Кога изчезна страхът от раздялата при вашето бебе?

  • 3 374
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • Лондон
  • Мнения: 449
Току що споделих за дискусията с партньора ми и коментарът беше "май е както го научиш" Grinning
Нашата дъщеря спи в отделна стая от ден 1ви в къщи, имах си едно наум, че колкото и да ми е по-удобно в началото да съм до нея, после ще бъде трудно с отделянето и така ходех като сомнамбул между стаите, но смятам, че е правилно, спи си отделно детето и дори когато е болничка, аз стоя до нея, а не тя до мен. Така ги разбирам нещата и ако имам друго дете, пак така бих го възпитала 

# 16
  • UK/София
  • Мнения: 7 686

 Аз пък винаги съм била много против това Simple SmileНовородено в отделна стая и аз да се разкарвам като сомнамбул, от какъв зор?Предпочитам да е до мен, да го чувам и виждам.Изпитвам ужас, че случайно може да се задави и аз да не съм там да му помогна.Знам, че това е част от английската програма Laughing за възпитаване на деца, но бягам далеч от тези препоръки.По-лесно е за мен и за бебето.Нека понякога ляга при нас, приятно ни е много!Децата са на периоди.Големият ми син спеше за няколко дни при нас, пренасяхме го след това в креватчето му и бързо свикна пак да спи отделно.

 Но детето ми да е болно и да е в отделна стая Stop......и защо трябва да седя на стол до него???

  Не те критикувам, просто изразявам мнението си.А всеки си възпитава децата както прецени!

# 17
  • Мнения: 384
Разбира се, че е както го научиш. И както смяташ за редно да го научиш. Аз не бих оставила бебето си в отделна стая. Даже самата идея за това ми изглежда абсурдна. Кошарката му е долепена до нашата спалня, кърмя го на поискване. Това е моят начин да си гледам детето и го смятам за единствен правилен за нас. А страхът от раздялата не е изчезнал не само при него, но и при мен.

# 18
  • Мнения: 1 008
Имам чувството,че родих едно "Самостоятелно"дете,
което след 8ия месец започна да плаче за нас, да
заспива с нас,да не седи сама в стаята изобщо.И
така до сега-2г.и 1месец.А, преди това си спеше
сама в стаята,оставяла съм я в люлка с играчки за
2 часа,докато готвя или правя нещо друго.

# 19
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 235
Леглото е в спалнята. Понякога Вики си спи цяла вечер там, понякога си става и идва на спалнята  Rolling Eyes Не ми пречи. Свикнала съм. въпреки, че е голямка, гушкаме си се и така Wink

При нас имаше друг проблем - Вики не ни пускаше да излизаме вечер с баща и  Crazy Все се криехме Laughing

# 20
  • Мнения: 1 305
И Ванеса е много привързана към нас, и без нас изобщо не може да заспи. Опитвала съм се няколко пъти да я оставя сама за да заспи, следва толкова голямо пищене и реване, че след няколко минути като влезна немога да я успокоя за да заспи. Засега съм се отказала, по добре да заспи като сме в стаята отколкото допълнително да я доизнервям.
За през деня ако се налага да я оставим винаги я оставяме на майка ми и пак ни търси, а нещо дойде ли и на ум може и да плаче за нас.
И аз се чудех докато ще е толкова привързана към нас, но май си е до дете.

# 21
  • Мнения: 439
Както Биляна казва леглото долепено до вашата спалня, ще се чувства по-сигурна. Ще те усеща като се събуди или види и пак ще си заспинка.
Преди лягане е хубаво да й четеш книжка и да има много нарисувани герои.
На 1г3м се научи да заспива сам в негово ти креватче, но после се наложи да сменим обстановката и то в къща и отново заспивахме А сега, четем една приказка и си пожелаваме приятни сънища, хваща ръкавчето на татко му една блузка и заспива на светната лампа, после му я гася.

Може да преживява дневните срещи, ако е по-емоционална.

# 22
  • Мнения: 47 352
Току що споделих за дискусията с партньора ми и коментарът беше "май е както го научиш" Grinning
Нашата дъщеря спи в отделна стая от ден 1ви в къщи, имах си едно наум, че колкото и да ми е по-удобно в началото да съм до нея, после ще бъде трудно с отделянето и така ходех като сомнамбул между стаите, но смятам, че е правилно, спи си отделно детето и дори когато е болничка, аз стоя до нея, а не тя до мен. Така ги разбирам нещата и ако имам друго дете, пак така бих го възпитала 

Не е вярно, за мое огромно съжаление. Всичко е до дете.

Нашето до 2 г. спеше сама и не е показвала никакъв страх или желание да спи в нашата стая. Дори не можеше да заспи, ако има някой при нея  Crazy
След това като махнахме решетките на леглото, започна да идва като се събуди нощем, не е от страх, не е до навик, не знам защо, не знам и докога Tired

# 23
  • Мнения: 346
Анастасия е на 9 месеца и няма изисквания постоянно да съм до нея, единствено сутрин, когато се събуди и надникне да провери дали сме се събудили, ако няма никой на леглото, почва да крещи. Но обикновено е най- раннобудна- в 6 часа става понякога, погледне ни, успокои се и си играе до осем.

# 24
  • Мнения: 2 024
Габи този страх я връхлетя с все сила по-късно,към 1г6м.И беше в адски тежка форма  ooooh!  Добре,че вече отмина.Държа я около 3 месеца.
За спането - Габи от раждането си спеше при нас на спалнята,за да ми е по-лесно кърменето.С отбиването преди 2 месеца я сложих в креватчето й.Не е имало протести.Не се тревожи за това,детето може да те изненада.  Wink

# 25
  • На бял кон в Pierrefonds
  • Мнения: 1 451
За също за нищо на света не бих оставила детето да спи само в друга стая поне до 6-ти месец. Особено моето, което като по-малко повръщаше, докато спи. Но да спя с него в едно легло...не ми се ще. Въпреки, че кърмя, всеки път ставам.

Освен това проблема е не само спането, а и раздялата през деня. Само да ми види гърба като излизам от стаята и започват едни неистови писъци....Това докога продължава?

# 26
  • София
  • Мнения: 23 746
Дъщеричката ми също спи с нас на спалнята. Не се притеснявам, пък и не смятам да променям засега положението. Иначе няма проблем дали спи с мен, с таткото или с някоя от бабите.

# 27
  • София
  • Мнения: 621
Дани спеше заедно с нас на спалнята до 1г 11м, когато я отбих. Тогава откри, че има нейно легло и е много по-удобно да спи там. Сега дори да искаме да заспим заедно, тя  настоява да отиде в нейното легло Grinning А, бабите не спираха да се тюхкат, че като свикне ще спи с нас до първи клас  Grinning

# 28
  • Мнения: 119
И аз чакам да отмине,а май се задълбочава Rolling Eyes

# 29
  • Мнения: 13 324
Абе... мен ако питаш - вземи я на спалнята... Ще ти помогне и за деня. Много им е крехка психиката в тоя период.
Моята дъщеря не мигва без мен ни денем, ни нощем. Но денем, ако е нахранена и наспана, мога и на продавачката в магазина да я оставя за половин-един час, ако поискам - стига да й е интересно, хич няма и да забележи липсата ми.
Разбира се, ако сме само двете вкъщи, много рядко ме пуска да изляза от стаята.


Общи условия

Активация на акаунт