Няма го моя любим БАЩА

Вчера на  18 юли загубих милия ми татко .Имах толкова много да му кажа, но знам, че винаги ще живее в сърцето ми.
Почивай в мир Татенце 
Обичам те

За твоят татко...

  gala_girl 

Съжалявам мила,няма думи които да изтрият мъката ти...Спомените за него ще живеят винаги в теб...Това което е било неизказано от твоя страна към него би могла да споделиш с молитва към него..той ще я чуе.Бъди силна шепнейки си наум,,Ти беше най-добрият татко за мен и винаги ще си останеш такъв,,.
Моите съболезнования!!!

Преди няколко месеца аз също загубих моя баща . Гледах го как умира. За съжаление болката не отминава, а точно обратното.  Вече разбирам смисъла на израза, когато някой казва, че иска да се събуди и всичко да е било лош сън.  Не мога да повярвам, че това се случи.    Толкова много болка и пустота има в мен, че наистина не мога да го опиша.  Буквално вия от болка по цели нощи и всяка една частица от мен страда и  това никога няма да отмине..   Вече не гледам на живота по същия начин както преди. Не мога да разбера въобще какъв е смисъла на живота.. не виждам смисъл от цялото съществуване и от нищо.. Отвращава ме живота и всичко, което се случва. Дори не съм сигурна, че мога да понеса още болка. Мисля, че не съм от хората, които успяват да понесат жестокостта на живота и да продължават да го живеят. Много ми е трудно  и много ме боли ..много. Не виждам нищо, което да може да ме израдва истински някога все ми е тая от всичко. Не беше честно, че така се случи. Съжалявам за всичко, с което съм обидила баща ми, когато беше жив. Толкова искам да не го бях правила. Чувствам, че той умря заради мен и животът ми го върна за моментите, в които сме се карали и съм била груба с него. ! Страх ме е, че ще изгубя още близки хора и постепенно ще остана без близък човек на света.. Не мога да преживея повече болка.   Постоянно мисля за смъртта и какво следва след нея.. представям си, че моите близки са починали. Страх ме е  от всичко .  Постоянно имам в моменти, които ме обливат вълни от тревожност страх и депресия.  Не знам какво да правя.      Всичко е съсипано . Дразнят ме всички изказвания, че животът продължава и това е нормално!  Никога не съм си представяла, че това ще се случи на мен.   

Днес трябваше да празнуваме твоят рожден ден татко.............Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш, разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш. И знаеш, че не ще се върне вече,
и празното местенце те боли. Дори светът надолy да обърнеш, пак не ще го върнеш ти. И мъката от страшната раздяла, дълбоко във сърцето ти гори. Разбираш, че за нещо си живяла, за нещо, със което се прости....   ((((


[/quote]

Като прочетох темата и настръхнах,спомням си за баща ми който почина на 6.04.2017г.на 59г два дни след моя рожден ден,никога няма да забравя този ден