frej благодаря ти мила,
благодаря на всички ви
Днес пак,както си карах колата се разплаках
много ми липсва
благодаря на всички ви
Днес пак,както си карах колата се разплаках
много ми липсва
- Публикувана: 8 юли 2009, 10:12 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2019, 12:28 ч.
Няма го моя любим БАЩА
-поклон пред паметта му, Исе! 
искам да плача,искам да крещя
Тогава го прави, миличка. С риск да се повторя ще кажа,че мисля, че мъката трябва да се изживее, за да приемечовек случилото се.Че трябва да си поплачим и покрещим, когато изпитваме нужда. Аз дори написах писмо на дъщеричката си, в които излях всичко, що ми тежеше. И като й го четях на глас хем си плачех,хем изпитвах облекечние от сълзите.
ОБИЧАМ ТЕ 
Миличка, знам колко те боли и аз го изживях преди 5 години. Все още не мога да повярвам на случилото се тогава, като гледам малката си дъщеричка си мисля, колко ли щеше да и се радва милия ми баща , та това е първата му внучка. Виждам колко е самотна маика ми и ме боли. Понякога си спомням кошмара на първите дни, изгарящата болка, ужаса. Това промени живота ми сега много ме е страх,улавям се ,че като ми звъни телефона вдигам със свито сърце . Съжалявам, че ти сеналага да изживееш този кошмар, знам че понякога си мислиш,че ще умреш от болка. Изживей го, плачи ,ядосвай се . Спомням си, че доста време след случилото се не можех да понасям възрастни хора, беше ме яд, че те са живи, а бащата ми си отиде без време. Но сега особенно като влизам в този подфорум виждам, че хората изживяват много големи трагедии, губят деца , но се съвземат. Мисля, че си на правилното място тук, споделяи . Аз много говорех за баща ми , сякаш беше по близо до мен като го правех. С теб с мъката и те прегръщам силно.
И аз минах по този път... преди малко повече от 4 години. Борих се с него 3 години по болници, за да го задържа сред нас. Когато си отиде се поболях. Това ме сепна и ме извади от състоянието, в което бях. Защото той най-малко би желал да го последвам...
Празнотата ще е винаги, но намираш сили в семейството... Времето не лекува, а просто болката не е така силна както в началото. Живота продължава и другите се нуждаят от теб ... дете, съпруг, майка...
Празнотата ще е винаги, но намираш сили в семейството... Времето не лекува, а просто болката не е така силна както в началото. Живота продължава и другите се нуждаят от теб ... дете, съпруг, майка...
Мила isepise,
с огромна болка искам да споделя, че аз също загубих своя татко... Знам колко те боли... Татко ни напусна завинаги на 2 юли. Успях да го видя само в последните му часове. Дори не успях да му кажа колко много го обичам, защото никой от нас и най-вече той нито за миг не се предаде и не си помисли, че може да се случи най-лошото... Бори се до последния си дъх, искаше да е с нас, да продължава да ни помага и да се радва на живота и на семейството си... Той беше страхотен! Прекрасен, добър, с огромно сърце и душа! Имах късмет да имам такъв татко. Не мога да осъзная, че вече го няма, че никога повече няма да го видя, няма да чуя гласа му, няма да споделя радости и неволи, няма да изрека думичката "тате", че той няма да види порасналите си внуци, че Сияна няма да познава дядо си... Мъчно ми е, че няма да се радва на толкова хубави моменти, които предстоят... Много ми е самотно и празно, все едно част от мен си е отишла завинаги...
Задавам си много въпроси, но няма кой да отговори... Защо най-добрите хора си отиват толкова млади и то по такъв жесток начин? Ужасно е! Не е честно, не е справедливо! Не мога да опиша болката, думите наистина са безсилни...
Силно се надявам, че въпреки че не можем да общуваме с тях, те се намират на едно на едно по-хубаво място, откъдето ни виждат и ни се радват... и ни чакат. И че един един ще бъдем отново заедно...
Обичаните хора не умират, защото живеят чрез нашите разкази за тях, чрез снимките, които показваме на децата си, чрез мислите, спомените и сънищата ни... Ние СМЕ благодарение на тях, те са НИЕ сега, както и нашите деца ще бъдат НАС един ден... Любовта се предава от поколение на поколение.
Така че гушкай малкото човече, то е твоята утеха сега.
Плачи колкото ти се плаче, миличка! И говори за тате!
Прегръщам те силно!
с огромна болка искам да споделя, че аз също загубих своя татко... Знам колко те боли... Татко ни напусна завинаги на 2 юли. Успях да го видя само в последните му часове. Дори не успях да му кажа колко много го обичам, защото никой от нас и най-вече той нито за миг не се предаде и не си помисли, че може да се случи най-лошото... Бори се до последния си дъх, искаше да е с нас, да продължава да ни помага и да се радва на живота и на семейството си... Той беше страхотен! Прекрасен, добър, с огромно сърце и душа! Имах късмет да имам такъв татко. Не мога да осъзная, че вече го няма, че никога повече няма да го видя, няма да чуя гласа му, няма да споделя радости и неволи, няма да изрека думичката "тате", че той няма да види порасналите си внуци, че Сияна няма да познава дядо си... Мъчно ми е, че няма да се радва на толкова хубави моменти, които предстоят... Много ми е самотно и празно, все едно част от мен си е отишла завинаги...
Задавам си много въпроси, но няма кой да отговори... Защо най-добрите хора си отиват толкова млади и то по такъв жесток начин? Ужасно е! Не е честно, не е справедливо! Не мога да опиша болката, думите наистина са безсилни...
Силно се надявам, че въпреки че не можем да общуваме с тях, те се намират на едно на едно по-хубаво място, откъдето ни виждат и ни се радват... и ни чакат. И че един един ще бъдем отново заедно...
Обичаните хора не умират, защото живеят чрез нашите разкази за тях, чрез снимките, които показваме на децата си, чрез мислите, спомените и сънищата ни... Ние СМЕ благодарение на тях, те са НИЕ сега, както и нашите деца ще бъдат НАС един ден... Любовта се предава от поколение на поколение.
Така че гушкай малкото човече, то е твоята утеха сега.
Плачи колкото ти се плаче, миличка! И говори за тате!
Прегръщам те силно!