Юли 2009 - Тема 69 :)

Малко извън темата, ама докато бяхме в болницата с Мишо в стаята при нас настаниха още две момичета, все секцио. Та, аз си мислех, че съм родила голямо бебе /все пак беше 3,700 кг/, но като донесоха техните бебета, моят ми изглеждаше направо недоносен в сравнение с тях. Едното бебче беше 4,400 кг, а другото - 5,000 кг! 

Стеф, и ние имаме подобно бяло налепче на езика. Казаха  ни, че не е млечница. За да са гъбички трябва да има по цялата лигавица и устните. И много болят, ще реве при всяко хранене.  За оригването и при нас понякога става по-трудно. Търпение трябва. Държа я поне 15-20 мин. и накрая става. Друг вариант е да  оригваш на два пъти. Хавпа - оригваш, пак хапва и пак оригваш. Освен това когато държиш на рамото трябва съвсем леко да притискаш гръбчето.

При нас е много тежко положението. Много е неспокойна, все хленчи. Колики ли са, какво? Дори се замислям дали да не сменя млякото с НАН сензитив. Ако някой го е ползвал ще се радвам да сподели впечатления.

След малко ще се включа пак, че трябва сега да погледна и каката.
bon_toni , Румка, честито. Здраве и късмет желая!

А4, сега прочетох какво си писала за капките Колийф и за ензима разграждащ лактазата. именно поради тази причина ни препоръчват да сменим Аптамил-а с НАН сензитив, понеже в последното няма лактоза като съставка. Но ако тези капки вършат тази работа то няма смисъл и да сменям млякото. Почти успя да ми върнеш надеждата, че отново ще има спокойствие.

Честито  на bon_toni и на Румка!!!
Дейзи, честит Рожден ден! Много здраве,  любов и късмет!

чочо-сан 1 , и аз съм в такова положение, не ми е много ясно кой ще се грижи за Михаела докато раждам, надявам се мъжът ми да излезе отпуска, баща ми може почасово да я гледа и нямам друг на разположение   И на мен ми е кофти , че не мога да си играя с нея както преди, даже по-скоро тя ми помага, отколкото аз на нея- подава ми разни неща като паднат някъде дето не мога да се навра и т.н.

Стеф, опитай с малко водичка след хранене, може да помогне за налепчетата.За ортопеда - на 1 месец , здравната каса още го поема, доколкото знам.

Здравейте, да честитя на всички мами дошлите бебечета на този свят! Да са ви живи и здрави и много радост да носят!
 Драга чак там ... какво да се прави има и изненади в живота, но пък ще е интерсено! За работата на мъжа ми, не е тайна , той е дипломат/ най-общо казано/, там отива като търговски представител за страната ни. И влачи и кервана със себе си , няма как.
Чакам те Драга да родиш вече , докато замина да се отчетеш с хубаво и здраво бебенце, нали тапата ти падна , бива ли още да се мандахерцаш по улиците така...  
Честит Рожен ден на Дейзи!!! Жива и здрава и много щастлива!!!  
За слинга : толкова ли е сложно това връзване  , защото и аз ще си шия сега тези дни , че мисля с него да пренасям бебка по време на пътя /по-лесно ми се вижда и за кърменето/. Ще следя някой , ако има опит с това чудо , защото ще ми е необходима и на мен информация.
Хубав ден дами!  
Забравих  да поразпитам за  капките Колийф, наистина ли вършат толкова добра работата, колкото добра им е цената /32лв./ Ако са на принципа като останалите, не виждам как ще успокоят едно дете с по-силни колики. А4 писа , че ги ползавате , ако не дадеш капки има ли разлика , били споделила повече за тях и ефекта им върху бебо. Благодаря ти преварително!  

Мерси, момичета
Малкия още няма джипи, така че по касата няма да стане (не че има значение де).
Давам водичка - нали се дохранва с АМ - щ следя налепите, да видим...

Тан - и аз си мислех към кой ден почват коликите, ако ще почват...Относно АМ - ние сме с Аптамил, добри отзиши четох за него, както и за Лактана Био с бифидус бактерии - и от двете марки има  за специални нужди на бебето, като запек, повръщане и т.н.

Честито бебе на мама Keit!
Красивата Диана са роди в 12 без нещо и е с мерки 3,550 и 51 см.
Да е жива и здрава малката хубавица, а на Катето бързо възстановяване!!!

Честито бебче на мама Кейт, много да се гушкат и да се слушкат .

За ортопеда нашето джи пи каза, че ще даде направление на консултацията, когато сме на 1 месец. Вие казвате, че по ЗК е само първия месец безплатно  Има ли някъде инфо за това какво ни се полага по ЗК.

Честито на мамите днес!

Еййй честито на Бон-Тони!!!
Жив и здрав да и е Георги и много радост да и носи!!!
Жена на място се оказа - рече и отсече и си роди на термина!!!

Честита девойка и на Кейт!!!
Прекрасно име е Диана - да е здрава, усмихната и винаги заобиколена с любов!!!


Честита рожбичка и на мама Румка!!!

Дейзи,  честит рожден ден         бъди здрава, усмихната и късмета да не слиза от рамото ти!!!

За беличките налепи в устата - да това са млечни гъбички и е добре да се махат навреме. Най добре е след хранене да се дава поне по лъжичка две вода, за да се изплаква лигавицата - така се предотвратява появата им, но за противниците на даването на вода пробвайте с метода с марличката. Напоявате във вода \ преварена\ овалвате с малко хлебна сода и обтривате отвътре устната кухина, като се стараете лекичко да свалите налепчетата. Много жално плачат бебчовците, но няма начин. И естествено с  дактарина не знам кое е по-ефикасно, но поне е по-вкусен от содата и по-малко протестират.

За ортопеда - когато водих малкия при Драганов, той беше на 3 месеца. Тогава Драганов ми каза, че в "белите държави" този преглед е задължителен и се прави в рамките на 1-вия месец. Драганов доколкото знам не работи по ЗК, но пък прегледа е от порядъка на 20-30 лв, не е безумно скъп, иначе май трябва педиатъра да даде неправление за преглед.

Драга, Джил - чакам вести от вас да видим как ще върви класацията 
тайничко потривам ръчички защото вече остана малка конкуренцията за оспорвания приз - Ели, Сандра, Пазза ..... Светли нещо ми зачезна, ама да не я забравя пак че вече ще стане тенденциозно 

Миласара вече съвсем ме усъмни, дано поне е успяла да приключи с фризьора, а да не е отишла наполовин фризирана да ражда 
Кукумявчето също трайно се покри....

Здрасти  , ей не мога да ви изчета. 
Преди час се прибрахме от първата ни по-дълга разходка. Малчо беше много спокоен, а кака му се кипри щастлива в бъгипода до него. Добре, че беше форума да науча за него, че сега не знам как бих излязла с две малки деца и една количка. 

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ НОВИ МАМИ, ДА СА ВИ ЖИВИ И ЗДРАВИ БЕБОЦИТЕ!!!

Stef, за млечницата не мога да ти кажа, но това както го описваш ми прилича на непреработена кърма или АМ. Най-добре се консултирай с лекар. 
Борето не се оригва след всяко хранене, Софи също не го правеше. Като се нацока го вдигам малко за да го погушкам и нацелувам пък ако вземе и да се уригне....
ЗА ОРТОПЕДА, като минала през това искам да споделя моя опит. Ходенето на ортопед е задължително, особенно при момиченца, които са били седалищно. София се роди с дисплазия на едното краче. Благодарение на педиатърката ни, още първия месец я заведохме на ехографски преглед, където ни казаха, че има проблем. Отидохме и при проф. Владимиров в Горна баня. Той ни изписа носене на ортопедични гащи. От там се почнаха мъките, докато открием гащи, които не и убиват и не плаче с тях. Най-накрая след много реване по форумите, една мама от тук ми изпрати супер меки и удобни гащички, които е носило и нейното детенце.  Така след 2-3 месеца носене, при следващия преглед в Сф. и нямаше нищо.  Ето вече е голяма и тича, танцува, но ако не бяхме реагирали на време не ми се мисли....
Така, че моя съвет е: Колкото по-рано си заведете детето на ортопед толкова по-добре. 

Отивам да нагуша Борето и да поспя малко с него...

Честито на новите майчета        
Дейзи,  честит рожден ден и от мен      
Моя бебок така се е кротнал,че няма никакво намерение да излиза.

Здравейте и от мен, момичета! Знам колко грозно звучи, но честито на всички нови мами и послушни бебенца ви пожелавам.Нямаше ме само 5 дни а колко нови бебета имаме По-късно ще ви изброявам поименно
Ние от вчера сме си вкъщи.Сега ще ви разкажа за престоя си в болницата, надявам се че неродилите няма да се уплашат, но имам нужда да споделя с някого.А след роднините ми, вие сте ми най-близки.
Значи в сряда на 15.07 отидох в болницата към 7.30.Направиха всички процедури около секциото и в 9 часа ме опнаха на операционната.До преди това се държах геройски, но там започнаха да ми треперят краката.Много ме беше страх дали всичко с бебето ще е ок, колко ще е голямо, доносено ли ще е...и такива неща.След което ме приспаха.След операцията (още на масата) чух "Имаш си момченце 3450гр/50см", при което аз започнах да плача въпреки че имах адски болки.След което ме преоблякоха, преместиха на носилката и тръгнаха да ме водят към реанимацията.По пътя видях близките си, всички ме целунаха.Всички бяха очудени,че съм в съзнание и си спомням абсолютно всичко.Настаниха ме в реанимация, сложиха ми обезболяващи.След това близките ми влязоха да ме видят за 2мин и ми донесоха бебето.Е, няма такъв рев.Толкова бях щастлива че си го виждам най-накрая и че всичко си му е наред.След това започна голямото лежане и охкане През цялото време ми се караха да се мърдам в леглото за да мога да стана по-лесно на следващия ден, аз успявах само да си вдигна и сваля краката, защото много ме болеше.Успях да се завъртя на дясно веднъж и това си беше.
В четвъртък сутринта ми направиха клизма и ме изправиха.Е, няма такава болка.Аз очаквах да ме болят котракции, а всъщност ме болеше операция и то много.Заведоха ме до Вип стаята, след което аз излязох навън да видя майка ми, вървях като костенурка.Беше ми много трудно този първи ден, станах от леглото едва 4-5 пъти и то по 10мин се чудех да стана или не, с кой крак да тръгна да ставам и ей такива неща.
В петък вече малко по-лесно се движех, въпреки че пак много ме болеше и трудно вървях.Всичко беше наред.На визитация дойдоха детската лекарка и акушерката.Питаха ме дали искам да ми дадат бебето да е вече при мен, но аз отказах.Не се чувствах готова физически да се справя с него.Та аз по 10мин се изправях от леглото.При което акушерката ми каза "КАКВИ СТЕ ВИЕ МАЙКИ ДА НЕ СИ ИСКАТЕ ДЕЦАТА?!?" А детската лекарка понеже ни е позната каза "Остави я, тя ми е протеже " При което аз изпаднах в абсолютна депресия, започнах да плача, не можех да се успокоя, не се чувствах пълноценна.Каква майка бях аз, да не мога да се грижа за детето си.Чувствах абсолютна паника от всичко.След всичките проблеми през които бях преминала тази да ми казва, че не съм майка...Вечерта тази въпросна акушерка дойде пак и още от вратата даже не ме и погледна и каза "Зорница, ти няма ли да си гледаш детето??!?".Аз започнах да плача, да треперя..Обадих се на майка ми и й разказах всичко.Тя дойде и говори с нея и вместо тя да се опита да ми се извини по някакъв начин, тя се върна в стаята и ми каза "Ти си секцио с връзки с д-р Атанасова, нали" аз казах, че нямам връзки с нея, просто нея избрах да ме оперира.Почна да ми говори някви глупости, уж за успокоение, но стигна до момента с изцеждането на гърдите и ме пита дали някой ми е обяснил.Казах "Не, мисля че е ваша работа това" А тя каза "Д-р Атанасова да си ти е обяснила, тя онзи ден ми звъня да ходя да изцедя още една нейна пациентка".Осъзнах, че всъщност тя ненавижда докторката и си го изкарва на мен.Да уточня, че не бях спала от вторник до снощи.Успокоих се малко, спрях да плача.
В събота пак изпаднах в паника и ревях като луда по коридорите.Имах чувството, че пропадам в огромна бездна.Минаваше ми неведнъж през главата мисълта за самоубийсвто, защото знаех че няма да се справя с бебето.Донесоха ми го и аз малко се мирнах.До преди това знаех, че искам да говоря със психиатър, защото не виждах изход от ситуацията.Малко по-спокойна бях с бебето, но от време на време (особено той като спеше) изпадах пак в дупката и ревях като луда.Никога не съм си мислела, че аз, която минах през какво ли не преди да забременея и след, която бях толкова силна, ще изпадна в тази ситуация.Всички ми казваха "Спокойно, нормално е" Не исках да чувам тези думи, исках да ми се помогне.Звънях през 5мин на майка ми да идва да си ме прибира, или да дойде да ме види поне.Просто няма такъв кошмар.Броях минутите докато си тръгна от болницата.Прекарах безсънни събота и неделя с бебето, защото плачеше.
В неделя също много плаках, исках да умра, чувствах се ужасно, страх ме беше от всичко.Преди всяко кърмене преговарях на ум какво се прави ако се задави и т.н. По едно време даже обмислях варианта да го оставя в дом за отглеждане.Бях много зле.Добре, че майка ми е златен човек, изтормозих я, благодаря й от цялото си сърце, че беше до мен през тези кошмарни 5 дни и не ме изостави.Плака заедно с мен и се опитвахме да намериме изход от ситуацията.
Дойде понеделник, знаех че ще ни изписват, но дежурния доктор беше в операция и визитацията се бавеше, аз пак се побърках.Бебето плаче, че е гладно, трябва всеки момент да дойдат да го къпят и да го облекат за изписването...абе ад.Към 10часа ми го дадоха да се кърмиме и после започна суматохата около самото изписване и вече бях по-добре.След изписването в колата също ми минаваха много лоши мисли, но се опитвах да ги гоня.Прибрахме се вкъщи, разбира се майка ми е при мен защото аз съм абсолютна паника, само гледам дали диша, проверявам го постоянно.Засега уж се справям с майчинството.Много ми беше гадно, че не успях да му се зарадвам после, ами изпитах само и единствено страх.Знам от дъното на цялата си душа, че през цялото време съм го обичала повече от всичко, но в болницата не бях на себе си.Сигурно забравям много от нещата, които исках да споделя със вас, но вече ми се струва много далечно.Адски много неща ми се случиха, повечето неприятни, но важното е че имам живо и здраво детенце.Той е невероятен, от 2 дни се усмихва, следи ме и изобщо - страхотно е чувството да си МАЙКА!
Благодаря на всички за пожеланията   Много ви обичам, вие сте ми голяма подкрепа.Вчера нямах сила да пиша и чета, все още се възстановявах от болките - емоционални и физически.Установих, че болката от операцията ме е прекършила на първо време и след това думите на онази акушерка.Или просто след 9 месеца треперене му отпуснах края и изпаднах в депресия.Вече съм по-добре.Не плача, гледам си детето.Имам проблем с гърдите, не мога да ги изцедя, нищо не помага.Биха ми окситоцин вчера, ще видиме какво ще стане.
Обещавам тези дни при първа възможност да ви прочета, но все още се възстановявам и гледам повече да лежа, че не бях спала 6 дни и бях като зомби.
Ето и малко снимки от нас от вчера и днес  http://www.amanita.snimka.bg/album.php?album_id=402426
После ще ви чета  

Аманита, добре дошла!   Бързо въстановяване и  само хубави мигове от тук нататък с малкият Габриел!!!      
Оф аз съм вече доста притеснена за изхождането на Йоана... док. е в отпуска и аз няма на кого да се жалвам... Детето вече 4 ти ден не е акало, май тези тъпи Саб симплекс я запекоха , иначе пък е на кърма, за какъв запек става дума... моля , ако някоя мама има инфо или опит по темата да метне няколко успокоителни слова , че откачам. / Срам не срам , но хич не помня как е било по това време с Борис.../.

Добре дошла на Аманитка!Честито на всички мами!
Фортуне,понякога кърмените бебета си усвояват цялата кърма и не се изхождат.така съм чела.
Ако можеш изходи го с термометър или помоли някоя баба да го направи.Това помага със сигурност.
Благодаря ви за успокоителните думи.
Ние вече излизаме и аз се чувствам по-добре,а и малчо така блажено спи в колата си!!! 
Чао зверчо иска да яде!!!! 

amanita   всичко вече ще си дойде на мястото! Оттук нататък ще имаш прекрасни мигове на майчина любов и споделено щастие.
Просто нямам думи за такива хора - абсолютно объркали работното място, може ли такова нещо, такава грубост и безхаберие!!!
Толкова чувствителен и нежен човек като теб ще бъде една прекрасна майка!