Трябва ли кръщенето да се превръща в панаир?

Нищо не трябва да се превръща в панаир.
Ако говориш за кръщене на твоете дете, лесно можеш да избегнеш изхвърлянето.
Ако говориш за чуждо дете- имаш избор да не отидеш.
Така че, изборът е твой.

Кръщенето на детето ми е след месец.
Малка църква в провинцията. Без гости и дандании. Единственото разточителство ще е подаръкът за кръстницата, която е моята най-добра приятелка 
Тия циркове с по 100-ина гости и кючеци в кръчма след кръщенето, за мен са жива простотия.

А ако са виенски валсове, бива ли?

Алиса, за моето дете подобни "изцепки" нямам намерение да правя.
За кръщене на друго дете - ами кръстници сме, няма как да не отидем.
Просто не са ми приятни събирания тип - да видим кой колко дал, и кой колко може да изпие.

Това е и моето мнение.Всеки има право да си прави каквото си поиска,както и всеки има право да приеме покана за "панаир" или да я откаже.

В католическата църква кръщенето се прави най-често на неделна литургия и по-рядко в тесен кръг. После всички присъстващи са почерпени с бонбони, независимо дали са приятели, роднини или непознати енориаши.  Друго черпене няма. От особена важност е родителите и кръстниците да са вярващи и добре запознати с вярата и църквата, за да могат да напътстват после в християнството новопокръстения. Ако не са вярващи, кръщенето става безсмислено. Ако детето е малко по време на кръщенето и когато порастне прецени, че църквата не е по вкуса му, никой не може да го принуди да я посещава. Така че натрапената вяра не може да просъществува вовеки веков. Но щом родителите са християни, нормално е да бъде продължена традицията. Естествено, че ако е малко дете, то нищо не разбира и едва ли ще запомни кръщенето. Затова после има 1-во причастие и миропомазание на 7-8 и съответно на 14-15години.  Преди да приеме тези тайнства, то е задължено да посещава ежеседмично вероучение цяла година. По този начин се придобиват необходимите за 1християнин знания. Ако пък кръщелникът е възрастен, вероучението е задължително преди кръщенето. Родителите и кръстниците трябва да бъдат духовни наставници. Всички тези неща са характерни за католическата църква, в православната не е точно така. Обаче ходенето на църква е утвърдено за неделя и големите празници и за 2-те църкви като задължително за всички енориаши. То се изразява в присъствие на литургията, слушане на четенията и проповедта, молитви. Някои хора го разбират погрешно като влизане за 5минути и палене на свещ.
Не може да се нарече редовно ходенето на църква, ако е само на Коледа и на Великден.

Все още не сме кръстили дъщеря си,но когато се наканим,ще го направим само със семейството на кръстниците,т.е. общо 6 човека.Църквата се намира в Еленския балкан,в една махаличка с 10 къщи-далеч от света и суматохата,но мястото е вълшебно.Ще направим и дарение за храма,вместо да черпим 50 човека в ресторант.

за мен е излишно
ние правихме рд с най-близките, и после крьщене с 5 човека

Мен баба ми ме е кръстила в толкова тесен кръг, че майка ми е разбрала чак след като вече съм станала християнка  .
И по другите стъпки, които описваш, съм минала, но пак не е било по моя воля. А за ходенето на църква - ами ходя, когато почувствам, че имам нужда да отида. Вече не го правя по задължение.

Трябва да опиташ и по 2-та начина, да видиш "къде е истината".
Всеки от 2-та варианта си има своите минуси и плюсове.
Е, аз съм минала и по двата пътя и не съжалявам за нищо.
Кръстила съм си децата, зашото аз така искам, защото аз така съм убедена... не за модата, не за панаирите или веселието в тесен семеен кръг.

Мирама, правилно ли разбирам, че хем си приела да си кръстница, хем рязко осъждаш начина, по който родителите на детето са си организирали празненството?

Алиса, ние сме и кумове на това семейство и те държаха да сме кръстници и на детето.
Не осъждам конкретно техният начин за празнуване, а не одобрявам по принцип подобен род празнуване.
На самото кръщене ще присъстват само техните родители и близки (сестри, братя) и после почерпка в домашна обстановка.
Но втори път ще се прави събиране в ресторант с много хора и т.н. - ето това за мен не е по вкуса ми.

Bluebell O'Smallheaven, ето подобна постъпка одобрявам, за дарение на църквата.

Да де, ама като си канен на нечие/чуждо празненство, не върви да им придиряш колко хора са решили да поканят, нали?

И аз като кръщавах децата помолих който е решил да подари нещо, да дари един дом за сираци, ама сигурно някои хора са го намерили за странно. Но това е лично решение, би ми станало неприятно, ако кумата ми коментираше избора в някой форум.

Това искам и аз-скромно кръщене-само ние ,детето и кръстниците с тяхното дете!Но мъжът ми смята,че трябва задължително да присъстват родителите ни,че и баба му,че двете семейства,на които сме кумували,плюс сем.на братовчед му,които ни поканиха на тяхното кръщене!В такъв случай аз естествено не мога да пропусна сестра ми с мъжа и детето...Не че хората не са ми приятни,напротив,и съм сигурна,че няма да направят панаир в никакъв случай,но просто се губи вече моята идея за тихо и скромно кръщене...А да не говорим почерпката в ресторант за толкова хора колко ще струва!Много повече ми допада идеята за дарение за храма...ама ще видим как ще се преборя!

Иначе съм била и на двата вида кръщене...ами единия си беше направо панаир-родата до 9 коляно-всякакви лели,вуйчовци и стринки,плюс децата им...кебапчета и кюфтета в кръчма...никак не ми хареса!

Алиса, изобщо не съм искала да коментирам избора на въпросното семейство. Но след твоя въпрос, все пак реших да отговоря.
Темата ми не е и за това.
Въпроса е съвсем общ, който иска отговаря, който не иска, негова си работа.