Публикувана: 10 септ. 2009, 10:57 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 08:21 ч.

Изпуснах си нервите!

3 847
45
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правим, когато се случи да изгубим контрол и да викаме на децата?
Как да се справим с провокативното поведение на децата и да избегнем конфликти?
Как да обясним на децата истинските причини за нашето поведение след крещене?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правим, когато се случи да изгубим контрол и да викаме на децата?
  
  Изпускането на нервите е нормално и съвсем човешко. Важно е, след подобен случай, да се извините на детето и да обсъдите инцидента. Чувството на вина е индикация, че осъзнавате действията си. Можете да практикувате различни техники за управление на стреса, като например дълбоко дишане и избягване на излишно натрупване на стрес в ежедневието.
- Как да се справим с провокативното поведение на децата и да избегнем конфликти?
  
  Важно е да се научите кога да избирате битките си в родителството. Когато детето продължава да пренебрегва указанията ви, може да ви подтикне към повишаване на тона, но е по-ефективно да се опитате да общувате спокойно и настоятелно. Техниките за активно слушане и фокусиране върху положителните поведения могат да помогнат за намаляване на конфликтите.
- Как да обясним на децата истинските причини за нашето поведение след крещене?
  
  След инцидент е полезно да обясните на детето какви чувства сте изпитвали и защо сте реагирали по този начин. Тази форма на емоционално обучение помага на децата да разбират, че родителите също имат чувства и може да ускори изграждането на здравословна комуникация.
- Как да предотвратим ситуации, които предизвикват избухвания?
- Как влияят на психиката на децата честите избухвания от страна на родителите?

10 септ. 2009, 10:57 ч.

Днес моят малчо много ме ядоса. Заинати се за такава глупост ,че чак не мого да повярвам, но имах усещането, че ако му се поддам и го оставя да се наложи, вече няма въобще да ме послуша по този въпрос. И така му се разкрещях да се стегне и да не се лигави, че той се стресна и набърза го направи. Една секунда след това на него нищо му нямаше започна да се смее и да казва, че вече е голям и послушен. Гушнахме се, цункахме се и си обещахме да се слушаме много, за да не правим такива грозни неща. Но много му крещях и сега не мога да си намеря място от мъка, направо ми се къса сърцето и ми идва да отида и да го взема от градината и да си стоим заедно целия ден. Случвало ли сее на някой подобно нещо?

# 1 10 септ. 2009, 11:08 ч.

Варна
Мнения: 2 551

мдаа, случвало ми се е и пак може да ми се случи. Децата минават през разните му там фази, а ние сме живи хора. Не е оправдание, просто такива неща се случват понякога. Проблем е ако такова поведение е система и начин на общуване с детето

# 2 10 септ. 2009, 11:15 ч.

Мнения: 9 803

Да, често ми се случваше и то точно сутрин преди градина. Все бързане, все нерви, на детето му се спи, инати се....След някое от моите избухвания ми ставаше толкова мъчно, че целият ми ден отиваше по дяволите.

# 3 10 септ. 2009, 11:20 ч.

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 10 сеп 2009, 11:15

Точно така се чувствам и аз сега, направо ще се побъркам.

# 4 10 септ. 2009, 11:27 ч.

Мнения: 4 383

Да, случвало ми се е. Когато беше по-малък, а аз по-нервна и неопитна. Много съм му викала и винаги след това съжалявах. Вече се научих да се сдържам, но и той стана по-кротък и вниква в това, което му се говори.
С дъщеря ми ще направя всичко възможно да бъда максимално спокойна.

# 5 10 септ. 2009, 13:36 ч.

Мнения: 5 383

Случвало ми се е, и продължава да се случва от време на време. Определено не ми е приятно да крещя, но понякога се налага, след като повторя едно и също нещо 15 пъти без успех.

# 6 10 септ. 2009, 13:44 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 792

Разбира се ,че се случва .

# 7 10 септ. 2009, 13:47 ч.

Мнения: 2 131

Случва ми се да крещя. И после съжалявам. И всеки път се заричам да броя до десет и да си владея нервите.

# 8 10 септ. 2009, 13:54 ч.

Мнения: 6 832

Какво говориш, естествено че е случвало и при мен това. Rolling Eyes

# 9 10 септ. 2009, 14:16 ч.

Въпроса е, че сега случката ми се струва ужасно грозна и непристойна, чак ме е срам от детето ми, а и от майка ми, която беше безмълвен свидетел.

# 10 10 септ. 2009, 14:20 ч.

Mediterraneo
Мнения: 43 795

И аз понякога се срамувам от себе си и от детето, когато си изпусна нервите и викна. Напоследък общуването ни вече е на друго ниво и повече говорим. По- малко ми се налага да викам Simple Smile

# 11 10 септ. 2009, 14:23 ч.

София
Мнения: 7 675

Случвало се е да сбъркам.
В такива случаи винаги се извинявам на детето. Peace

# 12 10 септ. 2009, 14:33 ч.

Мнения: 599

и аз викам - много грозно се чувствам след това. напоследък е рядко, но все пак се случва. майка ми никога, ама никога не ми е викала. упреква ме, че го правя, но аз не успявам да се сдържам всеки път. много ми е гадно след това, винаги се извинявам. не знам обаче как се чувства детето...

# 13 10 септ. 2009, 14:43 ч.

Варна
Мнения: 955

Случвало ми се е, разбира се. Не съм от най-търпеливите, а и голямата сякаш понякога е и глуха, и сляпа, и спира да разбира български. Винаги ме е било срам, съжалявала съм и много често мисля дълго по въпроса как да се преборя с тези избухвания. Вярно, че напоследък по-рядко се случва, но още не съм го преодоляла. А се налага, защото 1-2 пъти и тя се разкрещя на сестричката си, когато малката "не я слуша". И за това се чувствам виновна, а явно има и за какво! Вече и аз се научих да и се извинявам - има поразителен ефект върху детето, сякаш изведнъж цялото му внимание се концентрира върху това, което искам да му кажа. И ме разбира.

# 14 10 септ. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 353

Разбира се че ми се е случвало, ако не беше - щях да си помисля, че нещо не ми е наред... Старая се, внимавам но всичко си има граници, а пък ми се е случвало и малкия да е неразположен и да се прибере адски изнервен от градина, и примерно това да продължава 2-3 и повече дни. Спомням си късната есен имаше период, в който беше много изнервен, попитах госпожата там как е и тя ми каза че всички деца са изнервени, защото имало ново детенце, което много пищяло и ревяло понеже не е свикнало още и това се отразило на цялата им група. Така че всеки си има граница на възприятие - въпроса е да е по-голяма Wink

Препоръчани теми

Крещя на детето си

Чувствате ли се виновни пред децата

детето ми не иска да учи

Бебето ми не изплака като се роди

Причина:

Причина: