Има ли писатели във форума?

Не, моля ви не ме бъркайте с Капка Касабова.

Моята книга в случая за  тази , за която говоря е джобен, луксозен формат и цели привдигането на наранени души и сърца. Става въпрос за приказка - алегория за трите най красиви жени на земята и затова как всички ние се справяме с болката и любовта.

Книгата е малка на бг и английски. Казва се Мед от хризантеми. Валентина Щайн. Но не съм в бг и не съм си организирала добре дистрибуторската мрежа. Има я само в две книжарници. Едната е
тук - http://www.magazinche.com/. В сайта мисля, че пише къде се намира. Ако искате за подарък търсете я там, а ако просто ви се чете разгледайте ми подписа и аватара там има сайт на който съм качила книгата. Между другото тече и обявен конкурс за пътепис на който му се участва - на същия сайт е.
Да ви е сладко.

Предварително се извинявам за дългия постинг.
За да си писател се иска... преди всичко да пишеш. С график или без график, много е индивидуално - важното е, обаче, да го правиш. И да се стараеш с всяка следваща страница да ставаш по-добра. Колкото до издаването -  то е преди всичко бизнес. Добре е да гледаш прагматично, специално за в България - да нямаш кой знае какви очаквания. Не е невъзможно да намериш финансиране, казвам го от опит, но се иска и късмет (или много добри контакти). По-лесно е, ако сама платиш за публикуването - но много трябва да внимаваш с разпространението, както писаха по-горе, повечето издателства не осигуряват такова. А именно разпространението е ключовото звено. Трябва да имаш предвид и че пазарът наистина е малък, инвестицията се връща много бавно, ако изобщо се върне. Колкото до редакциите - различно е. В обичайния случай издателството ще ти осигури коректор. За финалните промени винаги ти имаш крайната дума, все пак си автор. Съветът ми обаче е, ако трябва и сама, да си намериш добър редактор. Под добър разбирам не да ти пренаписва книгата, а да работи съвместно с теб и да те съветва, ако е нужно. Колкото и да си добра, в 200-300 страници текст винаги ще има неща, които да трябва да се поизгладят стилово. А и ще чуеш друго, професионално мнение.
Желая ти успех, набележи си няколко издателства в твоята сфера, свържи се с тях. И най-вече не се отказвай. Ама никога. 

Колкото до писането всеки ден... това е задължително за начинаещ. На всеки начинаещ трябва да му е ясно, че първите стотина, че може би и повече дни, няма да се получи добре. Изграждането на стил става с много, много време. Но не можеш да чакаш стилът да порасне ей така. Трябва да го изградиш. Колкото до писането в едно и също време - далеч не е само Вазов. Вземете Стивън Кинг. Всеки ден, от както пише, по 10 страници. За справка - "Мемоари на занаята". А Стивън Кинг има стил, няма човек тук, който да ми го оспори. НО този стил не е дошъл веднага с първия му разказ. Колкото до класиците... вземете един роман от 300 - 400 страници. Ако не се пише всеки ден, дори по малко, може би нямаше да има автори с повече от 2 романа. Вземете Шекспир - над 80 текста. Колкото до музата - именно за това е хубаво да се пише всеки ден. Така се създава навика тази муза да се "повика". Прекалено разкошно е тя да се чака. Може да я няма и пет, и десет години. Всеки пишещ, който познавам, си има навици преди писане. Мой приятел гледа филми, аз, например, пиша обикновено много рано сутрин след хубава разходка навън. Не е невъзможно. Но и всекидневното четене е задължително. В началото писането се ражда като подражание на стила на най-близкия до теб автор. След това идва смесването на стилове. Постепенно идва и твоят собствен. Няма как това да стане с писане по веднъж месечно. Искам отново да кажа, че това са мои лични наблюдения и съвети. Не ангажирам никого, не ги налагам. Аргументирам моята си теза:) Успех, и... да пишете!

Една писателска сентенция казваше нещо от сорта - от белетрист, който не пише всеки ден и поет, който пише всеки ден, нищо не става. Може и да е вярна, може и да не е - не бих искала да генерализирам. Все ми се струва, че е индивидуално. Познавам хора, които пишат по едно стихотворение на три месеца и са прекрасни поети, други, които нахвърлят по нещо всеки ден - и пак си остават умели графомани. Колкото до прозата - истината е, че ако имаш идея, която те е грабнала - изобщо не се налага да викаш музата по часовник, тя си е там. А стилът се тренира не само с много писане, но и с много четене. И със заслушване в мнението на хора, които разбират - има и "градивна критика" и тя обикновено е най-болезнената  . 

Мдаа, стилът се формира най-вече с доста четене.

интересна ми е темата. не защото искам да издавам, а защото се чудя защо няма хубава съвременна българска литература.
 
аз съм малко в другата крайност. с мен се свърза едно немско издателство, което иска да издаде диплмоната ми работа (страшно специализиран труд по теоретична лингвистика), но аз не пазя електронно копие и ме мързи да потърся. а времето тече, хората пишат и питат... дали пък да не се понапъна и да го потърся?

 Колкото повече си мисля, толкова повече осъзнавам, че самокритиката ще ми е най-големият проблем.
Поразрових се за разкази, както посъветвахте по нагоре и се разочаровах много бързо. Притеснява ме, че ще съм една от поредните разказвачки на скучни истории и ще използвам определения като "въшливи цветя" и "разпльокано кьопало". Сериозно? Как може някой да използва "въшлив" за цвете? Замислям се дали въобще си го е представил преди да го напише. 
 Някой може ли да ми препоръча разказ написан красиво и със стил? Без да е вулгарен, без да има подобни глупави сравнения.

Всеки луд с номера си. Едни търсят издателство, а други издателството ги търси и резултатът все един и същ. Я се понапъни малко!  

Убедена съм, че си заслужава - щом хората са преценили, че е интересно, а ти преди това си се организирала, за да я напишеш - колко му е сега да я издириш. Подкрепа и от мен

  "Въшливо цвете"? Сериозно ли? Това ме уби... nana_cool, самокритиката е едно от хубавите неща:) Иначе аз съм с две ръце "за" историята. Смятам, че историята е много, много важна и без нея писането е наникъде. Въпреки хилядите доказателства, че някои се опитват и без такава. И мен ме дразнят разни идиотски определения, грамадни и ненужни описания. Но онова, което най-много ме дразни, е липсата на каквато и да е история или смисъл в текста. Има стотици примери. Просто не се знае защо е писан дадения текст и за какво. За автори със стил... много зависи от жанра. Ти ориентирала ли си се, поне горе-долу, за жанра, в който ти се пише? В Криминалните разкази (аз не съм фен, но за пример) мога да препоръчам Алек Попов - мисля, че той е изградил добре стилът си. Изчистен е, ясен. Има история. Иначе, ако искаш да четеш наистина добри разкази, ще трябва да се поровиш при чуждестранните автори:) Сетих се за още нещо... аз в момента се опитвам да се насоча към комедията. Нещо ми е щукнало, че няма много комедия в българската литература. А и наистина съм на мнение, че в момента е най-добре и кино, и литература да се насочат натам. Затова сега аз си издирвам почти всичко в жанра, писано тук... и попаднах на "Шлифера на Леонардо". Не помня автора, съжалявам. Не очаквах, но вътре наистина има няколко качествени неща:) Разбира се, има и абсолютно "филърски" разкази, но те вече са си навсякъде:) Пробвай, но е много вероятно мненията ни да се разминават:) Все пак много зависи...

Обезателно си потърси работата...

Относно липсата на стил в съвременните бг автори това е сериозен проблем. Нареждането на интересни изречения без история, без сюжет - другия проблем. Причините са простичката психология, че много малко автори познават собствената си идентичност и няма какво да кажат. Уви, една книга не може да е просто фикция. Тя се ражда от идентичността, нюха, житейския опит на автора.. И разбира се факта,че чете. Както се казва ПИША НЕ ЗАЩОТО МОГА, А ЗАЩОТО ИМАМ КАКВО ДА КАЖА.

Аз сега си поръчах около 20 книги от бг и пак ми е малко... Също много бих се радвала да ми препоръчате автор, който да се отличава от общата говорилня. Лично харесах едно момче, но за съжаление не мога да му спомена името тук - пише доста, доста смислена освен и красиво поднесена поезия. Не знам доколко на Щерева романите стават - имате ли наблюдения? Интересува ме повече историята при нея, тя е екзотична и съм убедена, че добре борави с думите, но историята... / още не е стигнала до мен, нейна книга /  

А въшливото цвете може и да става , зависи от контекста. Не се впрягай, ако си била сладка металяга вероятно от там идва... Писането се променя с израстването.

Драматеа и върви ли с комедиите? Аз си мечтая за комедия без гнусен език ... А на мен ми се пишат драми..

Ох, ами знам ли дали върви:) Засега точно и аз се опитвам това да правя - да не включвам вулгаризми, гнустоии, въобще всичко, на което се смеят в момента голяма част от българите. Проблемът е, че все ме избива на трагикомедия, а това също доста ми е омръзнало. Иначе драмата, според мен, е един от най-висшите жанрове, когато е написана както трябва. Дано ми се отдаде случай да прочета нещо твое, много ще се радвам. Аз ще продължавам да се опитвам да вкарвам оптимизъм и хумор в нещата, които пиша... пък дано се стигне до момент, в който мога да спра постоянно да редактирам:) При мен обикновено така се получава, че ако видиш първия вариант и шестата редакция, ще кажеш, че са два крайно различни текста:) Което си е сериозен проблем, ама като не ми харесва как се получава...

Щерева и аз все се каня да я чета. Въпреки, че нещо не ми хареса да се издава книга с някакви "изрезки" от дневничета, чатове, смс-и и т.н. Малко ми е такова едно, все едно да се докоснем отблизо до звездата... Но това е впечетление без да съм чела, а много мразя да правя така:)

Ако ми позволите да се намеся като читател и зрител, мога да ви уверя, че голяма част от българите не искат да се смеят на вулгаризми, гнусотии и прочие простащини, както се опитват да ни убедят някои "интелектуалци" и с които вече години наред ни заливат от екрана и театралната сцена.
Ако беше така, издателите на Удхаус на български щяха да умрат от глад досега. 
Много е лесно да оправдаеш бездарието и липсата на оригиналност с простотията на зрителя/читателя. 

И аз така мислех, докато миналото лято не видях рейтинга на "хумористичните" тв предавания. "Комиците" бяха на първо място, Аламинут не беше в класираните пет предавания. Тогава благодарих на Господ, че според моите приятели рейтингът е точно обратен.

Логично е, въпреки че имам особено мнение относно рейтинга на предаванията.
В "Комиците" участват известни лица, нищо, че са изчерпани вече отвсякъде, хората все пак им се радват по навик. Времето на предаването е по-добре подбрано. Има жива публика, т.е. възможност "да се видиш в телевизора". 
Имат и турнета. Изобщо, рекламата е впрегната здраво да ги пласира напред.
"Аламинут" толкова пъти сменя времето на излъчване, че вече отдавна им загубих следите, а уж съм от феновете им.  Но пък не съм редовен зрител, та не съм критерий...
Сега специално проверих в сайта на БТВ -  "За деня и часа на излъчване следете програмата на bTV." Толкоз. 
http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=214

Държавната политика за изпростяването и затъпяването на нацията действа с пълна пара. Би трябвало хората, занимаващи се с култура, да работят за измъкването ни от блатото на духовната нищета, но... предпочитат да се подчинят на пазарните правила.
И ето го омагьосаният кръг.
Ех, а и будителите останаха далече назад, в XIX век...