Има ли писатели във форума?

Леле, колко много писатели имало тук, риспект 

Не казвам, че писателя си клати краката и си чака музата, а че е добре да ограничи писането с моментите, в които има какво да каже. "Баш писателя" може всеки ден да има нещо за казване. Един приятел казва, че всеки има достатъчно преживявания, за да напише една книга, а писателите могат да напишат и повече.

 Колкото до упражненията- има други професии, в които можеш да се упражняваш за писател- преводач, журналист и в този дух. Иначе, писатели и поети всякакви и всеки си има начин да пише повече или по- добре. Славейков си е изчислявал римите и стихотворната стъпка като матемтическа задача и след това е запълвал формурлата с думи, за стане стих. За мен това не е поезия, но за читателите е.
 Та в този ред на мисли, Селтакис бейби,  може и да се напише интересна книга по темата, а и твоите литаратурни предпочитания да не побират литературните търсения на цял свят.

Дона Аз не писатель, а читатель.

Вече над година съм в този форум, а това е първата мила дума, която чувам по мой адрес 

Како Сийке, не следиш сериала.
Опа... май тЪ разбрах... 

   Аз пък смятам,че писането не е занаят. Това е като да се родиш музикант,художник,поет......специална порода са това,писателите.

 Точно затова се отличава истинската литературна творба  от занаятчийската,поръчковата или както там я наричат.
 
   Въпросът ,който си задавам напоследък е,до каква степен вече е допустимо естетизирането на пошлостта и перверзията в изкуството,в частност-в литературата? Тук мога да спомена някои световно известни имена...Все пак,извртеност,облечена в художество-не е ли твърде лицемерно? И за да го свържа с темата,нужно ли е в такъв случай да си писател,естетизирайки половото си влечение и вкарвайки го в литературен текст? До къде може да се стигне в логоперверзията,все пак.

  Май отивам в друга посока,но тези дни четох Маргьорит Дюрас и Набоков,затова.

Айде, бе. Музикантите и художниците не се скъсват от учене, респективно работене, преди да станат големи.

  Да,може би.
 Моцарт обаче е изключение,сигурно сте гледали "Амадеус" на Форман?

Да бе, аз от кога се каня да питам защо творбите на Джеф Кунс се продават толкова скъпо - бях си харесал едно надуваемо куче за хола, ама тоя наистина се е олял с цените  

  Тук ме хвана,не съм го чела. 
 Но и не бих,сигурно.

 
Със сигурност и Селтакис не го е чел.

  А,той бил художник. Не го бях чувала,точно за такива говоря,обаче.

www.jeffkoons.com
Не е реклама. Просто да вземем да го прочетем....
Аз пък не искам пудели в дневната, тенк ю вери мъч  

Гийом Аполинер и Жорж Батай не ги чети  

Здравейте! Леко размихте темата, да не кажа съвсем...

Много ми е  тъжно да прочета първите страници, защото от опит знам, че това е действителността. Издаваш, ако имаш пари, не ако издател повярва в теб и реши да те лансира. А опитът ми показа, че на издателят дори не му пука, какво стои пред него, вероятно и какво ще издаде, щом някой ще плати за риска му.

Пиша от тийнейджърка, по малко, дори не много редовно, но грабне ли ме музата... Интересно е да гледам как се развива стила ми, някой път в незавършена моя история нещата (случката) коренно се променят, а уж само съм "минавала с ютията" отгоре. Подкрепям и че имаш ли какво да кажеш, няма часове, няма ден и нощ - пишеш при всяка възможност, не спиш, вълнуваш се, историята сякаш се развива пред теб и... понякога те изненадва с обрата си.

Преди 2 години имах среща в една издателска къща (нарочно няма да я споменавам, голяма е достатъчно) - предисторията няма да я споделям цялата, само ще вметна, че четох книга, която щяха да представят на една презентация, бях шокирана от липсата на история, загубих се в думи, които сигурно някой си е мислел, че звучат атрактивно като съчетания, но всъщност само тежаха и т.н. и при това на "утвърден" автор. Рекох си - ама аз пиша по-добре. Запознаха ме с едно момиче там, което отговаряше по презентацията на тази книга, разбрахме се да й изпратя нещо, тя беше ентусиазирана повече от мен. Искаше да й изпратя някоя глава, дори част от нея. Хм, какво - 4 реда ли. Изпаднах в шок, защото тогава не можех да си обясня как така ще пратя само глава, без дори резюме на историята си, поне да знае кой кой е, защо така говори, реагира и т.н. Написах и резюме, пратих 2 глави и резюме. Мина време и ме помоли да отида на среща с шефа й, за да си поговорим вече делово. Можете да си представите вълнението ми първоначално, но в същото време се и изненадах от себе си, че се държах адски трезво през следващите дни до срещата, което ми помогна и да реагирам така че да не се срамувам от себе си днес.  Отидох на срещата, офисът няма да коментирам, хаос отвсякъде, една мазилка, един мирис, но нищо... Просто за мен това беше първият шок - голяма фирма с голямо име и голяма мизерия. И после се започна с увертюрите - те не печелели от книгите, които издават, на загуба работели, тън мън. Хубаво, викам си - искат аз да си платя, ама не ми го казват.  И после ме пита (шефът)

- Вие какво пишете... ама разкажете ми за него... ама защо не ми пратите нещо да прочета -  всичкото това при едно непрестанно ровене и търсене на не знам какво си по и под бюрото си, нито веднъж не ме погледна в очите.
 - Пратих ви - казах.
 - А така ли...
 Подчинената му настоява:
 - Ама да, К., аз нали ти го пратих на мейла.
 - Кога?
 - Ами еди кога си.
 - Така ли, аз прочетох ли го, какво ти казах... - после към мен, продължавайки да бъде разсеян от това, което не намира. - Нищо де, разкажете ми.
 - Знаете ли - казах, - защо не прочетете първо това, което ви изпратих. Така ще говорим вече за нещо, което и двамата познаваме, няма смисъл да си губим времето сега. Ако не ви хареса, можете и да спрете да го четете, а никой не ви задължава да предприемате нищо сериозно след това.
 - Колко материал сте ми изпратила?
 - Аз не съм ви пращала на вас и не знам на вас какво са ви пратили. Пратих 2 глави.
 - Защо не пратите още няколко?
 - Нека първо да прочетете това и ако искате, пак ще си говорим. Аз наистина не бързам за никъде, дори още не съм написала финала...

Остави си вратичка, че ще чака да му пратя още, аз пък не му пратих нищо.

Това е моят опит - скромен, но достатъчен, за да добия предсава за нещата.

Може да го е пробвал, но на заем явно...