Секцио

  • 20 324
  • 107
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 106
И аз родих секцио защото бебека беше седалищно,с две ръце съм за секцио-изобщо няма да усетиш че си родила,а за болката след това звеми си една опаковка течен аналгин да имаш за след операцията,защото болкоуспокояващи слагат сутрин и вечер,ама и аз като теб не мога да трая и една позната докторка ми каза да си взема течни аналгини и вземах по 3 на ден,-не усетих болката,а иначе раздвижването боли-,но като вземеш аналгин няма да е боли,не пречи и на кърменето.

# 16
  • Мнения: 998
Радвам се ,че се повдигна темата ,
мен ме чака същото и отсега го мисля и ме е страх Confused

# 17
  • София
  • Мнения: 152
... но ако се наложи секцио много ли е страшно ...
Аз бях планово секцио. Сутринта в 10 родих, вечерта в 18 станах за пръв път (само седнах), в 20 ме раздвижиха. Не ме болеше след като излязох от упойката, но много ме сърбеше носа  Outta Joint. На следващия ден се изкъпах (криво-ляво).
Не се тревожи. Важното е ти и бебето да сте добре, другото се преживява  Peace

# 18
  • София
  • Мнения: 2 151
Мен ме болеше след операцията, но аз освен, че имам много нисък праг на болка бях станала и доста килца, а сега се замислих, че на всички еднаква доза аналгин ни слагаха в реанимация. Незнам това ли е причината, но от двете ми страни лежаха момичета дето не ги чух грам да мъцнат.
По време на операцията не разбрахкога ми направиха разреза, но после когато извадихе а бебето разбрах- не беше болка. Даже след това ги попитах да не вземат още едно бебче да извадят, че усещах пак  и след као извадиха бебето  Grinning

# 19
  • Мнения: 647
Здравейте мами!
Искам да Ви попитам бебчо е доста голям  по лекарска преценка е към или над 4кг.и може да се наложи секцио .Въпроса ми е аз съм се нагласила за нормално ,но ако се наложи секцио много ли е страшно .За какво да съм подготвена имам много нисък праг на болка и изпитвам ужас от болници.Ще съм благодарна ако някои сподели преживяното раждане със секцио.
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО  Simple Smile

Пробвай първо нормално, ако много искаш, но обезателно си поискай епидурална упойка, така, ако се наложи секцио просто ще продължат с дозите и ще си обезболена идеално.   Peace

# 20
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
Родих секцио след 9-дневно преносване и неуспешна индукция. Спинална упойка-само усещах някакво ровичкане из корема. За 5 мин. извадиха бебето, показаха ми я, после около 20 мин. се занимаваха с мен. Само по едно време ми се догади, иначе по време на операцията си бях 6 /обаче ако не ти понася да слушаш, поискай си да те приспят/. След това е едно такова странно, защото не си усещаш краката-като ме местеха ми беше някакво много идиотско-виждам си краката, а все едно не са мои. И после, слагат ти окситоцин получават се контракции и боли, а не можеш да се помръднеш. Но не е нещо нетърпимо, упойката ме отпусна отгоре надолу за около 4-5 часа. Първото раздвижване е кофти-при мен беше 7 часа след операцията-после колкото повече се движиш, по-бързо минава-3 дни бяха по-силните болки. На 4-я ден вече не бях приведена, почти не ме болеше. Досадно е после с компресите, но няма как. Не се страхувай-болките не са кой знае какви. Най-добре е да си родиш нормално, но ако се наложи секцио, по-добре със спинална. Иначе за мен най-лошия вариант беше секцио по спешност /то не само за мен де/.

# 21
  • София
  • Мнения: 2 151
Родих секцио след 9-дневно преносване и неуспешна индукция. Спинална упойка-само усещах някакво ровичкане из корема. За 5 мин. извадиха бебето, показаха ми я, после около 20 мин. се занимаваха с мен. Само по едно време ми се догади, иначе по време на операцията си бях 6 /обаче ако не ти понася да слушаш, поискай си да те приспят/. След това е едно такова странно, защото не си усещаш краката-като ме местеха ми беше някакво много идиотско-виждам си краката, а все едно не са мои. И после, слагат ти окситоцин получават се контракции и боли, а не можеш да се помръднеш. Но не е нещо нетърпимо, упойката ме отпусна отгоре надолу за около 4-5 часа. Първото раздвижване е кофти-при мен беше 7 часа след операцията-после колкото повече се движиш, по-бързо минава-3 дни бяха по-силните болки. На 4-я ден вече не бях приведена, почти не ме болеше. Досадно е после с компресите, но няма как. Не се страхувай-болките не са кой знае какви. Най-добре е да си родиш нормално, но ако се наложи секцио, по-добре със спинална. Иначе за мен най-лошия вариант беше секцио по спешност /то не само за мен де/.
Кои компреси? Аз май не съм си правила компреси или съм забравила прекалено бързо  Grinning

# 22
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
Кои компреси? Аз май не съм си правила компреси или съм забравила прекалено бързо  Grinning
Ами, като ми свалиха превръзката, ми показаха как да си правя промивки на шева. Който, естествено, се възпали леко, защото ги правех когато имам време-разбирай 2-3 пъти на ден, та после слагах компреси с риванол. Вероятно не е задължително да се възпалява, но при мен и при моята дружка след операцията така стана Tired.

# 23
  • Мнения: 11
Много интересна тема. Я разкажете тези, които сте били будни, а не с пълна упойка, какво чувахте, какво си говореха лекарите. Страшно ли е това, което си говореха?

# 24
  • София
  • Мнения: 31 497
аз пък не съм правила компреси. Сложиха ми оперативна лепенка, махнаха я кoгато ми сваляха конците и после contatubex Simple Smile

# 25
  • Мнения: 9 971
моето беше тежко секцио с повръщане и задушаване,но вече 11 дни след това ми е все тая...важно и живо и здраво бебе на финала,а мама ще търпи Wink

# 26
  • София, център
  • Мнения: 3 455
В секциото няма нищо страшно. Спокойно.

cvet_tv, най-общо казано си говорят глупости и се хилят. В операционната при мен бях 3-ма хирурга, неонатолог, анестезиолог и сестри. Едната сестра и анестезиолога си говореха изключително мило с мен, даже сестрата ме галеше по косата, и ми обясняваха какво правят с мен хирурзите. После ми донесоха бебето да си го цункам, аз ревнах, те решиха, че ми е лошо, а аз плачех от емоциите и така.

Нищо страшно. И най-вече много бързо се случва всичко, после ми трябваха дни, за да асимилирам и анализирам станалото.

# 27
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
Я разкажете тези, които сте били будни, а не с пълна упойка, какво чувахте, какво си говореха лекарите. Страшно ли е това, което си говореха?
Споко, лекарите по принцип са много внимателни в такъв момент, много внимават какво говорят:peace:. При мен почти не приказваха, само ме питаха как съм, анестезиоложката ме разсейваше, изобщо супер спокойно си ми беше.

# 28
  • Мнения: 647
Я разкажете тези, които сте били будни, а не с пълна упойка, какво чувахте, какво си говореха лекарите. Страшно ли е това, което си говореха?
Споко, лекарите по принцип са много внимателни в такъв момент, много внимават какво говорят:peace:. При мен почти не приказваха, само ме питаха как съм, анестезиоложката ме разсейваше, изобщо супер спокойно си ми беше.

Ми аз си бях с епидурална упойка, ама почти нищо не чух. Имаше един момент, в който видях, че сестрите леко пребледняха, тогава започнаха силно да ме натискат по корема, едва дишах, защото не можеха да измъкнат сина ми, беше с увита и стегната около врата пъпна връв. Питаха ме боли ли ме, не ме болеше, но едва дишах от натиска. Накрая вече след като бяха извадили сина ми, понеже операцията продължи, защото доктора ми маха и 7.5 см. миомен възел, ме попитаха дали съм разбрала, че са махнали възела, казах, че съм разбрала, защото единственото, което чух, е, че докторът, който асистираше на моя, каза: "точно по ръбчето е", а моят отговори: "няма страшно ще го махнем". Това съм чула за цяла операция.  Peace

# 29
  • Мнения: 998
Извинявайте за глупавият въпрос ,но колко продължава едно секцио?

Общи условия

Активация на акаунт