"Златната хартия
Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря
за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия. Парите не им
достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие
кутия, която сложило под елхата.
Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за
теб, мамо.” Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я
изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към
дъщеря си и със строг тон казала: “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш
на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?"
Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах
целувки в нея, докато тя се напълни." Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и
прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв. Малко
след този ден злополука отнела живота на детето и се казва, че майката пазела тази
позлатена кутия до леглото си през всичките години на живота си. Когато и да била
обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от
невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги било сложило там.
В действителност на всеки един от нас ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с
безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо
притежание, което някой може да има.
"