Съпруги,чийто мъже пътуват 10

Леле, малеее!! Не мога да ви изчета бре! Още не съм успяла до край де...
Много нови попълнения виждам към нашата усмихнато-насълзена групичка, добре дошли на всички! Най-сетне и един мъж - за разкош!

Тез закуски дето ги слагате всеки път, питате ли как ми потичат лигите...

Аз много ново нямам за казване - работа, вкъщи, работа и тъй до петък. Събота и неделя - антистрес след работните истерии. Една събота ходихме на стрелбище, беше супер! Всичките шефове ги застрелях наум, следващия път мисля направо със снимките да си ида..

Лошата новина е, че се обадиха на мъжо - готвят го за края на ноември (освен ако не му се обадят допълнително за по-рано...). Добре че поне достатъчно предварително предупреждават. Сега питанката е тук ли ще е за рождения ми ден или не - досега все го е нямало. Та тъй де, давам си заявката че след месец и аз ще се активизирам във форума.

Другото е, че от началото на следващия месец и аз пак ще се "казвам" студентка - ще трамбовам между работа и ВИНСа (пардон - Икономически унивеситет-Варна) две седмици, щот' няма как - требе навсякъде да огрея.

Такива ми ти работи покрай мен. Много имам да казвам по темите дето ги коментирате, ама ако взема да пиша няма да отлепя следващия час, а някой трябва да ходи и на работа.

Много прегръдки на всички и ви пожелавам чуден слънчев петък, а също и прекрасен уикенд!!

СТРЕЙКА-
Взимам си от всичко което си сложила и то по много 
СКОРПИТКА- накараме да се хиля на глас като прочетох какво си направила на ум на шефовете си. Това си е чист антистрес
КРУЕЛКА- и за това , че си била сама те разбирам отвсякъде. Незнам за другите момичета. Чак до там не сме си говорили или аз не съм била още във темата зада разбера коя как се е справяла със първо раждане, първо детенце и евентуална помощ от родители. Та аз съм била като тебе,.  Аз обичам да се майтапя със себе си и бях казала на момичетата тука, че сама се заведох да раждам. При това родителите ми са от Варна. Сама съм гледала детенце, абсолютна сама, та сега когато родителите ми търсят синат ми да им прави компания той не иска защото не ги познава и не ги чувства близки. Това смятам, че ти говори нЯщУ Как сме се гледали самички няма да разправям, Но мисля, че има и други като нас. Само няма да забравя един случай когато аз се разболях ама така се разболях, че неможех да стана а детето станало и е гладничко, беше на около две годинки и половина. Видя, че съм болна и пита маме как да ти направя чайче. Аз от бебета също не съм разбирала. Оженихме се, моментално на квартира и след година и половина и бебето и то дойде  А какви случаи съм имала когато спираха тока и стояхме премръзнали у дома а детенце облечено като за излизане и само повтаряше няма ток а все още не можеше да говори. Бе живот ли бе да го опишеш, но винаги съм гледала със усмивка, защото знам кой е зад мене.. Хубава терапия имаш- няма лошо, всяка от нас си има някаква терапия. Аз просто исках да кажа, че не сме със нашите само заради ботушки-мотушки Приятелките ми живеят тука но всяка се е забила във своите си проблеми, че даже и по телефоните нещо не им се говори. Да кажеш, че ги мори безпаричие не не е, просто ги мързяло. То вече и до човека си е де. Така, че и тука си приличаме със тебе. А хем моите приятелки са от тука.
Хайде момичета, казвайте как сте си гледали бебетата.
Много съм се радвала на познати момичета на които родителите подаваха ръка за гледане на бебенцата поне във началото.. В смисъл поне да отиде младата майка и да си напазарува или да отиде на зъболекар например. Така и по младичките които нямат дечица ще знаят какво ги чака и ще черпят от нашия опит.

Привет, момичета!
Благодаря ви за подкрепата! Аз вече живнах и съм във вихъра си. До разтривките на Сашо не се стигна, понеже първият и последен път дето ме разтри беше като бяхме гаджета. Така ме намачка, че 3 дни не можах да мръдна.А до другия вид разтривка, хич не ми беше до него, с тая температура, болно гърло и втрисане.

Дъщеря ми беше на 1г. и 8м когато мъжът ми замина за по 9м, после майчинство свърши и започнах работа. Два- три месеца тук, 9-10 м. в морето. И така 5 г. докато решим, че ще се множим и то яко. Замина пак за 9м. бях във втория месец. В 3-тия научих и му съобщих новината, че бебета са две. Вече огромна в края на 8-я наш тати идва случайно на ремонт във Варна/беше в Зодиак/ В четвъртък си идва, в неделя се раждат близнаците подранили с 45 дни и в сряда го изпратихме. Успя да ги види точно на 5мин. родени. После ги видя на 4м пораснали. Стоя тук 40 дни и пак пое за 9-10 м.
Какво съм изтърпяла вече нямам спомен. От тук започва една въртележка, все едно съм на конвейера. И още не мога да се спра, задачи колкото щеш. Докато си гледах децата и си посрещах и изпращах мъжа даже успях да направя 20 г. стаж.
Харесва ми този ритъм на живот, така съм свикнала, няма шанс да ми доскучае или да остана без ангажименти.

Бягам за децата, после ще пиша пак.

ИЛИЕВА ти се нашата мама герой 
Аз не посмях да пиша за тия големи месеци, че да не кажат момичетата, че се бия във гърдите. Ама това което си писала си е самата истина. Ама сега не ми се пише по обширно, че имам работа. Издъних сЪЪЪЪЪЪ. Забравих къймата във фризера и чак тазу сутрин я изкарах, ама поне за довечера ще има змея мусаката, че бях му я обещала да го посрещна със нея, че  и той като тате си обича мусака. Сега да яде китайскУ. Така, че ще се мятам да беля картофите  и да ги нарежа, докато съвсем се размрази каймичката.
Да ви поднеса предо това една ранно каЙвЕ

Мъжът ми пътуваше по 4 месеца и точно като наближи време да раждам се прибра. Голям късмет извадих. Стоя тук 5 месеца и си гледахме детето заедно. Майка ми в началото дойде за повече от месец да живее у нас за да помага. Бях изпаднала в едни депресии, не исках да идва никой, нервна абе не искам да си спомням. И за какво и аз незнам. За сега двете с малката долу горе се справяме.  Иска ни се обаче и второ дете, но нямам смелост като, че ли. А времето минава...
След десетина дни пак заминава. Коледа и нова година пак сами. Трудна зима ще е.  
Лека вечер

здравейте момичета. Чета ви редовно но не ми остава време да пиша.Темата обаче ме накара да се включа. Аз съм омъжена от 22 години.Бяхме гаджета още в техникума ,после се чакахме 5 години морско или общо 29 години заедно,но нито за миг не съм съжалявала за избора си.било ми е много трудно с две деца /две години разлика/ но всичко отминава и остават само хубавите неща.Нашия тати се старае  доста Виждам че с годините и на него му тежи,но стиска зъби имаме студент и абитуриент /бъдещ студент дай БОЖЕ/трябват парички.децата израснаха и вече са големи мъже.страшно много ми помагат.дори чистят в къщи все едно аз съм го направила.спокойно ги оставяме сами и с мъжо се отдаваме на живот когато се прибере.те си готвят и перат.като се редуват.абе с две думи   след време снахите няма да се оплакват.                                                                Делта за виенето от болка когато го няма просто не ми се говори.самотата е нещо страшно.приятелките си имат проблеми и не желая да ги занимавам с моите,голяма част от тях си мислят че като разполагаш с пари нямаш нужда от друго,но те не знаят какво е да се затвориш вечер сама и да няма с кого две думи да си кажеш,пък било то и да се скараш

ами, неизбежно е. особено, като няма баби наоколо е много сложно. пожелавам положителнио развитие на нещата на всяка морска съпруга и приятелка - каквото желаете това да стане 

незнам, чета ви, момичета, и ми се плаче... или ние - днешните начинаещи "русалки" сме глезли, или нещата са се променили... а пък и може и да си права Delta, че е до човека. страшно ти завидях за сигурността, с която каза, че си знаела "кой стой зад тебе". аз май още не съм сигурна, че стои зад мен и от там ми идват всичките проблеми. напоследък е толкова различен и далечен. даже почвам да се питам дали изобщо го познавам. тъпа работа. 
иначе се старая да не губя себе си в ситуацията, да не се превръщам в приставка. примерно, днес с приятелки се организирахме и отидохме до Габрово за един ден. ей-така - на разходка, защото едната имаше работа там, а останалите просто за компания. страхотен ден! такъв купон стана, какъвто само 4 женски глави могат да сътворят. то не беше забравени протмонета и документи и връщане от магистралата, после объркани отбивки по пътя, после цял ден лутане из тия сокаци на Габрово. а времето - като по поръчка! пожелавам го на всички ви! едно малко бягство. хайде, аз отивам да почивам, че морякът се нацупи, че и без това ме няма по цял ден... 

ами, до човека е и до настройката му  и аз не знам глезли ли сме какви сме. Агира, може би човека има някакъв проблем, щом е далечен и различен. или ако е кофти периода... моят моряк като го хванат депресиите (всяка отпуска по веднъж) ляга на дивана, не иска да излизаме, самосъжалява се и дай му само да лежа до него. успокоявала сам го.и така с дни не мърда.. понякога ме вбесява..

РАЧЕВА
И аз го чакам моя 29 години е ти имаш двама синковеца аз останах със един. За първи път го оставихме сам мисля във 7 клас със кучето . И отидохме на Родопите двамата със баща му. Справи се змея бееее. Ама той от малък самостоятелен, така съм го научила а и баща му като заминаваше колкото и малък да беше му казваше-Ти си мъжът сега във семейството-. Рядко го хваля, че ме ядосва това негово нервничане ама от няколко месеца поолегна ама и тоя вече голям . На неговите години баща му вече беше женен от 1 година  
Вие от техникума се знаете, ний със моя на магия се взехме, то за мене беше на магия де, че той душичката една година ме кандърдисва а мене като не ми се женеше и всичко майтап ми се струваше. Ама аз дето обичам да се майтапя след тая година взех да се майтапя и със женитбата и уж на майтап и взехмИ чИ сЪ взехмИ. Щури и двамата то това се очаква от такива като нас И се опознавахме във движение и аз като тебе за миг не съм съжалявала за избора си.
А колкото до приятелките - да знам ги тези на които съпрузите им не плават и какво мислят за парите и така нататъка. Ама те не са приятелки бе Душа те са познати само А там за самотата знаеш ли какво правя- танцувам бе! Ей така сама пускам музика и танцувам!!! Напук на самотата, гледам поне да не се чувствам самотна. Поначало съм много весел човек и пръст да ми покажеш ще се ухиля но и мене не ме подминава тъгата.
АГИРЧЕ-  
исках да те гушна като прочетох, че ти все още не си сигурна, че той стои зад тебе, просто да те успокоя. Толкова мило ми стана И нека се цупи моряка и ти заслужава да разпуснеш със дружки- нали има един лаф бе Душа- И Асан, човек
VERY IRRESISIBLE-  там у мУренцИтУ искат хора със здрава психика, как така ще се депресирва бе мила Що така се самосъжалява, казва ли ти? И твойта не е лесна със такъв човек. Аз поне съм нямала такива преживявания. А аз както съм Овен незнам как щях да го трая  да ми лежи на дивана и да се самосъжалява. Това дълго ли продължава. То трябва човек и да има търпение за да разбере човека до себе си ама да не е за сметка на другия.

Момичета ,ако не ми мине котка път др. седмица ще имам мъж.Дайте идеи какво да сготвя,ама да е нещо дето на кораба не се предлага.Някоя по засукана манджа.Разчитам на вашата помощ

Kruela, аз не мога да готвя все още - все се каня да почна    Че моряка вече не издържа. При мене поне е лесно - като се завръща иска боб  Любимата храна. Та това е нещото, което трябва да се науча да готвя тука до един месец 
Делта, понякога го хващат мисли,че нищо не бил постигнал в живота си, хората на неговите години деца имали, докога щял да пътува; споменавал, е че се опасява да не го изоставя (както се е случвало досега с него) за някои по-богат или който си е тук, пък апартамента не бил изплатен ... ей такива. Не се чувства сигурен в работата си. Проблема му е, че е черноглед. Все очаква проблеми.. та така. Всяка отпуска по веднъж. Стигало е до 3 дни. Аз издивявам, зарязвам го и тръгвам по магазините. Обикновено е, когато накрая останем без пари (защото трябва блузките ни да са по 100лв и да черпим наляво-надясно) Не знам как ще го отучвам от това харчене. Не може да си прави сметка, цял живот е било ихо-ахо и сега изведнъж се сеща, че цял живот плаване и няама нищо зад гърба си. Тия работи като почна да ги мисля и много се ядосвам. Затова вече не ме интересува. Каквото стане стане.

Very Irresisible-
Като прочетох, че не можеш да готвиш във първия момент много се учудих Обаче като прочетох тоя твоя убавец какви ти ги говори си казах, че и боб не трябва да се учиш да му готвиш Трбява нещо да измислим да го накараме да не мисли така. Всеки може да бъде изоставен не само той но това не значи, че ти ще го напуснеш. То там на корабите си правят големи майтапи и ако си със по слаба психика и нямаш чувство за хумор като нищо започваш да си мислиш, че всичко което говорят останалите е истина а те само кудош си правят. Не се съобразяват, че някой е по чувствителен и не бива така да се говори. Да не се опасавя, че ще го сменяш за по богат, защото другия може да е богат ама да не е човек а все пак ние не сме чак толкова глупави-не че няма и мамини глупачки. Ти като си момиче на място можеш да си прецениш. Колко му трябва на човек бееее. А пък нашите си печелят макар и кървави пари, печелят си милите и жената която е до тях е точна това ще го оцени. Те блузките за 100 пари са до време но ако се коси за бебенце сега му е времето да си купува не толкова намазана блузчица. Хубаво нека черпи ама вече пак със една мисъл, че  трябва дом да има. Чак пък такива празни изхвъргации може ли да прави. После ще ми се тръшка 3 дена, че е нещастен и муцанката му ще го напусне. Я да му дръпнеш юздичките да се взема във ръце. Мойта бабичка, лека и пръст ми казваше- на един мъж на какъвто чаршаф му сложиш да легне на такъв ще свикне да спи. Така, че сега му е времето да му покажеш от какво имаш нужда и не след време да се оплакваш, че като си сама си със две торби във ръцете а като се прибере си със четири и се чувстваш Мара Пепеляшка.
Душо иначе никакъв боб няма да се учиш да готвиш
КРУЕЛКЕ- моя винаги го посрещам със постни лозови сърмички. Забелязала съм, че почти всички моряци обожават такава манджичкал Той и моят като на Very Irresisible, човека предпочита постничко като се върне- бобче, постни сърмички но аз правя сърмичките които нареждам във глинен гювеч. Обичам да готвя във глинен гювеч защото ястието става страхотно. Моя много обича да му правя мусака, защото на кораба не му я правили както аз я правя.
Или път нещо със пиле му приготви, по лекичко е. Пиле със сметанка, пушено сиренце и гъбки, полято със бяло винце и малко водичка във йена глас и метнато във фурната. А за гарнитура са гъбките които си сложила във месото плюс пържени картофки. Не е много здравословно пържените картофки ама пък е вкусно   Ще трябва да се разровя да видя още нещо лекичко ако те интересува, че аз не обичам да помня нарочно за да не си затормозявам мозъка като мога и да си го запиша. Това пилешкото може и ти да си го приготвяш.Ако не го приготвяш обади се да ти кажа как става и какво още се добавяше или какво можеш ти да си сложиш като подправка и вкус. Ще ми е драго да ти помогна. Хем е лесно-бухаш го във фурната само да се готви, хем е лесно за изпълнение.
МойтУ златУ и то вчера ме сюрпризира, че може по рано да се прибере 

Как сте русалки... желая ви хубави и усмихнати събота и неделя...   

ААА, Русалчо аз съм пИрФектнУ ама нека и другите да кажат
Благодаря за вниманието.Хубаво е някой да те мисли