Публикувана: 17 май 2011, 11:08 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2011, 08:20 ч.

Чувствате ли се виновни пред децата

6 136
89
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, когато детето ми иска да помага, но направи нещо нежелано и аз се развиках?
Как мога да се справя с чувството за вина, след като съм крещял на детето си или не съм реагирала правилно спрямо детето или ситуацията?
Как родителите изпитват чувство на вина, свързано с повишаването на тон към децата си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, когато детето ми иска да помага, но направи нещо нежелано и аз се развиках?
  
  Когато детето иска да помогне, но направи нещо нежелано, важно е да запазите спокойствие и да обясните на детето защо даденото действие не е подходящо. Извинете се за реакцията си и обяснете как можете да насочвате детето си по-добре в бъдеще. Насърчете го да помага, като му осигурите внимателно ръководство и обяснения.
- Как мога да се справя с чувството за вина, след като съм крещял на детето си или не съм реагирала правилно спрямо детето или ситуацията?
  
  След като сте крещели на детето си, важно е да се извините и да обясните защо сте реагирали по този начин. Работете върху това да учите от ситуации и се стремете да се държите по-добре в бъдеще. Не забравяйте, че всички родители правят грешки; фокусирайте се върху ученето от тях и стремят към подобрение в бъдеще. Ако изпитвате вина за вашата реакция към дете или ситуация, важно е да се извините и да обясните причината за вашата реакция. Стреми се към по-добро поведение в бъдеще и използвай тези ситуации като възможности за учене.
- Как родителите изпитват чувство на вина, свързано с повишаването на тон към децата си?
  
  Много родители признават, че се чувстват виновни, когато повишават тон към децата си. Те разбират, че раздразнението или гневът им може да остави емоционални белези у децата. Чувството за вина често възниква след ситуации, в които родителите не са успели да се сдържат и могат да стреснат децата си, независимо дали ситуацията е сериозна или незначителна.
- Какви методи използват родителите, за да поправят ситуацията след избухванията?
- Как родителите се справят с чувството за вина, когато нямат достатъчно време за децата си поради работа?

17 май 2011, 11:08 ч.

Мнения: 627

и какво правите в такива случаи?
Голямата ми дъщеря много иска да помага в къщи. Онзи ден взела тоалетна хартия и леген с вода и оляла ламината в опити да го измие. Като видях картината се стъписах и се развиках. Детето се стресна, много се натъжи и се разплака.
Почувствах се ужасно виновна. Cry

Гушнах я, извиних се, но от това вината ми не намаля...

# 1 17 май 2011, 11:11 ч.

Мнения: 27 520

Да, разбира се, няма съвършени родители. Много съм грешила с него, много и ще греша занапред, мисля, че е неизбежно. За някои неща се извинявам след малко или на момента, зависи от случката. За други премълчавам, защото възрастта му не позволява съответното обяснение. Опитвам се да не мисля много за тези неща, защото чувството за вина или жал от постъпката понякога може да те закопае и да зациклим на кофти място. Продължавам напред и се старая да компенсирам по друг начин и съответно да избягвам повторение на вече допуснатите грешки. Blush

# 2 17 май 2011, 12:03 ч.

Мнения: 9 229

ооо,това с повторението на грешката е трудната част при мен Embarassed

инъче грешките са множество-за едни се извинявам без остатъчна вина,други мисля доооста време
и азмисля сериозно,и не се оставям да забравям ,защото именно тогава ми се струва,че се повтаря грешката
работа над себе си е ключа,но колко пъти не ми остава време да работя над къщата,камо ли над себе си ooooh!

# 3 17 май 2011, 14:05 ч.

София
Мнения: 940

така сме и ние- редовно искаме да помагаме- да правиме топчетата за супата, да миеме и бършеме огледалата- гледам да й давам терен на действие но определено в случая като твоя и аз бих се стъписала. но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или? защото на моята не й хрумва това но редовно ми дърпа мопа от ръцете тя да мие или попива. просто й обясни че не се мие така а еди как си и следващият път сигурно няма да се сети за това.

# 4 17 май 2011, 14:36 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Bunnie в вт, 17 май 2011, 14:05

но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или?

Не беше я лиснала. Но резултата от лисването щеше да е почти същия. Топила хартия в легена и бърсала с течащите топки пода. Не го е видяла, просто знае, че няма да и дам стирката тя да мие и решила да ме изненада с блеснал под. Затова толкова я заболя - искала да стори нещо добро, а пък аз се развиках. Sad

# 5 17 май 2011, 14:56 ч.

Мнения: 1 072

е, чак пък толкова много ли й се развика? Белите с годините стават все по-сериозни Mr. Green

Ако се почувствам виновна, се извинявам искрено на момента. Но най-вече имам правило никога да не лъжа и да не обещавам ако не мога да изпълня - така по-рядко се чувствам виновна:-) Понякога се извинявам когато съм се скарала или дори напердашила баткото заради малката - имам чувството, че я "толерирам". После чувството отминава - тя е малка, а той - като слон в стъкларски магазин Twisted Evil

# 6 17 май 2011, 15:43 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Да, случвало се е разбира се. И обикновено се случва с дъщеря ми. С момчетата сякаш по-спокойно го даваме, а и са по-малки. А дъщеря ми едно, че расте и възрастта й е ужасна, второ - тя е по-чувствителна.

Да, ако се чувствам виновна се извинявам непременно. Нямам притеснения, че мога да срина авторитета си в очите на детето или някой друг. Но и не умирам от угризения в общия случай, които да ме съсипват. Случва се, не съм перфектна. И децата вече със сигурност са го установили.

Скоро й се развиках, но бях в паника, тя се беше наранила. И аз от притеснения и уплаха се развиках "как можа, защо не внимаваш, къде гледаше", а тя се разплака, защото е очаквала утеха и съчувствие, а не викове на паникьосана и неадекватна майка. Е, извиних се, обясних й защо така съм реагирала, накрая дори се посмяхме. Но съм далеч от мисълта, че това повече няма да ми се случва и някак ще се преобразя в идеална майка.

# 7 17 май 2011, 15:44 ч.

София
Мнения: 940

Цитат на: temida в вт, 17 май 2011, 14:36

Цитат на: Bunnie в вт, 17 май 2011, 14:05

но защо е решила да лисне водата по ламината- от някъде го е видяла или?

милото дете. представям си колко е искала да те изненада а ти как си реагирала. споко.случва се. Simple Smile

# 8 17 май 2011, 15:54 ч.

София
Мнения: 4 287

Изпадала съм в подобни ситуации и след като съм осъзнала, че не съм постъпила адекватно спрямо детето или ситуацията съм се извинявала. Вероятно и за напред ще има подобни случки, но както казаха и другите момичета няма перфектни родители.

# 9 17 май 2011, 16:06 ч.

София
Мнения: 7 675

Случвало ми се е естествено.
Когато установя, че съм сбъркала, винаги се извинявам.
Всъщност считам за особено полезен факта, че няма перфектни родители.
Така децата получават все пак реалистични модели на подражание в лицето на родителите си.
Представяте ли си колко кофти би било за едно дете да расте с мисълта, че "мама никога не греши и всичко прави добре, а аз никога не мога да бъда такъв".

# 10 17 май 2011, 16:17 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Red в вт, 17 май 2011, 16:06

Всъщност считам за особено полезен факта, че няма перфектни родители.
Така децата получават все пак реалистични модели на подражание в лицето на родителите си.
Представяте ли си колко кофти би било за едно дете да расте с мисълта, че "мама никога не греши и всичко прави добре, а аз никога не мога да бъда такъв".

Така имах нужда да чуя нещо такова... Hug

# 11 17 май 2011, 16:24 ч.

Мнения: 9 229

аз пък ,егоцентрично се самоуспокоявам в определени моменти,че„ такава майка са си пожелали,такава са получили“-според теорията,че децата ни избират родителите си още преди зачеването си-на мен особено много ми „ходи“ тази теория Mr. Green

# 12 17 май 2011, 16:25 ч.

Мнения: 98

Сутринта ми се случи...... цял ден мира не намирам ooooh!

# 13 17 май 2011, 16:57 ч.

Мнения: 3 929

Обикновено, винаги когато му се развикам за нещо, после съжалявам, става ми кофти, извинявам се и му казвам, че дори когато му се карам, аз не спирам да го обичам. Но не се чувствам добре от факта, че не успявам да овладея емоциите си. Човешко е, знам, но аз не се чувствам добре.
За удряне - не го удрям, обещала съм си да не го правя.
Като цяло съм доста либерална, но си позволявам да съм такава, докато сме сами, само двамата, иначе непрекъснато търпя критики, че едва ли не не го възпитавам, отпуснала съм му края, как може да му позволявам това или онова, но с всеки изминал ден си проправям пътищата. Гледам да вървя по пътя на майка ми, която смятам, че доста сполучливо ни е възпитавала. Позволяваше ни много неща да правим, които ние смятаме за нетипични да прави едно дете на неговата възраст, но в същото време никога не ни е оставяла на произвола. Абе, всичко беше с мярка. Хем ни оставаше да се "опарим", хем ни говореше много и спокойно и ни караше да се срамуваме от постъпките си, без да се налага да ни бие или да ни наказва.

# 14 17 май 2011, 18:21 ч.

Мнения: 3 634

Като ме погледне и каже: "Мамо, не ми се карай! Аз съм толкова кротко детенце." ми се къса сърцето заради моята избухливост.

Препоръчани теми

Ефективни трикове за успокоение при детски истерии

Крещя на детето си

развод на родители с малко дете

детето ми не иска да учи

Причина:

Причина: