.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.

  Здравейте и от мен 
Повечето хора тук ме познават, защото благодарение на тях успях по лесно да се справя с проблема,който се появи като гръм от ясно небе!
  : БЛАГОДАРЯ !
Казвам се Мирослава;на 27 години съм; от София
Посещавам форума от около 10 месеца
Дъщеря ми се казва Веселина и е на 2 г и 11м
През март месец 2006 направихме изследвания и се разбра, че Веси е с двустранна глухота!
През април я имплантираха и след много мъка от 3 юни си носи непрекъснато импланта!
Вече се развива много добре и се надявам да стане пълноценен човек!
Много се извинявам на всички, че до сега не съм се регистрирала, но влизах много рядко, защото изпитвам голяма болка като гледам колко мъка и несправедливост има!
Искам да ви помоля да включите и нас в честитките за рождените дни:
Веси - 21,02,2004
Мира(аз) - 31,01,1979

Зравеите.При нас няма голяма промяна слад последното ми посещение тук.В София невроложката смята,че детето ми няма нужда от опер.,в Русе неврохирург сьщо,но аз имам намерение да направим консулт с Неврохирург в София.Слава БОгу детето ми е добре.Досега всички лекари ми казаха,че трябва да бьде наблюдавана.Правим още масажи,но мисля,че те вече са превантивни,тя не куца и двигателно е добре,умствено сьщо,много е паметлива и е моята гордост.Искренно пожелавам на всички деца да са много щастливи и всички да получат помощта,от която имат нужда.

Здравейте! Казвам се Зорница, на 34г. съм и имам едно сладичко момченце родено на 26.08.2003г.В началото всичко вървеше добре,но стана на годинка и нещо и започнаха боледуванията.една нощ направи страхотен пристъп на ларингит,който овладяхме с Урбазон/първият път беше страшен, докато разберем за какво става дума/.Преди 3 месеца както спеше получи гърг със загуба на съзнание, но без температура.Беше ужасно,последва приемане в болница,скенер на главен мозък,ЕЕГ и др. изследвания,без определена окончателна диагноза.Сега пък мисля, че има трета сливица, но не е прегледан от специалист.Извън всичко това Жорко е едно прекрасно,живо и "диво" момченце,което много ни радва.Извинете ме предварително, ако проблемите ми Ви изглеждат незначителни, но като всяка майка и аз доста се притеснявам.

Здревейте!!!
Казвам се Йоана ,дъщеря ми се казва Марина.Преди 1г и 7 месеца се случи,това което не съм и сънувала че е възможно да стане.Историята е далга, но в общи линии:осакатиха маничето в Окражна болница,там за мое най -голямо съжеление беше и раждането ми.Роди се 3.800.Безотговорността при раждането доведе до задушаване,а сега сме със 100 диагнози ДЦП,Епилепсия и тн.Пожелаваме на всички здраве,здраве и много  здраве:)

Здравейте,аз съм майка на 15 г. момче.От 5 г. много често има оплаквания от болки в дясното краче.Чудехме се какво може да бъде.Засилва се при физическо натоварване и се подува.Почнахме разни иследвания - Я.М.Р. ,Доплер.Оказаха се някакви съдове - абнормни.Искаха да го оперират.Едните доктори казаха да се оперира , други - не.Не успяха точно да кажат какви са тия съдове ,смятат ,че може да е от травма - хематом или хемангиом /вроден/,или просто съдове в повече.Решихме първо да опитаме с хомеопатия.От м.септември три пъти е приемал по веднъж няколко хомеопатични капки.Болката намаля значително, както и подуването.Днес обаче си дойде от училище с друг проблем - силна коремна болка.Оказа се че има херния.От скоро ходи на фитнес и сигурно от него е изкарал нещо.Много сме притеснени с татко му.Ако някой иска да сподели нещо по темата много ще се радвам. Силви 

Здравейте!
Време е и аз да се представя на отреденото за целта място. Извинявам се, че досега съм пропуснала да го направя. 
Откакто се регистрирах във форума, изпитвам ежедневна потребност да го посещавам. Тук намирам много ценна информация и се зареждам със сили да продължа напред.
Благодаря ви, че ви има!   

Дъщеря ми Мария (7 г.) е с диагноза ГРР. Ние изгубихме три години в лутане между некомпетентността и комерсиалността на голям брой самозвани „специалисти”.   То не бяха кариограми, метаболитни изследнания, BERA (изследване на слуха), ЯМР, ЕЕГ, очни дъна, изследвания за тежки метали и т. н. За похарчените пари и изпокъсаните нерви въобще не желая да си спомням. Но не мога да се примиря с пропиляното ценно време и причинения стрес на детето ми.
Най-обобщено казано, досега се сблъскахме с две основни групи специалисти:
 - едните са привърженици на медикаментозното лечение с аргумента, че "детето не може да бъде оставено само на себе си" - смятат, че лекарствата подготвят и подпомагат детето за по-резултатна работа с логопед, психолог и др.
 - другите категорично отричат ползата от медикаменти с аргумента, че превъзбуждат детето и по-скоро му вредят

Най-новите проучвания по проблемите на ГРР в световен мащаб разглеждат тези разстройства като резултат от интоксикация на организма (ваксини, антибиотици и др.) и в следствие на това - невъзможност за разграждане на растителния белтък глутен (съдържа се в пшеница, ръж, овес, ечемик) и млечния белтък казеин, което води до поведенчески аномалии.  Ние започнахме диета GFCF (без глутен и без казеин), след консултация с гастроентеролог - д-р Пантелеева от Клиника по детска гастроентерология.
 
 Желая на всички ви много сили в справянето с проблемите и успех от положените усилия!
 

Здравейте!
Аз съм се представяла  на други места,съжалявам че досега не съм го направила тук.
Казвам се Анета.На 01.01.2004 год. се роди втората ми дъщеря Василена.Още когато я извадиха казаха че имат съмнения за Синдром на Даун.На втория месец направихме генетични изследвания и всичко се потвърди.Предполагам,че знаете как се чувствах няма смисъл да ви обяснявам.Но лека - полека изплувах.Ходихме повече от 2 год. на рехабилитация в клиниката в Красна поляна.
Сега я водим само на логопед психолог.Все още не е проходила сама.
Пожелавам ви много здраве и по-малко нерви.
Васи - 01.01.2004 год.
Криси - 27.06.2000 год.
mama any - 01.05.1971 год.

Здравейте майчета, аз съм Пепи и имам син  на 11 години и дъщеря на 9 години. Синът ми е с диагноза - нефролитиаза ( камъни в бъбреците) . ЗА мое огромно облекчение няма нарушения в отделителната система , а е наследствено обременен. Камъчето от десният бъбрек вече го изхвърли , но в левият си стои. Опитваме се да го разрушим с роватинекс и чай от липа, коса от царевица и мечо грозде. След 15 дни сме на контролно ехо за да видим  дали го е изхвърлил. непрекъснато ме притеснява мисълта дали вечно ще образува камъни. Винаги ли трябва да е на диета и на чай , защото ми е много трудно да го ограничавам непрекъснато от любимите му неща.. Моля , ако някой може да ме посъветва, или има подобен случай да ми пише...Предварително ви благодаря!!!!

Здравейте,момичета/ и момчета/!
Отдавна ви чета и дори съм писала тук,но все не се престрашавам да се представя.Макар че с някои от вас се познаваме задочно,писали сме си-Иги,Бим Бам,Краси.
Все пак реших да се включа в представянето,без да ви отегчавам,защото съм писала 1-2 пъти за нашата история.
Казвам се Вили,от Пловдив.Дъщеря ми Мартина е с епилепсия от 3-годишна възраст.дотогава беше съвсем здраво и много умно дете.Причина за заболяването не се откри,отдадоха го на раждането-преносеност,завита пъпна връв,по-ниска оценка по Апгар.
От почти тригодишна възраст започнаха пристъпите и оттам,макар и по-бавно-изоставане в умственото развитие.Сменихме няколко диагнози и още хиляди комбинации с лекарства,лекари от Пловдив и София,но за съжаление-без резултат.Сега тя е на 16,учи в помощно училище и естествено изостава с още по-бързи темпове.
Чудя се какво ли още не съм опитала в медицината и извън нея,което да ни помогне да се избавим от страданията.
Последно ни предложиха операция в чужбина.Какво и как ще оперират,колко ще струва и какви ще са последиците-само бог знае.
Това,което със съжаление искам да споделя е,че макар и двамата със съпругът ми да сме лекари с доста стаж, това не ни отвори достатъчно врати на лекари в България.Страшно ми е да призная,че много от колегите се отнасят повърхностно и безотговорно към нашите проблеми.Безкрайно съжалявам,че трябва да го кажа пред всички,но е точно така.Боли ме!Защото си представям как се чувстват родителите,които нямат нищо общо с медицината.....Защото,ако ние виждаме пропуските и грешките,небрежното отношение,други може и да не ги видят...Но не бих искала да говоря повече в тази насока.Просто вече съм безкрайно обезверена и не виждам никаква надежда.
Пожелавам на вашите семейства по-лесно справяне с трудностите,все по-здрави деца и много повече усмивки!
Дай,боже,членовете на този клуб бързичко да се редуцират.
С много обич и уважение към всички вас!           Вили


Мартина-7 февруари 1991
Анна 28 ноември 1999

Днес се регистрирах и веднага пиша тук, за да се представя.
Казвам се Тони и съм от София. Имам две прекрасни момчета - Ангел на 10год.(4-класник в 101 СОУ и пълен отличник)и Данислав,който на 12.04 ще направи 7 год.Живот и здраве, наесен Дани ще ми е ученик, в училището на бате,естествено. Записахме го вече, но се чудя дали не сбъркахме, като настоявахме със съпруга ми да не е при класната на големия.Уж да не очаква от него да е като брат си и да не го сравнява с него...
Като чета съобщенията на другите мами, сигурно ще си кажете "Да й имам проблемите".Но... откровеността на всички ме провокира да споделя и моите терзания. Дали съм права или бъркам, кое ще е по-добро за цялото семейство, кой какви компромиси трябва да направи... 

А иначе, работя в столична болница като социален работник.Работата ми не е особено перспективна и удовлетворяваща ме, но засега няма нещо друго по-добро.

Желая успех на форума и ако мога да бъда полезна с нещо-казвайте.




Ангел - 16.10.1996
Данислав - 12.04.2000