратата или предоставяне на причини за наказанието.
- Какви са мненията за дисциплинирането на деца в различни ситуации?
  
  Мненията относно дисциплинирането на децата в различни ситуации варират. Някои родители споделят своя опит с прилагането на наказания като отнемане на определени привилегии, установяване на правила и награди за подходящо поведение. Други изразяват съмнения относно ефективността на наказанията и предпочитат превенцията и наградите като по-продуктивен подход.
- Какви методи за възпитание се споделят във форума?
- Какви са примерите за прилагане на наказания и споделени наказания във форума и какви са мненията за тях?

8 юли 2009, 08:22 ч.

Мнения: 426

Здравейте,
Детето ми е още малко- на 1г и 2 месеца, вече започва да проявява характер( което според мен е хубаво и нормално )но все по често се замислям как да процедирам за в бъдеще когато тя порастне и започне да прави някакви бели. Трябва ли според вас да се наказва и как ?Тук искам да подчертая, че съм твърдо против физическите методи и мислите ли че наказанието въобще има някакъв възпитателен ефект и на каква възраст според вас детето може да осъзнае за какво е наказвано. Моля майките на по -големи дечица ако имат желание да споделят виждането си по въпроса.

Последна редакция: ср, 08 юли 2009, 14:45 от nevenababy

# 1 8 юли 2009, 09:04 ч.

Там някъде......
Мнения: 197

И аз съм против физическото насилие,по-добре да се говори много и да се въздейства психически.

# 2 8 юли 2009, 09:26 ч.

UK/София
Мнения: 7 686

Много е малко детето, какво му разбира главата за да го наказваш? Rolling Eyes

Все едно аз да накажа моето.....освен да ме гледа странно, друго не очаквам.За брат му съм вдигнала ръце, нищо не го впечатлява като наказание.Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.

# 3 8 юли 2009, 09:28 ч.

Мнения: 419

Сина ми е на 3 години и е доста нервен - много бързо се ядосва и става неконтролируем. Тогава прибягваме до наказание - стои мирен зад вратата за не повече от минута две. Това ми е много неприятно и не искам да го прилагам , но в интерес на истината на него му действа - разбира че е направил нещо лошо и след минутка вече е по-спокоен и идва при нас.

# 4 8 юли 2009, 09:54 ч.

Мнения: 508

Децата на тая възраст раздират много добре какво означава "не". Тонът трябва да го показва. От това повече не се прави. Малки са още. Няма наказания и шамари. Любов му е майката. Ще се научат да чуват.

# 5 8 юли 2009, 09:58 ч.

София
Мнения: 9 517

На година и 2 месеца нашата разбираше само от Не. Сега, на година и половина разбира, като й се скараш - цупи се, но изпълнява. За големия на 4 и половина наказанието е - отиди в другата стая и като разбереш, къде си сгрешил, заповядай отново тук, но рядко го прилагам, вече почти никога - като направи беля говорим много.

# 6 8 юли 2009, 10:08 ч.

Мнения: 1 046

Наказание в другата стая за 3-4 минути като стана може би на около 2 и половина, преди това освен "не" и строг поглед не съм прилагала. Да, признавам си факт е, че много съм му викала, за което естествено съжалявам, но форума помага и учи bouquet

# 7 8 юли 2009, 10:45 ч.

Мнения: 811

Моят син откакто тръгна на ясла се самонаказва - като направи някаква беля и аз се скарам, той отива до стената и гледа нацупено "аз казан", което значи че е наказан. Рядко съм наказвала и кака му - макар че тя е доста своенравна и прекалената й чувствителността я кара много често да не ме слуша и да прави напук - което ме изкарва от релси и почвам да се карам - обикновено наказвам с лишаване от нещо - не отиваме на грединкато, която тя иска или не купувам нещо, което иска или не пускам детско, когато иска. Всеки път когато наказвам обяснявам до посиняване защо отказвам нещото, дано да има ефект. Шамаросвам понякога, но сигурно е 1-2 пъти в годината и то при екстрена лигня.

# 8 8 юли 2009, 10:48 ч.

Мнения: 31

Цитат на: veti_d в ср, 08 юли 2009, 09:28

и ние се наказваме зад вратата или обяснявам че е лишена от нещо - филмче, шоколад, някоя любима играчка за известно време. Зависи и какво е провинението на детето, но смятам че 1г 2 м е много малко за наказание. По-добре пробвай да говориш и да го приучиш ,че когато казваш НЕ то е сериозно и трябва да те слуша .

# 9 8 юли 2009, 10:50 ч.

Мнения: 984

Децата на тази възраст трябва да се заглавичкат и да се откъснат от белята, а не да се наказват. Наказанието възпитава чувство за вина, а не дисциплина.

С мъжа ми си имаме мейтап по този повод /от едно филмче, детско при това/. Ако детето е направило беля, а ние не сме единодушни за мерките, които трябва да предприемем си казваме в хор: "мъкаааа, изтезанияяяяя....и подстригване!" /от филмчето Барби Рапунцел/. Laughing

# 10 8 юли 2009, 12:01 ч.

София
Мнения: 40 958

Децата доста по-късен етап започват да разбират причинноследствената връзка.
Според мен е по-добре наказание, отколкото "физически методи".
Аз само се карам Simple Smile

Понякога има ефект Simple Smile

Но се карам на каката. Алекс е г/д на възрастта на твоето дете. Все още не отбира.

# 11 8 юли 2009, 13:19 ч.

Мнения: 30 470

На тази ранна възраст повишавах тон и му казвах,че мама е сърдита.Имаше ефект.

# 12 8 юли 2009, 13:45 ч.

Мнения: 804

Да кажеш на едно дете "не" според мен не е решение. Още повече да се опитваш с интонацията на гласа си да го респектираш.
При малките дечица е достатъчно да им отвлечеш вниманието с нещо по-интересно. По-големите разбират и в голяма част от случаите реагират напълно адекватно, когато забраната е обяснена - "недей... защото...".
Колкото до наказанието - то никога не трябва да бъде унизително за детето, а стоенето зад вратата или с лице към стената според мен са точно такива.
Нямам претенции да съм права, споделям опит.

# 13 8 юли 2009, 13:46 ч.

Мнения: 3 261

И аз като Деси,друго наказание не се сещам да съм налагала.Като порасна сина,най-голямото наказание беше ако не му дадем джобни. Wink

# 14 8 юли 2009, 14:09 ч.

Мнения: 9 151

Бабилия е абсолютно права Naughty

Когато синът ми беше на година и нещо му беше все тая дали му казвам "не" със строг глас или му се карам. Дори и да разбираше, че не трябва да прави нещо, любопитството му беше много по-силно. Как рашихме ние проблема - отстраняване на всички опасни предмети, които не трябва да се пипат; махнахме дръжките на някои шкафчета и чекмеджета, а в други поставихме негови неща. Например той много ходеше да си играе с пералнята и да натиска копчетата. Ами вместо постоянно да му повтаряме "не", направихме така че врътката на програматора да се вади и така той можеше до насита да си натиска бутоните, а пералнята да не тръгва. Laughing

Сега вече, след 2.5г мога да кажа, че разбира. Но рядко ми се налага да му се скарам. Много лесно е да му обясна, защо нещо не трябва да се пипа. Сега той сам казва на брат си: "Не дърпай кабела" или за контактите: "Там има ток. Не се пипа, само гледай". Случва се отново да се разхленчи за нещо и обикновено изпращане в коридора "да се наплаче на спокойствие" решава в проблема. Вече помни и ако се налжи може да бъде наказан, защото започна да прави причинно-следствени връзки: "стана так, защото еди какво си".
Ама докато стане минимум на 2 години няма никакъв смисъл от много забрани и някакви наказания. Просто го изпитах на гърба си.

Препоръчани теми

Крещя на детето си

Изпуснах си нервите!

Чувствате ли се виновни пред децата

детето ми не иска да учи

Причина:

Причина: