Как да науча сина си да се защитава?

Въпроса според мен беше - по какъв начин да направя по-силно в общуването кроткото дете. Не мисля, че преместването в друго училище е решение. Там детето ще се натъкне на същите проблеми в общуването, защото проблема не е че децата са много лоши или буйни, а защото той е прекалено добър и кротък.

запишете го на някакво бойно изкуство-те тренират и тялото,и духа.
и говорете много,разбирайте го,нека ви има доверие.нека споделя с вас.
помогнете му,индиректно,да има повече вяра в себе си...да се уважава сам,за да го уважават и другите...ама как точно трябва вие да прецените конкретно според вашето дете...

Извинявай, но прочетох поста ти отново и най-добронамерено искам да те попитам в каква среда израсна детенце като мъничко, имаше ли достатъчно детска компания и ако да, дали ти не си била "майката орлица", научи ли го на известна самостоятелност? Защото да се прави драма от замерване с грозде и от това, че някой го бутнал, постоянни оплаквания от някого....на 7 години поне на мен ми идва малко в повече! Колкото до синините от ритници, струва ми се, че и те са някакво следствие... Ясно е, че момчето ти е добро и чувствително, но дали няма нужда да се научи да общува по-адекватно, а не от защита! Прави ми впечатление, че в първи клас (доколкото разбирам сте там) децата в училище масово се "избиват" и то на игра, а не от лошотия или агресивност. Четейки в този форум обаче, оставам с впечатлението, че всеки гледа да се оправя сам, набеждавайки останалите за лоши и агресивни. И на принципа "бият ли те - бий" или ако някой не го възприема, има терзания по въпроса! Моето синче, израснало в "саксийка" - в подбрана и контролирана от родители среда, в първи клас си го прибрах на 10-тия ден с разбита глава, а цяла година рева да го махна от училище, защото вместо здравей, получавал ритник! Хич не ми е и минавало през ум нито да сменям училище, нито да набеждавам деца, нито да го уча да се защитава! Просто работихме по тема самоувереност и самочувствие! Според мен просто децата, попаднали в съвсем нова ситуация, имат нужда по-скоро някой да ги научи да бъдат колектив, да общуват човешки помежду си, да бъдат приятели, ако щеш, а това е работа на всички родители, класната включително... Толкова ли е трудно и ние родителите да се познаваме помежду си, да си общуваме, да си решаваме проблемите заедно и добронамерено, в интерес на всички деца? За съжаление, този подход е безкрайно рядко срещан... , но слава богу, не невъзможен - поне при нас се получи!

 аз това не мога да го разбера
''Моето синче, израснало в "саксийка" - в подбрана и контролирана от родители среда, в първи клас си го прибрах на 10-тия ден с разбита глава, а цяла година рева да го махна от училище, защото вместо здравей, получавал ритник! Хич не ми е и минавало през ум нито да сменям училище, нито да набеждавам деца, нито да го уча да се защитава! ''

  това пък е такава психическа травма за детето цяла година да живее по този начин , без никой да му помогне, това не се забравя цял живот и в такива ситуации спешно трябва да се вземат мерки има всякакви деца , възпитани по различен начин, други пък изобщо не възпитани, той е в среда с деца на всякакви типове родители , децата много подражават
в по -късна възраст ще се сблъска и с различни възрастни и той трябва да е подготвен защото и сред възрасните света е жесток и пак го има това всеки да се оправя сам , това е незибежно в това разнообразие от различни типажи с които рано или късно човек се сблъсква

  аз съм напълно съгласна с мненията по горе дедето да се запише на спорт, спорта тренира не само физиката ами и всичко друго , изгражда напълно човека положително
и като застане едно силно дете , със самочувствие има все някаква гаранция че няма да му се случват подобни неща

  всеки може да потвърди че насилие в училище е имало и ще има и учителите доста често не решават този проблем , а обикновенно жертвата си мълчи от страх .

 в такава ситуация според мен
1 трябва да се научи детето да се защитава 2 да се говори веднага с учителите и директора
3 ако продължи'' вместо здравей, получавал ритник''се говори с родителите и ако и те не вземат мерки и тормоза продължава и ще си играем на сила  трябва някой възрастен с респект дирекно да говори с агресивните деца

това последното действа безотказно за съжаление че се е стигнало до този вариант , това ще означава че много обществени системи доста куцат

Аха, хубаво ще се говори с учителя, ама същият този учител често свива рамене, а и дори да реши да реагира по никакъв начин не може да санкционира побойник. В съседния клас едно дете още от първи клас тормози съучениците си и накрая се оказа, че правилникът защитава агресора, а не жертвите и ситуацията продължава да е патова - нито едните родители си местят детето, нито другите, сигурно по същия принцип, че в живота има всякакви и децата трябва да свикват.  Аз на това му казвам родителски инат.
Не зная с какъв акъл си мислите, че животът сред враждебност и насилие калява или че децата трябва да се научат да се справят, защото имало всякакви хора, ама децата са си ваши, вие си носите отговорност. То и стрелците в американските гимназии така са били калявани, докато не са им избили чивиите.

Според мен, точно в това е проблема - в неразбирането, или по-скоро в погрешното разбиране! В това - да се противопоставяме постоянно! Повярвай ми, много по-добър ефект има положителното мислене и подход! Въпросът е наистина да има ангажираност от страна на родителите. (И в предишния си пост не напразно наблегнах на единодушието на всички родители). Факт е, че синът ми не само, че не е "травмиран", както виждам, че очакваш, ами напротив - получи абсолютно адекватната помощ и ... малко по-късно започна да се разбира чудесно с всички и бих казала, най-добре - с най-буйните "злосторници", дори успя да им влезе под кожата до толкова, че успява да ги "свали на земята" в определени моменти, че чак и някои да ги вкарва в "правия път"! Та за мен лично рецептата е - повече самочувствие (т.е. да им помогнем да повярват в себе си и докажат, какво могат) и адекватност за нашите деца и повече добронамереност към другите!

Вярно, но проблемът пак си остават "побойниците" (а не кроткото дете). В този смисъл, въпросът е как да се противопоставя детето на побойниците. Ами явно за да го нападат им изглежда лесно. Свитите, затворени и тихи деца често са жертви на агресия от другарчетата си. Значи трябва да се научи детето да бъде по-гласовито. Е, за това вече му намериха лек - записваш на бойни изкуства.

Не мисля, че бойните изкуства са панацея. Преди време попаднах на една програма за обучение на деца, които имат проблеми с насилието в училище. Чрез нея се отработват техники за справяне. Обаче ставна въпрос за чужбина. Няма гаранция, че ако детето е по-гласовито няма никой да го закача. И не всяко кротко или затворено дете става жертва на побойници.
Самочувствието и увереността са в главата, а не в краката или в ръцете. А как да се съпротивлява ли? Знам аз, ама ще кажете, че е неморално. Но пък затова е ефективно.

Абсолютно! Просто е въпрос на умение за общуване, което обаче не знам доколко се учи и доколко отвътре си идва...

И от двете е според мен - характер и подпомагане от страна на родителите. Мисля, че най-важно е усещането са собствена ценност.

Точно това е целта - да се изгради характера на детето, да се чувства достатъчно силно сред връстниците си. И ако след всичките разговори с него, целящи да му формират психиката, то пак се чувства несигурно мисля, че родителят е длъжен да бъде по всякакъв начин зад детето си. То се нуждае от неговата подкрепа. При някакъв проблем в училище с дете от класа първо говорим с малкия как трябва да постъпи, как да реагира на ситуацията - било то чрез разговор с другото дете, казване от негова страна на учителката за проблема и т.н. Оставям го с една дума да се оправя сам. Ако и това не помогне говоря с родителите на другото дете и госпожата също. Не мисля, че това е признак на слабост от моя страна, по-важно за мен е, че детето ми се чувства спокойно и защитено.

Бягството не е решение на проблема. Ако едно дете се научи да бяга,то цял живот ще бяга.Не може защото има  две или три деца в класа,с който не се разбира,да се сменя клас,училище и т.н.Мисля си,че за това до някаква степен вече фактора е в родителите,да.Не може утре,ако има колеги в работата да я смени заради тях.Не става и апартамента да си смениш,само защото комшиите били не такива каквито очакваш,или имаш проблеми с тях


Подкрепям  

Аз имах подобен проблем, но с другата майка намерихме заедно решение-започнахме да събираме децата по-често,зьа да се научат да играят заедно без да се нараняват.Началото е трудно,но след няколко дни свикнаха едно с друго и сега даже се търсят.

Имаш ли възможност да събереш няколко приятелчета на сина ти и да им намериш някакво занимание-спорт,игра,излет в планината?Може би децата са несправедливо зле настроени едно към друго и имат нужда да се научат да бъдат заедно.

И точно тук е въпроса как да подходим към собствените си деца, така че според индивидуалните им дадености да осъзнаят своята собствена ценност. Да, бойните изкуства не са панацея, но при по-свитите момчета могат да помогнат, давайки им увереност и самочувствие, че могат да се защитят сами в дадена ситуация. По същия начин могат да помогнат и други мероприятия, като детски лагри с известна "екшън" насоченост, примерно, където те също да тестват собствените си възможности, при това общувайки с деца с най-различни характери... или... абе стига да иска и да търси, човек може да намери начин, работейки върху детето си, без да си създава излишни отрицателни емоции в посока "светът е джунгла, оцеляват само едикои си" или давайте да бягаме на по-добро място...

Ами ние това го приложихме на ниво клас, действа отвсякъде!

За мен начинът е детето да е в среда, където да му е приятно и да прави нещо смислено с връстниците си. Дали ще са танци, дали ще е вокална група, дали ще е футбол или бойни изкуства, нека да е според интересите му. И акцентът да не е върху общуването с деца с различни характери, а каква е целта на това общуване - да си дърпат играчките или да играятръченица. Това, дето американците толкова реват за него - работата в екип. И така детето хем се доказва пред себе си, че може, хем си намира приятели с неговите интереси и ако щеш на неговото ниво. Да, различните характери съществуват, но поне общата дейност предполага повече сътрудничество, отколкото сблъсък.

Отделно е отношението на родителя още откакто детето се роди. Мисля, че демострирането на уважение към детето е един начин. А защитата е или бой, или бягство. Вкъщи сме им обяснили тази част от живота и че това се учи по пътя на опита и грешката.