Публикувана: 10 септ. 2009, 10:57 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 08:21 ч.

Изпуснах си нервите!

3 850
45
1

Гост

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правим, когато се случи да изгубим контрол и да викаме на децата?
Как да се справим с провокативното поведение на децата и да избегнем конфликти?
Как да обясним на децата истинските причини за нашето поведение след крещене?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правим, когато се случи да изгубим контрол и да викаме на децата?
  
  Изпускането на нервите е нормално и съвсем човешко. Важно е, след подобен случай, да се извините на детето и да обсъдите инцидента. Чувството на вина е индикация, че осъзнавате действията си. Можете да практикувате различни техники за управление на стреса, като например дълбоко дишане и избягване на излишно натрупване на стрес в ежедневието.
- Как да се справим с провокативното поведение на децата и да избегнем конфликти?
  
  Важно е да се научите кога да избирате битките си в родителството. Когато детето продължава да пренебрегва указанията ви, може да ви подтикне към повишаване на тона, но е по-ефективно да се опитате да общувате спокойно и настоятелно. Техниките за активно слушане и фокусиране върху положителните поведения могат да помогнат за намаляване на конфликтите.
- Как да обясним на децата истинските причини за нашето поведение след крещене?
  
  След инцидент е полезно да обясните на детето какви чувства сте изпитвали и защо сте реагирали по този начин. Тази форма на емоционално обучение помага на децата да разбират, че родителите също имат чувства и може да ускори изграждането на здравословна комуникация.
- Как да предотвратим ситуации, които предизвикват избухвания?
- Как влияят на психиката на децата честите избухвания от страна на родителите?

# 30 13 септ. 2009, 16:31 ч.

Мнения: 1 419

Случва се - разбира се! Опитвам да се контролирам, но и аз съм човек Mr. Green

# 31 18 септ. 2009, 12:41 ч.

Мнения: 989

Мисля че се случва на всеки в определен период от развитието на детето.

# 32 18 септ. 2009, 19:37 ч.

Мнения: 946

Случва ми се и на мен и то доста често Tired

За щяло и не щяло все бърза да гракна,но после все съжалявам,ами то детето какво ми е виновно че съм нервна.

# 33 18 септ. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 8 995

Кое дали ми се е случвало? Да се разкрещя, да ги опердаша, или часове наред след случката да се терзая като теб?
Първите две неща - доста често.
Третото - никога.

Всяка моя реакция е провокирана от тяхното поведение и те напълно са си я заслужили.

# 34 19 септ. 2009, 00:33 ч.

Мнения: 324

Ами разбира се-случва се на всеки.
Случвало се е да повтарям нещо по 5 пъти и никой да не ме забелязва,но като повиша тон,нещата се променят.

# 35 19 септ. 2009, 09:55 ч.

Мнения: 207

Случи ми се снощи за пръв път! Като цяло съм импулсивен човек, но винаги съм си мислила, че на детето никога няма да се разкрещя! Да, ама не! Ядоса ме страшно много, разкрещях му се! Sad

Дали защото съм уморена, дали защото имам нужда от глътка въздух, не знам! Но се чувствам ужасно! Той не е виновен, малък е, не разбира! Надявам се за напред да не ми се случва!

# 36 19 септ. 2009, 10:24 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Цитат на: baibibi в пт, 18 сеп 2009, 21:43

Кое дали ми се е случвало? Да се разкрещя, да ги опердаша, или часове наред след случката да се терзая като теб?
Първите две неща - доста често.
Третото - никога.
Всяка моя реакция е провокирана от тяхното поведение и те напълно са си я заслужили.

Това май е и моето мнение Peace

Е случва се и да се потерзая от време на време.

# 37 19 септ. 2009, 17:54 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 765

оооо дааааа ,но определено до сега не съм се 4увствала виновна.Когато правя подобни истери4ни сцени преди това е изпробвано вси4ко друго..............доста 4есто на мен ми иде да ревна за разлика от него......... Tired

# 38 19 септ. 2009, 19:21 ч.

Мнения: 4 450

Случвало се е да,щом си го е заслужил.

# 39 19 септ. 2009, 22:44 ч.

Мнения: 935

И аз днес се чувствам малко виновна, но моите двама сладури ме изкараха извън нерви. Малкия ( на 3,5г.) се тръшка за какво ли не, рева , пищя, блъска вратите, прави бели. Голямата (на 9 г.) също беше абсолютно подивяла . Целият ден мина в рев, писъци, крясъци, дивеене и моите караници.

# 40 20 септ. 2009, 00:37 ч.

Linz
Мнения: 11 609

Често се случва. Например тази вечер се разкрещях по голямата дъщеря, защото много посяга на малката, а ежедневно търпеливо обяснявам десетки пъти, че не трябва да го прави. И тази вечер малката изпищя, държейки се за крака- кака й я ритнала. Е вече побеснях, едвам се стърпях да не я опердаша. Дожалява ми за дребното, защото обожава кака си.

# 41 20 септ. 2009, 10:30 ч.

Мнения: 390

Цитат на: mi.ra в сб, 12 сеп 2009, 01:07

Съгласна съм, че всеки си е изпускал нервите. Разкрещявала съм се и после Embarassed

, но поне никога не съм удряла. През зимата обаче при друг повод ми попадна статия за активното слушане. Реших да пробвам, като Sick

започвам да говоря много тихо. Много кратко и ясно и възможно най- тихо. Дори и да не е от първият път, повтарям, потретвам. Налага и' се да се спре за да ме чуе, действа и много дразнещо и има безотказен ефект. Противно на очакванията ми, че ще ме игнорира явно и е любопитно и се укротява. А и аз също.

Аз съм го опитвала това, не ми се получава - те като писнат, могат да заглушат и виковете ми, какво остава за тих тон. Единият например /близн на 3 год/, реагира далеч по-разумно и е склонен да ме изслушва, че даже и ме разбира. Другото обаче, няма шанс - като иска нещо или за друго пищи така, че и съседите го чуват. И хич не е склонен да ме чува, еле пък с тих тон.
Но и аз го знам този подход, звучи интелигентно и хитро Wink

, може би трябва да опигам отново.

До този момент, ако съм изнервена викам, ако не съм игнорирам и ззатварям често в стаята да си помислят и успокоят. Не винаги ми се получава всичко - тези две дни например са страшно изнервени и палави и ме побъркват. Потрошиха къщата, не слушат и така...

# 42 20 септ. 2009, 11:56 ч.

Мнения: 79

Случвало се ,за съжаление...А по принцип не викам,а обяснявам и помага,затова и се чувствам винова и глупаво след това Embarassed

Винаги съм му се извинявала след това.
Крещеното помага,защото детето ме гледа с ейй такива гоолеми очи.А аз не искам да се страхува и плаши от мен Embarassed

И мисля,че системно изпускане на нерви и викане по детето ще му наложи такъв модел на поведение- виждала съм майки с деца-тя крещи, то отвръща с крещене.Тихя настоятелен тон до сега е помагал най-много.
Но когато се е случвало да си изпусна нервите, съм се чувствала като теб- искам да си го взема от градина или да го събудя от сън и да го гушкам...

# 43 20 септ. 2009, 12:50 ч.

София
Мнения: 4 053

Цитат на: mi.ra в сб, 12 сеп 2009, 01:07

Съгласна съм, че всеки си е изпускал нервите. Разкрещявала съм се и после Embarassed

Това ще го пробвам, защото съм от тези истерични майки, на които им се случва често да крещят.

# 44 20 септ. 2009, 21:20 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: AniDani в сб, 19 сеп 2009, 09:55

Понеже детето ти е много малко, колкото моето - с какво те ядоса толкова?
Не те осъждам, малката също понякога ми пили нервите, защото има спецификите на характера си, но аз по принцип не крещя. Никога. На никого.
Само защото майка ми много крещеше, и ми е ужасно противно, страшно се травмирам, ако някой повиши тон.

Препоръчани теми

Крещя на детето си

Чувствате ли се виновни пред децата

детето ми не иска да учи

Бебето ми не изплака като се роди

Причина:

Причина: