Любители на кучета-9

Голяма сладурана, чудя се как позира с очила за снимката. Нашият Бъки /също хъски/ не стои мирно нито секунда. Донесохме му подарък от морето -легълце с дюшече вътре - приема го като смъртен враг. Хвърля се, тръска го, все едно иска да му счупи врата и го хапе.

Искаме да ви разкажем няколко адски несправедливи истории, които за жалост ни сполетяха!Приятели сме, всички живеем в квартал Редута, много  обичаме животни и от както  се помним имаме поне по един четирикрак член на семейството. За жалост в последните няколко месеца на всички ни се наложи да се обърнем по различни причини  към „специлистите” от ветеринарен кабинет „Зооландия” в квартала – д-р Мими Георгиева и д-р Драгомир Камбуров. Тяхната намеса в здравословните проблеми на нашите животни се оказа фатална при ВСИЧКИ НИ!
Тъй като, по никакъв начин не можем да получим подкрепа тези хора да бъдат наказани и да не практикуват повече, решихме да споделим нашите истории в интернет, като се надяваме повече хора да разберат за тези „ветеринари” и да се опитаме да предпазим други от нашата грешка.
Ето ги и тях –  една по една:
   
Казваше се Джейми – мопсче на 1 г. и 3 месеца. От малък си остана много дребничък, което ми даваше възможността да го водя почти навсякъде с мен. Слагах го чанта си и ходех всеки ден на работа с него. Колегите ми го обожаваха, както и той тях - всяка сутрин закусваха ябълки, а следобед – солети, което си беше станало като ритуал между тях . Оставях го на бюрото ми, когато трябваше да изляза за обяд, а като се връщах той се изправяше, прибираше ушичките си назад и започваше едно махане с опашка, с крака и виждах най-искрения и радостен поглед. Вкъщи обичаше да си играе с другото ни куче- лабрадор, Джак. Джейми обожаваше да се качва върху него и така заспиваха един върху друг, а когато Джак тръгнеше да се намества, Джейми се стряскаше и започваше да лае истерично, полу-заспал към вратата.
Идилията ни започна да „залязва” преди около две седмици. Джейми започна да повръща и го заведохме във въпросния ветеринарен кабинет „Зооландия”. Доверихме се на двамата лекари – д-р Георгиева и д-р Камбуров , които ни увериха ( без изследвания или каквито и да било прегледи), че много кучета били на това ‘дередже’, защото имало стомашно-чревен летен грип. Започнаха да му бият антибиотици няколко дни, повръщането спря, но също така и апетитът му изчезна и той спря да се храни. 10 дни не беше поемал никаква храна, а те ни казваха (отново без дори да го преслушат или да му опипат коремчето), че го боли гърлото и не можел да преглъща и затова не ядял- да сме му давали чай с мед. Последните няколко дни започнаха да му вливат и глюкоза, защото момченцето ми не се хранеше и беше станало буквално „кожа и кости”.
Видяхме, че нещата не вървят хич на добре и потърсихме второ мнение. В момента, в който отидохме при вторите лекари, първото нешо, което направиха беше да му опипат коремчето и да намерят всъщност първопричината за всички му болежки. Беше глътнал няколко малки камъчета, които бяха запушили стомаха му. Правихме снимки, видяха всичко.С няколко не-толкова приятни интервенции успяха да му изчистят коремчето. Взеха му кръв за изследвания, а ние започнахме строга диета за захранване и видимо момченцето ми се чувсташе по-добре.
Миналият вторник ( 21/07/2009/) Джейми се усложни рязко. Получихме и резултатите му , който бяха отчели, че с прости думи : Блъскането с антибиотик, който не му е бил нужен, и фактът, че не е потърсена причината за всичко толкова дълго време са му съсипали вътрешностите и най-вече черния дроб. 
За да не ви разказвам с подробности, защото не бяха никак приятни , ще ви кажа че малкото ми бебенце почина на 21/07 късно вечерта, отиде си буквално за един следобед. Беше прекалено късно да му се помогне, а е могло.....
Когато отидохме да кажем на Георгиева и Камбуров какво е станало, те ни казаха че са били абсолютно прави и че са го лекували от ларингит ( Вие да чухте досега някъде да се е споменвало за ларингит!!!!!!).......Затова са му давали чай с мед и глюкоза, защото ларингитът при хората се лекувал така....!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аз нямам думи , с които да опиша мъката си и разочарованието си ....изумена съм от това какви хора има и как ми убиха момченцето без да им мигне окото....
                                                                                         Джули
Преди 5 години, насред зима, дядо ми се прибра вкъщи  и извади от якето  си много мъничко  оранжево котенце, умряло от студ, почти безжизнено. Вълнено парченце плат и  малко мляко  бяха достатъчни, за да започне неговата история, като част от моето семейство, по-известен като Жълтурко. Стана голям, пухкав, много оранжев и много, много добър.
Драматичната  история започна  преди 2 месеца. Котето не искаше да яде, криеше се, не се движеше  и го заведохме  на лекар – във  ветеринарен кабинет  „Зооландия”, при  д-р Камбуров. Той  каза, че било някакво  неразположение, сигурно  настинка. Каза ни да му даваме витамини един месец, щял да се оправи след няклко дни. Минаха 2 седмици  на витамини, но...Жълтурко не само не се подобри,  но вече не можеше да си изправя главата  и започна да стои свит, а като се опитваше да ходи залиташе. Заведохме  го отново при д-р  Камбуров и той каза, че стоял наведен, защото...цитирам: „Това е поза за ловуване, нищо му няма”....!!!!!!??????????? В този миг ни стана ясно, че ни трябва друго мнение. Заведохме го при друг ветеринар и се оказа, че котенцето е получило инсулт, за което специалист много лесно може да се усъмни, поради сериозно втвърдяване във врата му, което и аз можех да напипам – по това време той вече имаше тикове.Въпросното втвърдяване беше признак за частчна парализа. Докторът каза, че тъй като е минало много време има огромен шанс да получи и втори и, ако е било започнато лечение веднага е щял да се оправи. Въпреки това започна лечение, водехме го всеки ден на инжекции, поръча му хапчета от Холандия и Жълтурко си стъпи на краката и се съвзе.
Две седмици по-късно, обаче, поради прекалено  късната адекватна  лекарска намеса, той  получи втори инсулт и умря.....Ветеринарите от „Зооландия”  успяха поради КРАЙНАТА си некадърност да убият моето котенце!! Наистина не мога да повярвам как е  възможно!!!!
Мила
   
Имам  черен лабрадор, на име Бъртън. Когато го взехме беше новородено бебенце на около 38 дни. Когато стана  на около 3 месеца му се появи кашлица. Веднага го заведохме  в „Зооландия”, където д-р Георгиева  и д-р Камбуров  му поставиха диагноза – ларингит (както в последствие разбрахме, тя май им е любимата), който бил причинен от дърпането на каишката(!!!!!!!!). Казаха ни да започнем лечение с чай с мед. Естествено той не се подобряваше, а аз го водех всеки ден в продължение на седмици, като всеки път ми казваха да продължавам с чая и да започна да му правя инхалации(!!!!!!)! И така горе-долу след месец и половина чай с мед и с кучето над котлона му се появи ужасно дълбока кашлица, давеше се и беше повече от явно, че Бъртън имаше секрет, който не можеше да изкара. Тогава от „Зооландия” започнаха да му дават антибиотици, които в последствие се оказа, че са дали много и непоправими усложнения. Давахме му антибиотици около седмица, а подобрение никакво! „Лекарите” ми казаха че не могат да му дават повече антибиотик  и че сам щял да се оправи!!!!!!!!!!! Веднага го заведохме за друго мнение- при сегашните ни лекари. Както си му е реда, веднага му взеха кръв, направиха му снимки, от които стана ясно, че Бъртън около два месеца е имал двустранна пневмония. Дробовете му бяха пълни с вода.......Най-фаталното от всичко е, че антибиотиците, са увредили сърцето му и то е придобило двойни рамери , което всъщност си и остана,....... оказа че животът му е скъсен наполовина. Представете си как се почувствах , когато го чух. Последното усложнение беше гастрит, породен отново от блъскането на антибиотици, неподходящи за малки кученца.
Силвия
Това преживяхме ние!   Подведени от милото посрещане, което получихме , се доверихме на  ветеринарен кабинет „Зооландия” и на „специалистите” там и се разделихме с част от нашите семейства завинаги!
Надяваме се, че споделяйки нашите истории ще успеем да ви предпазим от фатална грешка!

jmj Това наистина е много тъжно искрено ми е мъчно за вашите загуби,За кой град става въпрос

jmj  защо още при първия слчай не си спрала да водиш любимците си там  ?

  Освен да заформим по един  бял и черен списък на ветеринари и всеки да даде обосновано мнение за тях. Съжалявам за загубите ви. 

jmj присъединявам се към въпроса на juliana_p след като ги видя колко са кадърни защо не отидохте на друг лекар .Съжалявам за загубата ти .
На 5 мин .от нас има вет лекар но не ходя при него дори и за ваксина .Сега като ми се наложи да ходим със Сара и бебетата до центъра си виках такси нищо че ми е далеч и е по скъпо аз на тези лекари мога и собственото си лечение да им поверя .
Вчера ми се обаждаха за бебетата дано да дойдат да ги вземат тези дни  че майка им много ги лае и не им дава да се хранят пъдя я в другата стая за да мога да ги нахраня спокойно

Много съжелявам за загубата 



Искам да попитам - вашите любимци обичат ли краставица и диня?
Кики снощи изяде половин краставичка ( от малките - курнишончета) и половин препечена филийка със маргаринче 
Отделно всяка вечер си похапва по малко динка
Нали няма какво да й стане ... то е вода 

диния знам ,че не се дава на малко куче

бая диня е хапнала това лято ... .. до сега нищо и няма

 Късметлийка, моят е твърд месоядец. Учудващо днес яде от плодова kаша на Humana

jmj и аз съжалявам за загубите ви, но от друга страна, зная, че собственикът най-добре си познава животното и може да прецени дали ветеринарят го лекува правилно. В двата описани случая, които прочетох, е имало възможност за по-скорошна намеса. От друга страна, срещу инсулт много не може да се направи... нито при животните, нито при хората... За съжаление, любимците ни не живеят вечно. Нито хората, които обичаме.   Затова - да им дадем любов, докато са с нас. 

Нашият ветеринар дори е в друг град - на 20 минути с кола от нас. Просто ги харесваме, цяла клиника са и винаги сме били много доволни досега.

Аз доколкото разбрах, не става дума за един стопанин, а за група стопани. Много съжалявам за загубите, наистина е тежко...
И при нас има ветеринар, но не съм и помисляла да заведа Бела при него. Ходим си до "Син кръст" (на другия край на града) или в "Добро хрумване" (дано не ни се налага скоро ).

Аз да се оплача. Джеки е с тежка хипогликемия и днес му включиха система Утре ще го водим за други кръвни тестове, има някакъв проблем с панкреаса, моля се да не е тумор

милия
стискаме палци и 4 лапи

Палци и от мене за Джеки - дано всичко да се размине леко.