.....„една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
- Публикувана: 18 юли 2009, 05:45 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2009, 23:07 ч.
Има ли писатели във форума?
.....„една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
Една жена за да пише ДОБРЕ проза трябва да има и това... http://www.otto.de/is-bin/INTERSHOP.enfinity/WFS/Otto-OttoDe-Sit … amp;ProductPage=6
Аз имах обратния проблем на драматеа- тръгнах да пиша драма, по тема, която съм чакала цял живот да напиша и стана точно трагикомедия. Сега отлежава и чака мрачни дни за преработката си. Незнам защо така ме изби на там...
Може да обменим опит а ?От колегите сценаристи най искрено съм се смяла и счела за супер истински серииите на Тя и Той. Просто взето от живота. Но това са късчета, такива ни предлагат и Комиците и Аламинут / Коет как Сийке аз никак не долюбвах заради цинизма, незнам дали са се подобрили защото спрях да го гледам../ Иска ми се наистина една добра история.
Сега смятам да прочета Светът е голям и спасение дебне отвсякъде и се моля да ми хареса, много бих искала...
Записвам се да следя темата. Не спъм писател. Просто обичам да пиша. И да чета. И да говоря, особено, когато не съм във фаза темерут. Обичам да жонглирам с думите, така че май с тази тема си паднах на мястото.
Никога не съм издавала каквото и да било от нещата си, ако не се броят ученическите годишници и едно "научно есе" (докато не се хванах да пиша подобно нещо изобщо не знаех, че съществува
), с което спечелих награда в университета.
С годините желанието ми да пиша като че понамаля, а имаше и момент, когато не бях в състояние да напиша и думичка - такава депресия ме гонеше, че се страхувах да бръкна в съзнанието си, защото не знаех какво ще изкочи от там и ще ме разкъса. За мен писането винаги е било точно това - възможност да си подредя мислите и да ивадя навън някаква емоция или мисъл, която ме яде отвътре.
Напоследък сякаш желанието ми се е повъзвърнало, а и се глася да напусна работа, което да ми остави достатъчно време сама със себе си. Дано е за добро.
С две думи, записвам се сред вас
.
Никога не съм издавала каквото и да било от нещата си, ако не се броят ученическите годишници и едно "научно есе" (докато не се хванах да пиша подобно нещо изобщо не знаех, че съществува
), с което спечелих награда в университета.С годините желанието ми да пиша като че понамаля, а имаше и момент, когато не бях в състояние да напиша и думичка - такава депресия ме гонеше, че се страхувах да бръкна в съзнанието си, защото не знаех какво ще изкочи от там и ще ме разкъса. За мен писането винаги е било точно това - възможност да си подредя мислите и да ивадя навън някаква емоция или мисъл, която ме яде отвътре.
Напоследък сякаш желанието ми се е повъзвърнало, а и се глася да напусна работа, което да ми остави достатъчно време сама със себе си. Дано е за добро.
С две думи, записвам се сред вас
. Някой може ли да ми препоръча разказ написан красиво и със стил? Без да е вулгарен, без да има подобни глупави сравнения.
В случая говоря за разкази, които са написани непревзето, с интелигентен хумор, с топлота, имат какво да кажат и го казват красиво.
А ако се преведа книгата дали има шанс в издателство в чужбина?
Никой не каза дали тази идея може да бъде реализирана. Дали има шанс да бъде публикуван наш автор там?
И аз искам да следя тази тема.
Не пиша, не мога, никога не съм искала, но много обичам да чета.
И много ми се чете нещо от български автор. Защото искам да чета оригинален текст, искам да чета нещо съвременно, но рядко попадам на добри автори, рядко ми допада самата книга.
Не ми хареса "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов, макар че самият сценарист ми допада като разсъждения, но книгата му за мен е слаба.
Не ми хареса и "ДЗИФТ", абсолютна боза.
Хареса ми една малко позната книга "Купено дете" на Бригита Йосифова, а също и "Мисия Лондон" на Алек Попов, "18 % сиво" го определям като средна работа, както и Людмила Филипова, пак там според моите виждания е и Станислава Чуринскиене.
Искам да чета нещо от сега, но да не е жълто и да не е за мафия, босове и групировки всякакви.
Василиса липсва в темата.
Не пиша, не мога, никога не съм искала, но много обичам да чета.
И много ми се чете нещо от български автор. Защото искам да чета оригинален текст, искам да чета нещо съвременно, но рядко попадам на добри автори, рядко ми допада самата книга.
Не ми хареса "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов, макар че самият сценарист ми допада като разсъждения, но книгата му за мен е слаба.
Не ми хареса и "ДЗИФТ", абсолютна боза.
Хареса ми една малко позната книга "Купено дете" на Бригита Йосифова, а също и "Мисия Лондон" на Алек Попов, "18 % сиво" го определям като средна работа, както и Людмила Филипова, пак там според моите виждания е и Станислава Чуринскиене.
Искам да чета нещо от сега, но да не е жълто и да не е за мафия, босове и групировки всякакви.
Василиса липсва в темата.
Някой може ли да ми препоръча разказ написан красиво и със стил? Без да е вулгарен, без да има подобни глупави сравнения.
В случая говоря за разкази, които са написани непревзето, с интелигентен хумор, с топлота, имат какво да кажат и го казват красиво.
Подписвам. Много ми харесва Кристин Димитрова.
Ако ми позволите да се намеся като читател и зрител, мога да ви уверя, че голяма част от българите не искат да се смеят на вулгаризми, гнусотии и прочие простащини, както се опитват да ни убедят някои "интелектуалци" и с които вече години наред ни заливат от екрана и театралната сцена.
Ако беше така, издателите на Удхаус на български щяха да умрат от глад досега.
Много е лесно да оправдаеш бездарието и липсата на оригиналност с простотията на зрителя/читателя.
Ох, да, знам... Знам, че звучи като оправдание. И знам, че може дори аз да съм една от оправдаващите се. В момента подготвяме именно проект, който би трябвало да е насочен към другия тип хумор, за телевизията. И наистина всички казват, че е адски рисковано. Доста се опитвам да проучвам хумора в България. Много хора харесват "Комиците", "Слави", този вулгарния хумор с наименованията на половите органи. Вижте коментарите във форума на Слави и ще разберете. Някак си не е просто оправдание, това с рейтингите е самата истина. "Комиците" достигат 50%... Знам какво е и от екрана, и от театралната сцена. Проблемът е, че на много малко хора им се рискува. Дано все пак се намерят рискуващи. Аз много искам да не ми се налага да се оправдавам, а да мога да рискувам. Но за съжаление аз съм чисто и просто един никой, който се опитва да стане пишещ. Надявам се, обаче, скоро наистина да стане ясно, че повече от 50% от българите не искат да гледат тоалетен хумор...
А ако се преведа книгата дали има шанс в издателство в чужбина?
Никой не каза дали тази идея може да бъде реализирана. Дали има шанс да бъде публикуван наш автор там?
Нямаш проблем, пътя е същия - намираш издателство, което да те хареса. Аз все още търся наистина добър преводач..., това мисля е първото, чак после идва търсенето на издателство...
Аз пиша. В момента се прехранвам със сценарий за рекламни спотове.
Останалата част от душата ми "отлежава" в лаптопа.
Въпроса не е само в парите. Важен е момента, а и дали си готов да излезеш на светло.
Да те издадат означава да предадеш съкровенните си думи на всички, които искат да четат.
С прости думи, писането не е проста работа.
Останалата част от душата ми "отлежава" в лаптопа.
Въпроса не е само в парите. Важен е момента, а и дали си готов да излезеш на светло.
Да те издадат означава да предадеш съкровенните си думи на всички, които искат да четат.
С прости думи, писането не е проста работа.
Надявам се, обаче, скоро наистина да стане ясно, че повече от 50% от българите не искат да гледат тоалетен хумор...
Да не забравяме все пак за облагородяващата роля на изкуството.
Наистина смятам, че то трябва да е поне едно ниво над масовия консуматор и да го води напред и нагоре, а не да пада до нивото му. И може би точно тук се крие разликата между изкуството и простото занаятчийство.
С прости думи, писането не е проста работа.
Мдам... А владеенето на езика - още повече.
Въпроса не е само в парите. Важен е момента, а и дали си готов да излезеш на светло.
Да те издадат означава да предадеш съкровенните си думи на всички, които искат да четат.
Да те издадат означава да предадеш съкровенните си думи на всички, които искат да четат.
Невероятно си права!!
Тия дни зачетох на мъжа си нещо писано от мен и усетих смут ..., а знам, че той пък винаги ще ме подкрепи и окуражи.
Понякога като пиша си мисля какво ли ще си помисли майка ми като и дам да редактира материала ...
Ох, тази теза за облагородяващата роля на изкуството и аз я поддържах...до 17-та си годишнина.
После се гмурнах в комерсиализма на напредналият свят и се убедих в едно- изкуството е тук, за да предизвиква емоция.
Оттам нататък нещата се делят: истинското изкуство, което те кара да се ровиш, да мечтаеш, и пр.позитивни емоции...
И изкуството " first hand" (от първа ръка), което се заиграва с първосигналните ти реакции. Вероятно някои критици биха го нарекли и халтура. Но...то съществува и се продава удивително добре. Т.е., има кой да го купи, приятели
После се гмурнах в комерсиализма на напредналият свят и се убедих в едно- изкуството е тук, за да предизвиква емоция.
Оттам нататък нещата се делят: истинското изкуство, което те кара да се ровиш, да мечтаеш, и пр.позитивни емоции...
И изкуството " first hand" (от първа ръка), което се заиграва с първосигналните ти реакции. Вероятно някои критици биха го нарекли и халтура. Но...то съществува и се продава удивително добре. Т.е., има кой да го купи, приятели
Невероятно си права!!
Тия дни зачетох на мъжа си нещо писано от мен и усетих смут ..., а знам, че той пък винаги ще ме подкрепи и окуражи.
Понякога като пиша си мисля какво ли ще си помисли майка ми като и дам да редактира материала ...
[/quote]
Милата...аз на моят не му е давам да припари до писанията...Току виж се изплашил
Вярвай ми, няма по-добър избор от това собствената ти майка да ти редактира текста. Така няма да има нужда да обясняваш някои "странности", открити в крачка...
Успех