Изкуство, което се подчинява на норми, е обречено на забрава. Нормите се менят често. 
Не,не норми. Сега ще се изразя по-обстоятелствено.
Разбира се,сигурно много хора мислят другояче и аз не ги упреквам по никакъв начин,защото знам,че сме различни и уважавам това у всеки.
Колко от вас имат дванадесет годишни дъщери?
Възприемате ли детето си на тази възраст в образа на нимфетка?
Чета една друга дискусия по този въпрос,вълнува ме,повтарям се,и друг път съм го коментирала тук,но ето,цитат:
Ето как става така, че един литературен текст да направи така, че сексуалните влечения на едно 12 годишно момиче да не са противоестествени, но ние спокойно да казваме, да, това е лолитско поведение.
като се каже, че едно момиче е нимфетка, това звучи как?
заиграващо, оправдателно и дори трогателно.
отново казвам, че писателят е естетеизирал половото си влечение към малки момичета, като го е вкарал в литературен текст.
иначе хмберт е честен герой.
и лолита също.
Значи,че романът "Лолита" е изкуство от най-чист вид,в това няма спор. Набоков е от породата родени писатели,талантът му е огромен. Но,тук идва едно но-този безспорен талант дали трябва да го подчиним на най-низките си страсти? И защо? Само заради собственото си его или заради другите?
И слава Богу не разчитам от това да се издържам.
